Тенденции и динамика в структурната заетост
проф. Гарабед Минасян
1. Постановка > Наскоро Национален статистически институт разгласява информация за наблюденията върху пазара на труда за второто тримесечие на настоящата година, по-точно за краткосрочната статистика на заетостта и разноските на труд. Информацията е разнообразна и дава опция за съответни разбори във връзка с резултатите от разноликите политики на претовареност.
Задача на сегашния коментар е оценяване на разпределението на заетостта през последните 5-6 години. Проследява се главната двуелементна конструкция на заетостта, по-специално измененията в помесечните наети лица по трудово и служебно правно отношение, първо, в публичния бранш, и второ, в частния бранш. Заетостта в двата бранша си взаимодейства по разнообразни линии, прелива един в различен, както и по линия на заплащането на труда.
Разглежданият интервал обгръща основен миг в актуалното ни социално-икономическо развиване - възникването на пандемията КОВИД-19. Проследява се и се проучва въздействието на пандемията върху динамичността на заетостта, както и протичането на процеса на изцяло възобновяване.> 2. Данните > На Фигура 1 е показана динамичността на заетостта (наети лица по трудово и служебно правоотношение) в частния и публичния бранш. Отделните криви на заетостта са показани на лявата ордината (за частния сектор) и на дясната ордината (за публичния сектор)
Като цяло общата претовареност (на база наети лица) през следения интервал е релативно устойчива. Тя понижава с 68 хиляди души през пандемичната 2020 година по отношение на миналата (средногодишно), само че в идващите години понижението гладко се компенсира, като в първата половина на 2023 година наетите лица са с 10 хил.души по-малко от тези през 2019 година (средногодишно). Наблюдават се обаче структурни промени - през допандемичната 2019 година наетите лица в публичния бранш образуват 23,6% от общо наети лица в стопанската система, до момента в който през първата половина на 2023 година те са с един процентен пункт повече.
Пандемията работи доста по-осезателно върху частния бранш, където за три месеца (февруари - май 2023 г.) наетите лица понижават с 97 хил.души (5,5%)! В същото време наетите лица в публичния бранш като брой се съхраняват, а през втората половина на 2020 година даже означават приръст от близо 10 хил.души (1,9%). Основанията, върху които стъпва динамичността на заетостта в двата бранша са от друго естество, нерядко радикално противоположни.
Човешки разбираемо е съхраняването на заетостта в публичния бранш при спешни условия, само че казусът е по какъв начин ще се преодоляват усложненията след това. Практиката демонстрира, че веднаж прокарано несъмнено облекчение във тип на някаква форма на обществена облага, връщането на махалото към първичния статут се осъществува нелеко, толкоз повече при изкушения от популистки темперамент. Подобно усложнение се вижда и на Фигура 1.
Съществува избрана закомерност при вътрешногодишната динамичност на заетостта в публичния бранш. Тя нараства през вътрешните за годината месеци и внезапно понижава в края на настоящата година и началото на идната година. То очевидно е обвързвано с отчитането на заетостта в публичния бранш, както и с претекстовете за бюджетно финансиране на настоящите разноски. В рамките на годината обаче се намират икономисани бюджетни средства (преразпределение) за поддържане на по-висока претовареност и за демонстрация на неикономическа доброжелателност към подвластни контингенти. Сходен вид съмнения и вариации на заетостта се следят и в частния бранш, само че там процесът е обвързван със сезонната претовареност, до момента в който в публичния бранш сезонна претовареност не би следвало да се демонстрира.
Рязък приръст на наетите лица в публичния бранш се следи и през второто тримесечие на настоящата година, когато наетите лица в публичния бранш нарастват с 15 хил-души (2,6%) към средата на 2023 година по отношение на края на миналата година. Логично задоволително пояснение за сходен приръст не може да се откри. Толкова повече, когато се опира до обезпечаване на обичайно възнаграждение, което би следвало да се свързва с понижаване на заетостта в публичния бранш, а не с обезпечаване на по-високо бюджетно финансиране.> 3. Заключение > Популистки решения се откриват и одобряват елементарно, само че съответните проблеми мъчно се преодоляват! Частният бранш се преценява с финансовите си резултати и там превъзмогването на пандемичните последици върху заетостта протича гладко и поредно във времето. Значително по-различен е процесът в публичния бранш, където е мъчно да се открият допустими хипотези, свързани с прирастта на заетостта.
Законите при ръководството на заетостта в публичния бранш са подвластни на подвластни управнически решения, които е редно да се контролират и управляват от Народно събрание. За страдание разискването на бюджетните проблеми в Народно събрание не е на степен, която би разрешила действителното повишение на успеваемостта на публичната претовареност.>
Икономически живот
*Заглавията са на редакцията
1. Постановка > Наскоро Национален статистически институт разгласява информация за наблюденията върху пазара на труда за второто тримесечие на настоящата година, по-точно за краткосрочната статистика на заетостта и разноските на труд. Информацията е разнообразна и дава опция за съответни разбори във връзка с резултатите от разноликите политики на претовареност.
Задача на сегашния коментар е оценяване на разпределението на заетостта през последните 5-6 години. Проследява се главната двуелементна конструкция на заетостта, по-специално измененията в помесечните наети лица по трудово и служебно правно отношение, първо, в публичния бранш, и второ, в частния бранш. Заетостта в двата бранша си взаимодейства по разнообразни линии, прелива един в различен, както и по линия на заплащането на труда.
Разглежданият интервал обгръща основен миг в актуалното ни социално-икономическо развиване - възникването на пандемията КОВИД-19. Проследява се и се проучва въздействието на пандемията върху динамичността на заетостта, както и протичането на процеса на изцяло възобновяване.> 2. Данните > На Фигура 1 е показана динамичността на заетостта (наети лица по трудово и служебно правоотношение) в частния и публичния бранш. Отделните криви на заетостта са показани на лявата ордината (за частния сектор) и на дясната ордината (за публичния сектор)
Като цяло общата претовареност (на база наети лица) през следения интервал е релативно устойчива. Тя понижава с 68 хиляди души през пандемичната 2020 година по отношение на миналата (средногодишно), само че в идващите години понижението гладко се компенсира, като в първата половина на 2023 година наетите лица са с 10 хил.души по-малко от тези през 2019 година (средногодишно). Наблюдават се обаче структурни промени - през допандемичната 2019 година наетите лица в публичния бранш образуват 23,6% от общо наети лица в стопанската система, до момента в който през първата половина на 2023 година те са с един процентен пункт повече.
Пандемията работи доста по-осезателно върху частния бранш, където за три месеца (февруари - май 2023 г.) наетите лица понижават с 97 хил.души (5,5%)! В същото време наетите лица в публичния бранш като брой се съхраняват, а през втората половина на 2020 година даже означават приръст от близо 10 хил.души (1,9%). Основанията, върху които стъпва динамичността на заетостта в двата бранша са от друго естество, нерядко радикално противоположни.
Човешки разбираемо е съхраняването на заетостта в публичния бранш при спешни условия, само че казусът е по какъв начин ще се преодоляват усложненията след това. Практиката демонстрира, че веднаж прокарано несъмнено облекчение във тип на някаква форма на обществена облага, връщането на махалото към първичния статут се осъществува нелеко, толкоз повече при изкушения от популистки темперамент. Подобно усложнение се вижда и на Фигура 1.
Съществува избрана закомерност при вътрешногодишната динамичност на заетостта в публичния бранш. Тя нараства през вътрешните за годината месеци и внезапно понижава в края на настоящата година и началото на идната година. То очевидно е обвързвано с отчитането на заетостта в публичния бранш, както и с претекстовете за бюджетно финансиране на настоящите разноски. В рамките на годината обаче се намират икономисани бюджетни средства (преразпределение) за поддържане на по-висока претовареност и за демонстрация на неикономическа доброжелателност към подвластни контингенти. Сходен вид съмнения и вариации на заетостта се следят и в частния бранш, само че там процесът е обвързван със сезонната претовареност, до момента в който в публичния бранш сезонна претовареност не би следвало да се демонстрира.
Рязък приръст на наетите лица в публичния бранш се следи и през второто тримесечие на настоящата година, когато наетите лица в публичния бранш нарастват с 15 хил-души (2,6%) към средата на 2023 година по отношение на края на миналата година. Логично задоволително пояснение за сходен приръст не може да се откри. Толкова повече, когато се опира до обезпечаване на обичайно възнаграждение, което би следвало да се свързва с понижаване на заетостта в публичния бранш, а не с обезпечаване на по-високо бюджетно финансиране.> 3. Заключение > Популистки решения се откриват и одобряват елементарно, само че съответните проблеми мъчно се преодоляват! Частният бранш се преценява с финансовите си резултати и там превъзмогването на пандемичните последици върху заетостта протича гладко и поредно във времето. Значително по-различен е процесът в публичния бранш, където е мъчно да се открият допустими хипотези, свързани с прирастта на заетостта.
Законите при ръководството на заетостта в публичния бранш са подвластни на подвластни управнически решения, които е редно да се контролират и управляват от Народно събрание. За страдание разискването на бюджетните проблеми в Народно събрание не е на степен, която би разрешила действителното повишение на успеваемостта на публичната претовареност.>
Икономически живот
*Заглавията са на редакцията
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ