Предприемачеството може да спечели от българите в чужбина
Проф. Венета Андонова е член на управителния съвет на Глобален предприемачески мониторинг (GEM) България, който съставлява годишна оценка на предприемаческата активност и настройки в разнообразни страни. Тя е учител и декан на Факултета по стопанско ръководство на Universidad de los Andes в Богота, Колумбия. Подкрепя млади бизнесмени и начинания като обучител и наставник. Чест посетител и преподавател е на интернационалните конференции и университетски стратегии.
За България се допуска, че към 20% от общият брой жители на страната живеят отвън нейните граници. В множеството случаи тези хора са възприемани като изгубени за България и постоянно са наричани " изтекли мозъци ". Това е обичайно разбиране на емигрантите, при което страните, които ги излъчват, се пробват посредством избрани политики да задържат процеса. В международната процедура има сполучливи и по-малко сполучливи образци за ръководство на емигрантските потоци, в които се ангажират както държавни, по този начин и различен тип институции и организации, само че този развой е признак на по-дълбоки структурни проблеми, свързани с опцията за реализация, обучение и качество на живот. По тази причина процесът не може да бъде обсъждан изолирано от нуждата за дълбоки промени в икономическия и обществения живот на страните, които излъчват емигранти.
Новата действителност
Докато концепцията за " изтеклите мозъци " може би отразява в реалност това, което се е случвало преди световните информационни, софтуерни и транспортни компании да стартират да обвързват жителите на света в непрестанно функциониращи мрежи от взаимни зависимости, то през днешния ден концепциите за откъснатите и изгубени за националното развиване емигранти би следвало да се преразгледат изоснови. Не единствено това. На базата на справедливи данни и обстоятелства за това, което емигрантите съставляват като действителен обществен и стопански фактор, концепцията за " изтеклите мозъци " даже би трябвало да се преобърне напълно. България получава почти 3.4% от цената на своя Брутният вътрешен продукт под формата на прехвърляния от емигранти. Те обаче освен прибавят директна обществена и икономическа стойност в своята татковина посредством парични прехвърляния, само че и го вършат по метод, по който живеещите в страната не биха могли - посредством преместване на познания и технологии.
Чрез професионалните и персонални връзки на диаспората със международните стопански, предприемачески и иновационни центрове представителите на диаспората свързват относително дребната и периферна стопанска система на България с епицентъра на световните процеси и това е от стратегическа значителност. Защото в миг, в който държавните институции на България и нейните политики не могат да я слагат в епицентъра на каквито и да е световни процеси, посредством мостовете, издигнати от диаспората, българските новаторски бизнесмени де факто го вършат, та даже това да остава под прага на чувствителността на медиите и анализаторите на процесите в страната.
Например, основаният през 2019 година в Силициевата котловина Bulgarian Innovation Hub e подкрепил 28 новаторски компании от България да получат над 2.68 млн. $ вложения, да усилят личния състав си със 104 нови чиновници и да разраснат потребителската си база с 1400 нови клиенти. Половината от менторите в акселераторските стратегии на Bulgarian Innovation Hub са членове на българската диаспора, които живеят в Сан Франциско, Бостън, Ню Йорк и Лондон.
Мозъчна циркулация
В подтекста на България и по-общо на Балканите концепцията за " изтеклите мозъци " би следвало да се преобърне напълно, освен тъй като съставлява накратко показване на явлението, само че и не разрешава да се разпознават и измерят процеси с доста огромно стратегическо значение за общественото и икономическо развиване на страната и района. В днешния миг това, което преди години се наричаше " приключване на мозъци " е в действителност мозъчна циркулация, т.е.к омпетентните експерти в разнообразни области освен не изтичат, само че се трансформират в част от стратегическата кръвоносна система в браншове и във връзка с технологии, които са цифрови и по природа нематериални, само че с изключителна добавена стойност за международната стопанска система. Тези процеси в огромна степен са отвън полезрението на главните играчи в политическия и икономическия живот, тъй като разбирането за това по какъв начин се гради конкурентоспособност въз основата на познания и цифрови технологии е отвън сферата на експертно познание на доста от днешните мощни на деня в България, чийто обичаен фокус е в автомагистрали, тръби и други инфраструктурни начинания, където бизнес моделите се лимитират до това да се събират комисионни за прекосяване през физическа инфраструктура.
За България се допуска, че към 20% от общият брой жители на страната живеят отвън нейните граници. В множеството случаи тези хора са възприемани като изгубени за България и постоянно са наричани " изтекли мозъци ". Това е обичайно разбиране на емигрантите, при което страните, които ги излъчват, се пробват посредством избрани политики да задържат процеса. В международната процедура има сполучливи и по-малко сполучливи образци за ръководство на емигрантските потоци, в които се ангажират както държавни, по този начин и различен тип институции и организации, само че този развой е признак на по-дълбоки структурни проблеми, свързани с опцията за реализация, обучение и качество на живот. По тази причина процесът не може да бъде обсъждан изолирано от нуждата за дълбоки промени в икономическия и обществения живот на страните, които излъчват емигранти.
Новата действителност
Докато концепцията за " изтеклите мозъци " може би отразява в реалност това, което се е случвало преди световните информационни, софтуерни и транспортни компании да стартират да обвързват жителите на света в непрестанно функциониращи мрежи от взаимни зависимости, то през днешния ден концепциите за откъснатите и изгубени за националното развиване емигранти би следвало да се преразгледат изоснови. Не единствено това. На базата на справедливи данни и обстоятелства за това, което емигрантите съставляват като действителен обществен и стопански фактор, концепцията за " изтеклите мозъци " даже би трябвало да се преобърне напълно. България получава почти 3.4% от цената на своя Брутният вътрешен продукт под формата на прехвърляния от емигранти. Те обаче освен прибавят директна обществена и икономическа стойност в своята татковина посредством парични прехвърляния, само че и го вършат по метод, по който живеещите в страната не биха могли - посредством преместване на познания и технологии.
Чрез професионалните и персонални връзки на диаспората със международните стопански, предприемачески и иновационни центрове представителите на диаспората свързват относително дребната и периферна стопанска система на България с епицентъра на световните процеси и това е от стратегическа значителност. Защото в миг, в който държавните институции на България и нейните политики не могат да я слагат в епицентъра на каквито и да е световни процеси, посредством мостовете, издигнати от диаспората, българските новаторски бизнесмени де факто го вършат, та даже това да остава под прага на чувствителността на медиите и анализаторите на процесите в страната.
Например, основаният през 2019 година в Силициевата котловина Bulgarian Innovation Hub e подкрепил 28 новаторски компании от България да получат над 2.68 млн. $ вложения, да усилят личния състав си със 104 нови чиновници и да разраснат потребителската си база с 1400 нови клиенти. Половината от менторите в акселераторските стратегии на Bulgarian Innovation Hub са членове на българската диаспора, които живеят в Сан Франциско, Бостън, Ню Йорк и Лондон.
Мозъчна циркулация
В подтекста на България и по-общо на Балканите концепцията за " изтеклите мозъци " би следвало да се преобърне напълно, освен тъй като съставлява накратко показване на явлението, само че и не разрешава да се разпознават и измерят процеси с доста огромно стратегическо значение за общественото и икономическо развиване на страната и района. В днешния миг това, което преди години се наричаше " приключване на мозъци " е в действителност мозъчна циркулация, т.е.к омпетентните експерти в разнообразни области освен не изтичат, само че се трансформират в част от стратегическата кръвоносна система в браншове и във връзка с технологии, които са цифрови и по природа нематериални, само че с изключителна добавена стойност за международната стопанска система. Тези процеси в огромна степен са отвън полезрението на главните играчи в политическия и икономическия живот, тъй като разбирането за това по какъв начин се гради конкурентоспособност въз основата на познания и цифрови технологии е отвън сферата на експертно познание на доста от днешните мощни на деня в България, чийто обичаен фокус е в автомагистрали, тръби и други инфраструктурни начинания, където бизнес моделите се лимитират до това да се събират комисионни за прекосяване през физическа инфраструктура.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ