Мисиите до Луната може да унищожат ключови следи за произхода на живота
Бъдещите пилотирани задачи до Луната може несъзнателно да унищожат едни от най-ценните научни доказателства за произхода на живота на Земята. До този извод стига ново проучване, оповестено в списание на Американския геофизичен съюз.
Докато НАСА се приготвя да върне астронавти на Луната в границите на програмата „ Артемида “, учените предизвестяват, че изгорелите газове от кацащите галактически кораби могат да замърсят античните ледени находища в полярните региони на естествения сателит, съобщава Space.
Мисията „ Артемида 4 “, планувана за 2028 година, планува кацане в региона на южния полюс на Луната, където след това би трябвало да бъде построена непрекъсната база. Това обаче ще изисква голям брой кацания на галактически апарати.
Именно тук се крие рискът. Според откривателите моторите на галактическите кораби отделят метан, който може да доближи до непрекъснато засенчените кратери в полярните области и да замърси леда, останал недокоснат в продължение на милиарди години.
Тези ледени находища съставляват самобитна „ капсула на времето “. Смята се, че в тях се съхраняват органични молекули, донесени от метеорити и комети още преди появяването на живота на Земята. Именно те могат да дадат скъпи сведения за химичните процеси, довели до възникването на живота.
За разлика от Земята, където геоложката интензивност е заличила множеството следи от най-древната история на планетата, Луната е останала съвсем непроменена. Затова учените я преглеждат като неповторим списък на ранната Слънчева система.
С помощта на компютърни модели откривателите са открили, че единствено за една лунна седмица – интервал, равняващ се на към седем земни месеца – повече от половината от отделения метан доближава полярните региони. Около 42% се натрупва в региона на Южния полюс, а 12% – към Северния.
Според създателите на проучването това може трайно да замърси леда и да затрудни бъдещите научни разбори.
Затова учените приканват още занапред да бъдат създадени нови правила за кацане на Луната, които да сведат до най-малко замърсяването на най-ценните научни региони. Сред обсъжданите разновидности са изборът на по-подходящи места за кацане и нови технологии, които да лимитират разпространяването на изгорелите газове.
Ако сходни ограничения не бъдат подхванати в точния момент, човечеството може несъзнателно да унищожи едни от най-важните улики за това по какъв начин е зародил животът на личната ни планета.
Докато НАСА се приготвя да върне астронавти на Луната в границите на програмата „ Артемида “, учените предизвестяват, че изгорелите газове от кацащите галактически кораби могат да замърсят античните ледени находища в полярните региони на естествения сателит, съобщава Space.
Мисията „ Артемида 4 “, планувана за 2028 година, планува кацане в региона на южния полюс на Луната, където след това би трябвало да бъде построена непрекъсната база. Това обаче ще изисква голям брой кацания на галактически апарати.
Именно тук се крие рискът. Според откривателите моторите на галактическите кораби отделят метан, който може да доближи до непрекъснато засенчените кратери в полярните области и да замърси леда, останал недокоснат в продължение на милиарди години.
Тези ледени находища съставляват самобитна „ капсула на времето “. Смята се, че в тях се съхраняват органични молекули, донесени от метеорити и комети още преди появяването на живота на Земята. Именно те могат да дадат скъпи сведения за химичните процеси, довели до възникването на живота.
За разлика от Земята, където геоложката интензивност е заличила множеството следи от най-древната история на планетата, Луната е останала съвсем непроменена. Затова учените я преглеждат като неповторим списък на ранната Слънчева система.
С помощта на компютърни модели откривателите са открили, че единствено за една лунна седмица – интервал, равняващ се на към седем земни месеца – повече от половината от отделения метан доближава полярните региони. Около 42% се натрупва в региона на Южния полюс, а 12% – към Северния.
Според създателите на проучването това може трайно да замърси леда и да затрудни бъдещите научни разбори.
Затова учените приканват още занапред да бъдат създадени нови правила за кацане на Луната, които да сведат до най-малко замърсяването на най-ценните научни региони. Сред обсъжданите разновидности са изборът на по-подходящи места за кацане и нови технологии, които да лимитират разпространяването на изгорелите газове.
Ако сходни ограничения не бъдат подхванати в точния момент, човечеството може несъзнателно да унищожи едни от най-важните улики за това по какъв начин е зародил животът на личната ни планета.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ