Безопасността е ключова при смяната на горивото
Проф. Янко ЯНЕВ*
Годината е 1975-а, когато Дейл Дж. Бриденбау и двама негови сътрудници напуснаха работата си в General Electric, уверени, че планът на реактора с контейнмент (защитна обвивка) от вида " Марк-1 " не дава отговор на условията за сигурност и може да докара сериозна повреда. Пет от шестте реактора на АЕЦ " Фукушима ", която аварира на 11 март 2011 година след земетресение, бяха " Марк-1 ". Едни от първите непознати специалисти, пристигнали на мястото на повредата, бяха от General Electric. Последвалият правосъден иск против корпорацията не съумява да потвърди очевидна виновност и част от нея попада върху японския народен регулатор.
Връщам се към тази история в този момент, тъй като публичното пространство се изпълни с " разбори " на тематика диверсификация на горивото за АЕЦ " Козлодуй ", без да е ясно по какъв начин решаваме въпросите на сигурността, стопанската система и дълготрайния горивен цикъл на актуалните и евентуално бъдещи реактори на АЕЦ " Козлодуй " и допустимо на тези за плана АЕЦ " Белене ". Нека всички, които се упражняват по тематиката за промяната на нуклеарното гориво, да имат поради следните обстоятелства:> Изменение на плана с всички последствия > Най-същественият въпрос в този развой е оценката на нуклеарната сигурност при промяната на горивото, което в действителност е изменение на плана с всички вероятни последствия - евентуална механична повреда с горивната касета, не-херметичност и попадане на радиоактивни артикули в топлоносителя, промени при предпазване, превоз и други. Особено значим е вътрешно-реакторният надзор, който би трябвало да се потвърждава или да се препроектира и промени. Не се разисква дали това може да се случи без присъединяване и научното утвърждение на института " Курчатов " и " Гидропрес ", които са проектирали реактора и горивото. Изпълнява се политическа поръчка с название " диверсификация ", както следва:
Подписва се контракт за разбор, който България заплаща, защото нормативната уредба на страната изисква правенето на детайлна и задълбочена оценка на сигурността, преди да бъде получено позволение за въвеждане в употреба на различен вид горивни касети. След завършване на дейностите по контракта, създаването би трябвало да бъде показана в Агенцията за нуклеарно контролиране (АЯР) за приемане на позволение за въвеждане в употреба на различните касети.
Под документа, предусещащ правенето на разбори за сигурността, стоят подписи на някогашния изпълнителен шеф на АЕЦ " Козлодуй " Наско Михов и вицепрезидента и ръководещ шеф на Westinghouse Electric - Швеция, Азис Даг. На събитието участват тогавашният министър председател Бойко Борисов, някогашният министър на енергетиката Теменужка Петкова, посланикът на Съединени американски щати Херо Мустафа и посланикът на Кралство Швеция Катарина Рангнит. Въпросът е > за какво ги няма подписите на наши специалисти > които да дадат мнението си? Защото главният въпрос в такава обстановка, както неотдавна разгласи и Георги Касчиев, е сигурността. И при нея не важат никакви политически " обети и отговорности ". Да не приказваме за спешното посещаване на към този момент някогашния министър председател Кирил Петков в АЕЦ " Козлодуй " през лятото и натиска да бъде подписан контракт незабавно и без отсрочване.
Не би трябвало да се подценява и въпросът с икономическата целенасоченост, за която най-малко до момента не съм видял оценка, че новото гориво ще бъде по-евтино и ще усъвършенства икономическите индикатори на АЕЦ " Козлодуй ". Този разбор е наложителен и следва доста деликатно да се оцени, като се употребява опита на открито. Например, на чешките сътрудници от централата в Темелин.
Цялостната стопанска система на АЕЦ, предхождана от оценка на сигурността и експлоатационните условия, са основни и не могат да се заменят с политически и дори геополитически планове, тъй като Унгария, Словакия и дори Финландия подхождат деликатно и в полза на страната и сигурността на доставките и по-малко се въздействат от " евро-атлантическите или брюкселски " параметри. Ядрената енергетика е извънредно комплицирана - и в софтуерно, и в геополитическо отношение - и всевъзможни прибързани, и най-много некомпетентни, решения могат да се окажат съдбовни.
Най-сложният въпрос е за нуклеарния горивен цикъл на България, който е основен за безвредното и стопански дейно потребление на най-мощния невъглероден източник на сила, какъвто дава нуклеарната енергетика. България е дребна страна и не може независимо да има цялостен нуклеарен горивен цикъл, без присъединяване на една от огромните нуклеарни страни. Такива са Франция, Русия, евентуално Китай и Съединени американски щати. Англия и Япония се отхвърлиха да преработват отработило гориво, а Съединени американски щати неотдавна вършат опити да възстановят тази опция.
Досега ние сме работили с съветско гориво, което след отработване и изстудяване се връща в Русия за преправка. Това значи, че в бъдеще ще получим остъклени радиоактивни боклуци с размер от до 10 пъти по-малък от този на горивото и във форма, надалеч по-безопасна за дълготрайно и надълбоко геологично предпазване.
Ако сложим гориво от различен производител, ние променяме горивния цикъл, и по смисъла на подписаните интернационалните контракти и недалновидната политика на Европейския съюз ще би трябвало да го съхраняваме неизвестно какъв брой дълго, по какъв начин и къде, на наша територия, с не изключително изяснена идея за сигурност.
Особено забавна е откритата > опция за съдействие с Франция > която има лиценз за произвеждане на съвременно съветско гориво и която софтуерно е в положение да преработи горивото и затвори горивния цикъл. Разбира се, редица страни одобряват " отсрочено " решение и изсъхнало предпазване на площадката на централата. Поне до момента това прави работа, само че дълготрайната сигурност е резултат от моделни проучвания, а действителен опит има единствено за няколко десетки години.
С други думи, прехвърляме казуса за сигурността и заплащането за предпазване на идващите генерации. Какви отговорности ще им оставим не е ясно, само че е реалност, че едно чисто политическо решение за нуклеарния горивен цикъл слага страната в по-сложна, най-вероятно по-скъпа и неразбираема вероятност по какъв начин да употребява атомна сила в бъдеще.
Ако логиката на диверсификацията на доставките на гориво е водещата причина, то процесът би трябвало да се осъществя с ясни отговори за сигурността, стопанската система и дълготрайното развиване на нуклеарната енергетика и горивния цикъл. И не трябва да забравяме, че сме европейска страна и това въздейства съществено на нашата позиция в Европейския съюз.
* Проф. Янко Янев е шеф на Института по ръководство на нуклеарните познания във Виена. Статията е препечатка от 3e-news.net
>
Годината е 1975-а, когато Дейл Дж. Бриденбау и двама негови сътрудници напуснаха работата си в General Electric, уверени, че планът на реактора с контейнмент (защитна обвивка) от вида " Марк-1 " не дава отговор на условията за сигурност и може да докара сериозна повреда. Пет от шестте реактора на АЕЦ " Фукушима ", която аварира на 11 март 2011 година след земетресение, бяха " Марк-1 ". Едни от първите непознати специалисти, пристигнали на мястото на повредата, бяха от General Electric. Последвалият правосъден иск против корпорацията не съумява да потвърди очевидна виновност и част от нея попада върху японския народен регулатор.
Връщам се към тази история в този момент, тъй като публичното пространство се изпълни с " разбори " на тематика диверсификация на горивото за АЕЦ " Козлодуй ", без да е ясно по какъв начин решаваме въпросите на сигурността, стопанската система и дълготрайния горивен цикъл на актуалните и евентуално бъдещи реактори на АЕЦ " Козлодуй " и допустимо на тези за плана АЕЦ " Белене ". Нека всички, които се упражняват по тематиката за промяната на нуклеарното гориво, да имат поради следните обстоятелства:> Изменение на плана с всички последствия > Най-същественият въпрос в този развой е оценката на нуклеарната сигурност при промяната на горивото, което в действителност е изменение на плана с всички вероятни последствия - евентуална механична повреда с горивната касета, не-херметичност и попадане на радиоактивни артикули в топлоносителя, промени при предпазване, превоз и други. Особено значим е вътрешно-реакторният надзор, който би трябвало да се потвърждава или да се препроектира и промени. Не се разисква дали това може да се случи без присъединяване и научното утвърждение на института " Курчатов " и " Гидропрес ", които са проектирали реактора и горивото. Изпълнява се политическа поръчка с название " диверсификация ", както следва:
Подписва се контракт за разбор, който България заплаща, защото нормативната уредба на страната изисква правенето на детайлна и задълбочена оценка на сигурността, преди да бъде получено позволение за въвеждане в употреба на различен вид горивни касети. След завършване на дейностите по контракта, създаването би трябвало да бъде показана в Агенцията за нуклеарно контролиране (АЯР) за приемане на позволение за въвеждане в употреба на различните касети.
Под документа, предусещащ правенето на разбори за сигурността, стоят подписи на някогашния изпълнителен шеф на АЕЦ " Козлодуй " Наско Михов и вицепрезидента и ръководещ шеф на Westinghouse Electric - Швеция, Азис Даг. На събитието участват тогавашният министър председател Бойко Борисов, някогашният министър на енергетиката Теменужка Петкова, посланикът на Съединени американски щати Херо Мустафа и посланикът на Кралство Швеция Катарина Рангнит. Въпросът е > за какво ги няма подписите на наши специалисти > които да дадат мнението си? Защото главният въпрос в такава обстановка, както неотдавна разгласи и Георги Касчиев, е сигурността. И при нея не важат никакви политически " обети и отговорности ". Да не приказваме за спешното посещаване на към този момент някогашния министър председател Кирил Петков в АЕЦ " Козлодуй " през лятото и натиска да бъде подписан контракт незабавно и без отсрочване.
Не би трябвало да се подценява и въпросът с икономическата целенасоченост, за която най-малко до момента не съм видял оценка, че новото гориво ще бъде по-евтино и ще усъвършенства икономическите индикатори на АЕЦ " Козлодуй ". Този разбор е наложителен и следва доста деликатно да се оцени, като се употребява опита на открито. Например, на чешките сътрудници от централата в Темелин.
Цялостната стопанска система на АЕЦ, предхождана от оценка на сигурността и експлоатационните условия, са основни и не могат да се заменят с политически и дори геополитически планове, тъй като Унгария, Словакия и дори Финландия подхождат деликатно и в полза на страната и сигурността на доставките и по-малко се въздействат от " евро-атлантическите или брюкселски " параметри. Ядрената енергетика е извънредно комплицирана - и в софтуерно, и в геополитическо отношение - и всевъзможни прибързани, и най-много некомпетентни, решения могат да се окажат съдбовни.
Най-сложният въпрос е за нуклеарния горивен цикъл на България, който е основен за безвредното и стопански дейно потребление на най-мощния невъглероден източник на сила, какъвто дава нуклеарната енергетика. България е дребна страна и не може независимо да има цялостен нуклеарен горивен цикъл, без присъединяване на една от огромните нуклеарни страни. Такива са Франция, Русия, евентуално Китай и Съединени американски щати. Англия и Япония се отхвърлиха да преработват отработило гориво, а Съединени американски щати неотдавна вършат опити да възстановят тази опция.
Досега ние сме работили с съветско гориво, което след отработване и изстудяване се връща в Русия за преправка. Това значи, че в бъдеще ще получим остъклени радиоактивни боклуци с размер от до 10 пъти по-малък от този на горивото и във форма, надалеч по-безопасна за дълготрайно и надълбоко геологично предпазване.
Ако сложим гориво от различен производител, ние променяме горивния цикъл, и по смисъла на подписаните интернационалните контракти и недалновидната политика на Европейския съюз ще би трябвало да го съхраняваме неизвестно какъв брой дълго, по какъв начин и къде, на наша територия, с не изключително изяснена идея за сигурност.
Особено забавна е откритата > опция за съдействие с Франция > която има лиценз за произвеждане на съвременно съветско гориво и която софтуерно е в положение да преработи горивото и затвори горивния цикъл. Разбира се, редица страни одобряват " отсрочено " решение и изсъхнало предпазване на площадката на централата. Поне до момента това прави работа, само че дълготрайната сигурност е резултат от моделни проучвания, а действителен опит има единствено за няколко десетки години.
С други думи, прехвърляме казуса за сигурността и заплащането за предпазване на идващите генерации. Какви отговорности ще им оставим не е ясно, само че е реалност, че едно чисто политическо решение за нуклеарния горивен цикъл слага страната в по-сложна, най-вероятно по-скъпа и неразбираема вероятност по какъв начин да употребява атомна сила в бъдеще.
Ако логиката на диверсификацията на доставките на гориво е водещата причина, то процесът би трябвало да се осъществя с ясни отговори за сигурността, стопанската система и дълготрайното развиване на нуклеарната енергетика и горивния цикъл. И не трябва да забравяме, че сме европейска страна и това въздейства съществено на нашата позиция в Европейския съюз.
* Проф. Янко Янев е шеф на Института по ръководство на нуклеарните познания във Виена. Статията е препечатка от 3e-news.net
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ