Плъхът в Кремъл трепери, Русия май се събужда!
ПРОФ. НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ
Да, съветското общество постепенно, доста постепенно, прекомерно постепенно, унизително постепенно, само че се разсънва. Веднага би трябвало да се каже, че съветското общество към този момент не слага на глас въпроса за смисъла на Войната - а подобен смисъл въобще няма. Вярно, репресиите са сурови, само че те са толкоз сурови И тъй като смелите хора са единици и елементарно ги ловят и осъждат. Саботажите, насилието, митингите, застрелването на командирите в тил занапред ще набират ход.
И то не поради мъничките анклави от гражданско общество, а заради явно неприятния, неприличен, некадърен и безчинен метод, по който Русия на Путин води война.
Да, пробуждане в Русия има, само че то към момента е резултат основно от две (те са свързани посред си) аргументи:
1. На водещо място са зачестилите " похоронки " (съобщенията за погубен на фронта) - съветските жертвите станаха прекалено много. Вече мъчно може да се откри семейство, което да не е чуло, видяло, научило, схванало за някой, който е " негативно селектиран ", т.е. станал е Груз 200. Още по-разтърсващо е, че откакто през ноември и декември бяха изтребени основно нарушители и (уж) по-опитни бойци, през януари и февруари междинната възраст на изпратените на концерт на Кобзон в Ада стартира да пада внезапно.
А към гибелта на голобради момчета, пристигнали от техникумите и студентските аудитории е мъчително сензитивна даже такава обръгнала на смърти страна като Русия! Трябва да се подчертае, че Русия е наричана от мнозина
ту " фабрика за гибел " - тъй като в Русия цената на човешкия живот е извънредно ниска и тя е най-големият снабдител на най-евтино пушечно месо;
ту " общество с просвета на гибелта " - водещите съветски пропагандатори по този начин и приказват от екрана на простосмъртните руснаци - какво значение дали в този момент ще почине човек или след 10, или 20 години!
Разбира се, децата, братята, съпрузите на тези пропагандатори не отиват да водят война, очевидно избират да си поживеят повечко.
2. На последващо място, това е жестокият метод, по който се води война. Русия постоянно, без нито едно изключение, е воювала не с умеене, а с число. По Жуков-ски.
Както Жуков се е хвалил пред задгранични висши военни - Русия няма проблем с минните полета, тъй като с цел да ги разминира просто пуска през тях батальон след батальон. И не се тормози за това, тъй като женорята ще родят още ( " бабы еще нарожают " ).
По съветските стандарти неприятен е този полковник или военачалник, който е воювал по този начин, че е дал малко убити - колкото повече хора е дал в жертва ( " положИл " ), толкоз по-добър пълководец е той! И в този момент в Украйна се води война по същия метод...
До родителите, братята и сестрите, съпругите и приятелките доближават сърцераздирателни послания от техните синове, братя, съпруги, обичани - по какъв начин ги пускат като " разходен материал ", по какъв начин затрупват съперника с трупове. Може би " покривам " и да идва от " мъртвец "?!
Ето за какво този мразовит казан с вода от рев и боязън от воюващите се изсипва върху главите на руснаците и те към този момент не могат да заспят, т.е. стартират да се разсънват.
В тази война не работят никакви мотивиращи мотиви и лозунги. Тук не е като във войната с нацистите, когато родината бе нападната вероломно, когато нацистите пленяваха стотици и стотици хиляди солдати и офицери, насилваха, опожаряваха, грабеха, избиваха. В сегашната война Украйна не е направила нещо неприятно на руснаците и другите техни етноси. Не е нахлула в техните градове и села, не е изнасилила и умъртвила нито един кротичък жител. Украйна този път е жертвата. При това, както виждат с очите си руснаци, чеченци, буряти, якути и други, в Украйна хората са си живеели и по-богато, и по-културно, и по-спокойно, и по-щастливо, в сравнение с се живее в Русия.
Повод за първи втрисащи тръпки на отвращение в съветското общество е и цялостното разграничаване на елитите от Войната. Елитите не са дали и една капака кръв в тази война, не са дали и една жертва. Основно на война, на изтребване ( " на убой " ), на гибел са пращани хората от ниските обществени пластове (бедните и най-бедните), както и хората от неруска народност. Елитите и междинната класа на етническите руснаци не водят война! Оттук е близо изводът, че водят война значи простите, елементарните хора, простаците, тези биз връзки, другарства и пари за рушвет - те са разходен материал, те са жертвените агнета, обречени на заколение.
И въпреки всичко не трябва да има прекомерно оптимистични упования за по-бързо пробуждане на съветското общество.
Както чух в един съветски филм: - Ние, руснаците сме народ на мълчанието - мълчим когато си играят с живота ни, мълчим, когато властта ни обира, мълчим, когато ни вършат на простаци, мълчим, тъй като от епохи безмълвие сме се отучили да не мълчим.
Заглавието е на редакцията
Да, съветското общество постепенно, доста постепенно, прекомерно постепенно, унизително постепенно, само че се разсънва. Веднага би трябвало да се каже, че съветското общество към този момент не слага на глас въпроса за смисъла на Войната - а подобен смисъл въобще няма. Вярно, репресиите са сурови, само че те са толкоз сурови И тъй като смелите хора са единици и елементарно ги ловят и осъждат. Саботажите, насилието, митингите, застрелването на командирите в тил занапред ще набират ход.
И то не поради мъничките анклави от гражданско общество, а заради явно неприятния, неприличен, некадърен и безчинен метод, по който Русия на Путин води война.
Да, пробуждане в Русия има, само че то към момента е резултат основно от две (те са свързани посред си) аргументи:
1. На водещо място са зачестилите " похоронки " (съобщенията за погубен на фронта) - съветските жертвите станаха прекалено много. Вече мъчно може да се откри семейство, което да не е чуло, видяло, научило, схванало за някой, който е " негативно селектиран ", т.е. станал е Груз 200. Още по-разтърсващо е, че откакто през ноември и декември бяха изтребени основно нарушители и (уж) по-опитни бойци, през януари и февруари междинната възраст на изпратените на концерт на Кобзон в Ада стартира да пада внезапно.
А към гибелта на голобради момчета, пристигнали от техникумите и студентските аудитории е мъчително сензитивна даже такава обръгнала на смърти страна като Русия! Трябва да се подчертае, че Русия е наричана от мнозина
ту " фабрика за гибел " - тъй като в Русия цената на човешкия живот е извънредно ниска и тя е най-големият снабдител на най-евтино пушечно месо;
ту " общество с просвета на гибелта " - водещите съветски пропагандатори по този начин и приказват от екрана на простосмъртните руснаци - какво значение дали в този момент ще почине човек или след 10, или 20 години!
Разбира се, децата, братята, съпрузите на тези пропагандатори не отиват да водят война, очевидно избират да си поживеят повечко.
2. На последващо място, това е жестокият метод, по който се води война. Русия постоянно, без нито едно изключение, е воювала не с умеене, а с число. По Жуков-ски.
Както Жуков се е хвалил пред задгранични висши военни - Русия няма проблем с минните полета, тъй като с цел да ги разминира просто пуска през тях батальон след батальон. И не се тормози за това, тъй като женорята ще родят още ( " бабы еще нарожают " ).
По съветските стандарти неприятен е този полковник или военачалник, който е воювал по този начин, че е дал малко убити - колкото повече хора е дал в жертва ( " положИл " ), толкоз по-добър пълководец е той! И в този момент в Украйна се води война по същия метод...
До родителите, братята и сестрите, съпругите и приятелките доближават сърцераздирателни послания от техните синове, братя, съпруги, обичани - по какъв начин ги пускат като " разходен материал ", по какъв начин затрупват съперника с трупове. Може би " покривам " и да идва от " мъртвец "?!
Ето за какво този мразовит казан с вода от рев и боязън от воюващите се изсипва върху главите на руснаците и те към този момент не могат да заспят, т.е. стартират да се разсънват.
В тази война не работят никакви мотивиращи мотиви и лозунги. Тук не е като във войната с нацистите, когато родината бе нападната вероломно, когато нацистите пленяваха стотици и стотици хиляди солдати и офицери, насилваха, опожаряваха, грабеха, избиваха. В сегашната война Украйна не е направила нещо неприятно на руснаците и другите техни етноси. Не е нахлула в техните градове и села, не е изнасилила и умъртвила нито един кротичък жител. Украйна този път е жертвата. При това, както виждат с очите си руснаци, чеченци, буряти, якути и други, в Украйна хората са си живеели и по-богато, и по-културно, и по-спокойно, и по-щастливо, в сравнение с се живее в Русия.
Повод за първи втрисащи тръпки на отвращение в съветското общество е и цялостното разграничаване на елитите от Войната. Елитите не са дали и една капака кръв в тази война, не са дали и една жертва. Основно на война, на изтребване ( " на убой " ), на гибел са пращани хората от ниските обществени пластове (бедните и най-бедните), както и хората от неруска народност. Елитите и междинната класа на етническите руснаци не водят война! Оттук е близо изводът, че водят война значи простите, елементарните хора, простаците, тези биз връзки, другарства и пари за рушвет - те са разходен материал, те са жертвените агнета, обречени на заколение.
И въпреки всичко не трябва да има прекомерно оптимистични упования за по-бързо пробуждане на съветското общество.
Както чух в един съветски филм: - Ние, руснаците сме народ на мълчанието - мълчим когато си играят с живота ни, мълчим, когато властта ни обира, мълчим, когато ни вършат на простаци, мълчим, тъй като от епохи безмълвие сме се отучили да не мълчим.
Заглавието е на редакцията
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ