Професорът по теология Дезмънд Туту (1931-2021) получава Нобеловата награда за

Професорът по теология Дезмънд Туту (1931-2021) получава Нобеловата премия за 1984 година „ за своята битка против расовата дискриминация в ЮАР ”. През 1954 година Дезмънд Туту приключва университета в Йоханесбург. През 1961-ва той е ръкоположен за англикански духовник, a от 1962 до 1966 учи теология в Кингс Колидж в Лондон. През 1978 година Дезмънд Туту е определен за общоприет секретар на Южноафриканския съвет на църквите. През 1986 година той става архиепископ. 

(1931 ~ 2021)

1. В своята Нобелова лекция (11 декември 1984, „ Les Prix Nobel 1984 “) Дезмънд Туту споделя: „ Кога най-сетне ще разберем, че всяко човешко създание е безпределно скъпо, тъй като е сътворено по облик и сходство на Бога? Кога най-сетне ще разберем, че е осквернение да се отнасяме с пренебрежение към нашите ближни? Всички ние би трябвало да осъзнаем, че когато унижаваме другите, самите ние сме в действителност унизените. Бог ни приканва да бъдем Негови помощници, с цел да можем да разширяваме Неговото Царство, изпълнено с мир, правдивост, добрина, съчувствие, любов, шерване, смях, наслада и помиряване, тъй че всички царства на този свят да се слеят в едно само царство – Царството на нашия Бог и на Неговия Син Христос, Който ще доминира завинаги. Амин. ” (TUTU 1985, 246).

2. На въпроса „ Ако има Бог, за какво в нашия свят има толкоз доста несгоди, ненавист и страдалчество? ” Дезмънд Туту дава отговор: „ Трябва да осъзнаем, че ние сме безусловно свободни, точно тъй като Бог не се намесва в нашия свят. Бог ни е дал един необикновен подарък – способността да вършим свободен избор. Бог се държи с нас по този начин, както биха се държали нашите родители. Твърде постоянно родителите виждат, че тяхното обичано дете ще направи някакъв неправилен избор. В такива случаи положителният родител се помирява и разрешава на детето си да реализира свободно своя избор, тъй като единствено по този начин детето ще придобие персонален опит и зрялост. Не е правилно, че Бог бездейства. Напротив, Бог прекалено много ни почита и по тази причина ни споделя: „ Ако вие желаете да бъдете персони, а не роботи, тогава ще би трябвало да приемете своята независимост и да взимате виновни решения. Доказателство за това, че вашата независимост е безспорна, е фактът, че аз ви разрешавам даже да отхвърлите Мен и да изберете злото “. Ние би трябвало да поемем следствията от нашите свободни избори. Бог към момента не ни е изоставил. Чрез гибелта на Иисус Христос Бог потвърди, че обича всички нас и че няма да ни изостави. ” (TUTU 1995).

3. „ Богът, на Когото послужвам, е един чудноват Бог. Той е всесилен и всевластен, само че в същото време е и стеснен. Това е един необикновен абсурд: от една страна, Той е Бог на справедливостта и жадува за правдивост в нашия свят, само че въпреки това, Той надълбоко почита нашата независимост и заради това Той не желае да се намесва в нашия свят – не желае да хвърля светкавици и мълнии, с цел да убие всички земни тирани. Бог не желае да постанова принудително Своята воля; Той чака самите ние да изразим нашата воля. Бог има една фантазия. Бог мечтае за един по-различен свят, в който всички хора ще се обичат откровено, както членовете на едно сплотено семейство. Бог ни пита: „ Ще ми помогнете ли да осъществя моята фантазия? Аз жадувам за един свят, в който има доста повече обич и съчувствие, в който хората са по-важни от движимостите. Ще ми помогнете ли да осъществявам тази фантазия? Аз не мога да разгадавам на никой различен, с изключение на на вас “. ” (TUTU 1998).

4. „ Богът, на Когото послужвам, се разкри пред хората посредством Иисус Христос. Иисус е прозорецът към характера на Бога. Той е един жизнеутвърждаващ Бог, Който се опълчва на всичко, което подкопава добродетелта. “ (TUTU 1995).

5. На 11 септември 2002, в своята проповед във Вашингтонската катедрала Дезмънд Туту споделя: „ Скъпи другари, в доста връзки всички ние сме прекомерно уязвими и нежни. Уязвимостта е същностна характерност на всяко сътворено създание. Единствено Бог е безусловно невредим. Библията съдържа величествени описания за това по какъв начин Бог удържа водите на бездната, които се пробват да залеят всичко, и по какъв начин Бог удържа пустинята, която се пробва да погълне плодородната земя. Ние с вас продължаваме да съществуваме, единствено тъй като Бог удържа силите на злото. Според Библията ние хората сме нещо прекомерно скъпо и нежно, което Бог държи и пази в Своите длани. Ние продължаваме да съществуваме, единствено тъй като Бог непрекъснато вдъхва Своя Дух във всички нас и по този начин поддържа нашето човешко съществуване. В противоположен случай, ние бихме се разпаднали в забравата на небитието, от което Божият глас в миналото ни е изтръгнал. ” (TUTU 2002).

6. „ Силите на мрака и разрушението направиха най-голямото зло; те погубиха самия Господар на живота – Иисус. Но тази гибел не беше край, а начало. Тя постави началото на един прочут живот – на възкресения живот. Тя беше гибел на самата гибел, тъй като Иисус Христос ще живее завинаги. ” (DESMOND TUTU, „ The Rainbow People of God ”, New York, Image Books, 1996, 18).

7. Любимата молитва на Дезмънд Туту е молитвата на Свети Франциск:
„ Господи, помогни ми да разпространявам Твоя мир –
и където има ненавист, да мога да нося обич,
и където има засегнатост, да мога да нося духа на опрощението,
и където има раздори, да мога да нося успокоение,
и където има заблуди, да мога да нося истината,
и където има подозрения, да мога да нося религия,
и където има обезсърчение, да мога да нося вяра,
и където има мрак, да мога да нося светлина,
и където има горест, да мога да нося наслада.
Господи, помогни ми
да успокоявам, вместо да чакам разтуха,
да разбирам, вместо да чакам схващане,
да обичам, вместо да чакам любов.
Защото единствено когато забравяме за себе си, ние намираме себе си,
единствено когато прощаваме, ние сме простени,
и единствено когато умираме, ние се раждаме за Вечния живот. Амин. ”
(DESMOND TUTU, “The Rainbow People of God ”, New York, Image Books, 1996, 13).

*От антологията „ 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога “, съставител Тихомир Димитров, Рекламно-издателска организация „ Спектра ”, Варна
Снимка: commons.wikimedia.org