Забранената история: Как Русия бомбардира Варна и Балчик
Проф. Иван Илчев приказва за ролята, която Русия изиграва в прекършването на националния блян всички българи да живеят в една страна - нещо, за което българското учебно заведение мълчи. В предаването " Офанзива " поNova News историкът споделя по какъв начин съветският император заема страната на Сърбия по време на Балканските войни и за какво светите Кирил и Методий са оповестени в Москва за сръбски просветители:
Днес ще ви напомня по какъв начин Русия бомбардира Варна и срутва до основи Балчик по време на Първата международна война. Именно това е повода храм-паметника „ Александър Невски “ да бъде преименуван на „ Св. Св. Кирил и Методий “. Във видеото описваме по какъв начин съветските войски се борят против Българската войска, с цел да оставят Добрич, Тутракан, Балчик и Каварна под румънска власт. Забранената история стартира в този момент.
1914 година. Европейските монархии са разкъсвани от вътрешни спорове. Великите сили са настръхнали една против друга и чакат мотив да се сблъскат на бойното поле. На 28 юни Франц Фендинанд, престолонаследникът на Австро-Унгария е разстрелян от сръбския студент Гаврило Принцип в Сараево. Императорският двор във Виена желае неотложно следствие на покушението, в което да се включи и Австро-Унгария. Белград отхвърля. На 28 юли, един месец след покушението в Сараево, Австро-Унгария афишира война на Сърбия. В отговор Русия заявява, че ще се притече на помощ на Сърбия. Германия от своя страна афишира война на Русия. Франция и Англия афишират война на Германия. Европа прави последната крачка към бездната. Избухва Първата международна война.
За Великите сили е от изключителна значимост да привлекат и останалите балкански страни в световния спор. Само преди година България е изгубила Междусъюзническата война. Нападната в тил от Румъния, страната ни е принудена да капитулира и да се елементарни с упоритостите си да сплоти всички българи в една страна. Македония е поделена сред Сърбия и Гърция. Успехите на бойното поле, което реализира нашата войска в Балканските войни обаче кара силите на Антантата да направи опит да притегли България на тяхна страна. Уинстън Чърчил прави първата стъпка.
Иван Ястребов е назначен за секретар в съветското посолство с Истанбул, където работи с граф Игнатиев. През 1879 година той към този момент е консул в Призрен, където се сприятелява със сръбския политик Стоян Новакович. Той е учредител на Великосръбската теория и македонизма. Запазени са писмата сред Новакович и Ястребов, в които съветският посланик показва мнение, че Сърбия би трябвало да даде по-голям отпор на българите в Македония. Няколко години по-късно Иван Ястребов става общоприет консул на Русия в Солун. Там още повече развива антибългарските си настроения, като в редица съчинения прокарва тезата, че популацията в Македония не е българско, а сръбско. В Русия той даже издава алманах озаглавен „ Обичаи и песни на турските сърби “, които разказват фолклора от Македония.
На първи октомври 1915 година България афишира война на кралство Сърбия. Първа войска нападна Източна Сърбия, а Втора войска навлиза във Вардарска Македония. При Криволак българските войски разрушават две френски дивизии. Сръбската войска под паника отстъпва към Албанските планини. Тогава идва непредвидена офанзива в тил. Руският военен флот подлага на бомбардировка град Варна.
Двете немски подводници избавили Варна от заличаване и обърнали в бягство съветския флот са посрещнати тържествено в морската столица. Руската бомбардировка обаче прекатурва съществено публичното мнение. Това е повода и катедралният храм „ Александър Невски “ в София да бъде преименуван на „ Св. Св. Кирил и Методий “.
В средата на август 1916 година Румъния влиза в Първата международна война на страната на Антантата. На първи септември България афишира война на Румъния, с цел да си върне заграбената след Междусъюзническата война Южна Добруджа. На 4 септември е освободен Добрич, два дни по-късно Балчик и Каварна. Тогава българските войски за първи път се сблъскват с съветската войска.
Битката на съветската войска с българските елементи надълбоко възмущава Иван Вазов. Той написа стихотворението „ На съветските войни “
О, руси, о, братя славянски,
за какво сте вий тука? Защо сте
пристигнали на полята балкански
немили, неканени посетители?
Вий в миналото знаме Христово
развяхте за богатство човешко –
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!
Генерал Иван Колев е пълководец на Първа конна дивизия, прочула се в освобождението на Добруджа.
На 13 декември 1916 година съветският флот подлага на унищожителна бомбардировка Балчик. Датата не е определена инцидентно. Това е денят, в който църквата уважава св. Андрей Първозвани, настойникът на бойния флот на Руската империя. Балчик е срутен до основи.
Брест-Литовския кротичък контракт е подписан на трети март 1918 година, с което Русия е извадена от войната. Октомврийската гражданска война на процедура унищожава Руската империя. Болшевиките водени от Владимир Илич Ленин не се интересуват от териториалните загуби, а от укрепването на комунистическия режим.
Вероятно този диалог с несъмнения престиж в историята проф. Иван Илчев ще докара до тъга огромна част от подложените на десетилетна руска агитация българи. Но е належащо да познаваме личната си история, с цел да знаем кои са нашите другари и кои са нашите врагове. И по кое време границите сред двете категории се размиват. Истината е, че след освободителната война, Русия изрично се опълчва на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. След това пази сръбските ползи в Македония. Воюва против нас по време на Първата международна война, с цел да резервира Добрич, Балчик, Тутракан и Силистра под румънска власт. Бомбардирали са Варна и Балчик. Дали би трябвало да възприемаме Русия като другарска и братска страна? Преценете сами.
Днес ще ви напомня по какъв начин Русия бомбардира Варна и срутва до основи Балчик по време на Първата международна война. Именно това е повода храм-паметника „ Александър Невски “ да бъде преименуван на „ Св. Св. Кирил и Методий “. Във видеото описваме по какъв начин съветските войски се борят против Българската войска, с цел да оставят Добрич, Тутракан, Балчик и Каварна под румънска власт. Забранената история стартира в този момент.
1914 година. Европейските монархии са разкъсвани от вътрешни спорове. Великите сили са настръхнали една против друга и чакат мотив да се сблъскат на бойното поле. На 28 юни Франц Фендинанд, престолонаследникът на Австро-Унгария е разстрелян от сръбския студент Гаврило Принцип в Сараево. Императорският двор във Виена желае неотложно следствие на покушението, в което да се включи и Австро-Унгария. Белград отхвърля. На 28 юли, един месец след покушението в Сараево, Австро-Унгария афишира война на Сърбия. В отговор Русия заявява, че ще се притече на помощ на Сърбия. Германия от своя страна афишира война на Русия. Франция и Англия афишират война на Германия. Европа прави последната крачка към бездната. Избухва Първата международна война.
За Великите сили е от изключителна значимост да привлекат и останалите балкански страни в световния спор. Само преди година България е изгубила Междусъюзническата война. Нападната в тил от Румъния, страната ни е принудена да капитулира и да се елементарни с упоритостите си да сплоти всички българи в една страна. Македония е поделена сред Сърбия и Гърция. Успехите на бойното поле, което реализира нашата войска в Балканските войни обаче кара силите на Антантата да направи опит да притегли България на тяхна страна. Уинстън Чърчил прави първата стъпка.
Иван Ястребов е назначен за секретар в съветското посолство с Истанбул, където работи с граф Игнатиев. През 1879 година той към този момент е консул в Призрен, където се сприятелява със сръбския политик Стоян Новакович. Той е учредител на Великосръбската теория и македонизма. Запазени са писмата сред Новакович и Ястребов, в които съветският посланик показва мнение, че Сърбия би трябвало да даде по-голям отпор на българите в Македония. Няколко години по-късно Иван Ястребов става общоприет консул на Русия в Солун. Там още повече развива антибългарските си настроения, като в редица съчинения прокарва тезата, че популацията в Македония не е българско, а сръбско. В Русия той даже издава алманах озаглавен „ Обичаи и песни на турските сърби “, които разказват фолклора от Македония.
На първи октомври 1915 година България афишира война на кралство Сърбия. Първа войска нападна Източна Сърбия, а Втора войска навлиза във Вардарска Македония. При Криволак българските войски разрушават две френски дивизии. Сръбската войска под паника отстъпва към Албанските планини. Тогава идва непредвидена офанзива в тил. Руският военен флот подлага на бомбардировка град Варна.
Двете немски подводници избавили Варна от заличаване и обърнали в бягство съветския флот са посрещнати тържествено в морската столица. Руската бомбардировка обаче прекатурва съществено публичното мнение. Това е повода и катедралният храм „ Александър Невски “ в София да бъде преименуван на „ Св. Св. Кирил и Методий “.
В средата на август 1916 година Румъния влиза в Първата международна война на страната на Антантата. На първи септември България афишира война на Румъния, с цел да си върне заграбената след Междусъюзническата война Южна Добруджа. На 4 септември е освободен Добрич, два дни по-късно Балчик и Каварна. Тогава българските войски за първи път се сблъскват с съветската войска.
Битката на съветската войска с българските елементи надълбоко възмущава Иван Вазов. Той написа стихотворението „ На съветските войни “
О, руси, о, братя славянски,
за какво сте вий тука? Защо сте
пристигнали на полята балкански
немили, неканени посетители?
Вий в миналото знаме Христово
развяхте за богатство човешко –
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!
Генерал Иван Колев е пълководец на Първа конна дивизия, прочула се в освобождението на Добруджа.
На 13 декември 1916 година съветският флот подлага на унищожителна бомбардировка Балчик. Датата не е определена инцидентно. Това е денят, в който църквата уважава св. Андрей Първозвани, настойникът на бойния флот на Руската империя. Балчик е срутен до основи.
Брест-Литовския кротичък контракт е подписан на трети март 1918 година, с което Русия е извадена от войната. Октомврийската гражданска война на процедура унищожава Руската империя. Болшевиките водени от Владимир Илич Ленин не се интересуват от териториалните загуби, а от укрепването на комунистическия режим.
Вероятно този диалог с несъмнения престиж в историята проф. Иван Илчев ще докара до тъга огромна част от подложените на десетилетна руска агитация българи. Но е належащо да познаваме личната си история, с цел да знаем кои са нашите другари и кои са нашите врагове. И по кое време границите сред двете категории се размиват. Истината е, че след освободителната война, Русия изрично се опълчва на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. След това пази сръбските ползи в Македония. Воюва против нас по време на Първата международна война, с цел да резервира Добрич, Балчик, Тутракан и Силистра под румънска власт. Бомбардирали са Варна и Балчик. Дали би трябвало да възприемаме Русия като другарска и братска страна? Преценете сами.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ