Можем да ся дигнем и да тръгнем по пътя на истинната цивилизация
Професор Марин Дринов (20 октомври 1838 - 13 март 1906) е един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките (тогава Българско книжовно дружество). Първоначално обучение получил в родния си град Панагюрище. Завършил Киевската духовна семинария, учил история и лингвистика в Киев и в Москва, по-късно работил в Австрия и Италия, а в края на дните си бил професор по славянознание в Харковския университет.
След Руско-турската война, по време на Временното съветско ръководство на България (1878-1879), Марин Дринов взел участие интензивно в построяването на държавните устои на нова България: бил един от съставителите на първата българска конституция, заемал поста министър на просветата и духовните каузи. По негово предложение София била определена за столица на България. Докторската дисертация на Дринов " Южные славяне и Византия в Х век " се счита за ера в славянската историческа просвета. Нека на годишнината от гибелта му си спомним за този популярен българин и просветник.
Българите са духовити и работливи хора, одарени със светли умствени качества и с хубави нравствени качества, че те с тези свои свойства надминуват другите нации на Балканския полуостров, както ги надминуват и с многобройността си, - това е към този момент истина явна за всеки един непомрачен разум.
Принуден да живее няколко епохи в духовно иго, нашият народ през тези черни епохи освен не можа да върви напред по пътя на просвещението, само че той трябваше да загуби и това драгоценно наследие, което му бяха събрали по този път неговите предшественици. Тази загуба не стигаше: през тези тежки епохи българският народ трябваше още и да не помни, че е имал такива предшественици, и когато в нашия век захвана да се подвига от пред очите му гъстата мъгла на дълбокото незнание, той се видя като отсечен от света, като нещастна сирота сред другите нации, без минало, без история, без предшественици. И едно неприлично възприятие трябваше по-късно да обнеме душата на българина, възприятие, на което името е самоуничижение и което прекомерно пречи на българското независимо национално развивание. От това неприлично и зловредно за народността ни възприятие, ние елементарно щем можем да се избавим посредством изучването на народността си изобщо, а особно на историята си.
За да се пристъпи към удовлетворяването на речената потребност, би трябвало да се изучат " Законите и свойствата " на нашия език, " неговия дух " ; а това може да се доближи: 1. " Чрез изучване всичките български наречия и изговаряния. 2. Чрез изучване историята на българския език, т. е неговото последователно изменувание от най-старите времена и до момента.
Наистина, било е време, когато Марко Кралевич се е считал за херой единствено на сръбския епос; само че това време е минало към този момент от дълго време. Наблюденията над националната книжовност и преданията на българите откриха, че последните са по-богати от сърбите с песни и предания за тоя херой. Най-новите сравнителни изучвания на българските и сръбските песни за Марка Кралевич доведоха даже до заключението, че тяхната люлка би трябвало да се търси не в Сърбия, а в онази страна, в която е предходна по-голямата част от живота на Марко и която постоянно, като захванем от IX век, се е наричала българска страна, както се назовава и в този момент, както са я наричали и най-близките съвременници на тоя херой: албанецът Иван Музаки, известните сръбски писатели Владислав Граматик и Михаил Константинович от Островица и прочие
На фанариотите не им понася възражданието на нашата националност и те желаят да го съсипят, желаят да погасят разбуденото съзнание на наший народ, каквото и за напред да могат да ни владеят. Те са към този момент очевидни врагове на нашата националност и рядко ще да ся найде българин, който да ги не приема за такива. Такива оскъдни хора като них, са безсилни врагове в такава битка, каквато те са ся зели да водят срещу нас. Ние сме елементарни хора и спроти тяхното мнение диви и варвари; само че каквито и да сме ние във всеки случай сме доста по-горни от тях, както от умствена, така също и от нравствена страна. Нашият разум не е образован, само че не е и омрачен като техния с всякакви бабини деветини, които те почитат за най-дълбока мъдрост. Със своя чист разум ние елементарно можем да ся дигнем и да тръгнем по пътя на истинната цивилизация, а те така щат и да ся скапят в своята гнила просвета. За нравственото ни предимство аз няма и да приказвам, то е ясно като божи ден.
Източници: pravoslavieto.com, liternet.bg
След Руско-турската война, по време на Временното съветско ръководство на България (1878-1879), Марин Дринов взел участие интензивно в построяването на държавните устои на нова България: бил един от съставителите на първата българска конституция, заемал поста министър на просветата и духовните каузи. По негово предложение София била определена за столица на България. Докторската дисертация на Дринов " Южные славяне и Византия в Х век " се счита за ера в славянската историческа просвета. Нека на годишнината от гибелта му си спомним за този популярен българин и просветник.
Българите са духовити и работливи хора, одарени със светли умствени качества и с хубави нравствени качества, че те с тези свои свойства надминуват другите нации на Балканския полуостров, както ги надминуват и с многобройността си, - това е към този момент истина явна за всеки един непомрачен разум.
Принуден да живее няколко епохи в духовно иго, нашият народ през тези черни епохи освен не можа да върви напред по пътя на просвещението, само че той трябваше да загуби и това драгоценно наследие, което му бяха събрали по този път неговите предшественици. Тази загуба не стигаше: през тези тежки епохи българският народ трябваше още и да не помни, че е имал такива предшественици, и когато в нашия век захвана да се подвига от пред очите му гъстата мъгла на дълбокото незнание, той се видя като отсечен от света, като нещастна сирота сред другите нации, без минало, без история, без предшественици. И едно неприлично възприятие трябваше по-късно да обнеме душата на българина, възприятие, на което името е самоуничижение и което прекомерно пречи на българското независимо национално развивание. От това неприлично и зловредно за народността ни възприятие, ние елементарно щем можем да се избавим посредством изучването на народността си изобщо, а особно на историята си.
За да се пристъпи към удовлетворяването на речената потребност, би трябвало да се изучат " Законите и свойствата " на нашия език, " неговия дух " ; а това може да се доближи: 1. " Чрез изучване всичките български наречия и изговаряния. 2. Чрез изучване историята на българския език, т. е неговото последователно изменувание от най-старите времена и до момента.
Наистина, било е време, когато Марко Кралевич се е считал за херой единствено на сръбския епос; само че това време е минало към този момент от дълго време. Наблюденията над националната книжовност и преданията на българите откриха, че последните са по-богати от сърбите с песни и предания за тоя херой. Най-новите сравнителни изучвания на българските и сръбските песни за Марка Кралевич доведоха даже до заключението, че тяхната люлка би трябвало да се търси не в Сърбия, а в онази страна, в която е предходна по-голямата част от живота на Марко и която постоянно, като захванем от IX век, се е наричала българска страна, както се назовава и в този момент, както са я наричали и най-близките съвременници на тоя херой: албанецът Иван Музаки, известните сръбски писатели Владислав Граматик и Михаил Константинович от Островица и прочие
На фанариотите не им понася възражданието на нашата националност и те желаят да го съсипят, желаят да погасят разбуденото съзнание на наший народ, каквото и за напред да могат да ни владеят. Те са към този момент очевидни врагове на нашата националност и рядко ще да ся найде българин, който да ги не приема за такива. Такива оскъдни хора като них, са безсилни врагове в такава битка, каквато те са ся зели да водят срещу нас. Ние сме елементарни хора и спроти тяхното мнение диви и варвари; само че каквито и да сме ние във всеки случай сме доста по-горни от тях, както от умствена, така също и от нравствена страна. Нашият разум не е образован, само че не е и омрачен като техния с всякакви бабини деветини, които те почитат за най-дълбока мъдрост. Със своя чист разум ние елементарно можем да ся дигнем и да тръгнем по пътя на истинната цивилизация, а те така щат и да ся скапят в своята гнила просвета. За нравственото ни предимство аз няма и да приказвам, то е ясно като божи ден.
Източници: pravoslavieto.com, liternet.bg
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ