Убила ли е НАСА живота на Марс?
Идеята, че на Марс има извънземен живот, било то сега или в далечното минало, е вълнувала учените в продължение на епохи.
Откриването на замръзнала вода на Червената планета даде на учените вяра, че животът може да оцелее в студения свят, защото всички типове живот, които познаваме, се нуждаят от вода, с цел да се развиват.
Според нов коментар в списание Nature Astrobiology на Дирк Шулце-Макух, астробиолог от Техническия университет в Берлин, Германия, обаче, може би в действителност сме умъртвили живота, който се крие на Марс - употребявайки вода.
„ Експериментите, извършени от спускаемите апарати „ Викинг “ на НАСА, може би инцидентно са умъртвили марсианския живот, като са употребявали прекалено много вода “, написа Шулце-Макух в публикацията.
NASA May Have Inadvertently Killed Life on Mars, Scientist Says
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
Има ли живот на Марс?
Въпреки че задачи като „ Викинг “, „ Кюриосити “ и „ Персевъранс “ са търсили признаци на минал или сегашен живот, в това число органични молекули и условия за живот, не са открити безапелационни доказателства за живи организми.
Мисиите „ Викинг “, изстреляни от НАСА през 1975 година, са първите сполучливи опити за кацане на Марс и осъществяване на в детайли проучване. " Викинг 1 " и " Викинг 2 " включват по един орбитален и спускаем уред, които кацат на Червената планета през 1976 година
„ Експериментите на „ Викинг “ за разкриване на живот са създадени въз основа на методите за обработване, употребявани в лабораториите на Земята. Това значи, че те обезпечават вода и някои хранителни субстанции на пробите, след което записват всеки резултат от растежа, измененията в метаболизма или възпроизводството “ , написа Шулце-Макух.
Това прибавяне на вода по време на биологичните опити на повърхността на планетата за разкриване на съществуване на живот обаче може да е умъртвило всички микроби, които се крият в марсианската почва, споделя Шулце-Макух.
Той сподели, че екстремофилните микроби (организми, способни да живеят в рискови условия) в пустинята Атакама на Земята са се приспособили към интензивно сухите условия в продължение на милиони години, като са обитавали солни кори, живели са под полупрозрачни скали и са изпадали в нескончаем покой. Тези организми, най-вече халофили (процъфтяващи при високи концентрации на сол), са ендолитни, като извличат влагата от въздуха благодарение на соли. Тези соли могат да се разтварят, образувайки разсол, който подкрепя растежа на микробите.
Парадоксално, само че несъразмерното количество вода може да провокира осмотичен потрес, убивайки тези соленолюбиви бактерии и археи. След един необичаен мощен дъжд в Атакама до 87% от микробните типове умират вследствие на наводненията.
„ Както демонстрират уроците от пустинята Атакама, в случай че микробите са приспособени към хипераридна среда, те евентуално ще бъдат доста чувствителни към прекалено много вода и ще могат да оцелеят единствено при излагане на дребни количества течна вода. Ако там към момента съществува някакъв локален микробен живот, може да се чака, че марсианският живот ще бъде още по-чувствителен към неочакваното наличие на течна вода “, споделя Шулце-Макух.
На още по-сухия Марс евентуалният микробен живот може да е мощно уязвим от неочакваното излагане на течна вода и затова потреблението на вода при опитите на „ Викинг “ може да е унищожило всички микроби в почвата, в случай че въобще е имало такива.
„ Експериментите на „ Викинг “ бяха извършени в прекомерно топла и влажна среда, като се предполагаше, че марсианският живот се нуждае от течна вода, както множеството форми на живот на Земята “, сподели Шулце-Макух.
Това обаче ще засегне единствено дребния брой евентуални микроби, съдържащи се в тестът от марсианска почва, само че не и други микроби, скрити в марсианската почва към спускаемите апарати. Така че кацането на Марс не значи безусловно, че убиваме вероятни извънземни форми на живот.
Шулце-Макух предлага в бъдеще НАСА да не „ следва водата “ , когато търси живот отвън Земята, а вместо това да „ следва солите “.
„ Освен това би трябвало да проследим хидратираните и хигроскопичните способни да всмукват влага от въздуха съединения - солите - като метод за разкриване на микробен живот. Почти 50 години след биологичните опити на „ Викинг “ е време за друга задача за разкриване на живот - в този момент, когато имаме доста по-добро схващане за марсианската среда “ , споделя Шулце-Макух.
„ Ето за какво главните места за проучване за живот на Марс биха били Източната Маргаритиферова тера в екваториалната област и Южните възвишения на Марс, където доминират солни скали с NaCl. “
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Откриването на замръзнала вода на Червената планета даде на учените вяра, че животът може да оцелее в студения свят, защото всички типове живот, които познаваме, се нуждаят от вода, с цел да се развиват.
Според нов коментар в списание Nature Astrobiology на Дирк Шулце-Макух, астробиолог от Техническия университет в Берлин, Германия, обаче, може би в действителност сме умъртвили живота, който се крие на Марс - употребявайки вода.
„ Експериментите, извършени от спускаемите апарати „ Викинг “ на НАСА, може би инцидентно са умъртвили марсианския живот, като са употребявали прекалено много вода “, написа Шулце-Макух в публикацията.
NASA May Have Inadvertently Killed Life on Mars, Scientist Says
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
Има ли живот на Марс?
Въпреки че задачи като „ Викинг “, „ Кюриосити “ и „ Персевъранс “ са търсили признаци на минал или сегашен живот, в това число органични молекули и условия за живот, не са открити безапелационни доказателства за живи организми.
Мисиите „ Викинг “, изстреляни от НАСА през 1975 година, са първите сполучливи опити за кацане на Марс и осъществяване на в детайли проучване. " Викинг 1 " и " Викинг 2 " включват по един орбитален и спускаем уред, които кацат на Червената планета през 1976 година
„ Експериментите на „ Викинг “ за разкриване на живот са създадени въз основа на методите за обработване, употребявани в лабораториите на Земята. Това значи, че те обезпечават вода и някои хранителни субстанции на пробите, след което записват всеки резултат от растежа, измененията в метаболизма или възпроизводството “ , написа Шулце-Макух.
Това прибавяне на вода по време на биологичните опити на повърхността на планетата за разкриване на съществуване на живот обаче може да е умъртвило всички микроби, които се крият в марсианската почва, споделя Шулце-Макух.
Той сподели, че екстремофилните микроби (организми, способни да живеят в рискови условия) в пустинята Атакама на Земята са се приспособили към интензивно сухите условия в продължение на милиони години, като са обитавали солни кори, живели са под полупрозрачни скали и са изпадали в нескончаем покой. Тези организми, най-вече халофили (процъфтяващи при високи концентрации на сол), са ендолитни, като извличат влагата от въздуха благодарение на соли. Тези соли могат да се разтварят, образувайки разсол, който подкрепя растежа на микробите.
Парадоксално, само че несъразмерното количество вода може да провокира осмотичен потрес, убивайки тези соленолюбиви бактерии и археи. След един необичаен мощен дъжд в Атакама до 87% от микробните типове умират вследствие на наводненията.
„ Както демонстрират уроците от пустинята Атакама, в случай че микробите са приспособени към хипераридна среда, те евентуално ще бъдат доста чувствителни към прекалено много вода и ще могат да оцелеят единствено при излагане на дребни количества течна вода. Ако там към момента съществува някакъв локален микробен живот, може да се чака, че марсианският живот ще бъде още по-чувствителен към неочакваното наличие на течна вода “, споделя Шулце-Макух.
На още по-сухия Марс евентуалният микробен живот може да е мощно уязвим от неочакваното излагане на течна вода и затова потреблението на вода при опитите на „ Викинг “ може да е унищожило всички микроби в почвата, в случай че въобще е имало такива.
„ Експериментите на „ Викинг “ бяха извършени в прекомерно топла и влажна среда, като се предполагаше, че марсианският живот се нуждае от течна вода, както множеството форми на живот на Земята “, сподели Шулце-Макух.
Това обаче ще засегне единствено дребния брой евентуални микроби, съдържащи се в тестът от марсианска почва, само че не и други микроби, скрити в марсианската почва към спускаемите апарати. Така че кацането на Марс не значи безусловно, че убиваме вероятни извънземни форми на живот.
Шулце-Макух предлага в бъдеще НАСА да не „ следва водата “ , когато търси живот отвън Земята, а вместо това да „ следва солите “.
„ Освен това би трябвало да проследим хидратираните и хигроскопичните способни да всмукват влага от въздуха съединения - солите - като метод за разкриване на микробен живот. Почти 50 години след биологичните опити на „ Викинг “ е време за друга задача за разкриване на живот - в този момент, когато имаме доста по-добро схващане за марсианската среда “ , споделя Шулце-Макух.
„ Ето за какво главните места за проучване за живот на Марс биха били Източната Маргаритиферова тера в екваториалната област и Южните възвишения на Марс, където доминират солни скали с NaCl. “
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ