Проф. Драгомир Драганов направи убийствен словесен коментар по една от

Проф. Драгомир Драганов направи смъртоносен вербален коментар по една от най-актуалните тематики в политическия живот на страната ни - Слави Трифонов и новата му политическа роля в страната. Ето какво написа той, оповестено в " Ретро ":

" Царят и пъдарят си изиграха функциите... Дойде ред на шута! “

Този коментар прочетох във " Facebook “ след опасността на Слави Трифонов, че готви " нов политически план “. И няма да укривам, че съм напълно склонен с създателя му.

Всъщност Трифонов си беше шут още от студентското предаване " Ку-ку “. В началото мнозина го харесваха (предаването, а освен Слави) – млади надъхани " демократи “, които не цепеха басма на никого.

Дойде обаче есента на 1996 година И Трифонов прозря, че от едно политическо шоу могат да се вършат и пари.

Виденов не беше свален от Съюз на демократичните сили, а още по-малко от Костов, който по-скоро тичаше след събитията, в сравнение с да ги управлява. Ръководеха ги " Мултигруп “, Доган и " Овергаз “, които бяха влезнали в изострен спор със социалистическото държавно управление. Но им трябваше и медиен шут, с цел да им обезпечи и " всеобщата поддръжка “. Естествено, против добра плата...

После обаче далаверата сред Командира и същинските " анти-Виденов “ превратаджии нещо се скапе. И вероятността Слави да води и придворно " командирско “ шоу се разсъхна. Но не и към този момент хубавичко заварка със спомоществователите му – олигарси.

И по този начин, през 2001 година още веднъж изгря звездата на шута. Защото, в случай че някой седне да ме убеждава, че сред идването на Симеон, доведен от същите тези олигарси, и цаняването на Трифонов в една от най-гледаните малките екрани, няма но никаква връзка, мъчно ще му допускам.

Първоначално шутът прецизно спазваше ангажиментите с американския притежател – чисто развлекателно шоу с доста леки политически закачки и доста крепко заиграване със мощните на деня. Нарасналата гледаемост на предаването обаче очевидно му завъртя главата до степен да си мисли, че надали не към този момент е станал един от тях.

След като през 2005 година се оказа, че и царят си е " изиграл ролята “, на политическия хоризонт заблестя звездата на " Пъдаря “. Шутът мигновено не помни мераците си да става шурей на Неговото величество и се лепна за " новия мощен “.

Ставаше обаче и все по-нагъл. Аз не знам какъв брой време е прекарвал в кметския кабинет и дали съзнателно е губел на карти, с цел да получи правото на градеж върху зелената повърхност пред Японския хотел.

Знам обаче, че в навечерието на изборите от 2009 година си изискал от Борисов и 50% от ГЕРБ, както и правото да номинира половината от бъдещите министри. И когато изрично бил отсвирен, в душата шутовска се затаила жаждата за възмездие.

Неговите сценаристи го подлъгаха, че моментът е пристигнал през 2016 година, при следващите предварителни парламентарни избори. И че най-подходящото " оръжие “ е провеждането, паралелно с тях, на един референдум с най-малко два много безсмислени въпроса.

Въвеждане на мажоритарна изборна система в два тура? Ами от огромните европейски страни такава работи във Франция. Само че, в случай че погледнете резултатите, измежду 577-те депутати няма нито едно име на " самостоятелен претендент, определен от народа “. Обратно, всички те са " групирани “ в съответните " политически фамилии “. И " мажоритарността “ се оказва едно безсмислено бижу, или, другояче казано, следващият либерален " кьорфишек “. Пък бил той и в два тура...

" Задължително гласоподаване “? Че сякаш го има в прилежаща Гърция. Не съм чул обаче някой от 45-те % негласували да е бил глобен по какъвто и да е метод. Още повече че и неучастието в изборите в действителност също е тип гласоподаване (сиреч " не одобрявам нито една партия “)...

И остана третият въпрос – за партийната дотация от един лев. От една страна, позволявам, че точно той е провокирал всеобщия възторг на участниците в референдума. От друга страна, при него Трифонов се оказа майсторски прецакан от Борисов. При това – без никакъв референдум...

Преди това да се случи обаче, нервите на Шута не устояха. И в края на януари 2017 година той си разреши да насочи един безразсъден ултиматум към цялата " политическа клика, с другите си представители, дружно със слугинските им медии “, които " в хор пееха, че това е мой политически план “ (думите са негови). Пък то не било...

И ето какво още рече той тогава:

" Първо. Давам на новия парламент две седмици от свикването му да стартира съответна работа по приемането на решенията на народа от референдума. Ако за две седмици вие не започнете работа по този въпрос, при започване на третата седмица аз ще дойда пред постройката на Народното събрание, с цел да си потърся гражданските права.

Второ. Ако постъпите вярно и в този двуседмичен период започнете работа по смяната на законите, съгласно решенията на референдума, по-късно ви давам два месеца да приемете новите закони. Два месеца е задоволително време да прецизирате и приемете съответните законодателни решения.

След приемането на тези закони новото Народно заседание е длъжно да се разпусне, с цел да може народът да избере своите представители по този начин, както пожела. “

Е, нищо от бляновете му шутовски не се сбъдна. И по този начин се стигна до декларацията му от 31 юли тази година, че тъй като бил " пореден “ и " в никакъв случай не се отказвал по средата на пътя “, въпреки всичко решил да сътвори (цитирам) " политически план, който ще се споделя " Няма такава страна “, посредством който по легален метод всички решения на референдума ще бъдат превърнати в закон “.

Тази шутовска " поредност “ повече ми наподобява на обичаната циганска игра " тука има, тука нема “. Но какво пък, народна власт сме въпреки всичко.

В която всеки има правото, когато се почувства " неразполагаем “, както Трифонов в малкия екран, подслонила го за цели 19 години, да избере " противоположното на неразполагаем “ и да я напусне. За да си останел " свободен шут “...

Аз пък ще се възползвам от правото си да завърша с един анекдот. Та попитали радио Ереван има ли страна, в която Слави да може да направи партия. И радиото дало отговор " Няма такава страна! “.