Проф. Василева: Терапевтичната парадигма при псориазиса вече е различна - говорим за терапия отвътре навън
Проф. Снежина Василева е началник Направление по автоимунни булозни болести в Клиниката по кожни и венерически заболявания в УМБАЛ „ Александровска “ и член на управлението на Българското дерматологично сдружение, на борда на Европейската академия по дерматология и венерология (ЕАДВ), на Работната група по Автоимунни булозни дерматози към ЕАДВ и на борда на Интернационалната академия по козметична дерматология.
Професор към Университетската катедра по дерматология и венерология на Медицински факултет в МУ-София.
Научните ползи на проф. Василева са фокусирани в няколко тематични области на актуалната дерматология - автоимунни булозни дерматози; съединителнотъканни болести, лекарствено индуцирани дерматози, псориазис, атопичен дерматит и други инфламаторни дерматози, акне и розацея, инфекциозни дерматози.
Разговаряме с нея за новостите в лекуването на псориазиса и някои редки форми на болестта като генералазирания пустулозен псориазис (ГПП).
Проф. Василева, по какъв начин през годините се промени схващането за псориазиса?
Разбирането на псориазиса само като кожно заболяване към този момент е история. През 60-те и 70-те години на предишния век, едно не чак толкоз отдалечено време, тази теза бе застъпена и в преподаването на студенти и специализанти.
В резултат на многочислени изследвания и насъбрани нови познания за механизмите на пораждане на псориазиса, се оформи друго схващане за етиологията и патогенезата на болестта. То към този момент се възприема като възпалително редовно заболяване, което се демонстрира в разнообразни форми и е придружено от сериозен коморбидитет – артериална хипертония, метаболен синдром, затлъстяване, податливост към развиване на диабет, артрит, нараснал риск от сърдечно-съдови болести.
Ето за какво ние, кожните лекари обичаме да споделяме, че не е добре да плашим пациентите, само че е редно да ги осведомяваме за това. Също по този начин даваме съвет да отслабнат, тъй като насъбраната мастна тъкан е източник на проинфламаторни цитокини - фактор за появяването на инфектиране, което е изключително нежелателно за хората с псориазис.
До наскоро се смяташе също по този начин, че псориазисът е несърбяща дерматоза. Оказва се обаче, че това не правилно и забележителен % от боледуващите имат сърбеж, който е непосилен зя тях и въздейства доста съществено на тяхното качество на живот.
Кои са най-обнадеждаващите открития за лекуването му?
Най-общо казано имунологичните проучвания хвърлиха нова светлина върху механизмите на болестния развой и неговата еволюция.
За псориазиса са присъщи хиперпролиферацията и хиподиференциацията на кератиноцитите. Това значи, че когато се развъждат, кератиноцитите стартират да се диференцират и да мигрират към горните пластове на епидермиса, където узряват. Когато стигнат до повърхността на кожата, те към този момент са изпълнени с роговата материя кератин и лека-полека отпадат.
Този развой на възобновяване на кожата обикновено продължава към 4 седмици, при псориазис обаче той е съкратен до 7 пъти. За това малко време кератиноцитите не могат да се диференцират задоволително, отпадат доста бързо и се излющват. Този развой се дължи на имунни механизми, в които вземат участие доста патогенетични вериги, които се изследват и обясняват.
Най-общо казано знаем, че има нарушаване на лимфоцитния баланс и на цитокиновата каскада, която поддържа възпалението на кожата.
Два цитокина имат значима роля при инициирането и поддържането на псориатичното инфектиране – TNF-alpha и IL-23. Най-важната функционалност на IL-23 е да подтиква Th17 клетките. Има доказателства, че нарушеното IL-23 сигнализиране или нарасналата му продукция може да докара до абнормен Th17 отговор при псориазис.
При някои типове биологични лечения след започване на лекуването понижават епидермалната хиперплазия и Т-клетъчните инфилтрати от Th1, Th17 и Th22 лимфоцити, което демонстрира, че псориатичното инфектиране е породено от неконтролирана активация точно на тези кафези
При кои типове псориазис е реализиран най-осезаем лечебен прогрес?
Прогрес има при всички видове псориазис. Десетилетия наред лечението на болестта беше главно местна - имаше за цел да потисне хиперпролиферацията на епидермиса и възпалителните процеси в кожата. Използвахме излющващите свойства на салициловата киселина и уреята наред с приложението на катрани, кортикостероиди, както и ретиноиди и цитостатици през устата, с цел да се спре бързото размножаване и прекосяване на клетките от базалния пласт на епидермиса към повърхностния рогов пласт.
Сега лечебната парадигма е друга – приказваме за „ терапия от вътрешната страна на открито “. Това стана допустимо с новите биологични лечения, които въздействат на равнището на имунната патогенетична верига на заболяването.
Новите лечения са по-щадящи, тъй като задачата им е да блокират даден интерлевкин или рецептор за този интерлевкин и да пресечен възпалителната верига, само че без да повлияват останалите имунологични функционалности в целия организъм.
Всъщност, биологичните лечения не са толкоз нови и непознати у нас. В дерматологичната процедура бяха въведени през 2010 година, от 2013 година започнаха да се назначават по-често. Първо въведохме TNF-алфа инхибиторите, по-късно и други типове, като интерлевкиновите инхибитори. Те се понасят добре от пациентите и, което е доста значимо, повлияват псориатичния артрит, който се среща при към 30% от засегнатите с псориазис.
Какъв е методът при пациенти с подлежащи съществени систематични болести – сърдечно-съдови, диабет, рак?
Подходът включва деликатен разбор на клиничната картина и използване на лекуване, което е съобразено с останалите болести. Трябва да отбележа, че съчетанието на рак и псориазис се среща рядко, само че би трябвало да се има поради, че в някои случаи използването на биологична терапия може да докара до появяването на лимфом, по-рядко – на солидни тумори.
Важна рекомендация е болните да съблюдават подобаващ хранителен режим без пикантни храни, алкохол и тютюнопушене.
Кои са особеностите на генерализирания пустулозен псориазис и в каква посока са съсредоточени напъните за намиране на средства за лекуването му?
Генерализираният пустулозен псориазис (ГПП) е рядко срещана форма на псориазис, също както палмоплантарната пустулоза и акродерматитът (акропустулоза). Това положение се среща и при пациенти с плакатен псориазис.
ГПП има тежко протичане и във връзка с лечението до неотдавна ние, кожните лекари бяхме с вързани ръце. Прилагахме кортикостероидно лекуване, с стеснен триумф. Характерна за него е появяването на пустули, които съдържат гной, само че без да се изолират микроорганизми.
Доказано е, че в основата на болестта е цитокинът интерлевкин-36 (IL-36). IL-36α, β, и γ са агонисти на сигналния път и това води до пораждане на инфектиране и до поява на ГПП.
Интересно е, че при пациенти с псориазис със мощно нараснала възпалителна интензивност, да вземем за пример след редовно лекуване с кортикостероиди и тяхното преустановяване, непустулозният псориазис може да се развие и трансформира в ГПП
През последните години бе основана нова биологична терапия за ГПП – spezolimab. Новата терапия е моноклонално антитяло, което се свърза селективно с рецептора на IL-36 и го блокира, вследствие на което се блокира и възпалителната каскада. Това е първият медикамент в света, регистриран за лекуване на това заболяване. Неговият резултат е извънредно бърз, за часове след първата апликация. В дословния смисъл на думата това може да избави живот, тъй като, както споделих ГПП може да има и доста тежко, застрашаващо живота протичане.
В момента текат изследвания, които имат за цел да открият дали новото лекарство може да реализира резултат и при друго тежко заболяване – гнойния хидраденит.
И вместо край, защото сме в зимния сезон, какви рекомендации бихте дали на хората с псориазис за потребление на кремове за лице и тяло, включително и слънцезащитни?
Докато лятото е сезонът, в който хората с псориазис се усещат добре поради ярката слънчева светлина с обилие от УВ лъчи, зимният сезон и въобще студените месеци са тестване за тях поради ниските температури, по-сухия въздух и по-малкото УВ лъчи. Ето за какво рекомендацията е да употребяват повече по-мазни и богати на съставки кремове емолиенти. Важно за тях е кремът за тяло да бъде с омекотяващ резултат, овлажняването е на второ място. Псориазисът по-рядко визира кожата на лицето, само че може да се появи в окосмената част на главата – скалпа, и на границата сред окосмената и неокосмената част – така наречен псориатична корона. В тези случаи също се предлагат омекотяващи и хидратиращи кремове и шампоани, и, несъмнено поддържане на добра хигиена.
Професор към Университетската катедра по дерматология и венерология на Медицински факултет в МУ-София.
Научните ползи на проф. Василева са фокусирани в няколко тематични области на актуалната дерматология - автоимунни булозни дерматози; съединителнотъканни болести, лекарствено индуцирани дерматози, псориазис, атопичен дерматит и други инфламаторни дерматози, акне и розацея, инфекциозни дерматози.
Разговаряме с нея за новостите в лекуването на псориазиса и някои редки форми на болестта като генералазирания пустулозен псориазис (ГПП).
Проф. Василева, по какъв начин през годините се промени схващането за псориазиса?
Разбирането на псориазиса само като кожно заболяване към този момент е история. През 60-те и 70-те години на предишния век, едно не чак толкоз отдалечено време, тази теза бе застъпена и в преподаването на студенти и специализанти.
В резултат на многочислени изследвания и насъбрани нови познания за механизмите на пораждане на псориазиса, се оформи друго схващане за етиологията и патогенезата на болестта. То към този момент се възприема като възпалително редовно заболяване, което се демонстрира в разнообразни форми и е придружено от сериозен коморбидитет – артериална хипертония, метаболен синдром, затлъстяване, податливост към развиване на диабет, артрит, нараснал риск от сърдечно-съдови болести.
Ето за какво ние, кожните лекари обичаме да споделяме, че не е добре да плашим пациентите, само че е редно да ги осведомяваме за това. Също по този начин даваме съвет да отслабнат, тъй като насъбраната мастна тъкан е източник на проинфламаторни цитокини - фактор за появяването на инфектиране, което е изключително нежелателно за хората с псориазис.
До наскоро се смяташе също по този начин, че псориазисът е несърбяща дерматоза. Оказва се обаче, че това не правилно и забележителен % от боледуващите имат сърбеж, който е непосилен зя тях и въздейства доста съществено на тяхното качество на живот.
Кои са най-обнадеждаващите открития за лекуването му?
Най-общо казано имунологичните проучвания хвърлиха нова светлина върху механизмите на болестния развой и неговата еволюция.
За псориазиса са присъщи хиперпролиферацията и хиподиференциацията на кератиноцитите. Това значи, че когато се развъждат, кератиноцитите стартират да се диференцират и да мигрират към горните пластове на епидермиса, където узряват. Когато стигнат до повърхността на кожата, те към този момент са изпълнени с роговата материя кератин и лека-полека отпадат.
Този развой на възобновяване на кожата обикновено продължава към 4 седмици, при псориазис обаче той е съкратен до 7 пъти. За това малко време кератиноцитите не могат да се диференцират задоволително, отпадат доста бързо и се излющват. Този развой се дължи на имунни механизми, в които вземат участие доста патогенетични вериги, които се изследват и обясняват.
Най-общо казано знаем, че има нарушаване на лимфоцитния баланс и на цитокиновата каскада, която поддържа възпалението на кожата.
Два цитокина имат значима роля при инициирането и поддържането на псориатичното инфектиране – TNF-alpha и IL-23. Най-важната функционалност на IL-23 е да подтиква Th17 клетките. Има доказателства, че нарушеното IL-23 сигнализиране или нарасналата му продукция може да докара до абнормен Th17 отговор при псориазис.
При някои типове биологични лечения след започване на лекуването понижават епидермалната хиперплазия и Т-клетъчните инфилтрати от Th1, Th17 и Th22 лимфоцити, което демонстрира, че псориатичното инфектиране е породено от неконтролирана активация точно на тези кафези
При кои типове псориазис е реализиран най-осезаем лечебен прогрес?
Прогрес има при всички видове псориазис. Десетилетия наред лечението на болестта беше главно местна - имаше за цел да потисне хиперпролиферацията на епидермиса и възпалителните процеси в кожата. Използвахме излющващите свойства на салициловата киселина и уреята наред с приложението на катрани, кортикостероиди, както и ретиноиди и цитостатици през устата, с цел да се спре бързото размножаване и прекосяване на клетките от базалния пласт на епидермиса към повърхностния рогов пласт.
Сега лечебната парадигма е друга – приказваме за „ терапия от вътрешната страна на открито “. Това стана допустимо с новите биологични лечения, които въздействат на равнището на имунната патогенетична верига на заболяването.
Новите лечения са по-щадящи, тъй като задачата им е да блокират даден интерлевкин или рецептор за този интерлевкин и да пресечен възпалителната верига, само че без да повлияват останалите имунологични функционалности в целия организъм.
Всъщност, биологичните лечения не са толкоз нови и непознати у нас. В дерматологичната процедура бяха въведени през 2010 година, от 2013 година започнаха да се назначават по-често. Първо въведохме TNF-алфа инхибиторите, по-късно и други типове, като интерлевкиновите инхибитори. Те се понасят добре от пациентите и, което е доста значимо, повлияват псориатичния артрит, който се среща при към 30% от засегнатите с псориазис.
Какъв е методът при пациенти с подлежащи съществени систематични болести – сърдечно-съдови, диабет, рак?
Подходът включва деликатен разбор на клиничната картина и използване на лекуване, което е съобразено с останалите болести. Трябва да отбележа, че съчетанието на рак и псориазис се среща рядко, само че би трябвало да се има поради, че в някои случаи използването на биологична терапия може да докара до появяването на лимфом, по-рядко – на солидни тумори.
Важна рекомендация е болните да съблюдават подобаващ хранителен режим без пикантни храни, алкохол и тютюнопушене.
Кои са особеностите на генерализирания пустулозен псориазис и в каква посока са съсредоточени напъните за намиране на средства за лекуването му?
Генерализираният пустулозен псориазис (ГПП) е рядко срещана форма на псориазис, също както палмоплантарната пустулоза и акродерматитът (акропустулоза). Това положение се среща и при пациенти с плакатен псориазис.
ГПП има тежко протичане и във връзка с лечението до неотдавна ние, кожните лекари бяхме с вързани ръце. Прилагахме кортикостероидно лекуване, с стеснен триумф. Характерна за него е появяването на пустули, които съдържат гной, само че без да се изолират микроорганизми.
Доказано е, че в основата на болестта е цитокинът интерлевкин-36 (IL-36). IL-36α, β, и γ са агонисти на сигналния път и това води до пораждане на инфектиране и до поява на ГПП.
Интересно е, че при пациенти с псориазис със мощно нараснала възпалителна интензивност, да вземем за пример след редовно лекуване с кортикостероиди и тяхното преустановяване, непустулозният псориазис може да се развие и трансформира в ГПП
През последните години бе основана нова биологична терапия за ГПП – spezolimab. Новата терапия е моноклонално антитяло, което се свърза селективно с рецептора на IL-36 и го блокира, вследствие на което се блокира и възпалителната каскада. Това е първият медикамент в света, регистриран за лекуване на това заболяване. Неговият резултат е извънредно бърз, за часове след първата апликация. В дословния смисъл на думата това може да избави живот, тъй като, както споделих ГПП може да има и доста тежко, застрашаващо живота протичане.
В момента текат изследвания, които имат за цел да открият дали новото лекарство може да реализира резултат и при друго тежко заболяване – гнойния хидраденит.
И вместо край, защото сме в зимния сезон, какви рекомендации бихте дали на хората с псориазис за потребление на кремове за лице и тяло, включително и слънцезащитни?
Докато лятото е сезонът, в който хората с псориазис се усещат добре поради ярката слънчева светлина с обилие от УВ лъчи, зимният сезон и въобще студените месеци са тестване за тях поради ниските температури, по-сухия въздух и по-малкото УВ лъчи. Ето за какво рекомендацията е да употребяват повече по-мазни и богати на съставки кремове емолиенти. Важно за тях е кремът за тяло да бъде с омекотяващ резултат, овлажняването е на второ място. Псориазисът по-рядко визира кожата на лицето, само че може да се появи в окосмената част на главата – скалпа, и на границата сред окосмената и неокосмената част – така наречен псориатична корона. В тези случаи също се предлагат омекотяващи и хидратиращи кремове и шампоани, и, несъмнено поддържане на добра хигиена.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ