Заврете си дубайския шоколад в гъза!
Ох, къде е Корнелия Нинова, която ни избави от райския газ, да ни избави от новата национална фикс идея – дубайския шоколад? Честно, няма такава първосигнална, условно-рефлексна, лесновъзбудима и трендо-податлива сбирщина като българската. Дори при най-малкия намек, че нещо е настоящо, съвременно, известно, вървежно в тик-ток, у нас то незабавно пуска по-дълбоки корени от голите хора и пилона на Рожен и се трансформира в трайна фикс идея.
Ако едно време военачалник Мутафчийски се беше сетил да промотира боцкането против ковид посредством Диона и Галена, в инстаграм и фейсбук, щяхме да имаме 99% имунизационно покритие. Тълпи стръвни младежи щяха да се атенюират в клозетите в огромното междучасие, а бабичките щяха да извият опашка на Женския пазар за „ Астра Зенека “ на едро. Щяхме да спасим десетки хиляди.
Сега обаче думата ни е за друга пандемия – тази на плиткоумието и всеобщия наивитет, на мъчителната взаимозависимост от публичното мнение и тоталното неявяване на лична, сериозна мисъл. Може да мразиш кадаиф, да ненавиждаш шоколад, а от шамфъстък да получаваш остра диария – няма значение. Всичко живо гризка дубайската свръхкалорийна гнусота, мляска, превъзнася, качва фотоси и се гордее все едно му го е забъркал персонално шейх Рашид Ал-Мактум в кухнята на Гордън Рамзи.
Ама какво да се чудиш, като става въпрос за същите обществени групи, които още кадят с кандило, звънят на врачки да ревизират по кое време несретното им синче ще се ожени, молят се пред фотография на Нешка и Ванга, изрязана от сп. „ Жената през днешния ден “ през 1986 година и считат, че от сладолед се хваща пневмония, а чесънът пази от световното стопляне.
За страдание младото потомство пораства в същия злокачестен наивитет и първична религия в легенди и предания. Само средата на преместването им се е трансформирала. Мъдростта към този момент не идва на пейката пред блока от старица на старица, а се носи от клипчета в ютюб и статуси в обществените мрежи. Вместо всезнаещи квартални клюкарки, имаме всезнаещи обществени мрежи. И си оставаме същите дебили.
Не е ли смъртоносен парадоксът, че другояче толкоз скептичният българин, който единствено наежен дебне да не го изненадат отнякъде педерасти, араби или евролиберасти, толкоз елементарно се поддава на обикновени пиар и рекламни трикове, които в цивилизования свят не работят от 60-те години на предишния век? Всъщност – не. Явно изтощен от постоянно вдигнатия гард против 5Г облъчването, комарите с денга и кемтрейлса, нашенецът има потребност да отвори чакри и да одобри нещо напълно безрезервно и на юнашко доверие.
И той отваря необятната си, балканска душа и приема – Ивелин от „ Величие “, Руди Гелосания, райския газ, дубайския шоколад. А когато един път е почнал, не знае спирачки. Там, където други ще опитат от чист интерес и за развлечение, той ще изплющи кило и половина и ще свърши на системи в незабавното с кетоацидоза. За да покаже, че е най-модерен, най-издръжлив, най-патриотичен.
Едва ли има смисъл да ви изяснявам въобще, че тези лайна, които си купувате от пазара и кварталната будка, са безусловно менте и имат общо с Дубай колкото Велислава Дърева с " Ню Йорк таймс ". Пак ще си ги купите. Моля, по-късно постепенно и деликатно си ги заврете в задника.
Ако едно време военачалник Мутафчийски се беше сетил да промотира боцкането против ковид посредством Диона и Галена, в инстаграм и фейсбук, щяхме да имаме 99% имунизационно покритие. Тълпи стръвни младежи щяха да се атенюират в клозетите в огромното междучасие, а бабичките щяха да извият опашка на Женския пазар за „ Астра Зенека “ на едро. Щяхме да спасим десетки хиляди.
Сега обаче думата ни е за друга пандемия – тази на плиткоумието и всеобщия наивитет, на мъчителната взаимозависимост от публичното мнение и тоталното неявяване на лична, сериозна мисъл. Може да мразиш кадаиф, да ненавиждаш шоколад, а от шамфъстък да получаваш остра диария – няма значение. Всичко живо гризка дубайската свръхкалорийна гнусота, мляска, превъзнася, качва фотоси и се гордее все едно му го е забъркал персонално шейх Рашид Ал-Мактум в кухнята на Гордън Рамзи.
Ама какво да се чудиш, като става въпрос за същите обществени групи, които още кадят с кандило, звънят на врачки да ревизират по кое време несретното им синче ще се ожени, молят се пред фотография на Нешка и Ванга, изрязана от сп. „ Жената през днешния ден “ през 1986 година и считат, че от сладолед се хваща пневмония, а чесънът пази от световното стопляне.
За страдание младото потомство пораства в същия злокачестен наивитет и първична религия в легенди и предания. Само средата на преместването им се е трансформирала. Мъдростта към този момент не идва на пейката пред блока от старица на старица, а се носи от клипчета в ютюб и статуси в обществените мрежи. Вместо всезнаещи квартални клюкарки, имаме всезнаещи обществени мрежи. И си оставаме същите дебили.
Не е ли смъртоносен парадоксът, че другояче толкоз скептичният българин, който единствено наежен дебне да не го изненадат отнякъде педерасти, араби или евролиберасти, толкоз елементарно се поддава на обикновени пиар и рекламни трикове, които в цивилизования свят не работят от 60-те години на предишния век? Всъщност – не. Явно изтощен от постоянно вдигнатия гард против 5Г облъчването, комарите с денга и кемтрейлса, нашенецът има потребност да отвори чакри и да одобри нещо напълно безрезервно и на юнашко доверие.
И той отваря необятната си, балканска душа и приема – Ивелин от „ Величие “, Руди Гелосания, райския газ, дубайския шоколад. А когато един път е почнал, не знае спирачки. Там, където други ще опитат от чист интерес и за развлечение, той ще изплющи кило и половина и ще свърши на системи в незабавното с кетоацидоза. За да покаже, че е най-модерен, най-издръжлив, най-патриотичен.
Едва ли има смисъл да ви изяснявам въобще, че тези лайна, които си купувате от пазара и кварталната будка, са безусловно менте и имат общо с Дубай колкото Велислава Дърева с " Ню Йорк таймс ". Пак ще си ги купите. Моля, по-късно постепенно и деликатно си ги заврете в задника.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ