Проф. Ивайло Христов: Българското общество мисли едноцветно, много са резки разделителните линии
Проф. Ивайло Христов, учител по ”История на публицистиката ” и „ Народопсихология ” в УНСС, изясни пред БНР, че постигането на Независимостта ни е резултат от напъните на българския политически хайлайф, който е бил единен и е отстоявал ползите на България.
" Недостойно е да се неглижира Независимостта като празник. Той беше разгласен за царски след 1944 година и чак през 1998 година беше възобновен като народен празник. В българското общество обаче не се възприема по този начин, както се възприемат Трети март и Шести септември. Не е възпят в нито една поема или разказ като форма на национално одобряване. Ако едно историческо събитие не влезе в националното схващане чрез литературата, то остава настрана ".
След 30 години България към този момент не е васално княжество на Османската империя, а става интернационален индивид, напомни проф. Христов.
В актуалния свят не може да си самостоятелен, въпросът е обвързаността да не нарушава твоето национално достолепие, уточни той.
" Обявяването на независимостта през 1908 година е кулминационната точка на градивната сила на българското народостроене. След това стартира насаждането на братоубийствения синдром на опълчването в българското общество, което е очевидно и до през днешния ден ", отбеляза проф. Христов.
" Най-големият ни проблем е, че българското общество мисли едноцветно, доста са внезапни разграничителните линии. Не може да реализираме консенсус по най-елементарни въпроси. Това черно-бяло мислене не ни прави по-способни да взимаме разумни и държавнотворни решения. Тази вадичка, която се изкопава в българското общество, е причина и за националните произшествия ".
Проф. Христов означи, че в актуалното общество светът на облиците напълно е надвил над света на словото.
" Съвременното потомство е напълно електронно. Знанията, които получава, са от медиите. Те са много разпокъсани. Моите студенти доста мъчно могат да задържат вниманието си повече от 10-15 минути ".
В българското обучение е изцяло занемарено патриотичното образование, акцентира той.
" Сега литературата не взе участие в актуалния живот на обществото. А тя е значим инструмент за създаване на будно национално схващане ".
