Професор с епохално откритие за първата история на България
Професор Лилия Илиева от Филологическия факултет на Югозападния университет откри истинския ръкопис на първата история на България от Петър Богдан. Тази история е с век по-стара от историята на Паисий.
Откритието се дефинира като епохално и е направено в италианския град Модена.
Чипровчанинът Петър Богдан Бакшев е написал „ История на България “ 97 години преди Паисий Хилендарски. Той занесъл ръкописа си в Светия град за щемпел, само че трудът му се загибил - до през днешния ден, когато е изцяло открит.
Във видеото горе - архивите за Държавна сигурност и "История Славянобългарская "
"От научна позиция, това е по-добра история от тази на Пайсий, тъй като Петър Богдан има висше обучение и непосредствено работи с изворите, до момента в който отец Паисий няма висше обучение и историята му е плагиатство от Мавро Орбини и Цезар Барони ", разяснява бишият началник на Националния исторически музей Божидар Димитров пред Българска национална телевизия.
Статията на проф. Илиева в новия брой на реферираното сп. „ Балканистичен конгрес “, е озаглавена „ Открит е първият етюд върху българската история: Петър Богдан, за древността на бащината земя и за българските неща “.
Професор Илиева е направила откритието си, работейки по план, финансиран от Фонд “Научни проучвания “, дружно с екип преподаватели от Катедрата по български език към Филологическия факултет на Югозападния университет.
Откритието дефинитивно поставя завършек на разногласието за първата история на България.
Оригиналният ръкопис на свещеник Петър Богдан е открит и към този момент няма никакво подозрение за неговото битие и наличие.
Историята на един трезор и страж на предишното на днешните български земи
В момента екип филолози и преводачи приготвят за щемпел оригинала на първата българска история, който ще излезе през идната година.
За историческата просвета откритието няма аналог в последните десетилетия. То потвърждава с безспорна сигурност съществуването на „ Историята “ от Петър Богдан Бакшич и слага Чипровци на полагащото му се място като културен и учебен център на Балканите още през 17 век .
„ Историята “ предшества тази на Паисий Хилендарски
с повече от век и е един от стадиите в битката на българските католици за самостоятелност от Османската империя. Апогеят на този развой е Чипровското въстание, в което се включват огромни елементи от Северозападна България.
„ Ръкописът се е запазил, тъй като постоянно е имало хора,
които са го оценявали. За ориста му сигурно открих, че той е имал шанса да попадне в сбирката на италианския историк и ерудит маркиз Джузепе Кампори (1821- 1887). Майката на маркиза се е казвала Мариана Булгарини и евентуално това е повода трудът на Петър Богдан да разсъни неговия интерес. След гибелта на маркиза неговата сбирка минава в Университетската библиотека на град Модена, където се намира и до през днешния ден. Имам догатки къде е бил ръкописът преди да попадне в тази сбирка – още през 1983 година в един от манастирите на Дубровник попаднах на данни за ръкопис на нашия създател, който обаче от дълго време беше напуснал манастирската библиотека, без да има данни за ориста му по-нататък. С последното изречение давам отговор на въпроса ви „ по какъв начин стана “ – от дълго време я диря. Хората, които търсят книги, знаят, че съществува една мощ, наречена „ Библиотечният ангел “ – това е един ангел, който ни оказва помощ в търсенето по библиотеки. “, споделя ученият пред изданието Severozapazen.bg.
Тя открива следите на ръкописа първо в частна сбирка, откъдето евентуално е бил изплатен за обществена италианска библиотека. Това прави допустимо откриването му от българския екип. Основната подготовка по издаването на „ Историята “ е на проф. Цветан Василев от Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, се показва в обявата на „ Балканистичен конгрес “. Изданието ще бъде превод по истинския текст, клише, бележки и коментар.
Петър Богдан е огромен интелектуалец, само че той е и духовно лице. Като подобен той не се интересува доста от материалнте неща в живота, интересува се от духовния живот. Затова, в случай че някой чака в своя труд той да е описвал жестоки борби и кървави победи, ще остане отчаян “, споделя проф. Илиева.
Във Венеция книгата е била отпечатана малко след гибелта на Петър Богдан – след 1674 година Напълно допустимо е скоро да открием и печатен образец – в Италия културното завещание се опазва от епохи с цената на огромни старания и като приоритет. Малка отплата за заличаването, на което е подложена българската книжнина по време на Османската империя.
Откритието се дефинира като епохално и е направено в италианския град Модена.
Чипровчанинът Петър Богдан Бакшев е написал „ История на България “ 97 години преди Паисий Хилендарски. Той занесъл ръкописа си в Светия град за щемпел, само че трудът му се загибил - до през днешния ден, когато е изцяло открит.
Във видеото горе - архивите за Държавна сигурност и "История Славянобългарская "
"От научна позиция, това е по-добра история от тази на Пайсий, тъй като Петър Богдан има висше обучение и непосредствено работи с изворите, до момента в който отец Паисий няма висше обучение и историята му е плагиатство от Мавро Орбини и Цезар Барони ", разяснява бишият началник на Националния исторически музей Божидар Димитров пред Българска национална телевизия.
Статията на проф. Илиева в новия брой на реферираното сп. „ Балканистичен конгрес “, е озаглавена „ Открит е първият етюд върху българската история: Петър Богдан, за древността на бащината земя и за българските неща “.
Професор Илиева е направила откритието си, работейки по план, финансиран от Фонд “Научни проучвания “, дружно с екип преподаватели от Катедрата по български език към Филологическия факултет на Югозападния университет.
Откритието дефинитивно поставя завършек на разногласието за първата история на България.
Оригиналният ръкопис на свещеник Петър Богдан е открит и към този момент няма никакво подозрение за неговото битие и наличие.
Историята на един трезор и страж на предишното на днешните български земи
В момента екип филолози и преводачи приготвят за щемпел оригинала на първата българска история, който ще излезе през идната година.
За историческата просвета откритието няма аналог в последните десетилетия. То потвърждава с безспорна сигурност съществуването на „ Историята “ от Петър Богдан Бакшич и слага Чипровци на полагащото му се място като културен и учебен център на Балканите още през 17 век .
„ Историята “ предшества тази на Паисий Хилендарски
с повече от век и е един от стадиите в битката на българските католици за самостоятелност от Османската империя. Апогеят на този развой е Чипровското въстание, в което се включват огромни елементи от Северозападна България.
„ Ръкописът се е запазил, тъй като постоянно е имало хора,
които са го оценявали. За ориста му сигурно открих, че той е имал шанса да попадне в сбирката на италианския историк и ерудит маркиз Джузепе Кампори (1821- 1887). Майката на маркиза се е казвала Мариана Булгарини и евентуално това е повода трудът на Петър Богдан да разсъни неговия интерес. След гибелта на маркиза неговата сбирка минава в Университетската библиотека на град Модена, където се намира и до през днешния ден. Имам догатки къде е бил ръкописът преди да попадне в тази сбирка – още през 1983 година в един от манастирите на Дубровник попаднах на данни за ръкопис на нашия създател, който обаче от дълго време беше напуснал манастирската библиотека, без да има данни за ориста му по-нататък. С последното изречение давам отговор на въпроса ви „ по какъв начин стана “ – от дълго време я диря. Хората, които търсят книги, знаят, че съществува една мощ, наречена „ Библиотечният ангел “ – това е един ангел, който ни оказва помощ в търсенето по библиотеки. “, споделя ученият пред изданието Severozapazen.bg.
Тя открива следите на ръкописа първо в частна сбирка, откъдето евентуално е бил изплатен за обществена италианска библиотека. Това прави допустимо откриването му от българския екип. Основната подготовка по издаването на „ Историята “ е на проф. Цветан Василев от Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, се показва в обявата на „ Балканистичен конгрес “. Изданието ще бъде превод по истинския текст, клише, бележки и коментар.
Петър Богдан е огромен интелектуалец, само че той е и духовно лице. Като подобен той не се интересува доста от материалнте неща в живота, интересува се от духовния живот. Затова, в случай че някой чака в своя труд той да е описвал жестоки борби и кървави победи, ще остане отчаян “, споделя проф. Илиева.
Във Венеция книгата е била отпечатана малко след гибелта на Петър Богдан – след 1674 година Напълно допустимо е скоро да открием и печатен образец – в Италия културното завещание се опазва от епохи с цената на огромни старания и като приоритет. Малка отплата за заличаването, на което е подложена българската книжнина по време на Османската империя.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ