Проф. Николай Бояджиев е водещ специалист по спортна медицина. Специализирал

...
Проф. Николай Бояджиев е водещ специалист по спортна медицина. Специализирал
Коментари Харесай

Спортът е най-добрата превенция срещу болестите

Проф. Николай Бояджиев е водещ експерт по спортна медицина. Специализирал е във Англия, Ирландия и ЮАР по проблемите на акомодацията на организма при физическо натоварване, храненето, възобновяване и функционалната диагностика в спорта. Автор е на над 150 научни изявления, патенти, учебници и управления в областта на спортната физиология и спортната медицина, съветник на голям брой спортни федерации и национални тимове по разнообразни спортове от страни от Европа, Азия и Америка. Ръководител е на Катедрата по физиология и Декан на Медицинския факултет на МУ - Пловдив.

- Когато преди време попитали Ювенал: " Какво хората би трябвало да желаят от живота ", отговорът му бил: „ Здрав дух в крепко тяло ”. Днес обаче се твърди, че “няма здрав състезател ”. Откъде идва това несъгласие?

- В съзнанието на хората спортът постоянно е бил синоним на здраве. Но доста значим е методът, по който се практикува, и дали става въпрос за спорт за здраве, или за професионален подобен. Спортът за здраве може да бъде практикуван по метод, който фактически да понижава риска от сърдечносъдови, онкологични и други болести. Както е добре известно, тези заболявания са огромният камшик в живота на хората през днешния ден и съществена причина за гибел. Затова, когато се спортува за положително здраве и здрав дух, е належащо това да се прави доста деликатно, като се избере самостоятелно най-подходящото за съответния човек натоварване и не се гонят безусловно и непременно високи крайни резултати.

За разлика от аматьорския, професионалният спорт е в доста случаи за жалост нефизиологичен. В него постоянно се ползват рискови натоварвания, които водят до травматизъм, а това от своя страна дава своите неподходящи последствия след години. А от време на време това става и в най-активната спортна възраст. Така че разликата сред аматьорския, т.е. спорта за здраве, и професионалния спорт е голяма.

- Фитнес залите са цялостни с младежи, само че те също не са застраховани от възможни контузии.

- За разлика от професионалния, при спорта за здраве никога не би трябвало да се доближава до крайности. И това е изцяло допустимо, когато тренировката е планувана вярно и е съобразена с подготовката, възрастта и задачите, които се преследват. Тя би трябвало да бъде съпроводена и с съответна диетична стратегия. За това е значимо да се употребяват препоръките и компетенциите на експертите - лекари и треньори. Когато тези условия са налице, спортуването за здраве няма неподходящи последствия върху организма и способства за предварителна защита на болесттите и възстановяване на качеството на живота! Такъв спорт би трябвало да се практикува редовно.

Преди две години във Англия бе направено огромно изследване върху 58 000 души, което сподели, че спортът понижава с 30 до 50% риска от развиването на сърдечносъдови, онкологични болести и диабет вид 2. В същото време статистиката потвърждава, че близо 5 млн. души по света всяка година умират от болести, свързани с хиподинамията. В Катедрата по физиология в Медицинския университет в Пловдив, която управлявам, през последните две години направихме проучване на над 300 младежи на възраст 20-25 година и установихме, че при близо 35% от тях е налице рисковото така наречен “високо обикновено ” кръвно налягане, като честотата е доста по-голяма при неспортуващите. Факторите за това са доста - от застоялия метод на живот до погрешно хранене.

- Днес обаче излизат и някои нови спортове. Разкажете ни какви са трендовете, по какъв начин се моделира модерната визия?

- Разликата в идеала за хармоничното тяло отпреди 20 години и в този момент е голяма. Докато преди бе времето на бодибилдърите, като Арнолд Шварценегер, Маркус Рул, Рони Колмън, Джей Кътлър, в този момент тези големи мускули са демоде. За сметка на тях излизат хармоничните тела - те са с малко количество мазнини, с добър баланс сред мускулатура и костната маса. Разбира се, това се реализира по един напълно друг метод, посредством съчетание на анаеробни с аеробни натоварвания. Анаеробните натоварвания са високоинтензивни. В джимовете те са свързани с повдигане на тежести, с потребление на комбинирани уреди и развиват мускулна маса. Докато аеробните са натоварвания с по-ниска активност, само че нормално с по-голяма дълготрайност и се употребяват най-вече за редукция на телесната маса посредством “горенето ” на мазнини. Такива са известните кардио тренировки, които включват тичане, колоездене, плуване. Аеробните тренировки провокират най-хубавата акомодация на сърдечносъдовата, дихателната система и кръвта. Те в действителност са и най-физиологичният метод за размразяване на мазнини.

- Да поговорим за модерния, само че още по-брутален кросфит. Какво ще ни кажете за този спорт? Експерти предизвестяват за това какъв брой високорисков
е той.

- Мисля, че той е много рисков като натоварване. Кросфитът не е нещо ново за света. Въведен е преди няколко десетилетия като методика, включваща система от натоварвания с придвижвания, физиологични от биомеханична, само че нефизиологични от позиция на активност. Дори терминът CrossFit е патентован. Интензивността е извънредно висока и по тази причина той е подобаващ за младежи. Само че внимавайте - с цел да го практикувате, би трябвало да сте сигурни, че сте здрав. Преди да започнете с тренировките, е добре да знаете и друго - кросфит няма да ви даде редукция на телесна маса. С него се реализира известна акомодация на сърдечносъдовата система към този вид натоварване. Така че в действителност сега става дума повече за мода, за подем на нещо, което е дежавю.

- Да, само че и диета, подобаваща за един човек, не „ работи ” при различен. Защо е по този начин?

- Диетата е нещо доста значимо, само че и прекомерно самостоятелно. Тя би трябвало да бъде съобразена както със соматотипологията на организма, по този начин и с съответния вид физическо натоварване, което се практикува. Различните типове спорт изискват друго хранене. Знаете, че главните субстанции, които си набираме всеки ден, са белтъчини, мазнини и въглехидрати. Основният източник на сила са въглехидратите. Ако желаеме да реализираме висока степен на устойчивост, в диетата би трябвало да са застъпени тъкмо те. Вижте по какъв начин е в огромните маратони и бяганията на дълги дистанции, при които тялото би трябвало да се подсигури с сила за 1-2 и повече часа. Затова преди старта на състезателите се дава богата на въглехидрати диета. Ако сте следили някой от международните маратони, евентуално сте видели по какъв начин на избрани места по трасето има подкрепителни пунктове, където състезателите получават въглехидратни изотонични питиета, с цел да възстановят силите си. В други случаи, когато се работи за повишение на мускулната маса и увеличение на мускулната мощ, в диетата са значими белтъците (протеините). Докато за човек, който не спортува, белтъчните потребности са към 0.8 грама на кг телесна маса дневно, за хора, които практикуват силови натоварвания и развиват мускулната си маса, потребностите са доста по-големи - 1.5-1.7 грама на кг. Т.е. белтъците са акцент в диетата, когато се “гони ” мощ и маса.

- Къде е мястото на мазнините в тази ситуация?

- Интересно е точно каква е ролята на мазнините в диетата - те не са за подценяване! Много проучвания в последно време, в това число и такива, провеждани в нашата лаборатория, демонстрират, че високолипидните диети покачват издръжливостта при аеробните тренировки. Когато спортуваме с по-ниска активност, тогава използваме като енергиен източник личните си мазнини. Вижте единствено по какъв начин наподобяват бегачите на дълги дистанции, те са слаби, изпити и нямат мазнини по себе си.

- Да поговорим за анаболите. Актуални ли са те към момента, както бяха преди години? И какви са страничните резултати от тях?

- Действително тематиката за допинга към момента е настояща и болна. Не приказвам единствено за допинга в професионалния, само че и в аматьорския спорт, за младежите, трениращи във фитнес залите, които се пробват да създадат непременно и по най-бързия метод мускули. Не е загадка, че анаболни стероиди, растежен хормон, бета-агонисти и всевъзможни други медикаменти, които принадлежат към неразрешените допингиращи вещества, избрани от WADA (Световната антидопингова агенция), се използват неконтролирано. Само че резултатът е краткотраен, а рисковете - големи и са свързани с доста тежки последици за организма. Попадал съм на потресаващи случаи, някои от които с моите сътрудници сме разгласили в едни от най-авторитетните международни спортномедицински научни списания. Големият проблем в действителност е, че разпространяването на тези субстанции е неконтролирано. Те са леснодостъпни както в аптеките, където могат да се вземат и без рецепта, по този начин в интернет или на черния пазар в някои от фитнес залите. Затова съгласно мен би трябвало да се вкара регулация и строго да се управлява разпространяването им, като противозаконната търговия с тях би трябвало да се инкриминира по сходство на наркотичните средства. Този развой е организиран в доста от европейските страни. В тях контролът е извънредно непоколебим.

- Какво ще посъветвате младежите, когато желаят да трансформират своята физика?

- При нас идват доста младежи за съвещания, диети - всеки има своя визия за това по какъв начин желае да наподобява. Бих споделил: генетиката образува на 70-80% нашето тяло. Останалото можем да моделираме самите ние - с диета и спорт. Така че генетиката задава основата, базата, само че опциите на тези 20-30% би трябвало да използваме оптимално добре. С вярното спортуване, с вярното хранене. Спортът без положително хранене е невъобразим и не дава упования резултат.
Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР