Професор от ЮЗУ твърди, че е открил първата българска история, век по-стара от тази на Паисий
Проф. доктор Лилия Илиева от Филологическия факултет на Югозападния университет " Неофит Рилски " заяви, че е разкрила цялостния текст на историческото съчинение на Петър Богдан Бакшич - първия етюд върху българската история.
Смята се, че Софийският католически архиепископ Петър Богдан Бакшич е приключил своя етюд на латински върху българската история през 1668 година и е отпечатан във Венеция след 1674 година Това е век по-рано от „ История славянобългарска “ - Паисий Хилендарски я написа в Хилендарския манастир и в Зографския манастир в интервала 1760 – 1762 година
Публикацията на проф. доктор Лилия Илиева, озаглавена " Открит е първият етюд върху българската история: Петър Богдан, за древността на бащината земя и за българските неща ", ще излезе в брой 1 за 2018 година на списание " Балканистичен конгрес ".
" Тук експортирам информацията, че ми се удаде да издиря цялостния текст на историческото съчинение на Петър Богдан Бакшич – неговия авторски ръкопис. При състояние, че той евентуално е бил отпечатан във Венеция като книга, няма учредения да се счита, че по-късно се е завърнал във Ватикана, в случай, че е отпаднала нуждата Пастрич (хърватски духовник и лингвист - б.р.) да го редактира. По тази причина евентуално той е попаднал в частна сбирка, след което е бил изплатен от обществена италианска библиотека. Дигитализирано копие на ръкописа беше закупено от библиотеката и следва да бъде отпечатано неговото научно издание като текст, клише, превод, бележки и коментар. Основната работа по подготовката на ръкописа се прави от доктор Цветан Василев от Катедрата по класическа лингвистика при Софийския университет. " - оповестява проф. Илиева.
" Ръкописът на Петър Богдан включва към 200 страници и наличието е разпределено в седемдесет глави, предшествани от увод, с прибавката на някои документи и с послепис. Този размер надвишава доста изказваните до момента догатки за размера на текста. В началото се преглеждат по-общи въпроси, до момента в който във втората половина на текста доминира вниманието към Северозападна България, основно – върху католическите селища Чипровец, Железна, Копиловец и Клисура. Споменават се и някои техни прилежащи селища, някои – за първи път в известните текстове на Петър Богдан, да вземем за пример – селото Бели мел. Встрани в полета на страницата създателят прецизно е отбелязвал данните за изворите, които употребява. Снабден с библиографски справочен материал, неговият труд дава отговор на модерните стандарти за теоретичен труд " - написа проф. Илиева.
Тя е на мнение, че при Петър Богдан " прави усещане неприязненото отношение към турската власт в бащината земя, която е отразена и в известните до момента негови писма до Ватикана. Без подозрение неговият текст, прочут на популацията в католическите селища на Северозападна България, е имал роля за подготовката и експлоадирането на Чипровското въстание през 1688 година, към този момент – след неговата гибел. "
Смята се, че Софийският католически архиепископ Петър Богдан Бакшич е приключил своя етюд на латински върху българската история през 1668 година и е отпечатан във Венеция след 1674 година Това е век по-рано от „ История славянобългарска “ - Паисий Хилендарски я написа в Хилендарския манастир и в Зографския манастир в интервала 1760 – 1762 година
Публикацията на проф. доктор Лилия Илиева, озаглавена " Открит е първият етюд върху българската история: Петър Богдан, за древността на бащината земя и за българските неща ", ще излезе в брой 1 за 2018 година на списание " Балканистичен конгрес ".
" Тук експортирам информацията, че ми се удаде да издиря цялостния текст на историческото съчинение на Петър Богдан Бакшич – неговия авторски ръкопис. При състояние, че той евентуално е бил отпечатан във Венеция като книга, няма учредения да се счита, че по-късно се е завърнал във Ватикана, в случай, че е отпаднала нуждата Пастрич (хърватски духовник и лингвист - б.р.) да го редактира. По тази причина евентуално той е попаднал в частна сбирка, след което е бил изплатен от обществена италианска библиотека. Дигитализирано копие на ръкописа беше закупено от библиотеката и следва да бъде отпечатано неговото научно издание като текст, клише, превод, бележки и коментар. Основната работа по подготовката на ръкописа се прави от доктор Цветан Василев от Катедрата по класическа лингвистика при Софийския университет. " - оповестява проф. Илиева.
" Ръкописът на Петър Богдан включва към 200 страници и наличието е разпределено в седемдесет глави, предшествани от увод, с прибавката на някои документи и с послепис. Този размер надвишава доста изказваните до момента догатки за размера на текста. В началото се преглеждат по-общи въпроси, до момента в който във втората половина на текста доминира вниманието към Северозападна България, основно – върху католическите селища Чипровец, Железна, Копиловец и Клисура. Споменават се и някои техни прилежащи селища, някои – за първи път в известните текстове на Петър Богдан, да вземем за пример – селото Бели мел. Встрани в полета на страницата създателят прецизно е отбелязвал данните за изворите, които употребява. Снабден с библиографски справочен материал, неговият труд дава отговор на модерните стандарти за теоретичен труд " - написа проф. Илиева.
Тя е на мнение, че при Петър Богдан " прави усещане неприязненото отношение към турската власт в бащината земя, която е отразена и в известните до момента негови писма до Ватикана. Без подозрение неговият текст, прочут на популацията в католическите селища на Северозападна България, е имал роля за подготовката и експлоадирането на Чипровското въстание през 1688 година, към този момент – след неговата гибел. "
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ