Проф. Трайков: Националният кардиологичен план ще включва пет приоритета с ясни мерки за постигането им
Проф. доктор Васил Трайков е приключил медицина в МУ-София през 2000 година с отличие. След дипломирането си е работил в Клиниката по нефрология към МУ-София и в Клиниката по интензивна терапия към ВМА. През 2002 година след конкурс е назначен като ординатор в Клиниката по кардиология в Националната кардиологична болница. От 2004 година е теоретичен помощник в Лабораторията по Електрофизиология към Националната кардиологична болница. От 2008 до 2011 година специализира в региона на електрофизиологията и кардиостимулацията в Университетската болница в град Сегед, Унгария. През 2010 година придобива компетентност по Кардиология от университета в град Сегед, Унгария. През 2011 година проф. доктор Трайков е сертифициран от Европейската асоциация по аритмии като инвазивен електрофизиолог и експерт в региона на кардиостимулацията. От 2011 година е част от екипа на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, където управлява Отделението по Инвазивна електрофизиология и кардиостимулация.
Автор и съавтор e на над 70 научни изявления в национални и влиятелни интернационалните журнали. Има и голям брой участия в научни конгреси в региона на кардиологията, инвазивната електрофизиология и електрокардиостимулацията. От края на 2016 година е ръководител на Съсловното съдружие по кардиостимулация и електрофизиология в България (ССКЕБ). От 2017 година до 2020 година е член на Комисията за научни документи към Европейската асоциация по аритмии. От 2020 година е член на Комисията за Националните Дружества на Европейската Асоциация по Аритмии. Член е на Европейското кардиологично сдружение, Дружеството на кардиолозите в България, Унгарското кардиологично сдружение и на Европейската асоциация по аритмии. Председател е на Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) за мандата 2022-2024 година В момента е член на Управителния съвет на ДКБ с директна роля за изработването на Националния проект за сърдечно-съдово здраве.
Проф. Трайков, какво се случва с Националния кардиологичен проект? За неговото основаване беше взето решение в края на 2023 година, а през 2025 година беше оповестен Европейският кардиологичен проект?
Европейският проект беше признат през декември 2025 година През тези години ние работихме старателно, тъй като знаехме, че се готви общ Европейски проект и тъй като към този момент имаше доста съществени начинания в огромна част от европейските страни. Имаме чудесна колаборация с държавните институции. Идеята е взаимно с обществената власт и най-много с Министерството на здравеопазването да разработим документа, с цел да може той да бъде координиран с всички заинтригувани страни и публично признат.
Ние, кардиолозите, сме специалистите, които създаваме документа, само че той ще мине първо през координиране в работната група на Министерство на здравеопазването, както и заинтригувани страни, обединени в Националния алианс за сърдечносъдово здраве, в който членуват над 60 организации. Планът следва да получи необятна социална поддръжка. Документът е извънредно изчерпателен и обемен, което лишава време и старания на специалистите от ДКБ, само че ще успеем да го завършваме и внесем в Министерство на здравеопазването в скоро време.
Какви са главните цели на проекта?
Засега той има пет съществени целта – рисковите фактори за България и тяхната първична и вторична предварителна защита, ранната диагностика и лекуване, рехабилитацията и качеството на живот. За всеки от целите ще бъдат посочени ясни ограничения, които да предложим на управляващите. Добрата вест е, че във всички страни в Европа се работи съществено, като в някои от тях подобен проект към този момент действа. Ние също се движим, бих споделил, сносно в тази посока.
Има ли национални специфики в нашия проект спрямо европейския?
Разбира се. Европейският проект дава насоки, само че всяка страна има задачата да създаде комплекс от ограничения и цели, които са характерни според от спецификите и потребностите на популацията на страната.
Какви са ограниченията, които би трябвало да бъдат приложени във връзка с първичната и вторичната предварителна защита у нас?
Вторичната предварителна защита е недопускане на развиването на към този момент съществуващо заболяване и контрола му или какво болните хора би трябвало да вършат, с цел да не се разболяват още по-тежко, до момента в който първичната предварителна защита се отнася за цялото население или какво здравите хора би трябвало да вършат, с цел да не се разболяват. Първичната предварителна защита е многоаспектна, само че най-основното е контролът върху рисковите фактори. На първо място той обгръща стила на живот. Тук влизат най-простите неща като задоволителна физическа интензивност и сън, прекъсване на тютюнопушенето и никотиновите артикули, редукция или елиминиране на използването на алкохол, битка със затлъстяването и намаляване на наднорменото тегло. Това, което виждаме е, че у нас в детска възраст и при подрастващите наднорменото тегло е извънредно огромен проблем, който би трябвало да бъда решен.
Следва надзор върху фактори като високия холестерол, добър надзор на кръвното налягане, надзор върху диабета, в случай че подобен е открит и не се е стигнало до сърдечносъдово заболяване. Всички тези фактори са обект на първичната предварителна защита.
По отношение на затлъстяването и тютюнопушенето подкрепяте ли ограничения като налагате на налог върху захарните произведения и увеличение на цените на цигарите?
Лично аз, убеден съм и сътрудниците от ДКБ, поддържаме всички регулаторни ограничения, които могат да подобрят битката с използването на никотинови произведения. Твърдо съм „ за “ регулацията и строгия надзор. Например за никотиновите произведения, които включват с изключение на цигарите, вейповете, нагреваемите устройства и други една от концепциите, които биха могли да залегнат в проекта, е да не се продават в радиус от един километър към учебните заведения и университетите. По този метод ще бъде стеснен достъпа до тези произведения за подрастващите и младежите. Също значима мярка би било да се изградят повече спортни площадки в общините. Но не кампанийно, а да бъдат проведени в система, която да работи за предварителната защита на ССЗ и по тази причина считаме, че ролята на управляващите е сериозна и те би трябвало да управляват използването на Националния проект.
До момента страната и съответно МЗ са създали доста, само че е значимо да създадем система посредством институционализиране на проекта. Съществуват разнообразни стратегии за профилактика и един подобен документ може да ги сплоти в структуриран и работещ модел за по-доброто им приложение. Като специалисти ние можем да дадем препоръки и рекомендации за други интервенции, които биха били потребни. Към момента за благополучие приказваме на еднакъв език с обществената власт.
Съществуват няколко казуса във връзка с контрола върху болесттите и един от тях е късното диагностициране. Как ще бъде решено това?
Всичко зависи от болестта и спецификите му. При инфаркт на миокарда да вземем за пример диагностиката е доста добра, когато пациентът разбере, че има незабавен проблем и отиде мигновено на доктор. Важно да има акции за повишение на вниманието към алармиращи признаци. При мозъчният инсулт важи същия принцип. Много е сложен казусът, само че систематизирано можем да кажем, че има нужда от акции, ориентирани към самия пациент и заостряне на вниманието му към казуса. У нас, спрямо много европейски страни, е доста елементарно човек да си направи проучвания и да бъде прегледан от експерт. Нужно е обаче да се промени манталитетът на хората, с цел да се реализира ранна диагностика и изключително за популацията на отдалечените региони.
Смятам, че въпреки и постепенно следим повишение на информираността освен в огромните обитаеми места, само че и в по-малките. Важно е обаче даже когато пациентът се усеща здрав, да се съветва с доктор регулярно. Системното регулиране на здравния статус е значително. В това отношение платформата е-Здраве направи доста. Напомнянето за профилактичните прегледи е сериозно значимо и е добре колкото може повече хора да употребяват това приложение. Получавал съм известие да си направя съответни проучвания или за издадено направление. Здравето е преди всичко персонална отговорност. Държавата и всички ние, като специалисти, ще създадем доста, само че хората сами би трябвало да положат напъните, с цел да са в положително здраве. Променя се манталитетът – от ден на ден хора виждам да спортуват и все по-малко да пушат в огромните градове, все по-малко хора злоупотребяват с алкохол. Все повече младежи не позволяват да са с наднормено тегло, четат, знаят за средиземноморската диета и знаят, че ултра модифицираните храни не са потребни.
Много постоянно пациентите получават извънредно положително лекуване, само че изчезналите благоприятни условия за долекуване, рехабилитация и добър надзор на лечението, постоянно го компрометират. Какво включва целта „ Рехабилитация “, заложен в Националния проект?
В България пациентите имат достъп до голяма част от наличните в света способи за диагностика и лекуване на сърдечносъдови болести. Казвам го безусловно отговорно. През годините се направи доста от страна на страната, с цел да се реализира това. Има посоки, за които има още какво да се направи като сърдечните трансплантации, лекуването на терминалната сърдечна непълнота и така нататък В общия случай обаче българският пациент има достъп до съществени запаси и до добре оборудвани лечебни заведения, т.е. ние най-добре се оправяме с лекуването. Проблемите остават в региона нае рехабилитацията и фактически, откакто бъде изписан от болничното заведение пациентът следва да получи продължаващата грижа за цялостното си възобновяване, само че това към момента не се случва. С този проблем сме изцяло ангажирани и работим старателно по него, като в Националния проект за сърдечносъдово здраве му е отдадена обособена глава и редица ограничения.
Автор и съавтор e на над 70 научни изявления в национални и влиятелни интернационалните журнали. Има и голям брой участия в научни конгреси в региона на кардиологията, инвазивната електрофизиология и електрокардиостимулацията. От края на 2016 година е ръководител на Съсловното съдружие по кардиостимулация и електрофизиология в България (ССКЕБ). От 2017 година до 2020 година е член на Комисията за научни документи към Европейската асоциация по аритмии. От 2020 година е член на Комисията за Националните Дружества на Европейската Асоциация по Аритмии. Член е на Европейското кардиологично сдружение, Дружеството на кардиолозите в България, Унгарското кардиологично сдружение и на Европейската асоциация по аритмии. Председател е на Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) за мандата 2022-2024 година В момента е член на Управителния съвет на ДКБ с директна роля за изработването на Националния проект за сърдечно-съдово здраве.
Проф. Трайков, какво се случва с Националния кардиологичен проект? За неговото основаване беше взето решение в края на 2023 година, а през 2025 година беше оповестен Европейският кардиологичен проект?
Европейският проект беше признат през декември 2025 година През тези години ние работихме старателно, тъй като знаехме, че се готви общ Европейски проект и тъй като към този момент имаше доста съществени начинания в огромна част от европейските страни. Имаме чудесна колаборация с държавните институции. Идеята е взаимно с обществената власт и най-много с Министерството на здравеопазването да разработим документа, с цел да може той да бъде координиран с всички заинтригувани страни и публично признат.
Ние, кардиолозите, сме специалистите, които създаваме документа, само че той ще мине първо през координиране в работната група на Министерство на здравеопазването, както и заинтригувани страни, обединени в Националния алианс за сърдечносъдово здраве, в който членуват над 60 организации. Планът следва да получи необятна социална поддръжка. Документът е извънредно изчерпателен и обемен, което лишава време и старания на специалистите от ДКБ, само че ще успеем да го завършваме и внесем в Министерство на здравеопазването в скоро време.
Какви са главните цели на проекта?
Засега той има пет съществени целта – рисковите фактори за България и тяхната първична и вторична предварителна защита, ранната диагностика и лекуване, рехабилитацията и качеството на живот. За всеки от целите ще бъдат посочени ясни ограничения, които да предложим на управляващите. Добрата вест е, че във всички страни в Европа се работи съществено, като в някои от тях подобен проект към този момент действа. Ние също се движим, бих споделил, сносно в тази посока.
Има ли национални специфики в нашия проект спрямо европейския?
Разбира се. Европейският проект дава насоки, само че всяка страна има задачата да създаде комплекс от ограничения и цели, които са характерни според от спецификите и потребностите на популацията на страната.
Какви са ограниченията, които би трябвало да бъдат приложени във връзка с първичната и вторичната предварителна защита у нас?
Вторичната предварителна защита е недопускане на развиването на към този момент съществуващо заболяване и контрола му или какво болните хора би трябвало да вършат, с цел да не се разболяват още по-тежко, до момента в който първичната предварителна защита се отнася за цялото население или какво здравите хора би трябвало да вършат, с цел да не се разболяват. Първичната предварителна защита е многоаспектна, само че най-основното е контролът върху рисковите фактори. На първо място той обгръща стила на живот. Тук влизат най-простите неща като задоволителна физическа интензивност и сън, прекъсване на тютюнопушенето и никотиновите артикули, редукция или елиминиране на използването на алкохол, битка със затлъстяването и намаляване на наднорменото тегло. Това, което виждаме е, че у нас в детска възраст и при подрастващите наднорменото тегло е извънредно огромен проблем, който би трябвало да бъда решен.
Следва надзор върху фактори като високия холестерол, добър надзор на кръвното налягане, надзор върху диабета, в случай че подобен е открит и не се е стигнало до сърдечносъдово заболяване. Всички тези фактори са обект на първичната предварителна защита.
По отношение на затлъстяването и тютюнопушенето подкрепяте ли ограничения като налагате на налог върху захарните произведения и увеличение на цените на цигарите?
Лично аз, убеден съм и сътрудниците от ДКБ, поддържаме всички регулаторни ограничения, които могат да подобрят битката с използването на никотинови произведения. Твърдо съм „ за “ регулацията и строгия надзор. Например за никотиновите произведения, които включват с изключение на цигарите, вейповете, нагреваемите устройства и други една от концепциите, които биха могли да залегнат в проекта, е да не се продават в радиус от един километър към учебните заведения и университетите. По този метод ще бъде стеснен достъпа до тези произведения за подрастващите и младежите. Също значима мярка би било да се изградят повече спортни площадки в общините. Но не кампанийно, а да бъдат проведени в система, която да работи за предварителната защита на ССЗ и по тази причина считаме, че ролята на управляващите е сериозна и те би трябвало да управляват използването на Националния проект.
До момента страната и съответно МЗ са създали доста, само че е значимо да създадем система посредством институционализиране на проекта. Съществуват разнообразни стратегии за профилактика и един подобен документ може да ги сплоти в структуриран и работещ модел за по-доброто им приложение. Като специалисти ние можем да дадем препоръки и рекомендации за други интервенции, които биха били потребни. Към момента за благополучие приказваме на еднакъв език с обществената власт.
Съществуват няколко казуса във връзка с контрола върху болесттите и един от тях е късното диагностициране. Как ще бъде решено това?
Всичко зависи от болестта и спецификите му. При инфаркт на миокарда да вземем за пример диагностиката е доста добра, когато пациентът разбере, че има незабавен проблем и отиде мигновено на доктор. Важно да има акции за повишение на вниманието към алармиращи признаци. При мозъчният инсулт важи същия принцип. Много е сложен казусът, само че систематизирано можем да кажем, че има нужда от акции, ориентирани към самия пациент и заостряне на вниманието му към казуса. У нас, спрямо много европейски страни, е доста елементарно човек да си направи проучвания и да бъде прегледан от експерт. Нужно е обаче да се промени манталитетът на хората, с цел да се реализира ранна диагностика и изключително за популацията на отдалечените региони.
Смятам, че въпреки и постепенно следим повишение на информираността освен в огромните обитаеми места, само че и в по-малките. Важно е обаче даже когато пациентът се усеща здрав, да се съветва с доктор регулярно. Системното регулиране на здравния статус е значително. В това отношение платформата е-Здраве направи доста. Напомнянето за профилактичните прегледи е сериозно значимо и е добре колкото може повече хора да употребяват това приложение. Получавал съм известие да си направя съответни проучвания или за издадено направление. Здравето е преди всичко персонална отговорност. Държавата и всички ние, като специалисти, ще създадем доста, само че хората сами би трябвало да положат напъните, с цел да са в положително здраве. Променя се манталитетът – от ден на ден хора виждам да спортуват и все по-малко да пушат в огромните градове, все по-малко хора злоупотребяват с алкохол. Все повече младежи не позволяват да са с наднормено тегло, четат, знаят за средиземноморската диета и знаят, че ултра модифицираните храни не са потребни.
Много постоянно пациентите получават извънредно положително лекуване, само че изчезналите благоприятни условия за долекуване, рехабилитация и добър надзор на лечението, постоянно го компрометират. Какво включва целта „ Рехабилитация “, заложен в Националния проект?
В България пациентите имат достъп до голяма част от наличните в света способи за диагностика и лекуване на сърдечносъдови болести. Казвам го безусловно отговорно. През годините се направи доста от страна на страната, с цел да се реализира това. Има посоки, за които има още какво да се направи като сърдечните трансплантации, лекуването на терминалната сърдечна непълнота и така нататък В общия случай обаче българският пациент има достъп до съществени запаси и до добре оборудвани лечебни заведения, т.е. ние най-добре се оправяме с лекуването. Проблемите остават в региона нае рехабилитацията и фактически, откакто бъде изписан от болничното заведение пациентът следва да получи продължаващата грижа за цялостното си възобновяване, само че това към момента не се случва. С този проблем сме изцяло ангажирани и работим старателно по него, като в Националния проект за сърдечносъдово здраве му е отдадена обособена глава и редица ограничения.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ