Проф. Венелин Герганов: COVID периодът стимулира развитието на телемедицината и на дистанционното лечение
Проф. Венелин Герганов е роден на 19 юни в София. Завършва медицина в Медицински Университет - София, а по-късно специализира неврохирургия в Клиниката по Неврохирургия към МУ, София и в International Neuroscience Institute в Хановер, Германия. Той е един от най-близките възпитаници и сътрудници на международния неврохирург Проф. Маджид Самии. В момента е старши доктор в International Neuroscience Institute в Хановер, Германия и професор към Клиниката по неврохирургия на " Пирогов ". Проф. Герганов е създател на над 180 научни изявления и cъавтор в 31 интернационални монографии, измежду които и най-авторитетния Youmans Neurological Surgery.
Вече трета година разделям времето си съвсем на 50% сред България и Германия и към този момент има един темп, който е все по-плавен и все по-приятен.
Преди това идвах единствено да проверявам, от 3 години към този момент редовно съм тук всеки месец по две седмици. За мен това беше предвидимо, че ще се случи, тъй като постоянно е имало в мен нещо, което ме е карало и ме е стимулирало да се върна в България. Аз отидох в Германия 2006 година, когато проф. Сами, който е суперзвездата в актуалната неврохирургия, ме предложения да работя там. Отидох, тъй като това беше естествена последваща стъпка в моето професионално развиване, започвайки като помощник, последователно всички равнища на професионално развиване, тъй че като интелектуално и професионално предизвикателство там получих доста и съм много задоволен от това, което реализирах и не преставам да върша.
Това, което остана, е в действителност желанието ми, то постоянно го е имало, аз въпреки всичко работих първоначално, откакто приключих, специализирах в България, и постоянно съм имал предпочитание да се върна и по някакъв метод това, което мога, да го върна назад.
По думите му, най-ценното, което е придобил в Германия, е, че където и да отидеш и без значение какво правиш оставаш правилен на себе си, в случай че следваш правилата, които имаш и в случай че те дават отговор на избрани условия и полезности, триумфът е сигурен, стига да положиш задоволително старания.
- Кога усетихте във вашата кариера, че в действителност знанията, които сте натрупали през годините избавят животи, първият път, когато го осъзнахте?
- Не може да се каже, че има един подобен повратен миг. В нашата специалност това става последователно, с натрупването. Със сигурност и при започване на по-ниско равнище, по-елементарни случаи, човек стартира да оказва помощ още в самото начало. Докато и в този момент не считам, че съм постигнал плато. В нашата работа не би трябвало да има плато и в случай че човек счита, че е достигнал върха, това е заблуда. Трябва всеки ден, всяка заран да ставаш с концепцията,че би трябвало да си малко по-добър, в сравнение с си бил преди този момент. Иначе застоят е причина за по-скоро декаданс.
- Как беседват с пациентите, откакто те са били на ръба и вашата интервенция ги избавила?
- Това е доста забавен въпрос. Наистина има значение къде се намираш и с какви пациенти общуваш, тъй като тяхната настройка като народопсихология и като просвета може да бъде напълно друга. В болничното заведение, в която работя в Хановер, имаме заболели от целия свят, даже я назоваваме, като малко Организация на обединените нации, че сме, тъй като и лекарите, и болните са от целия свят, и би трябвало да подхождаш по друг метод – по един метод към болните от Близкия изток, които, както и доста българи, не желаят да се знае цялата истина, желаят да се употребяват по-заобиколни думи, не да се посочват нещата непосредствено, или пък – германците, при които даже си длъжен да им кажеш каква е заболяването, какъв брой месеца имат живот, каква е прогнозата, тъй че би трябвало да се адаптираш по отношение на индивида, който е против теб, само че в същото време е естествено да си безусловно прям.
- Родиха ли се другарства през тези години с някои пациенти?
- О, да, доста хубави другарства и те са доста, в действителност доста, с доста и българи, които са били там, освен от България, и от други националности от Германия. Аз си припомням с доста положително възприятие едно детенце, което беше от България и на драго сърце описвам за него, което е просто образец за мощ, духовна мощ и посрещане на ориста, макар че то беше малко дете, беше оперирано доста пъти, имаше злокачествено образувание, беше облъчвано, с деформиране на лицето, само че то беше със страховит дух и се усмихваше непрекъснато и споделяше – Аз не мога да схвана старите хора в България, те единствено се оплакват, вместо да си копаят извън градинката, да си приказват един с различен, толкоз е хубаво всичко. И това ми остана, то беше доста впечатляващо и за всички останали сътрудници в болничното заведение.
- Има урок в тези думи, те не са единствено знак, имате ли усещане, че ние в България малко повече се самобичуваме и оплакваме, в сравнение с би трябвало?
- Със сигурност е по този начин, само че аз съм човек, който се пробва да гледа по-балансирано на нещата. Наистина имаме доста дефицити, дефекти, като народ, българите, само че такива имат и другите нации. И германците също считат за себе си, че са народ, който прекомерно доста се оплаква. Това е като едно от главните неща, които ще чуете от германците, това, което вие казвате за нас. Всеки има нещо, което го нервира, или не е постигнал и то е въпрос на конфигурация.
- Говорейки за системата, кое можем да пренесем от Германия, като организация на работа, като метод на действие на лечебните заведения, Здравната каса, в случай че желаете?
- Мисля, че последните години демонстрираха, че с преместване нещата не стават. Просто нещата би трябвало да се развият тук, на наша основа, естествено, употребявайки правилата, уменията… В началото на 90-те години по този начин се говореше – ще вземем американския или немския модел, ще го вграждаме тук, само че просто хората, структурните детайли, гредичките са разнообразни в България и това би трябвало да се направи да е оптимално за нашата страна, за нашите финансови запаси, ползвайки опита на напредналите страни, естествено.
- Кое бихте трансформирали вие, кое ви озадачава в нашата система?
- Всички знаем, че ресурсите са лимитирани в България. Това, което би трябвало да се оптимира, е тяхното консумиране. И съгласно мен едно от нещата е да се концентрират напъните, вложенията в някои по-водещи центрове в тези специалности, които касаят по-тесни области от медицината, които би трябвало да покрият цялото, като Спешната помощ - би трябвало да е навсякъде налична, бърза и ефикасна. Тесни специалности, като моята да вземем за пример – неврохирургията, не е разумно да се развива във всеки областен град да има неврохирургично поделение. Просто няма по какъв начин да бъдат оборудвани по този начин добре, няма по какъв начин да работи качествено.
- Да създадем разбор на това от какво боледуваме и от какво имаме незабавна потребност и да насочим системата към запълването на тези проблеми.
- Това е едната страна, от което най-вече боледуваме, само че има и редки заболявания, от които хората също боледуват и които също в България би трябвало да бъдат лекувани, а не да се изпращат в чужбина и да се губи спомагателен запас от това нещо.
- Как се отрази тази Коронавирус епоха? Не знам дали мога да нарека година и половина епоха, по-скоро не. Как се отрази този Коронавирус интервал на вас и вашата работа?
- По мотив дефиницията на епоха, уповавам се в действителност да е краткотрайно нещо, в действителност може и да остане много дълго и да стане част от нашия живот този вирус в една или друга форма. Със сигурност той катализира доста процеси и в обществото, и в стопанската система, в медицината също, които са се развивали, само че с едно друго движение. И дигитализацията, която виждаме по какъв начин се отразява, хоумофисът, фактът е, че стопанската система не спря да действа в света, макар че имаше локдаун и не сме в криза в този момент, не сме в тежка инфлация, значи, че нещата и по този метод могат да действат. В нашата компетентност – това подтиква развиването на телемедицината и на отдалечените освен съвещания, само че и лекуване.
- Какво може да се прави отдалечено, тъй като допреди няколко години доста експерти отказваха да преглеждат отдалечено, казвайки, че това е несериозно, че може положението да е доста съществено, да подведат някого?
- Разбира се, то има своите предели, изключително момента, в който се премине към отдалечена терапия, е още по-трудно, или обстановка, когато би трябвало да придобиеш непосредствени усещания от болния, само че към този момент има благоприятни условия, освен образните проучвания и другите проучвания да ги получиш в съответен тип, само че и директната връзка с пациента да се извърши, да се управлява даже и лекуването му, когато има различен човек от другата страна, да се съветва, екипно да се работи по този метод.
- Не желая да ви въвеждам в мислене на крайности, тъй като както по целия свят и българското общество, сякаш се раздели в първите месеци – на хора, които смятаха, че този вирус е операция и други, които осъзнаваха сериозността на обстановката. Вие от кои хора бяхте, професоре?
- Аз съм доктор и съм разумен човек, тъй че го възприех като доктор. Тоест, през цялото време знаех, че когато се разбра, че е нещо съществено, го възприех, точно като съществено, без да знам измеренията, дълбочината, продължителността на резултата. Бих желал да направя едно съпоставяне, което за мен е доста показателно – по какъв начин реагират хората, когато научат, че имат неприятна диагноза, примерно – злокачествено образувание.
Известно е, че е по този начин. Те са 5 психически етапи. Първата фаза е стадият на неприемането. Можем да създадем това съпоставяне и по какъв начин одобряваме Коронавирус вируса. В началото не приемахме, че има подобен вирус, че има зараза, че е толкоз рисков.
Втората фаза е стадият на експанзията към заболяването и към близките. Третата фаза е стадият на преговаряне. Четвъртата фаза е на меланхолия и тревога и петата фаза е на приемане на обстоятелството, на действителността. Различни хора по друг метод и общества го одобриха, някои останаха още на първия стадий, някои стигнаха до последния стадий, в който действително можем да се борим с казуса. Това е въпрос на персонална логика на психиката, само че и въпрос на народопсихология, до каква степен и по какъв начин ще се схване от обществото този проблем, по какъв начин ще се опитаме да се оправим с него.
- Успяхме ли да се оправим с всички тези ограничения и неясноти. Вие като човек сред две страни по какъв начин наблюдавахте протичащото се в България във връзка с Коронавирус?
- Дали сме се справили и кой по какъв начин се е справил съм сигурен, че времето ще покаже, тъй като резултатът, даже върху опазването на здравето, върху другите сфери, върху нелекуваните заболели, които месеци наред не са търсили доктор поради една или друга причина, ще си покаже след време. Факт е, че в този момент епидемията е под надзор, както тук, по този начин и в Германия, по разнообразни способи се стигна до това равнище на надзор, няма универсална рецепта, ние се учим в придвижване. Ако създадем отпратка с немския модел на опазване на здравето в България, същото е и със оправянето с ковида. Нашето общество, нашата политика или нашата стопанска система – хората взеха решение по този метод да вървят и в крана сметка стигнаха до триумф.
Професор Герганов добави, че се е ваксинирал и то в България, тъй като в Германия към момента няма подобен свободен достъп до имунизациите, което е една значима разлика също в интерес на България.
„ Българските пациенти, са хора, които значително, това е въпрос на логика на психиката, на историческа съдба, значително са склонни да възприемат лекаря, като индивидът, който дава точните инструкции и взима решенията. Този традиционен модел, при който огромната фигура на лекаря, и пациентът, който я извършва. Западните пациенти вземат участие интензивно във взимането на решение какво да се направи, какви стъпки да са, в кой път да се поеме. Това е нещо, което в този момент се пробвам да приложа и тук. Не постоянно е сполучливо, несъмнено. Накрая се стига до такава степен, че пациентът споделя, откакто му обясня всички други възможности и благоприятни условия – пациентът споделя – Добре, само че ти си лекарят, ти кажи кое е по-добро за мен. Но това е доста значимо да бъде включен пациентът във взимането на решение, тъй като по-късно пътят той би трябвало да го извърви, дружно с триумфите и неуспехите ".
Вече трета година разделям времето си съвсем на 50% сред България и Германия и към този момент има един темп, който е все по-плавен и все по-приятен.
Преди това идвах единствено да проверявам, от 3 години към този момент редовно съм тук всеки месец по две седмици. За мен това беше предвидимо, че ще се случи, тъй като постоянно е имало в мен нещо, което ме е карало и ме е стимулирало да се върна в България. Аз отидох в Германия 2006 година, когато проф. Сами, който е суперзвездата в актуалната неврохирургия, ме предложения да работя там. Отидох, тъй като това беше естествена последваща стъпка в моето професионално развиване, започвайки като помощник, последователно всички равнища на професионално развиване, тъй че като интелектуално и професионално предизвикателство там получих доста и съм много задоволен от това, което реализирах и не преставам да върша.
Това, което остана, е в действителност желанието ми, то постоянно го е имало, аз въпреки всичко работих първоначално, откакто приключих, специализирах в България, и постоянно съм имал предпочитание да се върна и по някакъв метод това, което мога, да го върна назад.
По думите му, най-ценното, което е придобил в Германия, е, че където и да отидеш и без значение какво правиш оставаш правилен на себе си, в случай че следваш правилата, които имаш и в случай че те дават отговор на избрани условия и полезности, триумфът е сигурен, стига да положиш задоволително старания.
- Кога усетихте във вашата кариера, че в действителност знанията, които сте натрупали през годините избавят животи, първият път, когато го осъзнахте?
- Не може да се каже, че има един подобен повратен миг. В нашата специалност това става последователно, с натрупването. Със сигурност и при започване на по-ниско равнище, по-елементарни случаи, човек стартира да оказва помощ още в самото начало. Докато и в този момент не считам, че съм постигнал плато. В нашата работа не би трябвало да има плато и в случай че човек счита, че е достигнал върха, това е заблуда. Трябва всеки ден, всяка заран да ставаш с концепцията,че би трябвало да си малко по-добър, в сравнение с си бил преди този момент. Иначе застоят е причина за по-скоро декаданс.
- Как беседват с пациентите, откакто те са били на ръба и вашата интервенция ги избавила?
- Това е доста забавен въпрос. Наистина има значение къде се намираш и с какви пациенти общуваш, тъй като тяхната настройка като народопсихология и като просвета може да бъде напълно друга. В болничното заведение, в която работя в Хановер, имаме заболели от целия свят, даже я назоваваме, като малко Организация на обединените нации, че сме, тъй като и лекарите, и болните са от целия свят, и би трябвало да подхождаш по друг метод – по един метод към болните от Близкия изток, които, както и доста българи, не желаят да се знае цялата истина, желаят да се употребяват по-заобиколни думи, не да се посочват нещата непосредствено, или пък – германците, при които даже си длъжен да им кажеш каква е заболяването, какъв брой месеца имат живот, каква е прогнозата, тъй че би трябвало да се адаптираш по отношение на индивида, който е против теб, само че в същото време е естествено да си безусловно прям.
- Родиха ли се другарства през тези години с някои пациенти?
- О, да, доста хубави другарства и те са доста, в действителност доста, с доста и българи, които са били там, освен от България, и от други националности от Германия. Аз си припомням с доста положително възприятие едно детенце, което беше от България и на драго сърце описвам за него, което е просто образец за мощ, духовна мощ и посрещане на ориста, макар че то беше малко дете, беше оперирано доста пъти, имаше злокачествено образувание, беше облъчвано, с деформиране на лицето, само че то беше със страховит дух и се усмихваше непрекъснато и споделяше – Аз не мога да схвана старите хора в България, те единствено се оплакват, вместо да си копаят извън градинката, да си приказват един с различен, толкоз е хубаво всичко. И това ми остана, то беше доста впечатляващо и за всички останали сътрудници в болничното заведение.
- Има урок в тези думи, те не са единствено знак, имате ли усещане, че ние в България малко повече се самобичуваме и оплакваме, в сравнение с би трябвало?
- Със сигурност е по този начин, само че аз съм човек, който се пробва да гледа по-балансирано на нещата. Наистина имаме доста дефицити, дефекти, като народ, българите, само че такива имат и другите нации. И германците също считат за себе си, че са народ, който прекомерно доста се оплаква. Това е като едно от главните неща, които ще чуете от германците, това, което вие казвате за нас. Всеки има нещо, което го нервира, или не е постигнал и то е въпрос на конфигурация.
- Говорейки за системата, кое можем да пренесем от Германия, като организация на работа, като метод на действие на лечебните заведения, Здравната каса, в случай че желаете?
- Мисля, че последните години демонстрираха, че с преместване нещата не стават. Просто нещата би трябвало да се развият тук, на наша основа, естествено, употребявайки правилата, уменията… В началото на 90-те години по този начин се говореше – ще вземем американския или немския модел, ще го вграждаме тук, само че просто хората, структурните детайли, гредичките са разнообразни в България и това би трябвало да се направи да е оптимално за нашата страна, за нашите финансови запаси, ползвайки опита на напредналите страни, естествено.
- Кое бихте трансформирали вие, кое ви озадачава в нашата система?
- Всички знаем, че ресурсите са лимитирани в България. Това, което би трябвало да се оптимира, е тяхното консумиране. И съгласно мен едно от нещата е да се концентрират напъните, вложенията в някои по-водещи центрове в тези специалности, които касаят по-тесни области от медицината, които би трябвало да покрият цялото, като Спешната помощ - би трябвало да е навсякъде налична, бърза и ефикасна. Тесни специалности, като моята да вземем за пример – неврохирургията, не е разумно да се развива във всеки областен град да има неврохирургично поделение. Просто няма по какъв начин да бъдат оборудвани по този начин добре, няма по какъв начин да работи качествено.
- Да създадем разбор на това от какво боледуваме и от какво имаме незабавна потребност и да насочим системата към запълването на тези проблеми.
- Това е едната страна, от което най-вече боледуваме, само че има и редки заболявания, от които хората също боледуват и които също в България би трябвало да бъдат лекувани, а не да се изпращат в чужбина и да се губи спомагателен запас от това нещо.
- Как се отрази тази Коронавирус епоха? Не знам дали мога да нарека година и половина епоха, по-скоро не. Как се отрази този Коронавирус интервал на вас и вашата работа?
- По мотив дефиницията на епоха, уповавам се в действителност да е краткотрайно нещо, в действителност може и да остане много дълго и да стане част от нашия живот този вирус в една или друга форма. Със сигурност той катализира доста процеси и в обществото, и в стопанската система, в медицината също, които са се развивали, само че с едно друго движение. И дигитализацията, която виждаме по какъв начин се отразява, хоумофисът, фактът е, че стопанската система не спря да действа в света, макар че имаше локдаун и не сме в криза в този момент, не сме в тежка инфлация, значи, че нещата и по този метод могат да действат. В нашата компетентност – това подтиква развиването на телемедицината и на отдалечените освен съвещания, само че и лекуване.
- Какво може да се прави отдалечено, тъй като допреди няколко години доста експерти отказваха да преглеждат отдалечено, казвайки, че това е несериозно, че може положението да е доста съществено, да подведат някого?
- Разбира се, то има своите предели, изключително момента, в който се премине към отдалечена терапия, е още по-трудно, или обстановка, когато би трябвало да придобиеш непосредствени усещания от болния, само че към този момент има благоприятни условия, освен образните проучвания и другите проучвания да ги получиш в съответен тип, само че и директната връзка с пациента да се извърши, да се управлява даже и лекуването му, когато има различен човек от другата страна, да се съветва, екипно да се работи по този метод.
- Не желая да ви въвеждам в мислене на крайности, тъй като както по целия свят и българското общество, сякаш се раздели в първите месеци – на хора, които смятаха, че този вирус е операция и други, които осъзнаваха сериозността на обстановката. Вие от кои хора бяхте, професоре?
- Аз съм доктор и съм разумен човек, тъй че го възприех като доктор. Тоест, през цялото време знаех, че когато се разбра, че е нещо съществено, го възприех, точно като съществено, без да знам измеренията, дълбочината, продължителността на резултата. Бих желал да направя едно съпоставяне, което за мен е доста показателно – по какъв начин реагират хората, когато научат, че имат неприятна диагноза, примерно – злокачествено образувание.
Известно е, че е по този начин. Те са 5 психически етапи. Първата фаза е стадият на неприемането. Можем да създадем това съпоставяне и по какъв начин одобряваме Коронавирус вируса. В началото не приемахме, че има подобен вирус, че има зараза, че е толкоз рисков.
Втората фаза е стадият на експанзията към заболяването и към близките. Третата фаза е стадият на преговаряне. Четвъртата фаза е на меланхолия и тревога и петата фаза е на приемане на обстоятелството, на действителността. Различни хора по друг метод и общества го одобриха, някои останаха още на първия стадий, някои стигнаха до последния стадий, в който действително можем да се борим с казуса. Това е въпрос на персонална логика на психиката, само че и въпрос на народопсихология, до каква степен и по какъв начин ще се схване от обществото този проблем, по какъв начин ще се опитаме да се оправим с него.
- Успяхме ли да се оправим с всички тези ограничения и неясноти. Вие като човек сред две страни по какъв начин наблюдавахте протичащото се в България във връзка с Коронавирус?
- Дали сме се справили и кой по какъв начин се е справил съм сигурен, че времето ще покаже, тъй като резултатът, даже върху опазването на здравето, върху другите сфери, върху нелекуваните заболели, които месеци наред не са търсили доктор поради една или друга причина, ще си покаже след време. Факт е, че в този момент епидемията е под надзор, както тук, по този начин и в Германия, по разнообразни способи се стигна до това равнище на надзор, няма универсална рецепта, ние се учим в придвижване. Ако създадем отпратка с немския модел на опазване на здравето в България, същото е и със оправянето с ковида. Нашето общество, нашата политика или нашата стопанска система – хората взеха решение по този метод да вървят и в крана сметка стигнаха до триумф.
Професор Герганов добави, че се е ваксинирал и то в България, тъй като в Германия към момента няма подобен свободен достъп до имунизациите, което е една значима разлика също в интерес на България.
„ Българските пациенти, са хора, които значително, това е въпрос на логика на психиката, на историческа съдба, значително са склонни да възприемат лекаря, като индивидът, който дава точните инструкции и взима решенията. Този традиционен модел, при който огромната фигура на лекаря, и пациентът, който я извършва. Западните пациенти вземат участие интензивно във взимането на решение какво да се направи, какви стъпки да са, в кой път да се поеме. Това е нещо, което в този момент се пробвам да приложа и тук. Не постоянно е сполучливо, несъмнено. Накрая се стига до такава степен, че пациентът споделя, откакто му обясня всички други възможности и благоприятни условия – пациентът споделя – Добре, само че ти си лекарят, ти кажи кое е по-добро за мен. Но това е доста значимо да бъде включен пациентът във взимането на решение, тъй като по-късно пътят той би трябвало да го извърви, дружно с триумфите и неуспехите ".
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ