Бюджет 2022 не е проинфлационен
Проф. Румен Гечев
Бюджет 2022 илюстрира значително задачите и предстоящите резултати от икономическата и обществената политика на новото съдружно държавно управление. Затова идните публични и парламентарни полемики се чакат с нараснал интерес. Всъщност, полемиките към този момент започнаха и по " остарял български бит " политическата багра на настоящите мнения в средствата за всеобща информация безпогрешно демонстрира партийната принадлежност на създателите. Политическата оценка е нужна, само че може да се одобри като справедлива, единствено в случай че почива на съответно систематизирани обстоятелства и в случай че е на основата на сравнителни разбори с другите страни от Европейски Съюз.
Делът на бюджетните доходи и разноски
в Брутния вътрешен артикул (БВП) е основополагащо начало на разбора. По данни на Евростат, през последните 10 години в Европейски Съюз той се движи в границите приблизително на 42-46%, като обособени страни от време на време даже надвишават тези граници. Трите държавни управления на ГЕРБ организираха извънредно закостенял метод, като в действителност заложиха последователно понижаване на този дял от 37-38%, до 34% от Брутният вътрешен продукт.
С Бюджет 2022 се бележи поврат в наклонността, т.е. новата бюджетна политика е в посока Европейски съюз и шерване опита на нашите европейски сътрудници. Тази година бюджетните ни разноски ще са малко над 44% от Брутният вътрешен продукт. Разбира се, част от тази смяна в посоката на политиката по този индикатор се дължи на увеличените разноски поради КОВИД-19. Но по-важният белег са увеличените обществени разноски. Не бива да забравяме, че по-големият дял на бюджетните разноски и доходи в Брутният вътрешен продукт значат по-голям дял на преразпределените приходи, както и по-силно изразено държавно присъединяване в социално-икономическото развиване. През тази година заложеният размер на Брутният вътрешен продукт е 143 милиарда лв., а бюджетните разноски - малко над 63 милиарда лв..
Бюджетния недостиг и държавният дълг са индикатори, от които в действителност зависи в забележителна степен финансовата непоклатимост на всяка страна. Но тяхната интерпретация постоянно е инструмент за подвеждаща информация за обществото. Приемаме, че според договорни съглашения за страните от Европейски Съюз, бюджетният недостиг, т.е. изоставането на бюджетните доходи от разноските, не би трябвало да надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт. Ограничението за държавния дълг е до 60% от Брутният вътрешен продукт. Но... някои поръчкови анализатори услужливо не помнят, че: Първо, тези ограничавания неведнъж са нарушавани даже от най-развитите европейски страни, освен това без никакви последици. Второ, поради ограничение и превъзмогване на тежките последствия от пандемията, Европейски Съюз публично смъкна краткотрайно тези ограничавания. За 2022 година нашето държавно управление е заложило недостиг 4,1% от Брутният вътрешен продукт, който е измежду най-ниските в Европейски Съюз.
Ето някои последни публични данни (The Economist) за дефицитите на европейските ни сътрудници през 2021 година: приблизително за най-развитите страни от еврозоната (-7,2%), Франция (-8,9%), Германия (-6,3%), Испания (-8,4%). За феновете на англо-саксонската неолиберална школа е добре да имат поради, че бюджетният недостиг на Съединени американски щати е -12,4%, а на Англия - -10,9%. В някогашните соцстрани от Източна Европа данните са аналогични: Чехия (-7,1%), Румъния (-5,8%), Полша (-6%), Унгария (-5,7%). Е, много е трудновато да се одобряват кресливи изказвания, че българският недостиг от 4,1% бил " чудовище " за стабилността.
Аналогична е обстановката с държавния дълг. У нас през 2022 година неговият дял в Брутният вътрешен продукт ще е 26,7%, т.е. той ще е на едно от най-ниските равнища в Европейски Съюз. Защото приблизително за ЕС-27 същият индикатор е 90% или ние ще сме ТРИ ПЪТИ под средноевропейския индикатор! Тук внушенията за някакви " милиардни съсипващи задлъжнявания " наподобяват напряко неуместно.
Трябва да напомним, че предходно държавно управление на ГЕРБ взе заем от 16 милиарда лв., без да му мигне окото, а месеци преди този момент прислужливи анализатори твърдяха че едномилиарден заем на Тройната коалиция подсигурява стопански апокалипсис.
Бюджет 2022 не е проинфлационен.
Сегашното нарастване на цените
се дължи на външни фактори, довели до повишаване на енергоносители и на електричеството, а посредством тях - и върху стоките и услугите. Цените на природния газ доближиха над 2000 щ.д. за хиляда кубически метра, което е към хиляда % нарастване за година. Драстичното нарастване на цените на електричеството у нас се дължи главно на външни фактори, както и на проведена нечиста сделка, заложена в разпоредбите за действие на борсата за ток в предходното ръководство. Нашите ТЕЦ-ове работят съвсем напълно с наши залежи на въглища, цената на нуклеарното гориво не е променяна, а слънцето и вятърът за фотоволтаиците и ветрогенераторите въпреки всичко са безвъзмездни. С други думи, у нас няма повишаване на индустриалните фактори и главният мотор на цените няма нищо общо с бюджета. Предвижда се инфлацията тази година да бъде в границите на 5,6%, с наклонност да слезе до 2,7% през 2023 година и 2,2% през 2024 година Тези величини също са в синхрон с трендовете в целия Европейски Съюз.
Сравнителният разбор на данните от Евростат за бюджетния недостиг, държавния дълг и инфлацията изрично потвърждават, че българският Бюджет 2022 е измежду най-консервативните в Европейски Съюз. Правителствата на най-развитите страни от еврозоната в процентно отношение към Брутният вътрешен продукт харчат повече и заемат повече от нас. Затова изказванията, че тъкмо нашата консервативна бюджетна политика ни отдалечавала от еврозоната, опонират на обстоятелствата, на европейската политика и на хубавичко логичност.
Бюджет 2022 показва очертаваща се нова наклонност за тясното му обвързване с решаването на обществени и стопански въпроси.
През тази година семействата ще получат поддръжка от 817 милиона лв., в това число данъчни облекчения и помощи за фамилии с деца, нарастване на месечните помощи за майките, до момента в който са в отпуск за развъждане на новородени деца, безвъзмездни ясли и детски градини, актуализиране и добавки към пенсиите, обезпечаване на безвъзмездни ваксини и лекарствени артикули, свързани с битката с пандемията, и други
Българските компании ще получат над 850 милиона лв. безплатна държавна помощ, в това число за опазване на заетостта и откриване на нови работни места, за покриване на част от разноските по увеличените цени на електричеството, дотации за туроператори и въздушни превозвачи, помощи за самонаети лица и други
Държавният бюджет обезпечава съвсем 600 милиона лв. за поддръжка на медицинските служащи от " първа линия " в битката против КОВИД-19, а също по този начин за медикаменти, дезинфектанти, антигенни проби за учениците и други Общо обществените бюджетни разноски са над 20 милиарда лв.!
Досега ниските бюджетни финансови разноски постоянно са били обект на рецензия.
Предишните държавни управления на ГЕРБ и техните спътници залагаха за тази цел към 5 милиарда лв. годишно, като от тях харчеха целево едвам половината, а останалите бяха раздавани от джипката на най-послушните и
най-раболепните кметове и близки на властта компании
В Бюджет 2022 финансовите разноски са съвсем удвоени, което ги прави един от значимите, заместващи фактори на растежа. Защото и непознатите, и вътрешните частни вложения са на ниски равнища през последните няколко години. По-голямата част от тях ще бъдат осъществени посредством публично-частно партньорство, т.е. тези пари на данъкоплатците безспорно ще привлекат доста повече частни вложения.
Може да се одобри, че препоръчаният бюджет от съдружното държавно управление е бюджет на растежа, който през 2022 година се чака да бъде 4,8% в действително изражение (с отчитане на инфлацията) по отношение на 2021 година
Но тук може и би трябвало да създадем някои ангажименти и рекомендации. На пръв взор, този напредък е висок, изключително като се има поради тежкото влияние на КОВИД-19. Но той е единствено с 0,2% по-висок от междинния индикатор за Европейски Съюз. Остава малко по-нисък и от заложения напредък в бюджетите на Румъния, Унгария и Чехия. Не може да се одобри безрезервно и фактът, че въпреки и обоснована, бюджетната прогноза за 2023 и 2024 година планува лек спад в динамичността на растежа, надлежно до 3,7% и 3,4%.
Затова при идната актуализация на бюджета през юли тази година ще настояваме за търсене на спомагателни запаси и тласъци, за активизиране на вложенията.
Растежът на българския Брутният вътрешен продукт би трябвало да е по-висок от този на сътрудниците в Европейски Съюз, в случай че желаеме да топим разликата със междинния витален стандарт в Европейски Съюз. Това е доста сложна задача, изключително в сполетялата ни неволя, когато би трябвало да заделяме значими запаси за подсилване на опазването на здравето. Но при рационален метод и съответна съгласуваност сред сътрудниците в ръководството това е допустимо и безспорно би следвало да има цялостен приоритет.
Бюджет 2022 илюстрира значително задачите и предстоящите резултати от икономическата и обществената политика на новото съдружно държавно управление. Затова идните публични и парламентарни полемики се чакат с нараснал интерес. Всъщност, полемиките към този момент започнаха и по " остарял български бит " политическата багра на настоящите мнения в средствата за всеобща информация безпогрешно демонстрира партийната принадлежност на създателите. Политическата оценка е нужна, само че може да се одобри като справедлива, единствено в случай че почива на съответно систематизирани обстоятелства и в случай че е на основата на сравнителни разбори с другите страни от Европейски Съюз.
Делът на бюджетните доходи и разноски
в Брутния вътрешен артикул (БВП) е основополагащо начало на разбора. По данни на Евростат, през последните 10 години в Европейски Съюз той се движи в границите приблизително на 42-46%, като обособени страни от време на време даже надвишават тези граници. Трите държавни управления на ГЕРБ организираха извънредно закостенял метод, като в действителност заложиха последователно понижаване на този дял от 37-38%, до 34% от Брутният вътрешен продукт.
С Бюджет 2022 се бележи поврат в наклонността, т.е. новата бюджетна политика е в посока Европейски съюз и шерване опита на нашите европейски сътрудници. Тази година бюджетните ни разноски ще са малко над 44% от Брутният вътрешен продукт. Разбира се, част от тази смяна в посоката на политиката по този индикатор се дължи на увеличените разноски поради КОВИД-19. Но по-важният белег са увеличените обществени разноски. Не бива да забравяме, че по-големият дял на бюджетните разноски и доходи в Брутният вътрешен продукт значат по-голям дял на преразпределените приходи, както и по-силно изразено държавно присъединяване в социално-икономическото развиване. През тази година заложеният размер на Брутният вътрешен продукт е 143 милиарда лв., а бюджетните разноски - малко над 63 милиарда лв..
Бюджетния недостиг и държавният дълг са индикатори, от които в действителност зависи в забележителна степен финансовата непоклатимост на всяка страна. Но тяхната интерпретация постоянно е инструмент за подвеждаща информация за обществото. Приемаме, че според договорни съглашения за страните от Европейски Съюз, бюджетният недостиг, т.е. изоставането на бюджетните доходи от разноските, не би трябвало да надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт. Ограничението за държавния дълг е до 60% от Брутният вътрешен продукт. Но... някои поръчкови анализатори услужливо не помнят, че: Първо, тези ограничавания неведнъж са нарушавани даже от най-развитите европейски страни, освен това без никакви последици. Второ, поради ограничение и превъзмогване на тежките последствия от пандемията, Европейски Съюз публично смъкна краткотрайно тези ограничавания. За 2022 година нашето държавно управление е заложило недостиг 4,1% от Брутният вътрешен продукт, който е измежду най-ниските в Европейски Съюз.
Ето някои последни публични данни (The Economist) за дефицитите на европейските ни сътрудници през 2021 година: приблизително за най-развитите страни от еврозоната (-7,2%), Франция (-8,9%), Германия (-6,3%), Испания (-8,4%). За феновете на англо-саксонската неолиберална школа е добре да имат поради, че бюджетният недостиг на Съединени американски щати е -12,4%, а на Англия - -10,9%. В някогашните соцстрани от Източна Европа данните са аналогични: Чехия (-7,1%), Румъния (-5,8%), Полша (-6%), Унгария (-5,7%). Е, много е трудновато да се одобряват кресливи изказвания, че българският недостиг от 4,1% бил " чудовище " за стабилността.
Аналогична е обстановката с държавния дълг. У нас през 2022 година неговият дял в Брутният вътрешен продукт ще е 26,7%, т.е. той ще е на едно от най-ниските равнища в Европейски Съюз. Защото приблизително за ЕС-27 същият индикатор е 90% или ние ще сме ТРИ ПЪТИ под средноевропейския индикатор! Тук внушенията за някакви " милиардни съсипващи задлъжнявания " наподобяват напряко неуместно.
Трябва да напомним, че предходно държавно управление на ГЕРБ взе заем от 16 милиарда лв., без да му мигне окото, а месеци преди този момент прислужливи анализатори твърдяха че едномилиарден заем на Тройната коалиция подсигурява стопански апокалипсис.
Бюджет 2022 не е проинфлационен.
Сегашното нарастване на цените
се дължи на външни фактори, довели до повишаване на енергоносители и на електричеството, а посредством тях - и върху стоките и услугите. Цените на природния газ доближиха над 2000 щ.д. за хиляда кубически метра, което е към хиляда % нарастване за година. Драстичното нарастване на цените на електричеството у нас се дължи главно на външни фактори, както и на проведена нечиста сделка, заложена в разпоредбите за действие на борсата за ток в предходното ръководство. Нашите ТЕЦ-ове работят съвсем напълно с наши залежи на въглища, цената на нуклеарното гориво не е променяна, а слънцето и вятърът за фотоволтаиците и ветрогенераторите въпреки всичко са безвъзмездни. С други думи, у нас няма повишаване на индустриалните фактори и главният мотор на цените няма нищо общо с бюджета. Предвижда се инфлацията тази година да бъде в границите на 5,6%, с наклонност да слезе до 2,7% през 2023 година и 2,2% през 2024 година Тези величини също са в синхрон с трендовете в целия Европейски Съюз.
Сравнителният разбор на данните от Евростат за бюджетния недостиг, държавния дълг и инфлацията изрично потвърждават, че българският Бюджет 2022 е измежду най-консервативните в Европейски Съюз. Правителствата на най-развитите страни от еврозоната в процентно отношение към Брутният вътрешен продукт харчат повече и заемат повече от нас. Затова изказванията, че тъкмо нашата консервативна бюджетна политика ни отдалечавала от еврозоната, опонират на обстоятелствата, на европейската политика и на хубавичко логичност.
Бюджет 2022 показва очертаваща се нова наклонност за тясното му обвързване с решаването на обществени и стопански въпроси.
През тази година семействата ще получат поддръжка от 817 милиона лв., в това число данъчни облекчения и помощи за фамилии с деца, нарастване на месечните помощи за майките, до момента в който са в отпуск за развъждане на новородени деца, безвъзмездни ясли и детски градини, актуализиране и добавки към пенсиите, обезпечаване на безвъзмездни ваксини и лекарствени артикули, свързани с битката с пандемията, и други
Българските компании ще получат над 850 милиона лв. безплатна държавна помощ, в това число за опазване на заетостта и откриване на нови работни места, за покриване на част от разноските по увеличените цени на електричеството, дотации за туроператори и въздушни превозвачи, помощи за самонаети лица и други
Държавният бюджет обезпечава съвсем 600 милиона лв. за поддръжка на медицинските служащи от " първа линия " в битката против КОВИД-19, а също по този начин за медикаменти, дезинфектанти, антигенни проби за учениците и други Общо обществените бюджетни разноски са над 20 милиарда лв.!
Досега ниските бюджетни финансови разноски постоянно са били обект на рецензия.
Предишните държавни управления на ГЕРБ и техните спътници залагаха за тази цел към 5 милиарда лв. годишно, като от тях харчеха целево едвам половината, а останалите бяха раздавани от джипката на най-послушните и
най-раболепните кметове и близки на властта компании
В Бюджет 2022 финансовите разноски са съвсем удвоени, което ги прави един от значимите, заместващи фактори на растежа. Защото и непознатите, и вътрешните частни вложения са на ниски равнища през последните няколко години. По-голямата част от тях ще бъдат осъществени посредством публично-частно партньорство, т.е. тези пари на данъкоплатците безспорно ще привлекат доста повече частни вложения.
Може да се одобри, че препоръчаният бюджет от съдружното държавно управление е бюджет на растежа, който през 2022 година се чака да бъде 4,8% в действително изражение (с отчитане на инфлацията) по отношение на 2021 година
Но тук може и би трябвало да създадем някои ангажименти и рекомендации. На пръв взор, този напредък е висок, изключително като се има поради тежкото влияние на КОВИД-19. Но той е единствено с 0,2% по-висок от междинния индикатор за Европейски Съюз. Остава малко по-нисък и от заложения напредък в бюджетите на Румъния, Унгария и Чехия. Не може да се одобри безрезервно и фактът, че въпреки и обоснована, бюджетната прогноза за 2023 и 2024 година планува лек спад в динамичността на растежа, надлежно до 3,7% и 3,4%.
Затова при идната актуализация на бюджета през юли тази година ще настояваме за търсене на спомагателни запаси и тласъци, за активизиране на вложенията.
Растежът на българския Брутният вътрешен продукт би трябвало да е по-висок от този на сътрудниците в Европейски Съюз, в случай че желаеме да топим разликата със междинния витален стандарт в Европейски Съюз. Това е доста сложна задача, изключително в сполетялата ни неволя, когато би трябвало да заделяме значими запаси за подсилване на опазването на здравето. Но при рационален метод и съответна съгласуваност сред сътрудниците в ръководството това е допустимо и безспорно би следвало да има цялостен приоритет.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ