Кардиология 4.0: промяна в парадигмата?
ПРОФИЛ: Член-кореспондент проф. доктор Асен ГУДЕВ, дмн, е ръководител на Дружеството на кардиолозите в България и шеф на Клиниката по кардиология в УМБАЛ " Царица Йоанна - ИСУЛ ". Проф. Гудев има специалности по вътрешни заболявания и кардиология, специализирал е вътрешни заболявания и незабавна кардиология във Англия, Австрия и Германия и публично здраве във Англия. Той е член и на управителния съвет на Българската лига по хипертония, секретар на Научното здравно сдружение по вътрешни заболявания, секретар на Българския липиден комитет, рецензент на списание Heart, BMJ Publishing Group London; Fellow of European Society of Cardiology. Изследователските му ползи са в областите на нарушаванията в липидната обмяна, превантивната кардиология, свободнорадикалните процеси в медицината, съдово-адхезивни молекули и изострен коронарен синдром.
Четвъртата индустриална гражданска война (или Индустрия 4.0) е резултат от продължаващата автоматизация на обичайните промишлености чрез модерни технологии и интелигентни решения. Комуникация сред разнообразни машини (M2M) и интернета на нещата (IoT) разкриват големи благоприятни условия за повишение на автоматизацията и възстановяване на връзката, за самоконтрол и основаване на интелигентни решения, които могат да проучват и диагностицират проблеми без потребност от човешка интервенция. Може ли да приказваме за сходна гражданска война в опазването на здравето и по-специално в кардиологията?
Дигиталното опазване на здравето е гореща тематика от няколко години, само че всичко се случваше извънредно постепенно, заради ред добре известни аргументи. Пандемията от COVID-19 промени всичко това. Внезапната, непредвидена потребност от физическо разграничаване и здравна помощ от разстояние за милиони пациенти по света форсира въвеждането на цифрови здравни решения в невиждан мащаб.
Стремежът в кардиологията е технологиите да подкрепят както обезпечаването на персонализирани грижи за пациента, или така наречен прецизна кардиология, по този начин и да вземат решение проблеми на популационно равнище. Дигиталните здравни решения имат капацитета да разпознават рискови пациенти, което дава опция за по-агресивна намеса на по-ранен стадий от развиването на болестта - първична и вторична профилактика. Това би могло да спести време и финансов запас както за пациентите, по този начин и за медицинските експерти и здравните институции. Възможностите на нови технологии в кардиологията са безкрайни - от телемедицината, през изкуствения разсъдък в образната диагностика до обработката и разбора на огромни масиви от данни. Ние сме на прага на цифрова гражданска война, която може фрапантно да промени метода, по който взаимодействаме с пациентите и практикуваме медицина.
Съществуват големи пропуски в практическото потребление на данни и доказателства при реализирането на ежедневните кардиологични грижи. Тези пропуски могат бъдат регистрирани на национално, организационно и практическо равнище, както и на равнището на другите снабдители на кардиологични грижи. Последното може да се дължи на голям брой фактори като разлики в работните процеси, използването на разнообразни тласъци и другите способи за взимане на клинични решения. Анализът на огромните данни в опазването на здравето и в частност в кардиологията чрез модерни цифрови платформи поддържа вземането на клинични решения и предлага неповторими благоприятни условия за използване на стойност-базирани ефикасни кардиологични грижи и на популационно равнище. Успешното използване на цифрови решения, учредени на огромни данни, би трябвало да включва мултидисциплинарен метод и стратегически вложения в цифрови платформи и технологии, които да подкрепят вземането на осведомени решения както във връзка с клиничната работа, по този начин и във връзка с въвеждането на здравни политики. Необходимо е всичко да се случва транспарантно за обществото и да ангажира във допустимо най-голяма степен самите пациенти, ползватели на съответните здравни грижи. Важно е да се обръща изключително огромно внимание на високорисковите пациенти със сърдечно-съдови болести.
В подтекста на усъвършенстването на кардиологичните грижи може да се приложи действен модел на работа за консолидиране на клиничните данни и възстановяване резултатите на популационно равнище чрез разнообразни цифрови здравни решения и платформи за разбор на огромни масиви от данни. Преминава се през няколко поредни стадия: (1) дефиниране на пациентската популация, (2) определяне на пропуските в здравните грижи, (3) стратификация на риска, (4) ангажиране на пациентите и менажиране на процеса и (5) количествена и качествена оценка на резултатите.
Здраве Актуалните тематики от сезона, свързани със болести, лекувания и лекарства
Практическото потребление на огромните данни в кардиологията като част от цялостна идея за стойност-базирано опазване на здравето на популационно равнище минава през няколко съответни стъпки. Те целят да адресират по едно и също време възходящите здравни разноски, усъвършенстването на разнообразни клинични домейни (превенция, диагностика, терапия) и ангажирането на съответните заинтригувани страни. Крайната цел е вземането на осведомени решения, учредени на данни и доказателства, които да подсигуряват възвращаемост от направените здравни вложения.
Първата стъпка е създаване на облачна платформа за огромни данни. Внедряването и потреблението на сходна гъвкава интегрирана платформа за огромни данни дава опция на здравните организации в действително време да събират и проучват големи масиви от разнообразна информация от разнообразни налични източници, като да вземем за пример електронните медицински досиета.
Втората стъпка е създаването на цифрови здравни решения. Целта е да се разработят артикули и решения, които генерират, предават и проучват данни от действителната процедура в поддръжка на здравни политики, подкрепяне грижите за пациенти, работа на медицинските експерти и възстановяване на здравните резултати като цяло. Тук се включват цифрови решения за визуализация на данни (dashboards) и системи за подкрепяне на клиничните решения (clinical decision support systems, CDSS), цифрови приложения и портативни устройства за ангажиране на пациентите, системи за отчитане на основни количествени и качествени индикатори.
Четвъртата индустриална гражданска война (или Индустрия 4.0) е резултат от продължаващата автоматизация на обичайните промишлености чрез модерни технологии и интелигентни решения. Комуникация сред разнообразни машини (M2M) и интернета на нещата (IoT) разкриват големи благоприятни условия за повишение на автоматизацията и възстановяване на връзката, за самоконтрол и основаване на интелигентни решения, които могат да проучват и диагностицират проблеми без потребност от човешка интервенция. Може ли да приказваме за сходна гражданска война в опазването на здравето и по-специално в кардиологията?
Дигиталното опазване на здравето е гореща тематика от няколко години, само че всичко се случваше извънредно постепенно, заради ред добре известни аргументи. Пандемията от COVID-19 промени всичко това. Внезапната, непредвидена потребност от физическо разграничаване и здравна помощ от разстояние за милиони пациенти по света форсира въвеждането на цифрови здравни решения в невиждан мащаб.
Стремежът в кардиологията е технологиите да подкрепят както обезпечаването на персонализирани грижи за пациента, или така наречен прецизна кардиология, по този начин и да вземат решение проблеми на популационно равнище. Дигиталните здравни решения имат капацитета да разпознават рискови пациенти, което дава опция за по-агресивна намеса на по-ранен стадий от развиването на болестта - първична и вторична профилактика. Това би могло да спести време и финансов запас както за пациентите, по този начин и за медицинските експерти и здравните институции. Възможностите на нови технологии в кардиологията са безкрайни - от телемедицината, през изкуствения разсъдък в образната диагностика до обработката и разбора на огромни масиви от данни. Ние сме на прага на цифрова гражданска война, която може фрапантно да промени метода, по който взаимодействаме с пациентите и практикуваме медицина.
Съществуват големи пропуски в практическото потребление на данни и доказателства при реализирането на ежедневните кардиологични грижи. Тези пропуски могат бъдат регистрирани на национално, организационно и практическо равнище, както и на равнището на другите снабдители на кардиологични грижи. Последното може да се дължи на голям брой фактори като разлики в работните процеси, използването на разнообразни тласъци и другите способи за взимане на клинични решения. Анализът на огромните данни в опазването на здравето и в частност в кардиологията чрез модерни цифрови платформи поддържа вземането на клинични решения и предлага неповторими благоприятни условия за използване на стойност-базирани ефикасни кардиологични грижи и на популационно равнище. Успешното използване на цифрови решения, учредени на огромни данни, би трябвало да включва мултидисциплинарен метод и стратегически вложения в цифрови платформи и технологии, които да подкрепят вземането на осведомени решения както във връзка с клиничната работа, по този начин и във връзка с въвеждането на здравни политики. Необходимо е всичко да се случва транспарантно за обществото и да ангажира във допустимо най-голяма степен самите пациенти, ползватели на съответните здравни грижи. Важно е да се обръща изключително огромно внимание на високорисковите пациенти със сърдечно-съдови болести.
В подтекста на усъвършенстването на кардиологичните грижи може да се приложи действен модел на работа за консолидиране на клиничните данни и възстановяване резултатите на популационно равнище чрез разнообразни цифрови здравни решения и платформи за разбор на огромни масиви от данни. Преминава се през няколко поредни стадия: (1) дефиниране на пациентската популация, (2) определяне на пропуските в здравните грижи, (3) стратификация на риска, (4) ангажиране на пациентите и менажиране на процеса и (5) количествена и качествена оценка на резултатите.
Здраве Актуалните тематики от сезона, свързани със болести, лекувания и лекарства
Практическото потребление на огромните данни в кардиологията като част от цялостна идея за стойност-базирано опазване на здравето на популационно равнище минава през няколко съответни стъпки. Те целят да адресират по едно и също време възходящите здравни разноски, усъвършенстването на разнообразни клинични домейни (превенция, диагностика, терапия) и ангажирането на съответните заинтригувани страни. Крайната цел е вземането на осведомени решения, учредени на данни и доказателства, които да подсигуряват възвращаемост от направените здравни вложения.
Първата стъпка е създаване на облачна платформа за огромни данни. Внедряването и потреблението на сходна гъвкава интегрирана платформа за огромни данни дава опция на здравните организации в действително време да събират и проучват големи масиви от разнообразна информация от разнообразни налични източници, като да вземем за пример електронните медицински досиета.
Втората стъпка е създаването на цифрови здравни решения. Целта е да се разработят артикули и решения, които генерират, предават и проучват данни от действителната процедура в поддръжка на здравни политики, подкрепяне грижите за пациенти, работа на медицинските експерти и възстановяване на здравните резултати като цяло. Тук се включват цифрови решения за визуализация на данни (dashboards) и системи за подкрепяне на клиничните решения (clinical decision support systems, CDSS), цифрови приложения и портативни устройства за ангажиране на пациентите, системи за отчитане на основни количествени и качествени индикатори.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ