Проф. Стоилова: Страните с високо имунизационно покритие ще се справят с пандемията
Проф. Йорданка Стоилова е водещ експерт в региона на епидемиологията и учител в Катедрата по епидемиология и медицина на бедствените обстановки в МУ Пловдив. Днес беседваме с нея по тематиката за Коронавирус пандемията в подтекста на нейното бъдещо развиване и обществено-здравните аспекти, с които тя е обвързвана.
Проф. Стоилова, по кое време ще можем несъмнено да твърдим, че пандемията Коронавирус се трансформира в ендемия?
В началото желая да напомня, че пандемията и ендемията са форми на епидемиологичния развой, който е предмет на здравната просвета епидемиология. Тя се развива доста интензивно от дълги години, само че в последно време огромна значение за одобряването й като съвременна дисциплинираност има молекулната епидемиология, която има за задача да изследва аргументите за заболяването на молекулно равнище.
Днес пандемията се дефинира като проявяване на изключително огромна инфекциозна заболеваемост над нормалното равнище, с съществуване на епидемиологична връзка сред епидемиите по време, място и пътища на разпространяване, при което се обгръщат големи територии, даже цели континенти.
Добре е да се знае, че през днешния ден пандемично разпространяващи се са единствено холерата, грипът и ХИВ/СПИН - малцина болести, само че с голямо здравно, обществено и икономическо значение. Ендемията пък се дефинира като непрекъснато записана заболяемост на избрана територия, свойствена за дадена околност и обвързвана с съществуване на контейнер на причинителя.
Като изходим от тези дефиниции, излиза наяве, че там, където популацията се ваксинира и има висок имунизационен обсег в над 90% с ваксини, които са в над 95% имуногенни (т.е. от 100 имунизирани над 95 стават имунни – това е имунологичната успеваемост на ваксината), се основава имунологична каста, която въздейства на интензивността на епидемиологичния развой.
Затова се споделя, че страните с високо имунизационно покритие ще се оправят с пандемията, до момента в който в тези с ниско болестта ще продължи като ендемично, т.е. особено за дадената територия.
Обикновено се смята, че колкото по-многобройна е имунната каста на популацията във връзка с дадена зараза, толкоз повече се лимитира нейното разпространяване, и назад. Според някои създатели, задоволително е към 2/3 от популацията да има имунитет, с цел да отпадне риска от зараза. Други се опълчват и показват, че имунна каста или конструкция се доближава до 80-90% и повече, както към този момент споделих, с цел да се избегне епидемиологичното разпространяване.
Редно е да отчетем и други обществени фактори - като глобализация, миграционни процеси, туризъм и други, които също ще затруднят смяната на формата на епидемиологичния развой при COVID-19.
И още - в случай че добитият имунитет не е нескончаем, както е при множеството респираторни инфекции, да вземем за пример грип, респираторно-синцитиален вирус, аденовируси и други, тогава човек може да боледува наново и заболяването визира всички възрасти.
Така че, това е отговорът на въпроса Ви.
Трябва да отбележа обаче, че има епидемиолози, които не одобряват при антропонозите да се приказва за ендемия, а единствено за епидемиологични огнища.
Исторически видяно, има ли други случаи на такова развиване на епидемии?
Чумата е типична природно-огнищна зараза, която се среща в пустинни и полупустинни области понастоящем, тъй като там във всеки миг има по 7 плъха компактност на хектар и съответствие на плъх:бълха най-малко 1:1. Пандемията „ черната гибел “ е публикувана през 14 век в Европа, Азия, и Северното крайбрежие на Африка. След 14 век постоянно се записва отново в Европа, Азия и Африка и по този начин до началото на 19 век.
Друг образец е полиомиелитът, който е претендент за ерадикация. Вече не се записват болести и е прекратена циркулацията на характерния извършител. Към момента случаи се записват единствено в Афганистан и Пакистан.
Също по този начин петнистият тиф – заболяване, което е отстранено посредством заличаване на дрешната въшка, преносител на болестта, посредством хигиенични ограничения. Днес се среща в някои доста небогати, стопански неразвити страни в Африка и Латинска Америка и при местни войни в Африка. У нас е отстранено заболяване от 1975 година
В съответната обстановка, в която се намираме сега, коя е най-важната мярка от позиция на публичното здраве?
Най-важната мярка са имунизациите. Доказано е, че имунизациите са трайно настояща причина за надзор на инфекциозните болести. Те са с потвърден резултат при доста тежки инфекциозни болести, избрани като ваксинопредотвратими.
Най-важният принцип в контрола на инфекциозното заболяване е взаимоотношението общество – опазване на здравето – страна. Необходимо е възприятие за отговорност от всеки и съблюдаване на ограниченията за държание. Това значи да не контактуваме с заболели и да заобикаляме ненужни опасности, като скупчване на доста хора да вземем за пример. Да осъзнаем значимостта на съществени правила – уединяване на болните, карантиниране на контактните, съблюдаване на отдалеченост, вярно носене на защитни маски с висока степен на отбрана, постоянно проветряване на пространствата, стерилизация с ултравиолетови лампи и т.н.
Проф. Стоилова, по кое време ще можем несъмнено да твърдим, че пандемията Коронавирус се трансформира в ендемия?
В началото желая да напомня, че пандемията и ендемията са форми на епидемиологичния развой, който е предмет на здравната просвета епидемиология. Тя се развива доста интензивно от дълги години, само че в последно време огромна значение за одобряването й като съвременна дисциплинираност има молекулната епидемиология, която има за задача да изследва аргументите за заболяването на молекулно равнище.
Днес пандемията се дефинира като проявяване на изключително огромна инфекциозна заболеваемост над нормалното равнище, с съществуване на епидемиологична връзка сред епидемиите по време, място и пътища на разпространяване, при което се обгръщат големи територии, даже цели континенти.
Добре е да се знае, че през днешния ден пандемично разпространяващи се са единствено холерата, грипът и ХИВ/СПИН - малцина болести, само че с голямо здравно, обществено и икономическо значение. Ендемията пък се дефинира като непрекъснато записана заболяемост на избрана територия, свойствена за дадена околност и обвързвана с съществуване на контейнер на причинителя.
Като изходим от тези дефиниции, излиза наяве, че там, където популацията се ваксинира и има висок имунизационен обсег в над 90% с ваксини, които са в над 95% имуногенни (т.е. от 100 имунизирани над 95 стават имунни – това е имунологичната успеваемост на ваксината), се основава имунологична каста, която въздейства на интензивността на епидемиологичния развой.
Затова се споделя, че страните с високо имунизационно покритие ще се оправят с пандемията, до момента в който в тези с ниско болестта ще продължи като ендемично, т.е. особено за дадената територия.
Обикновено се смята, че колкото по-многобройна е имунната каста на популацията във връзка с дадена зараза, толкоз повече се лимитира нейното разпространяване, и назад. Според някои създатели, задоволително е към 2/3 от популацията да има имунитет, с цел да отпадне риска от зараза. Други се опълчват и показват, че имунна каста или конструкция се доближава до 80-90% и повече, както към този момент споделих, с цел да се избегне епидемиологичното разпространяване.
Редно е да отчетем и други обществени фактори - като глобализация, миграционни процеси, туризъм и други, които също ще затруднят смяната на формата на епидемиологичния развой при COVID-19.
И още - в случай че добитият имунитет не е нескончаем, както е при множеството респираторни инфекции, да вземем за пример грип, респираторно-синцитиален вирус, аденовируси и други, тогава човек може да боледува наново и заболяването визира всички възрасти.
Така че, това е отговорът на въпроса Ви.
Трябва да отбележа обаче, че има епидемиолози, които не одобряват при антропонозите да се приказва за ендемия, а единствено за епидемиологични огнища.
Исторически видяно, има ли други случаи на такова развиване на епидемии?
Чумата е типична природно-огнищна зараза, която се среща в пустинни и полупустинни области понастоящем, тъй като там във всеки миг има по 7 плъха компактност на хектар и съответствие на плъх:бълха най-малко 1:1. Пандемията „ черната гибел “ е публикувана през 14 век в Европа, Азия, и Северното крайбрежие на Африка. След 14 век постоянно се записва отново в Европа, Азия и Африка и по този начин до началото на 19 век.
Друг образец е полиомиелитът, който е претендент за ерадикация. Вече не се записват болести и е прекратена циркулацията на характерния извършител. Към момента случаи се записват единствено в Афганистан и Пакистан.
Също по този начин петнистият тиф – заболяване, което е отстранено посредством заличаване на дрешната въшка, преносител на болестта, посредством хигиенични ограничения. Днес се среща в някои доста небогати, стопански неразвити страни в Африка и Латинска Америка и при местни войни в Африка. У нас е отстранено заболяване от 1975 година
В съответната обстановка, в която се намираме сега, коя е най-важната мярка от позиция на публичното здраве?
Най-важната мярка са имунизациите. Доказано е, че имунизациите са трайно настояща причина за надзор на инфекциозните болести. Те са с потвърден резултат при доста тежки инфекциозни болести, избрани като ваксинопредотвратими.
Най-важният принцип в контрола на инфекциозното заболяване е взаимоотношението общество – опазване на здравето – страна. Необходимо е възприятие за отговорност от всеки и съблюдаване на ограниченията за държание. Това значи да не контактуваме с заболели и да заобикаляме ненужни опасности, като скупчване на доста хора да вземем за пример. Да осъзнаем значимостта на съществени правила – уединяване на болните, карантиниране на контактните, съблюдаване на отдалеченост, вярно носене на защитни маски с висока степен на отбрана, постоянно проветряване на пространствата, стерилизация с ултравиолетови лампи и т.н.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ