Проф. Сергей Гризунов, преподавател по журналистика, пред „Труд“: Медиите да се борят срещу героизацията на терористите
Проф. Сергей Гризунов е един от десетките специалисти от целия свят, които на 27-28 септември ще се включат в София в полемиките на интернационалната конференция “Тероризмът и електронните медии ”, проведена от Международна академия за телевизия и радио. Тя се организира за 13-и път, всяка година в друга страна, само че тематиката продължава да е настояща. С проф. Гризунов беседваме за тероризма и медиите, само че и по въпроси, които детайлно познава, като Балканите и Украйна, да вземем за пример.
– Проф. Гризунов за какво светът не може да се пребори с този феномен, именуван тероризъм.
– Тероризмът през днешния ден, като социално-политическо събитие, се трансформира в главното предизвикателство за цялото човечество. Мащабите, нечовечността и жестокостта го вършат едно от най-острите и злободневни проблеми с световна значителност. По моята оценка, която съответствува с данните на спецслужбите на редица европейски страни, по света към този момент е образувана така наречен “идеология на тероризма ”. Нейната система за разпространяване включва и активността на средствата за всеобща информация. Терористите, в цялата история на битие на това събитие, се стремят да употребяват допустимо повече медийни канали за разпространяване на своите възгледи. Влиянието, оказвано от средствата за всеобща информация на публичното мнение в актуалния свят, може да бъде наречено основно. И терористите се пробват интензивно да се възползват от това, осъществявайки незаконната си активност. А защото актуалният свят, както е добре известно, се намира в интервал на опълчване на разнообразни обществено-политически системи, ние към този момент не можем дефинитивно да се договорим за взаимни дейности против тероризма. Но считам, че няма да издам огромна загадка, в случай че кажа, че по това се водят непублични договаряния сред Москва и Вашингтон.
– Каква формулировка за тероризма преподавате на вашите студенти, откакто няма такава призната от Организация на обединените нации. А едни медии назовават избрани организации и човеци терористи, други – екстремисти, трети – бунтовници…
– Моята позиция, която споделям със студентите, се състои в това, че с терористите би трябвало да се държим по законите на войната. Като с бойци на противников армии.
Не е допустимо да се оказва дейно осведомително противопоставяне на тероризма без ясно юридическо определение на гнет и тероризъм. Когато обществено ги назовават иначе ( “сепаратисти ”, “екстремисти ”, “шахиди ”) медиите героизират терористите. Това води след себе си и морално опрощение на дейностите им, покачва политическият им статут. Сякаш са една от страните в спора. С това е належащо да се борим.
– Как съгласно Вас развиването на електронните медии през последните години, по-специално на обществените мрежи, се отрази на терористичните закани?
– Много отрицателно. Терористите чудесно умеят да се възползват от тях. В света към този момент има няколко хиляди уеб страницата на терористи, които към този момент е невероятно да бъдат следени. Точно по тази причина считам, че единствено съгласуваност в напъните на прогресивното човечество може да донесе осезаеми резултати в битката с това зло.
– Дълго време свободата на словото бе едно от табутата на западната народна власт, в този момент обаче има настоятелни апели, че и закони в някои развити демокрации, за ограничение на екстремисткото наличие в обществените мрежи, заличаване на така наречен подправени вести. Как си обяснявате такова развиване?
– Най-важното обвързване на страната е да пази сигурността на своите жители. Ако жител извърши терористичен акт, той става терорист, без значение от движещия претекст – набожен, етнически или политически. Невъзможно е да си представим, че някой в Европа или Америка назовава участниците в терористични акции бойци. В западната преса също по този начин не могат да бъдат открити “романтични ” елементи от живота на терористите, от техните биографии или фотоси с подобен темперамент. Журналистите с висок професионализъм сами лимитират свободата на словото в своите материали, разбирайки отговорността за следствията от такива изявления. Но с цел да поемеш такава отговорност, е належащо в действителност да бъдеш високопрофесионален публицист, а не фен на “сензационни обстоятелства ”.
– Вие имате десетилетия опит и наблюдения върху медиите и публицистиката. Какви промени забелязахте у тях през последните години – станаха ли по-добри, по-качествени, по-независими. Нямам поради единствено медиите в Русия, само че и в други страни…
– За страдание, ориста на медиите в Русия значимо се промени. Държавата се пробва твърдо да управлява тяхната активност. В резултат на това, въпреки че цензурата у нас е неразрешена със закон, публицистите се подлагат на самоцензура, на първо място идеологическа, което се отразява на качеството на всички средства за всеобща информация.
– Имате славата на специалист по Балканите, другар сте с външния министър Сергей Лавров, който от време на време се съветва с Вас по тематиката и при визити в Югоизточна Европа. Как гледате на района, в който има членки на Европейски Съюз като България, Румъния, Хърватия, други – на които е комплициран етикетът Западни Балкани, някои от които са членки на НАТО, имаме и една все по-амбициозна и настъпателна Турция. Забелязвате ли отрицателни или рискови трендове?
– В района на Югоизточна Европа, на първо място имам поради територията на някогашна Югославия, също както на територията на някогашния Съюз на съветските социалистически републики, към момента се усещат следствията от на практика едновременния им разпад. Имам поради напрежението, което съществува в Босна и Херцеговина, в Северен Кавказ, в Македония, или в Нагорни Карабах. Но аз оставам оптимист. От момента на трагичните събития при започване на 90-те години на XX в. ни отделя прекомерно дребен интервал от време. Ако, да речем, тези същите – терористите, не хвърлят дърва в тлеещите спорове, има възможност новите генерации поданици на тези страни да намерят сили да преодолеят следствията от тези ужасни въоръжени спорове. Политиците на тези страни, в случай че са виновни, би трябвало да съсредоточат напъните си за спокойно взаимоотношение на страните, а не върху изкуствено раздухване на споровете.
– Българското държавно управление написа в годишния си отчет за сигурността, че “действията на Русия са източник на районна неустойчивост и заплашват задачата за единна, свободна и мирна Европа ”. Това провокира дискусия, рецензии. Смятате ли за естествена такава оценка от България – която е членка на Европейски Съюз и НАТО, само че пък следващата година ще празнува 140 години от освобождението си, което в най-голяма степен дължи на Русия?
– Лично аз се веселя, че модерна България, за разлика от тази, която влизаше в така наречен социалистически лагер и Варшавския контракт, избра демократичния път на развиване. Впрочем, може би сегашните младежи не помнят, че преди време водачите на комунистическата партия на Съветския съюз Никита Хрушчов и Леонид Брежнев са разглеждали опцията за влизане на Съюз на съветските социалистически републики в НАТО. А корените на другарските връзки на българи и руснаци, сложени във времето на взаимната битка против Османското робство, никой не може да унищожи.
– И последният ми въпрос ще е за мъчителна за Вас тематика – Украйна, поради произхода ви. Като че ли не се вижда завършек на спора там…
– Първо, за моя генезис. Аз съм руснак, въпреки татко ми, руснак по генезис, да се е родил в Донецк. Затова ставащото сред нашите страни в този район за мен е и персонална покруса. Като човек, видял доста войни, бленувам за деня, когато военните дейности в този район ще бъдат прекъснати и ще престанат да умират мирни хора. Мирът би трябвало да бъде открит непременно, и колкото е допустимо по-бързо. В тази връзка си припомням руско-грузинския спор от 2008 година, вследствие на който се стигна до раздор на дипломатическите връзки сред Москва и Тбилиси. Но тази година един милион руснаци посетиха Грузия. Това демонстрира, че елементарните хора постоянно се оказват по-умни от политиците.
Нашият посетител
Сергей Гризунов е роден през 1949 година в Куйбишев. Доктор на историческите науки, води курс за магистри в журналистическия факултет на Московския държавен университет по интернационалните връзки. Има голям опит като публицист в горещи точки на света, в това число на Балканите. Бил е основен редактор на “Московски новости ”, “Ново съветско слово ”, министър на информацията в държавно управление на Борис Елцин. От 1998 година е вицепрезидент на US корпорацията IСN Рhаrmасеutiсаls.
– Проф. Гризунов за какво светът не може да се пребори с този феномен, именуван тероризъм.
– Тероризмът през днешния ден, като социално-политическо събитие, се трансформира в главното предизвикателство за цялото човечество. Мащабите, нечовечността и жестокостта го вършат едно от най-острите и злободневни проблеми с световна значителност. По моята оценка, която съответствува с данните на спецслужбите на редица европейски страни, по света към този момент е образувана така наречен “идеология на тероризма ”. Нейната система за разпространяване включва и активността на средствата за всеобща информация. Терористите, в цялата история на битие на това събитие, се стремят да употребяват допустимо повече медийни канали за разпространяване на своите възгледи. Влиянието, оказвано от средствата за всеобща информация на публичното мнение в актуалния свят, може да бъде наречено основно. И терористите се пробват интензивно да се възползват от това, осъществявайки незаконната си активност. А защото актуалният свят, както е добре известно, се намира в интервал на опълчване на разнообразни обществено-политически системи, ние към този момент не можем дефинитивно да се договорим за взаимни дейности против тероризма. Но считам, че няма да издам огромна загадка, в случай че кажа, че по това се водят непублични договаряния сред Москва и Вашингтон.
– Каква формулировка за тероризма преподавате на вашите студенти, откакто няма такава призната от Организация на обединените нации. А едни медии назовават избрани организации и човеци терористи, други – екстремисти, трети – бунтовници…
– Моята позиция, която споделям със студентите, се състои в това, че с терористите би трябвало да се държим по законите на войната. Като с бойци на противников армии.
Не е допустимо да се оказва дейно осведомително противопоставяне на тероризма без ясно юридическо определение на гнет и тероризъм. Когато обществено ги назовават иначе ( “сепаратисти ”, “екстремисти ”, “шахиди ”) медиите героизират терористите. Това води след себе си и морално опрощение на дейностите им, покачва политическият им статут. Сякаш са една от страните в спора. С това е належащо да се борим.
– Как съгласно Вас развиването на електронните медии през последните години, по-специално на обществените мрежи, се отрази на терористичните закани?
– Много отрицателно. Терористите чудесно умеят да се възползват от тях. В света към този момент има няколко хиляди уеб страницата на терористи, които към този момент е невероятно да бъдат следени. Точно по тази причина считам, че единствено съгласуваност в напъните на прогресивното човечество може да донесе осезаеми резултати в битката с това зло.
– Дълго време свободата на словото бе едно от табутата на западната народна власт, в този момент обаче има настоятелни апели, че и закони в някои развити демокрации, за ограничение на екстремисткото наличие в обществените мрежи, заличаване на така наречен подправени вести. Как си обяснявате такова развиване?
– Най-важното обвързване на страната е да пази сигурността на своите жители. Ако жител извърши терористичен акт, той става терорист, без значение от движещия претекст – набожен, етнически или политически. Невъзможно е да си представим, че някой в Европа или Америка назовава участниците в терористични акции бойци. В западната преса също по този начин не могат да бъдат открити “романтични ” елементи от живота на терористите, от техните биографии или фотоси с подобен темперамент. Журналистите с висок професионализъм сами лимитират свободата на словото в своите материали, разбирайки отговорността за следствията от такива изявления. Но с цел да поемеш такава отговорност, е належащо в действителност да бъдеш високопрофесионален публицист, а не фен на “сензационни обстоятелства ”.
– Вие имате десетилетия опит и наблюдения върху медиите и публицистиката. Какви промени забелязахте у тях през последните години – станаха ли по-добри, по-качествени, по-независими. Нямам поради единствено медиите в Русия, само че и в други страни…
– За страдание, ориста на медиите в Русия значимо се промени. Държавата се пробва твърдо да управлява тяхната активност. В резултат на това, въпреки че цензурата у нас е неразрешена със закон, публицистите се подлагат на самоцензура, на първо място идеологическа, което се отразява на качеството на всички средства за всеобща информация.
– Имате славата на специалист по Балканите, другар сте с външния министър Сергей Лавров, който от време на време се съветва с Вас по тематиката и при визити в Югоизточна Европа. Как гледате на района, в който има членки на Европейски Съюз като България, Румъния, Хърватия, други – на които е комплициран етикетът Западни Балкани, някои от които са членки на НАТО, имаме и една все по-амбициозна и настъпателна Турция. Забелязвате ли отрицателни или рискови трендове?
– В района на Югоизточна Европа, на първо място имам поради територията на някогашна Югославия, също както на територията на някогашния Съюз на съветските социалистически републики, към момента се усещат следствията от на практика едновременния им разпад. Имам поради напрежението, което съществува в Босна и Херцеговина, в Северен Кавказ, в Македония, или в Нагорни Карабах. Но аз оставам оптимист. От момента на трагичните събития при започване на 90-те години на XX в. ни отделя прекомерно дребен интервал от време. Ако, да речем, тези същите – терористите, не хвърлят дърва в тлеещите спорове, има възможност новите генерации поданици на тези страни да намерят сили да преодолеят следствията от тези ужасни въоръжени спорове. Политиците на тези страни, в случай че са виновни, би трябвало да съсредоточат напъните си за спокойно взаимоотношение на страните, а не върху изкуствено раздухване на споровете.
– Българското държавно управление написа в годишния си отчет за сигурността, че “действията на Русия са източник на районна неустойчивост и заплашват задачата за единна, свободна и мирна Европа ”. Това провокира дискусия, рецензии. Смятате ли за естествена такава оценка от България – която е членка на Европейски Съюз и НАТО, само че пък следващата година ще празнува 140 години от освобождението си, което в най-голяма степен дължи на Русия?
– Лично аз се веселя, че модерна България, за разлика от тази, която влизаше в така наречен социалистически лагер и Варшавския контракт, избра демократичния път на развиване. Впрочем, може би сегашните младежи не помнят, че преди време водачите на комунистическата партия на Съветския съюз Никита Хрушчов и Леонид Брежнев са разглеждали опцията за влизане на Съюз на съветските социалистически републики в НАТО. А корените на другарските връзки на българи и руснаци, сложени във времето на взаимната битка против Османското робство, никой не може да унищожи.
– И последният ми въпрос ще е за мъчителна за Вас тематика – Украйна, поради произхода ви. Като че ли не се вижда завършек на спора там…
– Първо, за моя генезис. Аз съм руснак, въпреки татко ми, руснак по генезис, да се е родил в Донецк. Затова ставащото сред нашите страни в този район за мен е и персонална покруса. Като човек, видял доста войни, бленувам за деня, когато военните дейности в този район ще бъдат прекъснати и ще престанат да умират мирни хора. Мирът би трябвало да бъде открит непременно, и колкото е допустимо по-бързо. В тази връзка си припомням руско-грузинския спор от 2008 година, вследствие на който се стигна до раздор на дипломатическите връзки сред Москва и Тбилиси. Но тази година един милион руснаци посетиха Грузия. Това демонстрира, че елементарните хора постоянно се оказват по-умни от политиците.
Нашият посетител
Сергей Гризунов е роден през 1949 година в Куйбишев. Доктор на историческите науки, води курс за магистри в журналистическия факултет на Московския държавен университет по интернационалните връзки. Има голям опит като публицист в горещи точки на света, в това число на Балканите. Бил е основен редактор на “Московски новости ”, “Ново съветско слово ”, министър на информацията в държавно управление на Борис Елцин. От 1998 година е вицепрезидент на US корпорацията IСN Рhаrmасеutiсаls.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ