Счупен ли е нашият метаболизъм от хаоса и стреса? Как да останем здрави и активни и след 50-те – съветите на ендокринолога.
Проф. доктор Михаил Боянов, д.м.н.
Водещ български експерт по ендокринология и вътрешни заболявания.Професор към Клиниката по ендокринология и заболявания на обмяната вУМБАЛ „ Александровска “.Преподавател в Медицински университет – София.Автор на над 150 научни изявления у нас и в чужбина.Експерт в диагностиката на метаболитни нарушавания, захарен диабет иостеопороза.
С какво да внимаваме в чинията?
Кои храни и питиета внезапно подвигат пикочната киселина?
• Алкохол: Бирата е най-големият източник на пурини, следвана от
концентратите.
• Захар и фруктоза: Газираните питиета и пакетираните сладкиши усилват наличието и блокират изхвърлянето ѝ.
• Червени меса: Свинско, телешко, агнешко и изключително черва (дроб, бъбреци).
• Морски блага: Скумрия, сардини, миди и скариди.
• Препоръка: Пийте най-малко 2 литра вода на ден, с цел да улесните бъбреците в тяхната функционалност
Българинът за разлика от междинния европеец, има бърз достъп до здравната система. Ако погледнем страни, в които имам близки хора, живеещи в тях, приказваме за Англия, за Словения, за Германия, достъпът до медицински експерт може да се реализира, с GP-то след една-две седмици, а със експерт след 3-6, от време на време и повече месеца. Достъпът е значим за тези хора, които са на попрището витално в средата и нататък, те действително към този момент имат метаболитни проблеми. В София виждаме доста хора, които са добре осведомени и с положителни финанси. Те търсят доста интензивно помощ, в това число за неща, които са незначителни елементи, защото те си показват, че ще бъдат
постоянно толкоз здрави, толкоз мощни, както когато са били на 20-30 години.
Другата част, немалка част, това са хора с по-малки финансови благоприятни условия, по-малко осведомени, които не обръщат внимание на здравето си. Било то заради това, че не желаят да знаят за неприятните неща, или тъй като считат, че нямат задоволително пари да се лекуват.
Всеки от нас в живота си би трябвало да съблюдава някакъв тип дисциплинираност, някакъв тип ред. Ние сме безредни хора, българите. Ежедневният стрес, през който ние минаваме - това е най-страшното, тъкмо поради хаоса, който сами си организираме, това води до загуба на надзор върху храненето, главно вечер и върху пиенето. Когато понапреднат годините стартират да се натрупат килограмите, тъй като стават няколко неща. Едното е, че самото придвижване на възрастта забавя метаболизма. Другото, ние се отдаваме на работа и на семейство, т.е. нямаме време за физическа интензивност.
За какво да внимаваме ли? Комбинацията от застоял живот, стрес и неприятна храна безусловно счупва метаболизма ни. Когато това се случи, индикатори като холестерола и пикочната киселина пълзят нагоре и излизат отвън надзор. Те стартират тихомълком, без безусловно никакви признаци, да унищожават кръвоносните съдове от вътрешната страна. След 40-ата, а напълно сериозно след 50-ата година, организмът става доста по-уязвим към съдови произшествия. Пикочната киселина е индикаторът, на който през днешния ден обръщам голямо внимание, защото тя е фундаментална част от метаболитния синдром. Медицината към този момент потвърди, че тя е „ тихият мотор “ на увреждането на артериите, а когато се комбинира с висок холестерол и кръвно налягане рискът за сърдечно-съдов случай се умножава, даже човек да няма подагра или болки в ставите. Тя е еднообразно рискова както за мъжете, по този начин и за дамите в тази възрастова група.
Като доктор аз не очаквам да се появи признак, тъй като знам, че тогава към този момент сме закъснели. Пускам си кръвна картина – да ревизира за анемия, кръвна захар и гликиран хемоглобин - с цел да си оценя глюкозната обмяна, неприятния холестерол (така наречения LDL холестерол) и триглицеридите - с цел да си проследявам липидите, пикочната киселина, за която знам, че ми е била висока в предишното, чернодробните ензими,
с цел да оценя пресилвам ли със яденето и пиенето и по какъв начин бих преработвал медикаментите, които одобрявам, и за бъбречната функционалност - креатинина. Като мъж си ревизирам веднъж годишно и простатно характерен антиген, тъй като ракът на простатата е най-честият тип рак при мъжете. След 50 годишна възраст, веднъж в годината, най-малко това би трябвало да вършим, с цел да оценим здравословното си положение и да не чакаме „ да се обърне колата “, с цел да вземем ограничения.
Стресът е мощен биохимичен катализатор. Когато сме напрегнат, тялото ни отделя огромни количества кортизол и адреналин. Тези хормони непосредствено покачват кръвната захар и равнищата на свободните мастни киселини в кръвта. Освен това хроничният стрес утежнява качеството на съня, а неналичието на сън нарушава инсулиновата сензитивност и забавя изхвърлянето на отрови през бъбреците, в това число на пикочната киселина. Стресираният организъм доста
по-лесно натрупа тъкмо рискови мазнини към коремните органи, усилва се неприятният холестерол, който дружно с пикочната киселина поврежда по-бързо съдовете и се развива атеросклероза.
Контролът на метаболитните индикатори е дълготрайна нужда –
неглижирани, те повреждат необратимо съдовете и редуцират живота!
Връзката е директна и доста нападателна. Високата пикочна киселина блокира производството на азотен оксид – молекулата, която кара съдовете да се уголемяват. Когато съдовете изгубят своята разтегливост, те се втвърдяват и кръвното налягане скача. Така се развива ранна, мъчно контролируема хипертония. Когато съдовете към този момент са повредени и стеснени от пикочната киселина и холестерола, при мощен стрес в всекидневието, индивидът отключва неочаквана хипертонична рецесия. Кръвното се подвига внезапно, налягането в тези нежни артерии
става голямо и на назад във времето, провокирано от стрес, някъде нещо просто се запушва или се пука. Тогава стават сърдечните и съдовите произшествия.
Никога не е късно и няма първо лекуване, второ лекуване. Обикновено започваме всичките по мъничко да ги лекуваме, последователно да ускоряваме лекуването, с цел да реализираме нашите прицелни стойности. Защото, в случай че лекувате единствено един или два от три-четири фактора, другите два ще ви довършат. Затова, е значимо както интензивно
лекуваме високото кръвно налягане, по този начин да се отнасяме и към покачвания холестерол, нарасналата кръвна захар и нарасналата пикочна киселина. Ако съчетанието им умножава риска, то контролът им отсрочва неподходящите събития от време на време даже с десетилетия. Важно е, да не стопираме лечението, тъй като нормализирането на метаболитните индикатори се дължи на нея. Ако я спрем,
след три месеца сме още веднъж в изходна позиция.
Рязко нещо? По-скоро постоянно се опитваме да реализираме нещо последователно. Резките промени са доста сложни. Особено като понапреднат годините става доста мъчно да промениш метода си на живот внезапно. И второ, не може да го поддържате това внезапно понижаване, примерно на храненето или вървене по два часа дневно на спорт, продължително. Т.е. смяната в метода на живот значи да се понижи приема на калории, особено по този начин наречените празни калории, които са подсладените течности, всякакви ядки, снаксове и всевъзможни сходни, без които можем. Те не съдържат толкоз доста хранителни субстанции. Да се наспиваме, да се прекрати или понижи оптимално тютюнопушенето и приема на алкохол, да се
движим и изобщо да понижим напрежението от хаоса в всекидневието ни. В това отношение оказват помощ екскурзиите измежду природата в почивните дни, където носиш в раницата, това което ще ядеш и то е доста по-малко от това, което ще изядеш пред тв приемника, да вземем за пример, аз по този начин върша с моя наследник, който се учудва какъв брой доста път сме минали, а какъв брой малко сме яли.
По принцип добавките са замислени за здрави хора - добавка към храната. Първо, те не са лекарства. Какви са проблемите с добавките? Те не подлежат на регулаторен надзор - какво има в таблетката, ние не знаем. Сложено ли е това, което написа? И има ли други неща, за които не знаем, тъй като и това се случва? Второто нещо е, че се слагат субстанции, които ние чуваме за първи път. Това не
са български билки. От Камбоджа, не знам си къде още. Ето да вземем за пример шваганда, берберин - за намаляване, гарсиния и други неща. Медицината не знае това нещо по какъв начин работи. Не можем да препоръчаме съществени заболявания да се лекуват с добавки.
Илюзията за „ вълшебното хапче “
Много хора чакат, че медицината ще им даде едно вълшебно хапче, което да почисти съдовете им, до момента в който те не престават да живеят по остарелия метод. Къде е границата сред това, което прави лекарството, и това, което зависи напълно от нас? Вълшебно хапче, което да изтрие следствията от 20 години застоял живот и неприятно хранене, няма и в никакъв случай няма да има. Медикаментите са извънредно мощен инструмент – те могат да блокират производството на пикочна киселина или да смъкват холестерола в кръвта, само че те не могат да изчистят мазнините към черния дроб или да ви накарат да се движите принудително.
Ако пиете най-модерното лекарство, само че вечер прекалявате с тежка храна и алкохол и не изминавате и 2000 крачки дневно, вие просто преливате от пусто в празно. Лекарството дава на тялото ви време и сигурност, то построява краткотрайно химическо равновесие. Истинското, дълготрайно метаболитно здраве обаче се извоюва в чинията и посредством физическо натоварване. Без персонална дисциплинираност, спорт и надзор над това, което слагаме в чинията, медицината може единствено да забави
казуса, само че не и да го реши съществено. Промяната в навиците е тъкмо половината от рецептата.
Водещ български експерт по ендокринология и вътрешни заболявания.Професор към Клиниката по ендокринология и заболявания на обмяната вУМБАЛ „ Александровска “.Преподавател в Медицински университет – София.Автор на над 150 научни изявления у нас и в чужбина.Експерт в диагностиката на метаболитни нарушавания, захарен диабет иостеопороза.
С какво да внимаваме в чинията?
Кои храни и питиета внезапно подвигат пикочната киселина?
• Алкохол: Бирата е най-големият източник на пурини, следвана от
концентратите.
• Захар и фруктоза: Газираните питиета и пакетираните сладкиши усилват наличието и блокират изхвърлянето ѝ.
• Червени меса: Свинско, телешко, агнешко и изключително черва (дроб, бъбреци).
• Морски блага: Скумрия, сардини, миди и скариди.
• Препоръка: Пийте най-малко 2 литра вода на ден, с цел да улесните бъбреците в тяхната функционалност
Българинът за разлика от междинния европеец, има бърз достъп до здравната система. Ако погледнем страни, в които имам близки хора, живеещи в тях, приказваме за Англия, за Словения, за Германия, достъпът до медицински експерт може да се реализира, с GP-то след една-две седмици, а със експерт след 3-6, от време на време и повече месеца. Достъпът е значим за тези хора, които са на попрището витално в средата и нататък, те действително към този момент имат метаболитни проблеми. В София виждаме доста хора, които са добре осведомени и с положителни финанси. Те търсят доста интензивно помощ, в това число за неща, които са незначителни елементи, защото те си показват, че ще бъдат
постоянно толкоз здрави, толкоз мощни, както когато са били на 20-30 години.
Другата част, немалка част, това са хора с по-малки финансови благоприятни условия, по-малко осведомени, които не обръщат внимание на здравето си. Било то заради това, че не желаят да знаят за неприятните неща, или тъй като считат, че нямат задоволително пари да се лекуват.
Всеки от нас в живота си би трябвало да съблюдава някакъв тип дисциплинираност, някакъв тип ред. Ние сме безредни хора, българите. Ежедневният стрес, през който ние минаваме - това е най-страшното, тъкмо поради хаоса, който сами си организираме, това води до загуба на надзор върху храненето, главно вечер и върху пиенето. Когато понапреднат годините стартират да се натрупат килограмите, тъй като стават няколко неща. Едното е, че самото придвижване на възрастта забавя метаболизма. Другото, ние се отдаваме на работа и на семейство, т.е. нямаме време за физическа интензивност.
За какво да внимаваме ли? Комбинацията от застоял живот, стрес и неприятна храна безусловно счупва метаболизма ни. Когато това се случи, индикатори като холестерола и пикочната киселина пълзят нагоре и излизат отвън надзор. Те стартират тихомълком, без безусловно никакви признаци, да унищожават кръвоносните съдове от вътрешната страна. След 40-ата, а напълно сериозно след 50-ата година, организмът става доста по-уязвим към съдови произшествия. Пикочната киселина е индикаторът, на който през днешния ден обръщам голямо внимание, защото тя е фундаментална част от метаболитния синдром. Медицината към този момент потвърди, че тя е „ тихият мотор “ на увреждането на артериите, а когато се комбинира с висок холестерол и кръвно налягане рискът за сърдечно-съдов случай се умножава, даже човек да няма подагра или болки в ставите. Тя е еднообразно рискова както за мъжете, по този начин и за дамите в тази възрастова група.
Като доктор аз не очаквам да се появи признак, тъй като знам, че тогава към този момент сме закъснели. Пускам си кръвна картина – да ревизира за анемия, кръвна захар и гликиран хемоглобин - с цел да си оценя глюкозната обмяна, неприятния холестерол (така наречения LDL холестерол) и триглицеридите - с цел да си проследявам липидите, пикочната киселина, за която знам, че ми е била висока в предишното, чернодробните ензими,
с цел да оценя пресилвам ли със яденето и пиенето и по какъв начин бих преработвал медикаментите, които одобрявам, и за бъбречната функционалност - креатинина. Като мъж си ревизирам веднъж годишно и простатно характерен антиген, тъй като ракът на простатата е най-честият тип рак при мъжете. След 50 годишна възраст, веднъж в годината, най-малко това би трябвало да вършим, с цел да оценим здравословното си положение и да не чакаме „ да се обърне колата “, с цел да вземем ограничения.
Стресът е мощен биохимичен катализатор. Когато сме напрегнат, тялото ни отделя огромни количества кортизол и адреналин. Тези хормони непосредствено покачват кръвната захар и равнищата на свободните мастни киселини в кръвта. Освен това хроничният стрес утежнява качеството на съня, а неналичието на сън нарушава инсулиновата сензитивност и забавя изхвърлянето на отрови през бъбреците, в това число на пикочната киселина. Стресираният организъм доста
по-лесно натрупа тъкмо рискови мазнини към коремните органи, усилва се неприятният холестерол, който дружно с пикочната киселина поврежда по-бързо съдовете и се развива атеросклероза.
Контролът на метаболитните индикатори е дълготрайна нужда –
неглижирани, те повреждат необратимо съдовете и редуцират живота!
Връзката е директна и доста нападателна. Високата пикочна киселина блокира производството на азотен оксид – молекулата, която кара съдовете да се уголемяват. Когато съдовете изгубят своята разтегливост, те се втвърдяват и кръвното налягане скача. Така се развива ранна, мъчно контролируема хипертония. Когато съдовете към този момент са повредени и стеснени от пикочната киселина и холестерола, при мощен стрес в всекидневието, индивидът отключва неочаквана хипертонична рецесия. Кръвното се подвига внезапно, налягането в тези нежни артерии
става голямо и на назад във времето, провокирано от стрес, някъде нещо просто се запушва или се пука. Тогава стават сърдечните и съдовите произшествия.
Никога не е късно и няма първо лекуване, второ лекуване. Обикновено започваме всичките по мъничко да ги лекуваме, последователно да ускоряваме лекуването, с цел да реализираме нашите прицелни стойности. Защото, в случай че лекувате единствено един или два от три-четири фактора, другите два ще ви довършат. Затова, е значимо както интензивно
лекуваме високото кръвно налягане, по този начин да се отнасяме и към покачвания холестерол, нарасналата кръвна захар и нарасналата пикочна киселина. Ако съчетанието им умножава риска, то контролът им отсрочва неподходящите събития от време на време даже с десетилетия. Важно е, да не стопираме лечението, тъй като нормализирането на метаболитните индикатори се дължи на нея. Ако я спрем,
след три месеца сме още веднъж в изходна позиция.
Рязко нещо? По-скоро постоянно се опитваме да реализираме нещо последователно. Резките промени са доста сложни. Особено като понапреднат годините става доста мъчно да промениш метода си на живот внезапно. И второ, не може да го поддържате това внезапно понижаване, примерно на храненето или вървене по два часа дневно на спорт, продължително. Т.е. смяната в метода на живот значи да се понижи приема на калории, особено по този начин наречените празни калории, които са подсладените течности, всякакви ядки, снаксове и всевъзможни сходни, без които можем. Те не съдържат толкоз доста хранителни субстанции. Да се наспиваме, да се прекрати или понижи оптимално тютюнопушенето и приема на алкохол, да се
движим и изобщо да понижим напрежението от хаоса в всекидневието ни. В това отношение оказват помощ екскурзиите измежду природата в почивните дни, където носиш в раницата, това което ще ядеш и то е доста по-малко от това, което ще изядеш пред тв приемника, да вземем за пример, аз по този начин върша с моя наследник, който се учудва какъв брой доста път сме минали, а какъв брой малко сме яли.
По принцип добавките са замислени за здрави хора - добавка към храната. Първо, те не са лекарства. Какви са проблемите с добавките? Те не подлежат на регулаторен надзор - какво има в таблетката, ние не знаем. Сложено ли е това, което написа? И има ли други неща, за които не знаем, тъй като и това се случва? Второто нещо е, че се слагат субстанции, които ние чуваме за първи път. Това не
са български билки. От Камбоджа, не знам си къде още. Ето да вземем за пример шваганда, берберин - за намаляване, гарсиния и други неща. Медицината не знае това нещо по какъв начин работи. Не можем да препоръчаме съществени заболявания да се лекуват с добавки.
Илюзията за „ вълшебното хапче “
Много хора чакат, че медицината ще им даде едно вълшебно хапче, което да почисти съдовете им, до момента в който те не престават да живеят по остарелия метод. Къде е границата сред това, което прави лекарството, и това, което зависи напълно от нас? Вълшебно хапче, което да изтрие следствията от 20 години застоял живот и неприятно хранене, няма и в никакъв случай няма да има. Медикаментите са извънредно мощен инструмент – те могат да блокират производството на пикочна киселина или да смъкват холестерола в кръвта, само че те не могат да изчистят мазнините към черния дроб или да ви накарат да се движите принудително.
Ако пиете най-модерното лекарство, само че вечер прекалявате с тежка храна и алкохол и не изминавате и 2000 крачки дневно, вие просто преливате от пусто в празно. Лекарството дава на тялото ви време и сигурност, то построява краткотрайно химическо равновесие. Истинското, дълготрайно метаболитно здраве обаче се извоюва в чинията и посредством физическо натоварване. Без персонална дисциплинираност, спорт и надзор над това, което слагаме в чинията, медицината може единствено да забави
казуса, само че не и да го реши съществено. Промяната в навиците е тъкмо половината от рецептата.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ