Светът трябва да осъзнае - Путин сложи началото на глобалната война на фашизма на XXI век
Проф. Калин Янакиев,
Всички ние – цивилизованото човечество – би трябвало най-накрая да осъзнаем в какъв свят към този момент живеем след 24.02.2022 година Да, по-късно по-малко от век ние се събудихме в свят на възродил се още веднъж фашизъм (нацизъм), възраствал без да си дадем сериозна сметка за това в Путинова Русия от началото на актуалното столетие – овладял последователно държавните структури на тази страна, основал своя всеобхватна идеология, проникнал в всеобщото ѝ публично схващане и от един месец обявил… световна война на останалия свят.
Последното, което споделям, изобщо не е пресилване, тъй като Украйна в действителност е единствено територията, на която точно световната война, оповестена от Русия на света, към този момент се води и като „ гореща “. Това че тя е нещо надалеч по-крупно от формалните фантасмагории за „ отбрана на рускоезичното население в Донбас, Луганск и Крим от украинските нацисти “, на практика не се и прикрива от страна на агресора. Русия от години – в лицето на своите идеолози – ни декларира, че така наречен от нея „ еднополюсен свят “ – светът на победилата в края на ХХ в. руския комунизъм демократична народна власт, е непоносим за нея, че „ господството “ му би трябвало да бъде съкрушено и този свят да бъде заставен още веднъж да „ зауважава “ Русия като „ велика страна “. От години към този момент – отново в лицето на своите идеолози – Русия все по-истерично крещи на света, че няма да понесе да престане да бъде империя, няма да понесе на териториите на някогашния Съюз на съветските социалистически републики фактически да има самостоятелни, суверенни страни,
че тя ще възвърне с цената на всичко своя загубен евразийски „ Райх “
От 2000 година ние с все по-голяма мощ (но без да му отдаваме подобаващото внимание) започнахме да чуваме за идеолого-политическите конструкти „ Евразия “, „ Государство-мир Россия “ („ Държавата-свят Русия “), „ Русский мир “ (Руски свят) и т. н. А това несъмнено – трябваше по-рано да си дадем сметка – бяха геополитически конструкти точно от вида на „ Великият немски Райх “, т.е. бяха фашистко-реваншистки геополитически конструкти, с които съветското публично схващане започваше все по-интензивно да живее. Ясен знак за това, което би могло да се случи в бъдеще трябваше да бъде за света и все по-интензивно проповядваната концепция, че Русия не е (просто) страна, че тя е „ изконно “ – исторически „ свят “, на който изначално (и вечно) принадлежат „ Великата “ (Московска) Русия, „ Малката “ (Киевска) Русия и „ Бялата “ Русия (Белорусия) – свят „ изкуствено “ и „ противоестествено “ разграничен на страни, само че по „ дълбоката си същина “, представляващ самобитна единна „ цивилизация “ – метафизически империална и имаща своя провиденциално пребиваващ център в Москва като „ Трети Рим “. Всичко това, дублирам, бяха точно фашистки (нацистки) идеологически конструкти, показващи, че – минимум Украйна и Беларус са страни, които Русия няма никакво желание да търпи – че те са за нея изкуствено основани от „ враждебните сили “ исторически „ недоразумения “, сходни на тези, които бяха Австрия, Чехословакия и Полша за Хитлеровия „ Трети райх “ при започване на 30-те години на ХХ век.
Но в случай че тези геополитически конструкти бяха към момента прото-фашизма на Путинова Русия, то неговото цялостно разрастване пристигна със стилизирането на целия – точно на целия останал извън-руски свят като свят на световното „ разлагане “. Всъщност това стилизиране – и за него не си дадохме задоволително ясна сметка (някои го приписаха на „ ненадейно “ появилия се из целия свят „ нов консерватизъм “) – бе изумително аналогично на това утвърждавано от немския фашизъм (нацизъм), за който световният метафизически упадъчен „ микроб “ бе „ международното еврейство “ с неговия „ безроден космополитизъм “, „ безпочвеничество “ и „ извращаване на нравите “. За Путиновия съветски фашизъм мястото на това „ международно еврейство “ зае систематизираният (и също глобален) „ демократизъм “, дирижиран от Съединените щати и подмолно привижданата под политическата им повърхнина „ дълбока страна “, чиито съществени демонични цели и през днешния ден са „ разрушаването на обичайните – национални, фамилни, християнски (та дори и хетеро-сексуални) полезности “. Точно както през 30-те години на предишния век последната непревзета „ цитадела “ от „ еврейския микроб “ бе Германия, към днешна дата последната цитадела против „ демократичния микроб “ се оказа Русия – чиято руска комунистическа империя таман по тази причина и бе съкрушена в края на ХХ век. И ето: нейният „ исторически инстинкт “ на древен страж на човечеството от антихриста, проблеснал в главата на президента Путин – прозря както „ опасността “ пред себе си, по този начин и „ задачата “, с която я е натоварила „ историята “ – т.е. да влезе в световен конфликт с „ световния демократизъм “ – да разгласи международна война на „ разчовечаването на индивида “ (по Ал. Дугин).
Та ето: безусловно до 24.02. т.г. светът продължаваше да счита, че тази „ международна война “ ще си остане единствено в областта на Путиновата идеология – в писанията на тези интелектуално-политически фанатици като въпросния Ал. Дугин и Вл. Сурков. Дори на тази дата светът в началото желаеше да се самоубеди, че нахлуването в Украйна е следващата (и, да – този път стряскащо мащабна) война за владичество в постсъветското пространство (което „ си е съветско “). Много скоро обаче – и най-накрая – светът трябваше да осъзнае, че този път това е нещо напълно друго –
че е началото точно на световната война на фашизма на ХХІ век –
на, този път, съветския (Путиновия) фашизъм, израснал през предходните 20 години държавно-административно, идеологически, публично в тази страна и достигнал най-накрая до естествения лимит на всеки фашизъм – влизането във война с целия свят отвън себе си. Светът, споделям, осъзна (макар още да се съпротивлява да го произнесе на глас) същинското определение на нахлуването в Украйна – а то е, че Украйна е към момента лимитираната територия, на която войната на съветския фашизъм оповестена на света се води като „ гореща “. Но тя към този момент е оповестената на света война. Войната на новия Хитлер, на новата фашистка страна на ХХІ век. Едва от тази дата светът стартира да „ връща лентата обратно “ и да осъзнава, че тя е такава към този момент от много години. От 2015 година да вземем за пример, в Русия действа „ публичното придвижване “ Антимайдан, обединяване на формени фашистки „ шпицкоманди “, в чийто състав влизат организации с имена като: „ Партия Велико Отечество “, „ Боево приятелство “, „ Нощни вълци “, „ Национален съюз за патриотично образование “, „ Съюз на десантчиците на Русия “ и така нататък Обществено придвижване, което през юли 2015 година провежда серия от провокации против участващите в районните избори в Русия опозиционни партии, а под прикритието на „ просветителски “ лекции в над 40 висши образователни заведения събира сведения за „ възможния протестен капацитет “ на студентите и преподавателите в тях, които дава за „ служебно прилагане “ на държавните управляващи и на контраразузнаването. Нека се види в посочения тук линк речта на лидера на тази „ социална организация “ и виковете на нейните кохорти („ За Пу-ти-на “), едно към едно съвпадащи с нацисткото „ Хайл Хитлер “.[1]
Едва след нашествието си спомнихме и за „ частната военна компания Вагнер “, ръководена от някой си Дмитрий Уткин, чийто псевдоним „ Вагнер “ дал името на тази „ частна войска “ той си избрал, съгласно личните му думи пред в. „ Таймс “ заради „ увлечението си по историята на Третия Райх “. Наемна войска – спомнихме си – стояща в основата на сепаратистките интервенции на Русия в Донецка и Луганска област след 2014 година, а понастоящем получила задача да извърши „ ликвидирането “ на украинския президент Зеленски и на членовете на украинското държавно управление. Армия, значи (заедно с подчинената напряко на Путин „ Нацгвардия “) изцяло аналогична на Хитлеровата партийна Секретен сътрудник, паралелна на държавната СА.
Най-сетне забелязахме по изключително мъчителен метод и типично хитлеристката стилистика на „ патриотичните “ концерти и събрания в претъпкани игрища, с хиляди развяващи се национални флагове и нямаше по какъв начин да не ги съпоставим с архивните фрагменти от филмите на Лени Рифенщал за ранните години на „ фюрера “.
Всичко това, споделям, светът – ние – трябваше да забележим и отчетем години преди 24.02.2022 година Е, през днешния ден го осъзнаваме към този момент ясно. Което значи, че осъзнаваме още нещо – изключително каверзно. След оповестяването на тази война на света в Украйна, връщане обратно не може да има. Украйна няма да е краят на почналото се на 24.02. т.г. Доколкото това е началото на войната на фашизма на ХХІ в. със света – този край може да има единствено два разновидността. Или разрастването на тази война в цялостен мащаб или ликвидирането на новия фюрер преди този момент да се е случило. И в двата разновидността обаче, на финала властно се провижда нов Нюрнбергски развой за виновниците (и техните поддръжници). Впрочем: нещо любопитно за свършек – в протоколите на трибунала в Нюрнберг от 20.02. до 07.03. 1946 година е маркирана следната информация, която да послужи на обвиняването: „ Преди отстъплението си от Мариупол – споделя се в нея – немските окупационни управляващи изгориха всички 68 учебни заведения в града, 17 детски градини и Двореца на пионерите “. Още през днешния ден на практика същото (без двореца на пионерите) към този момент направиха Путиновите фашисти в същия град. Важна информация за бъдещия Нюрнбергски арбитражен съд.
Всички ние – цивилизованото човечество – би трябвало най-накрая да осъзнаем в какъв свят към този момент живеем след 24.02.2022 година Да, по-късно по-малко от век ние се събудихме в свят на възродил се още веднъж фашизъм (нацизъм), възраствал без да си дадем сериозна сметка за това в Путинова Русия от началото на актуалното столетие – овладял последователно държавните структури на тази страна, основал своя всеобхватна идеология, проникнал в всеобщото ѝ публично схващане и от един месец обявил… световна война на останалия свят.
Последното, което споделям, изобщо не е пресилване, тъй като Украйна в действителност е единствено територията, на която точно световната война, оповестена от Русия на света, към този момент се води и като „ гореща “. Това че тя е нещо надалеч по-крупно от формалните фантасмагории за „ отбрана на рускоезичното население в Донбас, Луганск и Крим от украинските нацисти “, на практика не се и прикрива от страна на агресора. Русия от години – в лицето на своите идеолози – ни декларира, че така наречен от нея „ еднополюсен свят “ – светът на победилата в края на ХХ в. руския комунизъм демократична народна власт, е непоносим за нея, че „ господството “ му би трябвало да бъде съкрушено и този свят да бъде заставен още веднъж да „ зауважава “ Русия като „ велика страна “. От години към този момент – отново в лицето на своите идеолози – Русия все по-истерично крещи на света, че няма да понесе да престане да бъде империя, няма да понесе на териториите на някогашния Съюз на съветските социалистически републики фактически да има самостоятелни, суверенни страни,
че тя ще възвърне с цената на всичко своя загубен евразийски „ Райх “
От 2000 година ние с все по-голяма мощ (но без да му отдаваме подобаващото внимание) започнахме да чуваме за идеолого-политическите конструкти „ Евразия “, „ Государство-мир Россия “ („ Държавата-свят Русия “), „ Русский мир “ (Руски свят) и т. н. А това несъмнено – трябваше по-рано да си дадем сметка – бяха геополитически конструкти точно от вида на „ Великият немски Райх “, т.е. бяха фашистко-реваншистки геополитически конструкти, с които съветското публично схващане започваше все по-интензивно да живее. Ясен знак за това, което би могло да се случи в бъдеще трябваше да бъде за света и все по-интензивно проповядваната концепция, че Русия не е (просто) страна, че тя е „ изконно “ – исторически „ свят “, на който изначално (и вечно) принадлежат „ Великата “ (Московска) Русия, „ Малката “ (Киевска) Русия и „ Бялата “ Русия (Белорусия) – свят „ изкуствено “ и „ противоестествено “ разграничен на страни, само че по „ дълбоката си същина “, представляващ самобитна единна „ цивилизация “ – метафизически империална и имаща своя провиденциално пребиваващ център в Москва като „ Трети Рим “. Всичко това, дублирам, бяха точно фашистки (нацистки) идеологически конструкти, показващи, че – минимум Украйна и Беларус са страни, които Русия няма никакво желание да търпи – че те са за нея изкуствено основани от „ враждебните сили “ исторически „ недоразумения “, сходни на тези, които бяха Австрия, Чехословакия и Полша за Хитлеровия „ Трети райх “ при започване на 30-те години на ХХ век.
Но в случай че тези геополитически конструкти бяха към момента прото-фашизма на Путинова Русия, то неговото цялостно разрастване пристигна със стилизирането на целия – точно на целия останал извън-руски свят като свят на световното „ разлагане “. Всъщност това стилизиране – и за него не си дадохме задоволително ясна сметка (някои го приписаха на „ ненадейно “ появилия се из целия свят „ нов консерватизъм “) – бе изумително аналогично на това утвърждавано от немския фашизъм (нацизъм), за който световният метафизически упадъчен „ микроб “ бе „ международното еврейство “ с неговия „ безроден космополитизъм “, „ безпочвеничество “ и „ извращаване на нравите “. За Путиновия съветски фашизъм мястото на това „ международно еврейство “ зае систематизираният (и също глобален) „ демократизъм “, дирижиран от Съединените щати и подмолно привижданата под политическата им повърхнина „ дълбока страна “, чиито съществени демонични цели и през днешния ден са „ разрушаването на обичайните – национални, фамилни, християнски (та дори и хетеро-сексуални) полезности “. Точно както през 30-те години на предишния век последната непревзета „ цитадела “ от „ еврейския микроб “ бе Германия, към днешна дата последната цитадела против „ демократичния микроб “ се оказа Русия – чиято руска комунистическа империя таман по тази причина и бе съкрушена в края на ХХ век. И ето: нейният „ исторически инстинкт “ на древен страж на човечеството от антихриста, проблеснал в главата на президента Путин – прозря както „ опасността “ пред себе си, по този начин и „ задачата “, с която я е натоварила „ историята “ – т.е. да влезе в световен конфликт с „ световния демократизъм “ – да разгласи международна война на „ разчовечаването на индивида “ (по Ал. Дугин).
Та ето: безусловно до 24.02. т.г. светът продължаваше да счита, че тази „ международна война “ ще си остане единствено в областта на Путиновата идеология – в писанията на тези интелектуално-политически фанатици като въпросния Ал. Дугин и Вл. Сурков. Дори на тази дата светът в началото желаеше да се самоубеди, че нахлуването в Украйна е следващата (и, да – този път стряскащо мащабна) война за владичество в постсъветското пространство (което „ си е съветско “). Много скоро обаче – и най-накрая – светът трябваше да осъзнае, че този път това е нещо напълно друго –
че е началото точно на световната война на фашизма на ХХІ век –
на, този път, съветския (Путиновия) фашизъм, израснал през предходните 20 години държавно-административно, идеологически, публично в тази страна и достигнал най-накрая до естествения лимит на всеки фашизъм – влизането във война с целия свят отвън себе си. Светът, споделям, осъзна (макар още да се съпротивлява да го произнесе на глас) същинското определение на нахлуването в Украйна – а то е, че Украйна е към момента лимитираната територия, на която войната на съветския фашизъм оповестена на света се води като „ гореща “. Но тя към този момент е оповестената на света война. Войната на новия Хитлер, на новата фашистка страна на ХХІ век. Едва от тази дата светът стартира да „ връща лентата обратно “ и да осъзнава, че тя е такава към този момент от много години. От 2015 година да вземем за пример, в Русия действа „ публичното придвижване “ Антимайдан, обединяване на формени фашистки „ шпицкоманди “, в чийто състав влизат организации с имена като: „ Партия Велико Отечество “, „ Боево приятелство “, „ Нощни вълци “, „ Национален съюз за патриотично образование “, „ Съюз на десантчиците на Русия “ и така нататък Обществено придвижване, което през юли 2015 година провежда серия от провокации против участващите в районните избори в Русия опозиционни партии, а под прикритието на „ просветителски “ лекции в над 40 висши образователни заведения събира сведения за „ възможния протестен капацитет “ на студентите и преподавателите в тях, които дава за „ служебно прилагане “ на държавните управляващи и на контраразузнаването. Нека се види в посочения тук линк речта на лидера на тази „ социална организация “ и виковете на нейните кохорти („ За Пу-ти-на “), едно към едно съвпадащи с нацисткото „ Хайл Хитлер “.[1]
Едва след нашествието си спомнихме и за „ частната военна компания Вагнер “, ръководена от някой си Дмитрий Уткин, чийто псевдоним „ Вагнер “ дал името на тази „ частна войска “ той си избрал, съгласно личните му думи пред в. „ Таймс “ заради „ увлечението си по историята на Третия Райх “. Наемна войска – спомнихме си – стояща в основата на сепаратистките интервенции на Русия в Донецка и Луганска област след 2014 година, а понастоящем получила задача да извърши „ ликвидирането “ на украинския президент Зеленски и на членовете на украинското държавно управление. Армия, значи (заедно с подчинената напряко на Путин „ Нацгвардия “) изцяло аналогична на Хитлеровата партийна Секретен сътрудник, паралелна на държавната СА.
Най-сетне забелязахме по изключително мъчителен метод и типично хитлеристката стилистика на „ патриотичните “ концерти и събрания в претъпкани игрища, с хиляди развяващи се национални флагове и нямаше по какъв начин да не ги съпоставим с архивните фрагменти от филмите на Лени Рифенщал за ранните години на „ фюрера “.
Всичко това, споделям, светът – ние – трябваше да забележим и отчетем години преди 24.02.2022 година Е, през днешния ден го осъзнаваме към този момент ясно. Което значи, че осъзнаваме още нещо – изключително каверзно. След оповестяването на тази война на света в Украйна, връщане обратно не може да има. Украйна няма да е краят на почналото се на 24.02. т.г. Доколкото това е началото на войната на фашизма на ХХІ в. със света – този край може да има единствено два разновидността. Или разрастването на тази война в цялостен мащаб или ликвидирането на новия фюрер преди този момент да се е случило. И в двата разновидността обаче, на финала властно се провижда нов Нюрнбергски развой за виновниците (и техните поддръжници). Впрочем: нещо любопитно за свършек – в протоколите на трибунала в Нюрнберг от 20.02. до 07.03. 1946 година е маркирана следната информация, която да послужи на обвиняването: „ Преди отстъплението си от Мариупол – споделя се в нея – немските окупационни управляващи изгориха всички 68 учебни заведения в града, 17 детски градини и Двореца на пионерите “. Още през днешния ден на практика същото (без двореца на пионерите) към този момент направиха Путиновите фашисти в същия град. Важна информация за бъдещия Нюрнбергски арбитражен съд.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ