Проф. Черкезов: Очаквам болницата да се развива като мултикомплекс, адаптивен към потребностите на хората
Проф. Тодор Черкезов, дм, е изпълнителен шеф на МБАЛ„ Д-р Атанас Дафовски ” - Кърджали, експерт по дерматология и венерология и по здравен мениджмънт.
Преподавател в Катедрата по здравна политика и мениджмънт при Факултет по публично здраве „ Проф. доктор Цекомир Воденичаров “ в МУ –София.
Автор е на повече от 90 научни труда, измежду които пет монографии, учебници и образователни принадлежности и над 80 изявления в научни списания и сборници. Член на Съюза на учените в България, ръководител на Областния съвет и член на Националния съвет на БЧК.
Заместник – ръководител на Националното съдружие по здравна политика и мениджмънт, член на Борда на Югоизточноевропейския медицински конгрес.
Проф. Черкезов е притежател на редица оценки за неговата дългогодишна работа като доктор, управител, академик и държавник.
Проф. Черкезов, 2022 година е първата следпандемична година, в която си поехме мирис след световното тестване и се върнахме към нормалните всекидневни провокации. Със сигурност за опазването на здравето това са незадоволителното финансиране и трагичният недостиг на личен състав. Как се оправи МБАЛ „ Д-р Атанас Дафовски “ - Кърджали с тях?
Правилно определихте претърпяното през 2020-2022 година като световно тестване. Още дълго време ще осъзнаваме последствията за индивида и за обществото, които са многоизмерни. Отраженията са освен върху физическото и психическото здраве, само че и върху общественото поведение- наранено е отношението ни към нас самите, към себеподобните, към процесите и явленията в заобикалящия ни свят. Появиха се нови страхове, нови предразсъдъци, нови разграничителни линии. И всичко това в изискванията на дълбока рецесия в другите аспекти на социално-икономическия живот.
Здравеопазването като основна част от обществената политика претърпя съществени земетресения. Оцеля с помощта на високоотговорните и всеотдайни медицински класи, които осъзнаха в рецесията своя професионален дълг. И на рационалния метод на малко останалите готови хора в ръководството на системата.
COVID-пандемията разкри значителната роля на лечебните заведения в здравеопазния развой, само че в същото време извади на показ остарели рани и проблеми, резултат от липса на същинска промяна и лъкатушещ и постоянно губещ посоката си път. Видя се, че безпрекословното следване на пазарно-ориентирания модел не е панацея в условия на здравна рецесия, само че се видя също огромното усложнение на страната да обезпечи задоволително финансиране за покриване на повишените и непредвидени разноски. Установи се за следващ път, че лечебните заведения страдат от липса на фрагменти, съсловията застаряват, а по този начин мечтаната последователност остава благопожелание, макар всички заклинания и обещания на проведените полемики и кръгли маси по отношение на мотивацията на младите медицински поколения.
В МБАЛ „ Д-р Атанас Дафовски “ АД-гр. Кърджали обстановката не е доста по-различна, в сравнение с във всяка регионална болница. Въпреки това рецесията при нас не е достигнала тази дълбочина, както в някои региони на страната, където се закриха отделения и цели браншове, заради липса на личен състав, а някои лечебни заведения се озоваха пред прага на финансова неплатежоспособност. При нас работят 131 лекари и 267 експерти по здравни грижи и да се приказва на този стадий за кадрова рецесия е несъстоятелно. Справяме се, въпреки и мъчно, с лимитираните финансови запаси.
Но „ дамоклевият меч “, щръкнал над всички нас в непредвидимата обстановка постоянно може да унищожи постигнатия нежен баланс.
Промени ли се натовареността Ви и в каква посока спрямо времето преди пандемията?
Години наред преди пандемията ние имахме приложимост на легловия фонд от 75 до 78 %, което е добър индикатор. След COVID-пандемията използваемостта на леглата спадна с към 10-12%, и това събитие ни тревожи. Причините са сложни. От една страна, броят на обслужваното население годишно понижава и това е обвързвано с демографската обстановка, с работата в чужбина на голяма част от младото и работоспособно население на област Кърджали.
Тук се прибавят страхове и предразсъдъци към здравната система, за които към този момент говорихме. Увеличава се броят на здравнонеосигурените лица, заради липса на трудова претовареност, обществена изолираност и маргинализация. В същото време, макар известната редукция на пациентопотока, натовареността на медиците не понижава, тъй като идващите пациенти са възрастни, постоянно самотни, с сложни здравни проблеми и с усложнен обществен статус. Не единствено лекуването, само че и здравните грижи изискват спомагателни запаси и старания.
Локацията на болничното заведение – граничен регион с претрупан трафик, допуска и по-добра готовност за незабавни обстановки. Постигате ли я?
Болницата ни е ситуирана на стратегическо място- транспортен кулоар № 9 минава през нашия град и поема цялото придвижване през прохода „ Маказа “ в едната и другата посока. Натоварването е доста огромно, изключително през лятото. Пътният травматизъм е непрекъсната действителност в нашето всекидневие, а МБАЛ „ Д-р Ат. Дафовски “ в Кърджали е единственото лечебно заведение с разкрито незабавно приемно поделение.
По наша самодейност реализирахме няколко взаимни плана по трансграничното съдействие с болничното заведение в град Комотини с фокус върху пътно-транспортните произшествия от двете страни на границата. Работим в синхрон и доста добра колаборация с екипите на ЦСМП. Развиваме отделенията по ортопедия и травматология, хирургия и анестезиология и интензивно лекуване в посока справяне със незабавните положения и поддържаме добра и непрекъсната връзка с УМБАЛ „ Св. Георги “ в Пловдив, тъй че да осигурим адекватност, равнище на подготвеност и непрекъснатост в оказването на незабавната здравна помощ.
Съвсем неотдавна болничното заведение посрещна 90-годишния си празник. В словото си отправихте думи на признателност към локалната власт, към народните представители от района и общините, които обслужвате за помощта и поддръжката. Разкажете за това съдействие, което явно има положителни обичаи от години?
МБАЛ „ Д-р Атанас Дафовски “ е най-голямото лечебно заведение за болнична помощ в Източните Родопи- един характерен пограничен район със комплицирана историческа орис и етнокултурни взаимоотношения. През 90-те години от своето основаване болничното заведение е минала разнообразни стадии на напредък и рецесии,но е оцелявала с помощта на доверието на локалното население и на поддръжката от локалните обществено-политически фактори и институции.
Срещали сме схващане, подпомагане и помощ при осъществяване на потребни за хората начинания. Много съществено бяхме подкрепени морално и с дарителски жестове по време на COVID- пандемията. Тя послужи като катализатор за събиране на позитивната сила и за осъществяване на редица начинания за възстановяване на материалната база на лечебното заведение. За по-малко от две години напълно със средства на локални донори се обновиха инфекциозното поделение, отделението по ортопедия и травматология и отделението по белодробни заболявания.
Стабилността на лечебното заведение сигурно рефлектира и в здравно-демографските индикатори на региона. От гледната точка на експерт по публично здраве по какъв начин ще оцените ролята на болничното заведение в този аспект?
Значението на регионалната болница за районното опазване на здравето е несъмнено. Всички цели в развиването на лечебното заведение са ориентирани към запазване и подсилване на публичното здраве. На първо място е обезпечаването на спешността в здравното обслужване, тъй като университетската болница е на повече от 100 км и ние нямаме различен избор, с изключение на да подобряваме познанията си и организацията на работа за справяне със незабавните положения. По тази причина още преди 12 години развихме инвазивна кардиология в болничното заведение и за този интервал снижихме с 14% смъртността от инфаркт на миокарда в обслужвания регион.
От 4 години въведохме в рутинната процедура тромболитичното лекуване на мозъчния инсулт и по този начин спасихме доста хора от гибел и инвалидизация. Много положителни са резултатите в опазването на очното здраве и развиването на роботизирана офталмологична хирургия. Чрез динамичното развиване на образната диагностика и ядрено-магнитния резонанс се обезпечи ранно идентифициране на редица онкологични болести, което е причина за навременно лекуване. Акцент в работата ни е обезпечаване на следващи грижи и лекуване за пациентите след прекосяване на дейния интервал на стационарния престой. Болницата е основала поделение за дълготрайно лекуване и поделение с кревати по физикална и рехабилитационна медицина. Още преди 15 години сме разкрили приют като дъщерно сдружение на болничното заведение и той действа доста добре, като обслужва пациенти в тежко или терминално положение. Така се стараем да отговорим на здравните потребности, макар че сме наясно, че потребностите и упованията постоянно са повече от опциите и ресурсите, само че това е предизвикването в нашата работа.
Какви са упованията Ви за нейното развиване през идната година и в по-далечно бъдеще?
Много значимо за всеки началник на лечебно заведение да вижда вероятността и въз основата на безмилостен разбор на мощните и слабите страни и оценката на факторите на средата да насочи напъните на своя екип във допустимо най- вярната посока. Днес ние би трябвало да си даваме сметка, че подредбата на нашата „ къща “ от преди десетилетия не може да отговори на актуалните провокации. Рисковете от рецесии са огромни. Видяхме това в комплицираната епидемиологична конюнктура. Но през днешния ден има и война, мощна бежанска вълна, трансгранично напредване на обилни потоци от население с незнаен здравен статус от една страна в друга, финансова и енергийна рецесия, дефицит на човешки капацитет. Всичко това демонстрира, че акомодацията и организационната смяна ще са неизменими спътници на лечебните заведения в идващите години.
Бих желал и надълбоко се надявам моите сътрудници в този момент и в бъдеще да имат „ сетива “ за опциите и заканите пред нас, да вземат участие по-активно в процеса на промени и промени, а да не бъдат фенове и да чакат някакви чудодейни предписания от страна на страната. Времето работи за инициативните и предприемчивите. Същото се отнася и за лечебните заведения - неизменимите рицари на арената на публичното здраве. Не може да се разчита на историческа популярност. Всеки ден е битка. Борба за доверие. А доверието се реализира с работа и качество. Очаквам по-голямо схващане и поддръжка от обществото и институциите, тъй като когато сме дружно сме по-силни. Очаквам бъдещата болница да се развива като мултикомплекс, който да е адаптивен към здравните потребности на хората от раждането до гибелта, в това число образуване на здравни познания и здравен светоглед с акцент върху промоция на здравето.
В персонален проект - като човек и началник, какво Ви носи най-голямо задоволство, какво Ви дава увереност, че макар компликациите, болничното заведение ще продължи да бъде с отворени порти за всички, които се нуждаят от нея?
Когато трансферирам в съзнанието си дългогодишната си процедура на доктор и началник изпитвам огромно задоволство от извървяния път. Този път не е лек и еднакъв, само че благодаря за предоставената ми опция да ходя по него. Не съм бил квалифициран за всяка обстановка, само че съм имал огромното предпочитание да посрещна провокациите и да тествам себе си и опциите си в една променлива и спорна среда. Научих се да почитам и да работя с всички, които ратуват за по-добро опазване на здравето. Ценя усърдието и напъните на моите сътрудници да се построяват като положителни клиницисти и да бъдат потребни на себе си и на обществото. Уважавам труда на всеки мой чиновник. Чувствам се благополучен, че съм измежду хора,на които мога да разгадавам, които схващат задачата на болничното заведение в този значим за страната район, и това ми дава убеденост, че капацитетът на лечебното заведение ще се развива и в бъдеще.
Преподавател в Катедрата по здравна политика и мениджмънт при Факултет по публично здраве „ Проф. доктор Цекомир Воденичаров “ в МУ –София.
Автор е на повече от 90 научни труда, измежду които пет монографии, учебници и образователни принадлежности и над 80 изявления в научни списания и сборници. Член на Съюза на учените в България, ръководител на Областния съвет и член на Националния съвет на БЧК.
Заместник – ръководител на Националното съдружие по здравна политика и мениджмънт, член на Борда на Югоизточноевропейския медицински конгрес.
Проф. Черкезов е притежател на редица оценки за неговата дългогодишна работа като доктор, управител, академик и държавник.
Проф. Черкезов, 2022 година е първата следпандемична година, в която си поехме мирис след световното тестване и се върнахме към нормалните всекидневни провокации. Със сигурност за опазването на здравето това са незадоволителното финансиране и трагичният недостиг на личен състав. Как се оправи МБАЛ „ Д-р Атанас Дафовски “ - Кърджали с тях?
Правилно определихте претърпяното през 2020-2022 година като световно тестване. Още дълго време ще осъзнаваме последствията за индивида и за обществото, които са многоизмерни. Отраженията са освен върху физическото и психическото здраве, само че и върху общественото поведение- наранено е отношението ни към нас самите, към себеподобните, към процесите и явленията в заобикалящия ни свят. Появиха се нови страхове, нови предразсъдъци, нови разграничителни линии. И всичко това в изискванията на дълбока рецесия в другите аспекти на социално-икономическия живот.
Здравеопазването като основна част от обществената политика претърпя съществени земетресения. Оцеля с помощта на високоотговорните и всеотдайни медицински класи, които осъзнаха в рецесията своя професионален дълг. И на рационалния метод на малко останалите готови хора в ръководството на системата.
COVID-пандемията разкри значителната роля на лечебните заведения в здравеопазния развой, само че в същото време извади на показ остарели рани и проблеми, резултат от липса на същинска промяна и лъкатушещ и постоянно губещ посоката си път. Видя се, че безпрекословното следване на пазарно-ориентирания модел не е панацея в условия на здравна рецесия, само че се видя също огромното усложнение на страната да обезпечи задоволително финансиране за покриване на повишените и непредвидени разноски. Установи се за следващ път, че лечебните заведения страдат от липса на фрагменти, съсловията застаряват, а по този начин мечтаната последователност остава благопожелание, макар всички заклинания и обещания на проведените полемики и кръгли маси по отношение на мотивацията на младите медицински поколения.
В МБАЛ „ Д-р Атанас Дафовски “ АД-гр. Кърджали обстановката не е доста по-различна, в сравнение с във всяка регионална болница. Въпреки това рецесията при нас не е достигнала тази дълбочина, както в някои региони на страната, където се закриха отделения и цели браншове, заради липса на личен състав, а някои лечебни заведения се озоваха пред прага на финансова неплатежоспособност. При нас работят 131 лекари и 267 експерти по здравни грижи и да се приказва на този стадий за кадрова рецесия е несъстоятелно. Справяме се, въпреки и мъчно, с лимитираните финансови запаси.
Но „ дамоклевият меч “, щръкнал над всички нас в непредвидимата обстановка постоянно може да унищожи постигнатия нежен баланс.
Промени ли се натовареността Ви и в каква посока спрямо времето преди пандемията?
Години наред преди пандемията ние имахме приложимост на легловия фонд от 75 до 78 %, което е добър индикатор. След COVID-пандемията използваемостта на леглата спадна с към 10-12%, и това събитие ни тревожи. Причините са сложни. От една страна, броят на обслужваното население годишно понижава и това е обвързвано с демографската обстановка, с работата в чужбина на голяма част от младото и работоспособно население на област Кърджали.
Тук се прибавят страхове и предразсъдъци към здравната система, за които към този момент говорихме. Увеличава се броят на здравнонеосигурените лица, заради липса на трудова претовареност, обществена изолираност и маргинализация. В същото време, макар известната редукция на пациентопотока, натовареността на медиците не понижава, тъй като идващите пациенти са възрастни, постоянно самотни, с сложни здравни проблеми и с усложнен обществен статус. Не единствено лекуването, само че и здравните грижи изискват спомагателни запаси и старания.
Локацията на болничното заведение – граничен регион с претрупан трафик, допуска и по-добра готовност за незабавни обстановки. Постигате ли я?
Болницата ни е ситуирана на стратегическо място- транспортен кулоар № 9 минава през нашия град и поема цялото придвижване през прохода „ Маказа “ в едната и другата посока. Натоварването е доста огромно, изключително през лятото. Пътният травматизъм е непрекъсната действителност в нашето всекидневие, а МБАЛ „ Д-р Ат. Дафовски “ в Кърджали е единственото лечебно заведение с разкрито незабавно приемно поделение.
По наша самодейност реализирахме няколко взаимни плана по трансграничното съдействие с болничното заведение в град Комотини с фокус върху пътно-транспортните произшествия от двете страни на границата. Работим в синхрон и доста добра колаборация с екипите на ЦСМП. Развиваме отделенията по ортопедия и травматология, хирургия и анестезиология и интензивно лекуване в посока справяне със незабавните положения и поддържаме добра и непрекъсната връзка с УМБАЛ „ Св. Георги “ в Пловдив, тъй че да осигурим адекватност, равнище на подготвеност и непрекъснатост в оказването на незабавната здравна помощ.
Съвсем неотдавна болничното заведение посрещна 90-годишния си празник. В словото си отправихте думи на признателност към локалната власт, към народните представители от района и общините, които обслужвате за помощта и поддръжката. Разкажете за това съдействие, което явно има положителни обичаи от години?
МБАЛ „ Д-р Атанас Дафовски “ е най-голямото лечебно заведение за болнична помощ в Източните Родопи- един характерен пограничен район със комплицирана историческа орис и етнокултурни взаимоотношения. През 90-те години от своето основаване болничното заведение е минала разнообразни стадии на напредък и рецесии,но е оцелявала с помощта на доверието на локалното население и на поддръжката от локалните обществено-политически фактори и институции.
Срещали сме схващане, подпомагане и помощ при осъществяване на потребни за хората начинания. Много съществено бяхме подкрепени морално и с дарителски жестове по време на COVID- пандемията. Тя послужи като катализатор за събиране на позитивната сила и за осъществяване на редица начинания за възстановяване на материалната база на лечебното заведение. За по-малко от две години напълно със средства на локални донори се обновиха инфекциозното поделение, отделението по ортопедия и травматология и отделението по белодробни заболявания.
Стабилността на лечебното заведение сигурно рефлектира и в здравно-демографските индикатори на региона. От гледната точка на експерт по публично здраве по какъв начин ще оцените ролята на болничното заведение в този аспект?
Значението на регионалната болница за районното опазване на здравето е несъмнено. Всички цели в развиването на лечебното заведение са ориентирани към запазване и подсилване на публичното здраве. На първо място е обезпечаването на спешността в здравното обслужване, тъй като университетската болница е на повече от 100 км и ние нямаме различен избор, с изключение на да подобряваме познанията си и организацията на работа за справяне със незабавните положения. По тази причина още преди 12 години развихме инвазивна кардиология в болничното заведение и за този интервал снижихме с 14% смъртността от инфаркт на миокарда в обслужвания регион.
От 4 години въведохме в рутинната процедура тромболитичното лекуване на мозъчния инсулт и по този начин спасихме доста хора от гибел и инвалидизация. Много положителни са резултатите в опазването на очното здраве и развиването на роботизирана офталмологична хирургия. Чрез динамичното развиване на образната диагностика и ядрено-магнитния резонанс се обезпечи ранно идентифициране на редица онкологични болести, което е причина за навременно лекуване. Акцент в работата ни е обезпечаване на следващи грижи и лекуване за пациентите след прекосяване на дейния интервал на стационарния престой. Болницата е основала поделение за дълготрайно лекуване и поделение с кревати по физикална и рехабилитационна медицина. Още преди 15 години сме разкрили приют като дъщерно сдружение на болничното заведение и той действа доста добре, като обслужва пациенти в тежко или терминално положение. Така се стараем да отговорим на здравните потребности, макар че сме наясно, че потребностите и упованията постоянно са повече от опциите и ресурсите, само че това е предизвикването в нашата работа.
Какви са упованията Ви за нейното развиване през идната година и в по-далечно бъдеще?
Много значимо за всеки началник на лечебно заведение да вижда вероятността и въз основата на безмилостен разбор на мощните и слабите страни и оценката на факторите на средата да насочи напъните на своя екип във допустимо най- вярната посока. Днес ние би трябвало да си даваме сметка, че подредбата на нашата „ къща “ от преди десетилетия не може да отговори на актуалните провокации. Рисковете от рецесии са огромни. Видяхме това в комплицираната епидемиологична конюнктура. Но през днешния ден има и война, мощна бежанска вълна, трансгранично напредване на обилни потоци от население с незнаен здравен статус от една страна в друга, финансова и енергийна рецесия, дефицит на човешки капацитет. Всичко това демонстрира, че акомодацията и организационната смяна ще са неизменими спътници на лечебните заведения в идващите години.
Бих желал и надълбоко се надявам моите сътрудници в този момент и в бъдеще да имат „ сетива “ за опциите и заканите пред нас, да вземат участие по-активно в процеса на промени и промени, а да не бъдат фенове и да чакат някакви чудодейни предписания от страна на страната. Времето работи за инициативните и предприемчивите. Същото се отнася и за лечебните заведения - неизменимите рицари на арената на публичното здраве. Не може да се разчита на историческа популярност. Всеки ден е битка. Борба за доверие. А доверието се реализира с работа и качество. Очаквам по-голямо схващане и поддръжка от обществото и институциите, тъй като когато сме дружно сме по-силни. Очаквам бъдещата болница да се развива като мултикомплекс, който да е адаптивен към здравните потребности на хората от раждането до гибелта, в това число образуване на здравни познания и здравен светоглед с акцент върху промоция на здравето.
В персонален проект - като човек и началник, какво Ви носи най-голямо задоволство, какво Ви дава увереност, че макар компликациите, болничното заведение ще продължи да бъде с отворени порти за всички, които се нуждаят от нея?
Когато трансферирам в съзнанието си дългогодишната си процедура на доктор и началник изпитвам огромно задоволство от извървяния път. Този път не е лек и еднакъв, само че благодаря за предоставената ми опция да ходя по него. Не съм бил квалифициран за всяка обстановка, само че съм имал огромното предпочитание да посрещна провокациите и да тествам себе си и опциите си в една променлива и спорна среда. Научих се да почитам и да работя с всички, които ратуват за по-добро опазване на здравето. Ценя усърдието и напъните на моите сътрудници да се построяват като положителни клиницисти и да бъдат потребни на себе си и на обществото. Уважавам труда на всеки мой чиновник. Чувствам се благополучен, че съм измежду хора,на които мога да разгадавам, които схващат задачата на болничното заведение в този значим за страната район, и това ми дава убеденост, че капацитетът на лечебното заведение ще се развива и в бъдеще.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ