Проф. Сергей Игнатов е директор на Българския институт по египотология,

Проф. Сергей Игнатов е шеф на Българския институт по египотология, член на настоятелството на Нов български университет и South East European Research Centre (SEERC). Специализирал в All Souls College, Оксфорд. Завършил е странознание на Азия и Африка (египтология) в Санктпетербургския държавен университет, факултет по ориенталистика. В първото държавно управление на Бойко Борисов беше министър на образованието.

– Проф. Игнатов за следващ път университетите ни не могат да запълнят местата по държавна поръчка. На какво се дължи това – на огромния брой вузове, на демографската рецесия, на доста приключили, които избират да учат в чужбина…

– Причините са по-дълбоки. В България има елитни гимназии, където всички желаят да учат, и един различен тип учебни заведения, където никой не желае да отиде. И какво демонстрират резултатите по данни, оповестени наскоро от Боян Захариев – има учебни заведения, в които на матура се явяват едвам една пета от завършващите. Голямата част не желаят да се явят, а тези, които се явяват, дават извънредно слаби резултати. Ако се върнем в седми клас, там картината не е по-добра – една огромна част от децата при външното оценяване имат такива ниски резултати, че не могат да останат в учебното заведение си и се постанова да отидат в друго, периферно учебно заведение. Оказва се, че имаме два преобладаващи вида учебни заведения – елитни, които приготвят бъдещите емигранти, и едни други, по-масови, които основават новобранци. Тази картина демонстрира, че българската просветителна система в огромната си част е изключваща, а не включваща.

– Имате ли пояснение на какво се дължи това?

– В България рецесията на психическо равнище очевидно е по-тежка даже от икономическата. Предлагам на сътрудниците си да не помнят фантазията, че единствено най-хубавите ще влязат в университетите.

– Няма по какъв начин да се случи това, откакто местата по държавна поръчка са повече от завършващите.

– Проблемът е, че една остаряла визия се бие с действителността – имаме доста дребен брой високо готови деца, които остават в България. При 50 000 завършващи приблизително на година има към двайсет и няколко хиляди деца със приблизително и високо достижение в междинното обучение, които попадат в университетите. Ако приемем, че университетите са кула от слонова кост, както се мислеше преди време, и тази кула е обградена от трудности, ние ще имаме още по-голям проблем, тъй като тези, които нито работят, нито учат, не биха имали късмет.

– Има ли статистика какъв брой са младежите в България, които нито учат, нито работят?

– Около 28 % от българите сред 16 и 24 години нито работят, нито учат. И в случай че създадем забранителен режим поради високото качество, което желаеме да реализираме един ден, те в никакъв случай няма да влязат в университет. Поне някои от тези хора влизат в университетите и получават късмет. Проблемът на висшето обучение е, че колегията с болежка премисля действителността. Всъщност, всичко е от дълго време измислено – в англосаксонските университети първите две години довършват това, което преди време вършеше гимназиалното обучение. Първите две години би трябвало да са форма на някакво колежанско обучение – да учат български и непознат език, да се допрян още веднъж до всички достижения на човешкия разум и от третата година да потеглят по пътя на своето профилиране. Това неслучайно е измислено, тъй като казусът, който ние имаме в този момент, те са го имали след Втората международна война.

– Само преходът ли е повода за положението на просветителната ни система?

– Проблемите потеглят още от времето преди 1989 година, когато бе основана изкуствена уравниловка. Тя пък породи подправеното възприятие за елитарност. Видяхме какво стана през 90-те години. Сега университетът, с изключение на да образова, би трябвало да бъде и център на публичен живот, където дребни общности да живеят интензивно. Целта е тези, които са влезнали със слаби резултати, да ги научим и за две години ние да изравним равнището им с останалите. А успяващите да се развиват по самостоятелна стратегия.

– Нямате ли усещането, че от доста години единствено се приказва за промяна в образованието?

– Някои от измененията са положителни, други са имитационни. Лошото е, че доста хора, без да схващат от обучение, непрекъснато дават хрумвания. И тъй като разполагат с властта да гласоподават, осъществят някои от концепциите си. Ще дам образец от времето, когато бях министър в първото държавно управление на ГЕРБ и Искра Фидосова направи фундаменталното изказване, че в Лом ще има университет. Не беше питала нито мен, нито който и да било от комисията по образованието. Направи го единствено с упоритостта да завоюва локалните избори.

– Какви са главните проблеми на висшето обучение?

– В началото на 90-те години законът даде автономност на висшите учебни заведения. И какво се оказва в този момент? Те си мислят, че имат автономност, само че не я практикуват. Винаги когато стане дума, че ръководството на университетите се нуждае от промяна, тъй като не може академичното лице да дава отговор за керемидите и градежите, се надига писък. Не желаят да чуят, че е добре да има ръб, който да се занимава с финансите и тактиката на университета. Когато им казваш, че страната към този момент не се занимава със отбраната на докторските степени, доцентури и професури, декларират, че Игнатов ги напълнил с професори. Нали властта е във вас? Защо се цялостните? Защото не могат да отхвърлят. Не могат да отхвърлят, тъй като „ необятните национални маси “ избират управлението на университета. И ректорът, с цел да има идващ мандат, споделя „ да “ на всеки, който потропа на вратата му и изиска да стане професор. И внезапно се оказва, че той е самостоятелен за ръководството на парите, само че не е самостоятелен за най-важното нещо – ръководството на фрагментите. От времето на Болонския университет и на Сорбоната има три неща, които дефинират автономията – университетът самичък взема решение кой да преподава, на кого и какво. Има и още нещо злокобно – законът споделя какъв брой души би трябвало да бъдат на цялостен щат, на главен контракт в университета.

– Защо е належащо законът да споделя това?

– Защото при започване на 90-те години се бяха уплашили от закона „ Панев “ и с цел да не бъдат прогонени хора от университетите, се стигна до приемането на единни държавни условия, които споделят каква да е броя. И това стана държавен закон за всички. После, когато породи националната организация за акредитация, продължи усилието страната да споделя – а не ректорът – какъв брой да бъде щатният състав. По този метод мислят, че се борят за качество. Истинската автономност обаче допуска университетът да взема решение кой да преподава в него. Аз не зная за какво в една катедра би трябвало да има седем души. Основният ни проблем е в осмислянето и в практикуването на автономията и Законът за висшето обучение би трябвало да върви в тази посока.

– Мислите ли, че рейтинговата система и критериите за качество, от които в огромна степен ще зависи държавната дотация за вузовете, ще доведат до по-добро висше обучение?

– Това е положително. Казвам го не тъй като стартира, до момента в който аз бях министър – през 2010 година въз основата на рейтинговата система започнахме да усилваме % върху базовата дотация. Звената, които заемат челни места, получават допълнение от държавната дотация. И процентът ще се усилва и ще докара до ново качество. Това основава рецесия от различен вид, тъй като единствено някои университети получават спомагателна дотация. Това ще докара до брожения, които посредством депутатите ще се отразят на ръководството на системата. Защото всеки депутат пази ползите на своя изборен регион. Идвал е при мен човек от Етрополе с искане за университет там. Питам го за какво би трябвало да сътворяваме подобен, а той ми дава отговор – тъй като си нямаме. Обясних, че това не е магазин, не е мол…

– Ще се оправдаят ли упованията за закриване на специалности, за които няма претенденти, и на университети, които не дават качествено обучение?

– Познавайки българската система, мога да ви уверя, че сходно нещо в никакъв случай няма да се случи с решение на Народното събрание. Няма политик в България или политическа мощ, която да тръгне към такава смяна, тъй като мигновено ще загуби изборите.

– Министър Кунева наясно ли е какво прави и какъв ще е резултатът от промяната?

– Мисля, че към нея има хора, които знаят и и оказват помощ. Даниел Вълчев й оказва помощ, зам.-министър Диян Стаматов е доста наясно със междинното обучение. Проблемът е, че в министерството системата е доста комплицирана. Там са към 460 чиновници, а огромна част от тях са назначения вид „ отблагодаряване “ на съответна политическа мощ към фрагменти, работили за нея. Много неприятно е, само че е по този начин. И министърът, в случай че не е специалист, е доста елементарно да попадне в капан. Защото те са експерти по разнообразни тематики и постоянно могат да го омотаят, изключително в случай че не е от системата. Няма да укривам, даже на мен ми беше мъчно, а бях преподавал и в Класическата гимназия, т.е. не съм единствено академични учител.

– Очаквате ли банкрути на университети, за каквито към този момент се заприказва?

– В момента нямаме политици, които да разрешат тази мярка, въпреки че тя е оздравителна. Защото това значи, че ще изгубят доста огромно въздействие в районите. Политиците ни избират да няма кавги, по тази причина ще субсидират. Скандалното е, че ние виждаме доста добре за какво някои университети са пред банкрут – изхарчени са средства за градежи, от които безусловно нямат потребност. Притеснявам се, че един ден ще виждаме празни здания на тогавашни университети, по този начин както към този момент свикнахме с пустеещите казарми.

– Тогава каква е вероятността – да продължи страната да налива пари в университети, в които никой не желае да учи, тъй като по-късно не може да се реализира…

– Решението е обединение на академични структури и превъзмогване на фрагментираността, която ни пречи да реализираме високо качество.

– Просветното министерство взе решение, че за избрани специалности има държавен интерес и те би трябвало да бъдат подкрепени. Вие видяхте ли какви са специалностите и имате ли концепция какво прави кинематографията там?

– Имаме национална тактика за развиване на научните проучвания. И в случай че сме съгласни със международната процедура, че университетите са място, където се прави и преподава просвета, би трябвало предпочитаните специалности да се обвържат с нея и със тактиката за икономическо развиване на страната. През юли 2011 година приехме тактиката. На първо място са връзки и превоз, на второ – здраве и качество на живот. Включихме и българското културно завещание. Предвидили бяхме и форсмажорни условия, да вземем за пример в този момент това е педагогическата просвета – имаме проблем и с неналичието на учители, и с насилието в учебно заведение. Естествено би трябвало да се запазят и развиват и редките специалности като тюркология, арабистика, които са значими и за националната сигурност.

– Утопия ли е изказванието на специалисти, че в случай че се усъвършенства качеството на висшето обучение в България, децата от елитните учебни заведения ще спрат всеобщо да избират учене в чужбина?

– Не мисля, че ученето в чужбина е неприятно, а таман противоположното. Но то последователно ще стартира да понижава. Защото макар цялото недоволство от България, животът тук постепенно се възстановява. И тъй като тук към момента е една „ неразорана целина “, има опция за по-бърза реализация, в случай че хората са дейни. И изключително след Брекзит очите на всички бързо се отвориха. Истината е, че положителните ни университети готвят фрагменти на приблизително европейско равнище. Основната цел пред българските университети би трябвало да бъде освен високото качество, само че и превъзмогването на „ местничеството “, превръщането им в наднационална институция, с цел да може в тях да намерят своя свят и реализация на своите желания освен студенти от града, където е университетът, и от нашата страна, само че и задгранични студенти, представители на разнообразни култури.

– Защо нито един български университет не може да влезе в топ 50 на университетите?

– Не единствено в топ 50, само че и в топ 500 няма да може да влезе. Защото там критериите са такива, че няма по какъв начин да влезем. Ние имаме ли Нобелов лауреат, че да работи в български университет, тъй като и това влиза в калкулацията. В телефона си имам фотография от паркинга на Станфордския университет, където има табела за Нобелови лауреати. Значи те имат толкоз доста, че би трябвало да им обезпечат и паркоместа. Нашият главен проблем, който би трябвало да решим, е междинното обучение. Мен това доста ме тормози. В тази среда, нестабилна от позиция на сигурност, съществува заплаха образованието да основава хора, които биха заплашили националната сигурност. Опитът демонстрира, че тези, които отпадат от системата на образование, в действителност са евентуално рискови. Например във Франция от децата имигранти първо потомство към 60% отпадат от системата на междинното обучение. В Белгия са към 50% и виждаме какво се случва с тях. А в Холандия над 80% остават в системата на образованието.

Инфо: www.trud.bg