Проф. Любомир Халачев: Войната срещу буквите
Проф. Любомир Халачев
Сигурно любознателните читатели си спомнят, че преди двайсетина години имаше апели да сменяем кирилицата с латиница. Хем по-удобно за нас, хем по-удобно за туристите да четат неразбираемите български имена - не знаеш Пампорово ли се споделя това място, или Пампараба, в случай че го четеш на латински. Пък и какво толкоз сме се хванали за някакви букви, като всички тичат в друга посока. Както би споделил поетът: „ Какво тук значат някакви си букви! “ Да, но не!- както обичаше да споделя един различен български публицист.
Като дете постоянно съм се впечатлявал от въпроса: От къде идват буквите? Как по този начин хората са стигнали до там, че с избран знак да изобразяват някакъв тон, а с поредност от знаци – дума, по-нататък изречение и цяла мисъл. С часове съм разглеждал античните египетски знаци, които първоначално наподобяват доста разбираеми като рисунки на животни и птици, а по-късно стартират да стават извънредно неразбираеми като цялостна писменост. Струваше ми се естествено една дума да значи някакъв предмет, а поредност от предмети- това което желаеме да кажем. Но когато се опиташ да ги обединиш стигаш до парадокс. Когато ги сравнявах със актуалните букви си споделях, че ето, буквите са послания които ни карат да мислим. Най-после хората са разкрили тъкмо тези знаци, с които да показваме ясно и разбрано своите мисли. Всъщност изгодата от буквите е, че можем да разделим човешкото съществуване от това на другите скотски типове, които също могат да разменят между тях звуци, сигнали на тялото и даже някои по-сложни страсти. Само че…не могат да мислят!
Всичко това си споделям, до момента в който разгадавам с прочут труд посланието изпратено ми от другар за празниците. След няколкото познати думи следва цяла редичка от символи- стиснати ръце, усмихнато лице, торта, светещи фойерверки. Всичко, което е съумял в бързината да откри в графиките които предлага интернет. Разбирам какво желае да ми каже и какви усеща се пробва да ми внуши макар, че особена мисъл с тези знаци не може да се предаде- просто някаква празнична страст. Сякаш античните египетски ръкописи се изправят пред очите ми и аз без да желая си задавам въпроса- за какво беше нужно човечеството да похарчи толкоз епохи и толкоз труд на хилядите умни хора, с цел да измисли буквите откакто най-после още веднъж се връщаме към старите писмени знаци? Защо? Не стига това ами учените подсказват, че в миналото съгласно хипотезите човечеството си е служило с телепатия и несъмнено в бъдещето отново по този начин ще си беседваме – като единствено се гледаме и без да пишем и да приказваме, си предаваме великите мисли, които ни идват на разум до момента в който се гледаме.
Засега към момента хората се разграничават по степента на обучение. А тя може да се покаже като приказваш и пишеш, по-точно като показваш на другите какво можеш да правиш като човек, кадърен да мисли и да разсъждава, с цел да взема решение своите въпроси. С други думи- като създание друго от другите скотски типове. А какво би станало, в случай че внезапно буквите изчезнат и стартираме да предаваме великите си мисли на другите хора даже без да приказваме, не става дума изобщо да пишем! По телепатия. Интересна концепция! Единственият въпрос е: А какво ще вършат хората, на които никакви мисли не им идват в главите? Не сега, когато се гледат, а изобщо, по принцип. Нали и в този момент има такива хора, които рядко употребяват мозъците си за мислене, в смисъл за умишлено анализиране на житейските послания. Какво ще пращат те по невидимите линии на телепатията. По-скоро - нищо. Само че никой няма да може да го разбере, тъй като така и така хората ще са отвикнали да приказват и да пишат и незнанието няма да бъде очевидно. Просто гледаш към другите, а какво имаш в главата си - никой не схваща. Ще бъде прелестно време за хората които нямат познания - те по нищо няма да се разграничават от другите, знаещите хора.
Днес в случай че приказваш нелепости могат да ти създадат забележка, тъй като твоята нелепост ще бъде чута, забелязана и оценена. Тя ще направи усещане на тези, които ще я чуят и това може да докара до смяна на отношението на обществото към твоите послания. Подобно деяние във всички случаи е потребно, тъй като единствено и само по този метод обществото може да оцени качествата и минусите на своите членове. И да се опита да издигне тези, които могат а не тези, които единствено желаят. В този смисъл изгодата от буквите е категорична- тя ни дава опция да вършим верни преценки за положението на обществото и неговите връзки.
А какво би станало, в случай че буквите изчезнат и вместо тях стартираме да си служим с опростени знаци-символи. Или напряко да предаваме мислите си, без да ги формираме като послания и разбори, а единствено като елементарни страсти. Вече съм срещал сходни хипотези в писанията на учените-фантасти от средата на предишния век. Трябва да припомня, че по-голямата част от това, което фантастите тогава предвиждаха, към този момент е реалност- за информация отворете книгата „ Спомени от бъдещето “ на Артър Кларк. Така че, мисля си аз до момента в който обмислям за бъдещето на фона на смешните знаци от екрана на дребния компютър-телефон, в случай че не се съпротивляваме на всеобщото заместване на буквите със знаци, в случай че одобряваме безусловно йероглифите на интернет, доста бързо ще стигнем до там, до където очевидно човечеството се е засилило да отиде- да предаваме мислите си без букви и без думи.
Или по-просто- да престанем да мислим и това да не прави усещане на никого.
