Край! Украйна ще загуби 20% от територията си заради предателството на Запада
Тези дни под моите статуси и на персонални, в диалози с другари или просто познати хора, една е преобладаващата тематика - Войната против Украйна отива към трагичен свършек... Да, несъмнено са прави тези, които мислят, че нищо не се знае или не се знае, знае ли се.
Но аз съм от ден на ден смутен и изпитващ неистова жалост за Украйна.
Според мен към този момент са подготвени проектите за подчинение на 20% от територията на Украйна.
Рашистан управлява сред 60 и 80% от Донецка, Луганска, Херсонска, Запорожка области.
Ужасно Уви!!!
За първи път украинците, които желаят завършек на Войната са над 50%.
Украйна е първата жертва на Залеза на Запада!
Така или другояче, одобрявам, че другите мнения, които чета и слушам имат своето право, а може би и своята правотата...
Но най-тъжното е, че към този момент всички или доста по-голямата част от нас позволяваме (мнозина не желаят да си го признаят - пред себе си или на глас), че украинците ще бъдат принудени да одобряват и (почти) де юре, че са изгубили тези територии, които те към този момент де факто са изгубили.
Всичко, съгласно мен се реши в късната есен и ранната зима на 2022 година
Тогава серия блестящи победи на украинците изплашиха до гибел Запада и той за дълги 3-4-5 месеци им спря доставките на оръжия. И най-гадното - на забележителна финансова помощ.
Сетне се надявахме на контрнаступа.
Имаше великодушни обещания за въоръжаване, подклаждане на свръхоптимистични упоритости, още момент и аха да падне гадния Путин...
Генерал Залужни се подведе по тия обещания и препоръки, по-скоро - предовери им се. И провали контрнаступа.
Казвам, че той го провали, тъй като беше Военен номер 1. Иначе когато има трагично противоречие сред цел и запаси, нищо друго не може да се случи.
Асиметрията сред Русия и Украйна в запаси - материални, финансови, човешки и осведомителни е колосална, по тази причина Украйна, както и безстрашно и безтрепетно да се бори, не може да устои без непрекъсната и нарасатваща помощ от Запада.
След контрнаступа мачът е на едни врата, боксът е в един ъгъл. На футболен език - глуха отбрана, на боксов език - опит да се влезе в клинч.
Жертвите на украинците започнаха да порастват в непостижими за страната темпове. Умората измежду тях и отчаянието започнаха да порастват с още по-високи темпове.
Аз имах вяра в Украйна, оказа се, че също съм бил свръхоптимистичен. Но това моето бе религия в Запада. Не можех да позволи, че Западът не схваща същността, смисъла и наличието на тази Война - че тя е против него, нищо, че се води на територията на Украйна.
Западът и мен ме съобщи. Това, че Западът ме съобщи мен персонално, за Историята не е нищо изключително, само че аз в действителност се усещам предаден.
Разбира се, основното е, че Украйна бе предадена.
И продадена.
А тъй като в случай че въпреки всичко освен това обичам от Украйна, това е България, аз изпитвам боязън, че Западът ще ни съобщи и нас.
Украйна през вчерашния ден е България през днешния ден.
Украйна през днешния ден е България на следващия ден.
Украйна на следващия ден е България вдругиден.
Нямам към този момент никакво подозрение.
Опасявам се, че до момента в който в България презентират книга за биографията на НАТО, ние би трябвало да се готвим за епитафията на НАТО.
Опасявам се, не желая да имам вяра, че ще бъде по този начин, само че не мога да не позволявам, че по този начин ще бъде...
Ние, България, сме наред и на нас рашизмът няма да ни се размине.
Рашизмът е по-страшен от ковида и по-лесно от него минава през границите и поразява нации със слаба имунна система. Със слаба система за национална сигурност...
Само дето " поучени " от образеца с Украйна, никой у нас няма да се бие против рашистите. Такива като нас ще знаят, че каквото и да приказва Западът, най-после ще ги съобщи и продаде в името на наивното предпочитание да бъде оставен намира да си живее както преди Войната.
Още повече, че България е към този момент болна от рашизмофилие - патологична разновидност на русофилието, за жал.
Някой за следващ път ще ме упрекне в обезверение и скептицизъм.
Дали е обезверение или ясновидство, както споделил Слепия - ще поживеем ще забележим.
А за скептицизма ще изтъквам мой другар, който споделя:
- Не съм черноглед, въобще не съм черноглед, просто се опасявам за Бъдещето.
Проф. Николай Слатински, фейсбук
Но аз съм от ден на ден смутен и изпитващ неистова жалост за Украйна.
Според мен към този момент са подготвени проектите за подчинение на 20% от територията на Украйна.
Рашистан управлява сред 60 и 80% от Донецка, Луганска, Херсонска, Запорожка области.
Ужасно Уви!!!
За първи път украинците, които желаят завършек на Войната са над 50%.
Украйна е първата жертва на Залеза на Запада!
Така или другояче, одобрявам, че другите мнения, които чета и слушам имат своето право, а може би и своята правотата...
Но най-тъжното е, че към този момент всички или доста по-голямата част от нас позволяваме (мнозина не желаят да си го признаят - пред себе си или на глас), че украинците ще бъдат принудени да одобряват и (почти) де юре, че са изгубили тези територии, които те към този момент де факто са изгубили.
Всичко, съгласно мен се реши в късната есен и ранната зима на 2022 година
Тогава серия блестящи победи на украинците изплашиха до гибел Запада и той за дълги 3-4-5 месеци им спря доставките на оръжия. И най-гадното - на забележителна финансова помощ.
Сетне се надявахме на контрнаступа.
Имаше великодушни обещания за въоръжаване, подклаждане на свръхоптимистични упоритости, още момент и аха да падне гадния Путин...
Генерал Залужни се подведе по тия обещания и препоръки, по-скоро - предовери им се. И провали контрнаступа.
Казвам, че той го провали, тъй като беше Военен номер 1. Иначе когато има трагично противоречие сред цел и запаси, нищо друго не може да се случи.
Асиметрията сред Русия и Украйна в запаси - материални, финансови, човешки и осведомителни е колосална, по тази причина Украйна, както и безстрашно и безтрепетно да се бори, не може да устои без непрекъсната и нарасатваща помощ от Запада.
След контрнаступа мачът е на едни врата, боксът е в един ъгъл. На футболен език - глуха отбрана, на боксов език - опит да се влезе в клинч.
Жертвите на украинците започнаха да порастват в непостижими за страната темпове. Умората измежду тях и отчаянието започнаха да порастват с още по-високи темпове.
Аз имах вяра в Украйна, оказа се, че също съм бил свръхоптимистичен. Но това моето бе религия в Запада. Не можех да позволи, че Западът не схваща същността, смисъла и наличието на тази Война - че тя е против него, нищо, че се води на територията на Украйна.
Западът и мен ме съобщи. Това, че Западът ме съобщи мен персонално, за Историята не е нищо изключително, само че аз в действителност се усещам предаден.
Разбира се, основното е, че Украйна бе предадена.
И продадена.
А тъй като в случай че въпреки всичко освен това обичам от Украйна, това е България, аз изпитвам боязън, че Западът ще ни съобщи и нас.
Украйна през вчерашния ден е България през днешния ден.
Украйна през днешния ден е България на следващия ден.
Украйна на следващия ден е България вдругиден.
Нямам към този момент никакво подозрение.
Опасявам се, че до момента в който в България презентират книга за биографията на НАТО, ние би трябвало да се готвим за епитафията на НАТО.
Опасявам се, не желая да имам вяра, че ще бъде по този начин, само че не мога да не позволявам, че по този начин ще бъде...
Ние, България, сме наред и на нас рашизмът няма да ни се размине.
Рашизмът е по-страшен от ковида и по-лесно от него минава през границите и поразява нации със слаба имунна система. Със слаба система за национална сигурност...
Само дето " поучени " от образеца с Украйна, никой у нас няма да се бие против рашистите. Такива като нас ще знаят, че каквото и да приказва Западът, най-после ще ги съобщи и продаде в името на наивното предпочитание да бъде оставен намира да си живее както преди Войната.
Още повече, че България е към този момент болна от рашизмофилие - патологична разновидност на русофилието, за жал.
Някой за следващ път ще ме упрекне в обезверение и скептицизъм.
Дали е обезверение или ясновидство, както споделил Слепия - ще поживеем ще забележим.
А за скептицизма ще изтъквам мой другар, който споделя:
- Не съм черноглед, въобще не съм черноглед, просто се опасявам за Бъдещето.
Проф. Николай Слатински, фейсбук
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ