Как да започнем тренировъчен процес след социалната изолация?
Проф. Даниела Дашева от Катедра „ Теория на спорта “ към НСА " Васил Левски " и някогашен състезателен министър показва на читателите на BGathletic.com една доста значима тематика, която стои пред всеки един професионален състезател в идващите седмици, а точно по какъв начин да се завърне към естествен режим на работа.
Основният въпрос, който стои пред елитните състезатели и техните треньори, е по какъв начин да бъде възобновен естествения подготвителен развой! Теорията и практиката нямат огромен опит в това направление и занапред ще се създават и апробират разновидности.
@@@
Първият и един от най-главните проблеми е обвързван с построяването на подготвителния развой (периодизацията) за идната и нетипична по дълготрайност подготвителна година. Трудността идва от неяснотите за датите за осъществяване на квалификационните шампионати и други значими за периодизацията на подготовката контролни и съществени надпревари. Като позитивен миг в планирането на подготовка може да бъде удължена дълготрайност на подготвителния и предсъстезателния интервал, а при функционалните спортове (гребане, кану-каяк, лека атлетика – междинни и дълги бягания, плуване) и техния брой в годишния подготвителен цикъл. Удължаването на тези интервали дава опция за по-детайлна и прецизна работа за създаване на по-високо равнище на функционалните благоприятни условия (значително намалени в изискванията на изолация), за рационализиране на техниката на спортната дисциплинираност, тактическата и психическа подготовка. При спортисти с по-ниска подготовка и млади спортисти, евентуално би трябвало да се приложи многоциклово годишно обмисляне (без съществена цел непременно присъединяване в Олимпийските игри в Токио през 2021 година и реализиране на високи спортни резултати).
В началото на новата подготвителна и спортна година основна ще бъде ролята на кондиционните треньори, които би трябвало да приготвят нови тактики за тази нова необикновена обстановка. Налице е обикновено намаляване на VO2 maxи на кръвното налягане, което от своя страна води до по-ниска консумация на О2, както и загуба на мускулна маса след тренировки в затворена среда.
Спортистите ще се сблъскат със напрежението, подбуден от страха, да се почувстват, че не са физически работоспособни, и ще демонстрират разнообразни признаци на отмалялост, при продължителни тренировки. Необходимо е психическо ръководство на тези страхове и другите копинг тактики за бързо справяне с тях могат дазасилят устойчивостта и акомодацията на спортистите към рискови обстановки, каквато е тази от последните два месеца! Средата в която ще организират тренировките също е друга – самостоятелно или на дребни групи, което изключително за спортните игри е извънредно!
Вероятно спортистите ще бъдат изложени и на риск от по-висок травматизъм и тук кондиционните треньори несъмнено спортните психолози ще имат значително място със съответните стратегии за предварителна защита.
Това, което е изключително значимо за ръководството подготвителните въздействия и адаптационния развой при елитните спортисти са следните научно потвърдени обстоятелства:
Наблюдава се резултатът на обратимост на постигнатите адаптационните промени, след прекъсването или доста намаляването на подготвителните въздействия в интервала на изолираност. Разбира се това не е оригиналност за тях, защото те планувано се намират в така наречен фаза на ре-адаптация, която съответствува с преходния интервал след надпревари. Но загубата на тренираността и е несравнима с актуалното ограничаване и тя е най-важната отрицателна последствия от насилствената карантина. Ефектите на загуба на тренираността засягат разнообразни физиологични системи: да вземем за пример 1-2 седмици след привършване на тренировките се следи правдиво понижаване на мощността на аеробната система, систоличния размер на сърцето, запасите от гликоген в мускулите, прага на анаеробния обмен; за 24 дни 14-25% се понижава количеството на функциониращите капиляри; след 12 дни въздържан отдих със 7% се понижава оптималното ползване на кислород; 1 седмица пасивна отмора понижава диаметъра на бързо съкращаващите се мускулни влакна; след 4 седмици с 10% се понижава мощността на аеробната система; проучвания демонстрират, че за 2-3 месеца може да се загуби издръжливостта, насъбрана в продължение на години; до една седмица количеството на митохондриите; анаеробните благоприятни условия – до 50%, понижава хемоглобина; понижава оптималната мощ в границите на седмици след преустановяване на тренировките! При всички случаи това води и до съществени промени в техническата подготовка на спортистите, изключително значимо за техническите и сложно-координационни спортове (спортна гимнастика, художествена гимнастика).
Необходимо и извънредно значимо обмисляне и практическа реализация на комплекс от ограничения отнасящи се до целия развой на организация и научно-приложно обезпечаване на спортната подготовка.
Трудно е да се следи, а да се и подсигурява, че натоварването, което спортистите са осъществили вкъщи, е било уместно за поддържане на физическата им продуктивност на нужното равнище. Елитните спортистите се нуждаят от точно дозиране на натоварването! Липсата на надпревари също се отразява отрицателно върху планирането и ръководството на спортната им форма.
Кога и по какъв начин да стартираме?
Първо спортистите и треньорите би трябвало да имат собствен личен неповторим проект за връщане към подготвителния развой, характерен за тяхната обстановка. Разбира се, има и значими въпроси, на които би трябвало да се отговори от органите, ангажирани с COVID-19 като да вземем за пример когато честотата на предаване на вируса в общността е невисок би трябвало ли да се разрешат групови тренировки ли не! Трябва ли да се тестват спортистите? Подходящо ли е спортисти и треньори да употребяват персонални защитни средства? Въпреки че, спортистите са младите и здрави и са по-малко податливи на инфекцията, то при тези, които имат рискови фактори (астма, угнетяване на имунитета или неврологични нарушавания, засягащи дишането) би трябвало да се подходи изключително деликатно.
Първо: да няма признаци или признаци на COVID-19 през последните 14 дни. Препоръчително е тестиране за определяне на липса на вирус от Коронавирус 19 за всички участници в УТП и обслужващите звена.
Второ: Ако е допустимо пребиване и подготовка на мястото за тренировки в продължение на 14 дни преди началото на колективен подготвителен развой.
Трето: Не са имали контакт с болен в границите на 14 дни.
Четвърто: Два негативни теста за COVID-19.
Пето: Самоконтрол за признаци! Спортистите би трябвало да записват своите признаци и признаци (включително температура) на книжен или електронен дневник, който се следи от треньори и състезателен доктор!
Шесто: Тренировките в дребни групи би трябвало да се организират на открито в зона, където може да се поддържа обществена отдалеченост и участниците би трябвало да употребяват личното си съоръжение и да заобикалят да се допират един различен с ръце. Ако се употребява топка (напр. баскетбол), уверете се, че единствено един състезател употребява несъмнено място на игрището и / или панер в даден миг и това място би трябвало да бъде почистено, преди различен състезател да употребява топката в това пространство за попречване на индиректно предаване от топката.
Седмо: Никакви действия, които биха претендирали пряк (например джудо, карате, борба) или заобиколен (напр. скокове) контакт сред спортисти. Треньорите също би трябвало да съблюдават отдалеченост!
Осмо: Строг и чест график за разчистване / протокол на съоръжение с дезинфектант преди, по време и след тренировка; носенето на подобаващи персонални защитни средства.
Важно е да се знае (макар и съществуването на доста нищожни данни), че рисковете за спортисти при тренировки с висока активност са по-високи при коронавирусна зараза. Коронавирус (особено в спортовете за устойчивост, почти 20% от всички спортисти, са в риск). Изследването на връзка сред ковид и първокласен спорт е нова, само че може би се основава на проблеми, които не са нови: високата активност на подготвителните въздействия, дълготрайно време, може да засегне огромен % преходни промени на имунната система, или възпаления и увреждания на мускулите. Поради тези аргументи спортистите би трябвало последователно да усилват интензивността на натоварването! Мускулната памет е значима при спортистите, и загуби бързо се възвръщат, при осъществяване на рационален подготвителен развой след изолацията!
Разбира се, на по-късен стадий би трябвало да се включат интермитентнитехипоксични тренировки за повишение на имунитета и работата на сърдечно-съдовата система и доста да се понижи риска от съществени затруднения след изолацията. Доказано е, че упражненията при хипоксия усъвършенстват мускулната устойчивост и работоспособността. Физиологичната акомодацията се показва в по-бавно настъпване на умората и по-бързо възобновяване и респективно по-висока продуктивност. Така, че могат да се употребяват и височинни центрове, само че деликатно и след определяне на равнището на продуктивност на спортистите след изолацията и преди качването в планината.
проф. Даниела Дашева,
Катедра „ Теория на спорта “, НСА " Васил Левски " ;
Проф. Дашева е член на Европейска мрежа за спортни науки, член е на борда на шефовете на Европейския съвет за спортна просвета и физическо обучение (ICSSPE), народен пратеник в Международната федерация за физическо обучение (FIEP). Член на Комисията по олимпийска подготовка към БОК. Служебен министър на младежта и спорта в държавното управление на Огнян Герджиков през 2017 година
Снимки: Иван Йочев, Sportal.bg
Основният въпрос, който стои пред елитните състезатели и техните треньори, е по какъв начин да бъде възобновен естествения подготвителен развой! Теорията и практиката нямат огромен опит в това направление и занапред ще се създават и апробират разновидности.
@@@Първият и един от най-главните проблеми е обвързван с построяването на подготвителния развой (периодизацията) за идната и нетипична по дълготрайност подготвителна година. Трудността идва от неяснотите за датите за осъществяване на квалификационните шампионати и други значими за периодизацията на подготовката контролни и съществени надпревари. Като позитивен миг в планирането на подготовка може да бъде удължена дълготрайност на подготвителния и предсъстезателния интервал, а при функционалните спортове (гребане, кану-каяк, лека атлетика – междинни и дълги бягания, плуване) и техния брой в годишния подготвителен цикъл. Удължаването на тези интервали дава опция за по-детайлна и прецизна работа за създаване на по-високо равнище на функционалните благоприятни условия (значително намалени в изискванията на изолация), за рационализиране на техниката на спортната дисциплинираност, тактическата и психическа подготовка. При спортисти с по-ниска подготовка и млади спортисти, евентуално би трябвало да се приложи многоциклово годишно обмисляне (без съществена цел непременно присъединяване в Олимпийските игри в Токио през 2021 година и реализиране на високи спортни резултати).
В началото на новата подготвителна и спортна година основна ще бъде ролята на кондиционните треньори, които би трябвало да приготвят нови тактики за тази нова необикновена обстановка. Налице е обикновено намаляване на VO2 maxи на кръвното налягане, което от своя страна води до по-ниска консумация на О2, както и загуба на мускулна маса след тренировки в затворена среда.
Спортистите ще се сблъскат със напрежението, подбуден от страха, да се почувстват, че не са физически работоспособни, и ще демонстрират разнообразни признаци на отмалялост, при продължителни тренировки. Необходимо е психическо ръководство на тези страхове и другите копинг тактики за бързо справяне с тях могат дазасилят устойчивостта и акомодацията на спортистите към рискови обстановки, каквато е тази от последните два месеца! Средата в която ще организират тренировките също е друга – самостоятелно или на дребни групи, което изключително за спортните игри е извънредно!
Вероятно спортистите ще бъдат изложени и на риск от по-висок травматизъм и тук кондиционните треньори несъмнено спортните психолози ще имат значително място със съответните стратегии за предварителна защита.
Това, което е изключително значимо за ръководството подготвителните въздействия и адаптационния развой при елитните спортисти са следните научно потвърдени обстоятелства:
Наблюдава се резултатът на обратимост на постигнатите адаптационните промени, след прекъсването или доста намаляването на подготвителните въздействия в интервала на изолираност. Разбира се това не е оригиналност за тях, защото те планувано се намират в така наречен фаза на ре-адаптация, която съответствува с преходния интервал след надпревари. Но загубата на тренираността и е несравнима с актуалното ограничаване и тя е най-важната отрицателна последствия от насилствената карантина. Ефектите на загуба на тренираността засягат разнообразни физиологични системи: да вземем за пример 1-2 седмици след привършване на тренировките се следи правдиво понижаване на мощността на аеробната система, систоличния размер на сърцето, запасите от гликоген в мускулите, прага на анаеробния обмен; за 24 дни 14-25% се понижава количеството на функциониращите капиляри; след 12 дни въздържан отдих със 7% се понижава оптималното ползване на кислород; 1 седмица пасивна отмора понижава диаметъра на бързо съкращаващите се мускулни влакна; след 4 седмици с 10% се понижава мощността на аеробната система; проучвания демонстрират, че за 2-3 месеца може да се загуби издръжливостта, насъбрана в продължение на години; до една седмица количеството на митохондриите; анаеробните благоприятни условия – до 50%, понижава хемоглобина; понижава оптималната мощ в границите на седмици след преустановяване на тренировките! При всички случаи това води и до съществени промени в техническата подготовка на спортистите, изключително значимо за техническите и сложно-координационни спортове (спортна гимнастика, художествена гимнастика).
Необходимо и извънредно значимо обмисляне и практическа реализация на комплекс от ограничения отнасящи се до целия развой на организация и научно-приложно обезпечаване на спортната подготовка.
Трудно е да се следи, а да се и подсигурява, че натоварването, което спортистите са осъществили вкъщи, е било уместно за поддържане на физическата им продуктивност на нужното равнище. Елитните спортистите се нуждаят от точно дозиране на натоварването! Липсата на надпревари също се отразява отрицателно върху планирането и ръководството на спортната им форма.
Кога и по какъв начин да стартираме?
Първо спортистите и треньорите би трябвало да имат собствен личен неповторим проект за връщане към подготвителния развой, характерен за тяхната обстановка. Разбира се, има и значими въпроси, на които би трябвало да се отговори от органите, ангажирани с COVID-19 като да вземем за пример когато честотата на предаване на вируса в общността е невисок би трябвало ли да се разрешат групови тренировки ли не! Трябва ли да се тестват спортистите? Подходящо ли е спортисти и треньори да употребяват персонални защитни средства? Въпреки че, спортистите са младите и здрави и са по-малко податливи на инфекцията, то при тези, които имат рискови фактори (астма, угнетяване на имунитета или неврологични нарушавания, засягащи дишането) би трябвало да се подходи изключително деликатно.
Първо: да няма признаци или признаци на COVID-19 през последните 14 дни. Препоръчително е тестиране за определяне на липса на вирус от Коронавирус 19 за всички участници в УТП и обслужващите звена.
Второ: Ако е допустимо пребиване и подготовка на мястото за тренировки в продължение на 14 дни преди началото на колективен подготвителен развой.
Трето: Не са имали контакт с болен в границите на 14 дни.
Четвърто: Два негативни теста за COVID-19.
Пето: Самоконтрол за признаци! Спортистите би трябвало да записват своите признаци и признаци (включително температура) на книжен или електронен дневник, който се следи от треньори и състезателен доктор!
Шесто: Тренировките в дребни групи би трябвало да се организират на открито в зона, където може да се поддържа обществена отдалеченост и участниците би трябвало да употребяват личното си съоръжение и да заобикалят да се допират един различен с ръце. Ако се употребява топка (напр. баскетбол), уверете се, че единствено един състезател употребява несъмнено място на игрището и / или панер в даден миг и това място би трябвало да бъде почистено, преди различен състезател да употребява топката в това пространство за попречване на индиректно предаване от топката.
Седмо: Никакви действия, които биха претендирали пряк (например джудо, карате, борба) или заобиколен (напр. скокове) контакт сред спортисти. Треньорите също би трябвало да съблюдават отдалеченост!
Осмо: Строг и чест график за разчистване / протокол на съоръжение с дезинфектант преди, по време и след тренировка; носенето на подобаващи персонални защитни средства.
Важно е да се знае (макар и съществуването на доста нищожни данни), че рисковете за спортисти при тренировки с висока активност са по-високи при коронавирусна зараза. Коронавирус (особено в спортовете за устойчивост, почти 20% от всички спортисти, са в риск). Изследването на връзка сред ковид и първокласен спорт е нова, само че може би се основава на проблеми, които не са нови: високата активност на подготвителните въздействия, дълготрайно време, може да засегне огромен % преходни промени на имунната система, или възпаления и увреждания на мускулите. Поради тези аргументи спортистите би трябвало последователно да усилват интензивността на натоварването! Мускулната памет е значима при спортистите, и загуби бързо се възвръщат, при осъществяване на рационален подготвителен развой след изолацията!
Разбира се, на по-късен стадий би трябвало да се включат интермитентнитехипоксични тренировки за повишение на имунитета и работата на сърдечно-съдовата система и доста да се понижи риска от съществени затруднения след изолацията. Доказано е, че упражненията при хипоксия усъвършенстват мускулната устойчивост и работоспособността. Физиологичната акомодацията се показва в по-бавно настъпване на умората и по-бързо възобновяване и респективно по-висока продуктивност. Така, че могат да се употребяват и височинни центрове, само че деликатно и след определяне на равнището на продуктивност на спортистите след изолацията и преди качването в планината.
проф. Даниела Дашева,
Катедра „ Теория на спорта “, НСА " Васил Левски " ;
Проф. Дашева е член на Европейска мрежа за спортни науки, член е на борда на шефовете на Европейския съвет за спортна просвета и физическо обучение (ICSSPE), народен пратеник в Международната федерация за физическо обучение (FIEP). Член на Комисията по олимпийска подготовка към БОК. Служебен министър на младежта и спорта в държавното управление на Огнян Герджиков през 2017 година
Снимки: Иван Йочев, Sportal.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ