Проф. Пимпирев се изповяда за бялата любовница
Проф. Христо Пимпирев, най-известният български полярен академик и странник, разказа живота си в биографичната си книга " Атлантическият стопаджия “, която излезе пет месеца преди 70-годишния му празник през февруари 2023 година Председателят на Българския антарктически институт и началник на българските полярни експедиции на Антарктида ще показа книгата си на 29 септември от 18:30 часа в ресторант " Лаура " в НДК. Биографията на Христо Пимпирев е написана взаимно с кинорежисьора Иглика Трифонова, която взе участие в пет експедиции до Антарктида, а от 2022 година е включена в международна ранглиста на стоте дами в полярната просвета.
" Мечтата ми е била да стигна на Антарктида, „ бялата държанка “, както я назовавам. Искал съм да слага България на картата на най-далечното, най-студеното и най-изолираното място на света. За тази задача основахме сдружението с идеална цел „ Антарктически институт “. Това е премеждие, почнало преди 30 години. До през днешния ден са факт към този момент десетки антарктически, а и други експедиции, България има своя полярна база, построили сме първия православен параклис, българските антарктици вършат сериозна просвета на Белия континент ", споделя полярник номер 1.
Усещането, че тази биография е писана на път, на завет, в трюма на кораба или измежду бялата пустота на Антарктида, съпътства читателя от първата до последната страница и го кара да се усеща странник и част от екипа на харизматичния и постоянно ухилен академик. Наричат го „ съвсем Магелан “, „ Шакълтън, Скот и Амундсен в едно “, само че той се възприема за Антарктически стопаджия.
Тази книга споделя по какъв начин се живее без боязън от необятното, какво въодушевява приключенския дух на Христо Пимпирев, какво го стимулира в проучванията от студентските години до през днешния ден и какъв брой е значима поддръжката на съидейници, другари, сътрудници, семейство. Това е историята и пътя на една студентска фантазия, юношески блян по Антарктида, до превръщането й в национална идея и част от сполучливата външна политика на България.
За първи път България към този момент има и личен транспортен съд за научноизследователска активност на Антарктида. Разполага с две лаборатории и е приспособен да плава в полярни води. Носи името „ Св. св. Кирил и Методий “, а кръстница е актрисата Мария Бакалова. Предстои първото плаване на научноизследователски транспортен съд под български байрак в Световния океан – задачата е о. Ливингстън, където ще стартира градеж на нова съвременна научна лаборатория.
„ Така се приобщаваме към международните полярни народи, които си обновяват базите в XXI век. А със „ Св. св. Кирил и Методий “ се сбъдна фантазията на генерации български антарктици да работят в международния океан с български транспортен съд “, разяснява проф. Пимпирев.
Проф. Христо Пимпирев е учител по геология в Софийския университет " Св. Климент Охридски ", има 11 книги и над 250 научни публикации зад тила си, само че за първи път излиза от щемпел биографична книга за него. Ръководител е на 30 български антарктически експедиции и създател на 10 документални кино лентата. Той е ръководител и създател на Българския антарктически институт и трансформира фантазията си да има българска база за научни проучвания на най-студения континент в национална идея.
Проф. Пимпирев е включен в международна ранглиста за стоте най-изявени полярни откриватели на Земята. Пимпирев връх на остров Александър, Пимпирев хладилник и Пимпирев бряг на остров Ливингстън в Антарктида носят неговото име.
В „ Атлантическият стопаджия “ са включени и доста показвани досега фрагменти от персоналния списък на Професора, както го назовават всички.
Проф. Христо Пимпирев не може да бъде сгрешен с никого другиго, тъй като неговият живот и достижения са извънредно ексцентрични. Точно от такива хора имаме потребност в България – с възрожденски идеализъм, професионално готови и имащи темперамент да доведат до дъно своите планове ", споделя Петър Стоянов, президент на Република България (1997 – 2002).
" Проф. Пимпирев е ерудит с необятна просвета и доста неотстъпчив в преследването на набелязаните цели, човек с стоманен темперамент, добър уредник и същински родолюбец ", прибавя и неговият правоприемник на " Дондуков " 2 - Георги Първанов.
" Името на проф. Христо Пимпирев е емблема на българската просвета в Антарктида, а неговото дело – положителният образец за това по какъв начин ентусиазмът и последователността на напъните сбъдват огромните фантазии. Онези фантазии, които прекрачват националните граници и оставят диря освен в новинарските летописи и фотографиите, а и в сърцата на съвременниците ", е мнението на сегашния държавен глава Румен Радев.
" Фактът, че персона като проф. Пимпирев, с такива мощ на духа, възторг и борбеност, е постигнала толкоз доста за науката и за интернационалния авторитет на България, е повече от сладкодумен – той е човек за образец ", споделя и Симеон Сакскобургготски.
" Христо Пимпирев не е просто твърдоглав полярен академик, а също и приказен посланик, който има другари по целия свят. Работата с него е красиво преживяване – през цялото време знаете, че той ще направи ВСИЧКО, с цел да ви помогне, и чака и вие да извършите същото за него. За мен да работя и да се считам за другар на Христо е привилегия. Той има онази аура, която обгръща единствено същинските пионери в Антарктика: буен, ефикасен, упорит. Велик човек ", споделя проф. Антонио Кесада - управител на Испанската антарктическа стратегия.
" Вечно ще му бъда признателен за това, че ме предложения да бъдем дружно на края на света и да основа музика, която на никое друго място и без него не би се появила ", признателен е музикантът Теодосий Спасов.
" У Христо има нещо детско и дяволито. Има една охота за завършения. Той ми сподели, че най-хубавите пътешествия се случват, когато нямаш упования. Убеди ме да го вървя след в една от експедициите на българските полярници до Антарктида. От него научих, че животът е отговорност, само че би трябвало да се живее на драго сърце ", споделя журналистът Георги Тошев.
Според писателя проф. Боян Биолчев, който също отиде на Ледения континент, за Христо Пимпирев Антарктида не е волност на авантюрист, а фантазия на академик. " Това е индивидът Вселена, който се сприятелява с антарктиците от целия свят по този начин стремително, че и тия, с които още не се е сприятелил, го питат – има ли потребност от помощ ", споделя някогашният ректор на Софийския университет.
" Благодарение на Христо Пимпирев, Родината има нови земи зад океана. Българското знаме се вее в ледените територии, без да се е проляла капка кръв. Без огъня в неговото сърце това в никакъв случай нямаше да се случи ", разяснява Мирослав Севлиевски - някогашен народен представител и екс министър на енергетиката.
Христо Пимпирев е популярен българин, тъй като има доста хора, които светват и угасват, а той държи една невероятна светлина у себе си към този момент толкоз години. – ПЕТЪР БЕРОН, зоолог и биоспелеолог. Директор на Националния природонаучен музей при Българска академия на науките (1993 – 2005). Заместник-председател на 40-ото Народно заседание (2005 – 2009)
" Христо Пимпирев е пътуващият към Антарктида. И връщащ се от нея. Той е пътят, достигането. Историята на това място не е история за дните, прекарани на Южния полюс или в някоя база, а за усилието да се придвижиш, да вървиш напред. Той съумя да трансформира това пътешестване в роман за пътуването на човечеството изобщо. И за мисълта за идващото място, където може би ще се наложи да живеем ", споделя журналистът Кирил Вълчев, който е общоприет шеф на Българска телеграфна агенция.
" Много хора мечтаят да посетят Ледения континент, само че той не е туристическа дестинация. Всеки, който стъпи на него, има избрана задача. Дори да има най-здравата душeвност, в случай че е тук и няма цел, която да следва, това унищожава. Колкото и да се любува на прелестните залези и да се радва на пингвините, това не е задоволително. Винаги съм казвал, че в случай че човек има тук работа и я прави на драго сърце – ще се влюби в Антарктида ", заключава проф. Христо Пимпирев.
" Мечтата ми е била да стигна на Антарктида, „ бялата държанка “, както я назовавам. Искал съм да слага България на картата на най-далечното, най-студеното и най-изолираното място на света. За тази задача основахме сдружението с идеална цел „ Антарктически институт “. Това е премеждие, почнало преди 30 години. До през днешния ден са факт към този момент десетки антарктически, а и други експедиции, България има своя полярна база, построили сме първия православен параклис, българските антарктици вършат сериозна просвета на Белия континент ", споделя полярник номер 1.
Усещането, че тази биография е писана на път, на завет, в трюма на кораба или измежду бялата пустота на Антарктида, съпътства читателя от първата до последната страница и го кара да се усеща странник и част от екипа на харизматичния и постоянно ухилен академик. Наричат го „ съвсем Магелан “, „ Шакълтън, Скот и Амундсен в едно “, само че той се възприема за Антарктически стопаджия.
Тази книга споделя по какъв начин се живее без боязън от необятното, какво въодушевява приключенския дух на Христо Пимпирев, какво го стимулира в проучванията от студентските години до през днешния ден и какъв брой е значима поддръжката на съидейници, другари, сътрудници, семейство. Това е историята и пътя на една студентска фантазия, юношески блян по Антарктида, до превръщането й в национална идея и част от сполучливата външна политика на България.
За първи път България към този момент има и личен транспортен съд за научноизследователска активност на Антарктида. Разполага с две лаборатории и е приспособен да плава в полярни води. Носи името „ Св. св. Кирил и Методий “, а кръстница е актрисата Мария Бакалова. Предстои първото плаване на научноизследователски транспортен съд под български байрак в Световния океан – задачата е о. Ливингстън, където ще стартира градеж на нова съвременна научна лаборатория.
„ Така се приобщаваме към международните полярни народи, които си обновяват базите в XXI век. А със „ Св. св. Кирил и Методий “ се сбъдна фантазията на генерации български антарктици да работят в международния океан с български транспортен съд “, разяснява проф. Пимпирев.
Проф. Христо Пимпирев е учител по геология в Софийския университет " Св. Климент Охридски ", има 11 книги и над 250 научни публикации зад тила си, само че за първи път излиза от щемпел биографична книга за него. Ръководител е на 30 български антарктически експедиции и създател на 10 документални кино лентата. Той е ръководител и създател на Българския антарктически институт и трансформира фантазията си да има българска база за научни проучвания на най-студения континент в национална идея.
Проф. Пимпирев е включен в международна ранглиста за стоте най-изявени полярни откриватели на Земята. Пимпирев връх на остров Александър, Пимпирев хладилник и Пимпирев бряг на остров Ливингстън в Антарктида носят неговото име.
В „ Атлантическият стопаджия “ са включени и доста показвани досега фрагменти от персоналния списък на Професора, както го назовават всички.
Проф. Христо Пимпирев не може да бъде сгрешен с никого другиго, тъй като неговият живот и достижения са извънредно ексцентрични. Точно от такива хора имаме потребност в България – с възрожденски идеализъм, професионално готови и имащи темперамент да доведат до дъно своите планове ", споделя Петър Стоянов, президент на Република България (1997 – 2002).
" Проф. Пимпирев е ерудит с необятна просвета и доста неотстъпчив в преследването на набелязаните цели, човек с стоманен темперамент, добър уредник и същински родолюбец ", прибавя и неговият правоприемник на " Дондуков " 2 - Георги Първанов.
" Името на проф. Христо Пимпирев е емблема на българската просвета в Антарктида, а неговото дело – положителният образец за това по какъв начин ентусиазмът и последователността на напъните сбъдват огромните фантазии. Онези фантазии, които прекрачват националните граници и оставят диря освен в новинарските летописи и фотографиите, а и в сърцата на съвременниците ", е мнението на сегашния държавен глава Румен Радев.
" Фактът, че персона като проф. Пимпирев, с такива мощ на духа, възторг и борбеност, е постигнала толкоз доста за науката и за интернационалния авторитет на България, е повече от сладкодумен – той е човек за образец ", споделя и Симеон Сакскобургготски.
" Христо Пимпирев не е просто твърдоглав полярен академик, а също и приказен посланик, който има другари по целия свят. Работата с него е красиво преживяване – през цялото време знаете, че той ще направи ВСИЧКО, с цел да ви помогне, и чака и вие да извършите същото за него. За мен да работя и да се считам за другар на Христо е привилегия. Той има онази аура, която обгръща единствено същинските пионери в Антарктика: буен, ефикасен, упорит. Велик човек ", споделя проф. Антонио Кесада - управител на Испанската антарктическа стратегия.
" Вечно ще му бъда признателен за това, че ме предложения да бъдем дружно на края на света и да основа музика, която на никое друго място и без него не би се появила ", признателен е музикантът Теодосий Спасов.
" У Христо има нещо детско и дяволито. Има една охота за завършения. Той ми сподели, че най-хубавите пътешествия се случват, когато нямаш упования. Убеди ме да го вървя след в една от експедициите на българските полярници до Антарктида. От него научих, че животът е отговорност, само че би трябвало да се живее на драго сърце ", споделя журналистът Георги Тошев.
Според писателя проф. Боян Биолчев, който също отиде на Ледения континент, за Христо Пимпирев Антарктида не е волност на авантюрист, а фантазия на академик. " Това е индивидът Вселена, който се сприятелява с антарктиците от целия свят по този начин стремително, че и тия, с които още не се е сприятелил, го питат – има ли потребност от помощ ", споделя някогашният ректор на Софийския университет.
" Благодарение на Христо Пимпирев, Родината има нови земи зад океана. Българското знаме се вее в ледените територии, без да се е проляла капка кръв. Без огъня в неговото сърце това в никакъв случай нямаше да се случи ", разяснява Мирослав Севлиевски - някогашен народен представител и екс министър на енергетиката.
Христо Пимпирев е популярен българин, тъй като има доста хора, които светват и угасват, а той държи една невероятна светлина у себе си към този момент толкоз години. – ПЕТЪР БЕРОН, зоолог и биоспелеолог. Директор на Националния природонаучен музей при Българска академия на науките (1993 – 2005). Заместник-председател на 40-ото Народно заседание (2005 – 2009)
" Христо Пимпирев е пътуващият към Антарктида. И връщащ се от нея. Той е пътят, достигането. Историята на това място не е история за дните, прекарани на Южния полюс или в някоя база, а за усилието да се придвижиш, да вървиш напред. Той съумя да трансформира това пътешестване в роман за пътуването на човечеството изобщо. И за мисълта за идващото място, където може би ще се наложи да живеем ", споделя журналистът Кирил Вълчев, който е общоприет шеф на Българска телеграфна агенция.
" Много хора мечтаят да посетят Ледения континент, само че той не е туристическа дестинация. Всеки, който стъпи на него, има избрана задача. Дори да има най-здравата душeвност, в случай че е тук и няма цел, която да следва, това унищожава. Колкото и да се любува на прелестните залези и да се радва на пингвините, това не е задоволително. Винаги съм казвал, че в случай че човек има тук работа и я прави на драго сърце – ще се влюби в Антарктида ", заключава проф. Христо Пимпирев.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ