Проф. Киров, президентът върна с указ кандидатурата за председател на

Проф. Киров, президентът върна с декрет кандидатурата за ръководител на Висшия административен съд (ВАС) в новия състав на Висшия правосъден съвет (ВСС). Каква е процедурата оттук насетне?

Това е в правомощята на президента съгласно Конституцията, тъй че тук драматизъм в обстановката не може да се търси. Той упражнява свое конституционно право по чл.129, ал.2 от Конституцията. Но има няколко неща, които би трябвало да бъдат изяснени. На първо място какви са претекстовете на президента. Няма категорично условие в главния закон президентът да се стимулира в този случай (задължителни претекстове имат единствено указите, с които президентът връща за ново разискване на закони, гласувани от парламента). В случая, няма категорично условие в духа на конституцията и демократичните правила е президентът да съобщи какви са неговите претекстове за връщане на предлагането, което е направено от Конституционен орган при осъществяването на неговите пълномощия и по процедура планувана в закона за правосъдната власт (ЗСВ).

Струва ми се, че елементарното позоваване на това, че остарелият Висш съдебен съвет едвам в края на мандата доста ускорено е придвижил процедура за избор на ръководител на Върховен административен съд и това някак си буди подозрение. Несериозно е президентът да желае новият Военновъздушни сили да препотвърди избора за придаване на спомагателна легитимност на процедурата. Тези претекстове са чисто официални и явно прикриват същинските.

Ако президентът има искания, че някогашният Висш съдебен съвет в доста случаи се произнася по недобър метод, което буди подозрение за лобиране и външен напън, то би трябвало президентът да го съобщи на всеослушание. Така прилича на един президент. В случая президентът няма никакви искания към остарелия Висш съдебен съвет като състав и като връзки в този състав с всички комплицирани междуличностни спорове. Няма искания и към самата процедура, която протече прецизно по всички условия на Закона за правосъдната власт и нарочните правила, които Висш съдебен съвет одобри за реализиране на самата процедура.

Нещо повече - има заседание на съдиите от Върховен административен съд, има издигнати кандидатури, всичко се развива обществено, има опция представители на неправителствения бранш да изразят мнения и да вземат участие, по-късно - чуване пред Висш съдебен съвет. Нищо в процедурата не буди подозрение, че разпоредбите не са спазени.

На последващо място, в случай че президентът има някакви подозрения по повод персоната на оферти претендент за ръководител на Върховен административен съд, той би могъл да изрази мнение. Но на мен ми е чудно, по какъв метод би стигнал до изложение на такива запаси, когато даже не се е срещал с претендента, не е провел даже един диалог, нито е изразил своите възражения по кандидатурата. Както се споделя, в случай че президентът е е имал въпроси, то би трябвало да чака и отговори и можеше да предложения претендента на среща. Президентът не направи и съвещания с „ тримата огромни “ – ръководителите на Върховен административен съд, на Върховен касационен съд и основния прокурор. Би могъл да се срещне с представтели на неправителствения бранш, да съветва и тяхното мнение, най-малкото с представители на юридическата колегия – у нас има значително изявени експерти по административно право.

Тогава по какъв начин смятате, че президентът е формирал мнението си по отношение на кандидатурата за ръководител на Върховен административен съд?

Най-вероятно по информация от медиите и по това, което неговите юридически съветници му показват като мнения. По различен метод аз не бих могъл да си показва нещата. Но по този начин или другояче президентът би трябвало да обоснове връщането на предлагането на Висш съдебен съвет. Вместо това какво се сервира - че в края на мандата остарелия Висш съдебен съвет не би трябвало да прави оферти и президентът желае да се допита до новия състав. Аз не знам някой държавен орган чиито мандат изтича, само че към момента не е преустановен да е с орязани пълномощия и да не може да извършва тези пълномощия до последния миг. Добре знае се, че мандатът на президентът стартира на 22 януари през 5 години. Това значи ли, че сред 1 и 21 януари той би трябвало да отхвърля да издава укази, тъй като е в края на мандата?

Какво следва оттук насетне?

Струва ми се, че процедурата не може да увисне и да спре във времето. Новият Висш съдебен съвет не може да откаже да прегледа това връщане като акт, още повече, че то се оформя като президентски декрет. Според мен, новият Висш съдебен съвет би трябвало да се произнесе с решение по указа, с който президентът връща предлагането. Висш съдебен съвет може да гласоподава и още веднъж да предложи същия претендент. В случая става въпрос за арбитър Георги Чолаков. Може и да откаже да възобнови предлагането, в случай че не се събере нужното болшинство от гласовете. Но официално Висш съдебен съвет би трябвало да гласоподава по връщането на препоръчаната кандидатура.

Вчера се чу мнение от няколко членове на Висш съдебен съвет, че би трябвало да има нова процедура. Това съгласно разпоредбите ли е?

Няма никаква спънка Висш съдебен съвет да одобри правила пъкъл хок за съответния случай. Има съображение членовете на новия Висш съдебен съвет да одобряват, че не могат да гласоподават за лица, които не са изслушвали, макар че това са висши съдии, известни в гилдията, със сериозен опит. Познати са. Не пречи Висш съдебен съвет да предложения и да изслуша и двамата претенденти, които са били в спортната процедура, която е завършила при предходния състав. Да ги предложения, да ги изслуша, с цел да може да образува мнение. Защото фактически процедурата по чуването не се е състояла при този състав. Не може да им отнемете правото да образуват персонално мнението, да гласоподават още веднъж и с това да приключат процедурата.

Изходите са два и не може да има трети. Първи вид - в случай че се съберат нужните гласове, оферират за повторно кандидатурата на арбитър Георги Чолаков, при което президентът към този момент не може да откаже назначението. Втори вид - вземат решение, че не оферират наново кандидатурата, с което също завършват процедурата. Така се открива опцията за започване на нова процедура с целия комплициран ред от номинации, чувания и т. н.

При тази процедура не беше ли оспорен правилото на съдийското самоуправление, който се приложи за първи път при избора на ръководител на Върховен административен съд?

Има подобен колорит и на мен ще ми бъде доста забавно, в случай че процедурата стартира още веднъж като съдийската колегия номинира същите претенденти освен това със същия резултат. При това състояние известните към този момент претенденти би трябвало още веднъж да попаднат в конкуренция между тях, пред новия състав на Висш съдебен съвет.

Ще има ли още веднъж разделяне на лагери в новия Висш съдебен съвет?

Ами те сякаш към този момент се обрисуваха и това е последствието от връщането на предлагането на Висш съдебен съвет от президента. Практически още от втория ден след встъпването в мандат, с помощта на дейностите на президента. Той несъмнено има своите претекстове и не може да го виним, че е упражнил своето конституционно пълномощие, само че практическият резултат е разделяне на Висш съдебен съвет в противостоящи си лагери.

Проф. Пламен Киров е професор по конституционно право, учител в СУ „ Св. Климент Охридски”, началник на Катедра по конституционноправни науки. Съдия в Конституционния съд на Република България (2006-2015 г.).