Проф. Дончо Хрусанов: Разрешението за строеж на “Златен век” е действащо и валидно
- Проф. Хрусанов, проучили сте в елементи проблема “Златен век”. Какво е вашето мнение за прекъсването на градежа му?
- В този проблем има редица процесуални нарушавания, които, за жалост, са създадени от държавни и общински административни органи. Това трансформира прекъсването на градежа на “Златен век” в юридически парадокс, който дълго ще се учи като христоматиен образец за недобросъвестно използване на закона.
-Да стартираме с това, че сегашният основен проектант на София три пъти е допълвал и променял разрешението за градеж на “Златен век” през 2017 и 2018 година След абсурда с жилищата на политиците обаче основният проектант внезапно реши, че разрешението за градеж е изгубило валидността си в края на 2017 година. Може ли да се добавя и трансформира позволение за градеж, в случай че то е с изминал период?
- Не е допустимо държавен орган да приема, че един юридически акт е изгубил правното си деяние и по едно и също време с това да го добавя и трансформира. Самият основен проектант на София категорично е приел мнението, че след изменението на закона през 2017 година разрешението за градеж на “Златен век” е удължило действието си.
Последващите му изказвания, че разрешителното за градеж е изгубило валидността си в края на 2017, влизат в директно несъгласие със личните му дейности, защото той самичък е допълвал разрешението за градеж на “Артекс” през 2018 година Интересното е, че и настоящият шеф на ДНСК категорично е заявявал в документално мнение, че валидността на разрешението за градеж на “Артекс” е удължено с смяната в закона от 2017 година
Това е и писменото мнение на Министерство на регионалното развитие, съгласно което “срокът за довеждане докрай на градежа е 10 години от започване на строителството, а точно от датата на сформиране на протокол пример 2 (11.01.2010 г.) и е годно до 11.01.2020 година, според член 153, алинея 2, т. 3 от ЗУТ”.
-Вашето мнение удостоверява ли обстоятелството, че с изменението на Закон за устройство на територията от 2017 година разрешението за градеж на “Златен век” е удължено?
-Да, изрично! Разрешението за градеж на постройката “Златен век” е настоящо и годно и тук даже няма юридически проблем, защото всички правни мнения по случая са безапелационни. През 2017 година се приема смяна в закона, съгласно която срокът за годност на разрешенията за градеж на избрани типове градежи се усилва от 5 на 10 година Разрешенията за градеж, които тази смяна заварва, резервират своята годност до края на новия законоустановен период.
И Конституционният съд, и Върховният административен съд, и Върховният касационен съд одобряват, че преуреждането на настоящи правни връзки не съставлява назад деяние и по тази причина законът има мощ за тях.
Конституционният съд в свое решение от 2017 година категорично е споделил, че “хипотезата на използване на новия закон към заварено правно отношение не е равнозначно на назад деяние на новия закон”. Тъй като тази смяна в закона касае доста типове градежи, се оказва, че има и други случаи, сходни на градежа “Златен век”, само че никой не стопира тяхното строителство. А в административното право има един принцип, който се назовава “предвидимост” и изисква от всеки административен орган да ползва закона еднообразно към всички.
-В заповедта за прекъсване на градежа на “Златен век” ДНСК твърди, че градежът щял да бъде пуснат единствено в случай че посоченият поименно основен проектант на София - арх. Здравко Здравков, даде мнение дали разрешението за градеж е изгубило, или не действието си. Допустимо ли е това?
- Не, не е възможно. Първо, тъй като няма правна норма, която да дава права на основния проектант на Столичната община да се произнася по такова искане и, второ, тъй като не може даден административен орган да се обвързва с съответно физическо лице.
По този метод излиза, че в случай че основният проектант бъде заменен, към този момент няма да има кой да даде търсеното мнение, в случай че и новият основен проектант не носи същото име! По-същественото обаче е, че на никое място в закона не се планува основният проектант на Столична община да дава мнение пред Дирекцията за народен строителен надзор (ДНСК) за продължение на градеж.
Казано с други думи, административният орган е дописал закона, поставеното условие в заповедта на ДНСК е незаконосъобразно, липсва даже предполагаем механизъм за правното му реализиране. А последствията от това са, че актът в съответната част няма правно деяние, т.е. незабележим е.
-Как си обяснявате обстоятелството, че ДНСК са позволили нещо сходно, в случай че тъкмо те би трябвало да управляват вярното използване на нормативната уредба?
- Не знам по какъв начин може да се изясни нещо сходно. В заповедта на ДНСК за прекъсването на “Златен век” се съдържат голям брой претекстове, които не участват в формирания констативен акт, което е значително процесуално нарушаване.
Това значително нарушаване на административнопроизводствените правила води до заличаване на административния акт. Всички тези дейности основават правна неустановеност и липса на бистрота и предвидимост в дейностите на администрацията. А в една правова страна законът следва да се извършва при всички случаи, защото единствено това я прави цивилизована страна.
Хората се стремят да живеят в цивилизовани страни, а вложителите - да развиват бизнеса си в страни, в които законът е еднакъв за всички и се съблюдава!
Кой е професор Дончо Хрусанов?
Дончо Хрусанов е професор по административно право и административен развой в юридическия факултет на СУ “Кл. Охридски” и създател на голям брой учебници в региона. Член на работната група по приемането на Административнопроцесуален кодекс. Член на правния съвет към президента на Република България от 2001 година до 2011 година Член на Консултативния съвет по законодателството към Председателя на 39-ото национално събрание; член на Специализирания теоретичен съвет по правни науки при Висшата атестационна комисия; арбитър в Арбитражния съд при Бълг Следвайте арската търгвъв овско-промишлена палата. Член на Управителния съвет на Центъра за образование на юристи “Кръстьо Цончев” към Висшия адвокатски съвет.
- В този проблем има редица процесуални нарушавания, които, за жалост, са създадени от държавни и общински административни органи. Това трансформира прекъсването на градежа на “Златен век” в юридически парадокс, който дълго ще се учи като христоматиен образец за недобросъвестно използване на закона.
-Да стартираме с това, че сегашният основен проектант на София три пъти е допълвал и променял разрешението за градеж на “Златен век” през 2017 и 2018 година След абсурда с жилищата на политиците обаче основният проектант внезапно реши, че разрешението за градеж е изгубило валидността си в края на 2017 година. Може ли да се добавя и трансформира позволение за градеж, в случай че то е с изминал период?
- Не е допустимо държавен орган да приема, че един юридически акт е изгубил правното си деяние и по едно и също време с това да го добавя и трансформира. Самият основен проектант на София категорично е приел мнението, че след изменението на закона през 2017 година разрешението за градеж на “Златен век” е удължило действието си.
Последващите му изказвания, че разрешителното за градеж е изгубило валидността си в края на 2017, влизат в директно несъгласие със личните му дейности, защото той самичък е допълвал разрешението за градеж на “Артекс” през 2018 година Интересното е, че и настоящият шеф на ДНСК категорично е заявявал в документално мнение, че валидността на разрешението за градеж на “Артекс” е удължено с смяната в закона от 2017 година
Това е и писменото мнение на Министерство на регионалното развитие, съгласно което “срокът за довеждане докрай на градежа е 10 години от започване на строителството, а точно от датата на сформиране на протокол пример 2 (11.01.2010 г.) и е годно до 11.01.2020 година, според член 153, алинея 2, т. 3 от ЗУТ”.
-Вашето мнение удостоверява ли обстоятелството, че с изменението на Закон за устройство на територията от 2017 година разрешението за градеж на “Златен век” е удължено?
-Да, изрично! Разрешението за градеж на постройката “Златен век” е настоящо и годно и тук даже няма юридически проблем, защото всички правни мнения по случая са безапелационни. През 2017 година се приема смяна в закона, съгласно която срокът за годност на разрешенията за градеж на избрани типове градежи се усилва от 5 на 10 година Разрешенията за градеж, които тази смяна заварва, резервират своята годност до края на новия законоустановен период.
И Конституционният съд, и Върховният административен съд, и Върховният касационен съд одобряват, че преуреждането на настоящи правни връзки не съставлява назад деяние и по тази причина законът има мощ за тях.
Конституционният съд в свое решение от 2017 година категорично е споделил, че “хипотезата на използване на новия закон към заварено правно отношение не е равнозначно на назад деяние на новия закон”. Тъй като тази смяна в закона касае доста типове градежи, се оказва, че има и други случаи, сходни на градежа “Златен век”, само че никой не стопира тяхното строителство. А в административното право има един принцип, който се назовава “предвидимост” и изисква от всеки административен орган да ползва закона еднообразно към всички.
-В заповедта за прекъсване на градежа на “Златен век” ДНСК твърди, че градежът щял да бъде пуснат единствено в случай че посоченият поименно основен проектант на София - арх. Здравко Здравков, даде мнение дали разрешението за градеж е изгубило, или не действието си. Допустимо ли е това?
- Не, не е възможно. Първо, тъй като няма правна норма, която да дава права на основния проектант на Столичната община да се произнася по такова искане и, второ, тъй като не може даден административен орган да се обвързва с съответно физическо лице.
По този метод излиза, че в случай че основният проектант бъде заменен, към този момент няма да има кой да даде търсеното мнение, в случай че и новият основен проектант не носи същото име! По-същественото обаче е, че на никое място в закона не се планува основният проектант на Столична община да дава мнение пред Дирекцията за народен строителен надзор (ДНСК) за продължение на градеж.
Казано с други думи, административният орган е дописал закона, поставеното условие в заповедта на ДНСК е незаконосъобразно, липсва даже предполагаем механизъм за правното му реализиране. А последствията от това са, че актът в съответната част няма правно деяние, т.е. незабележим е.
-Как си обяснявате обстоятелството, че ДНСК са позволили нещо сходно, в случай че тъкмо те би трябвало да управляват вярното използване на нормативната уредба?
- Не знам по какъв начин може да се изясни нещо сходно. В заповедта на ДНСК за прекъсването на “Златен век” се съдържат голям брой претекстове, които не участват в формирания констативен акт, което е значително процесуално нарушаване.
Това значително нарушаване на административнопроизводствените правила води до заличаване на административния акт. Всички тези дейности основават правна неустановеност и липса на бистрота и предвидимост в дейностите на администрацията. А в една правова страна законът следва да се извършва при всички случаи, защото единствено това я прави цивилизована страна.
Хората се стремят да живеят в цивилизовани страни, а вложителите - да развиват бизнеса си в страни, в които законът е еднакъв за всички и се съблюдава!
Кой е професор Дончо Хрусанов?
Дончо Хрусанов е професор по административно право и административен развой в юридическия факултет на СУ “Кл. Охридски” и създател на голям брой учебници в региона. Член на работната група по приемането на Административнопроцесуален кодекс. Член на правния съвет към президента на Република България от 2001 година до 2011 година Член на Консултативния съвет по законодателството към Председателя на 39-ото национално събрание; член на Специализирания теоретичен съвет по правни науки при Висшата атестационна комисия; арбитър в Арбитражния съд при Бълг Следвайте арската търгвъв овско-промишлена палата. Член на Управителния съвет на Центъра за образование на юристи “Кръстьо Цончев” към Висшия адвокатски съвет.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ