Ще има ли увеличение на доходите догодина
Проектобюджетът за 2024 година още веднъж не е бюджет на промени и в него няма нова логичност на ръководство на страната. Това сподели Никола Янков, ръководещ сътрудник в " Експат Капитал ", за Българска телеграфна агенция. По думите му бюджетът не е инструмент за повдигането на приходите. Българският държавен бюджет, както и бюджетите на естествените страни с пазарна стопанска система, не подвигат приходите на хората.
Доходите на хората зависят от икономическата интензивност в частния бранш. Само приходите на пенсионерите и на държавните чиновници зависят от бюджета, сподели той. В този смисъл голямата част от популацията няма да види изменение в своите приходи, тъй като този бюджет не залага ограничения за стимулиране на напредък и увеличение на икономическата интензивност в частния бранш, която действително води до нарастване на приходите на хората, сподели Янков. Напротив, увеличението на данъчното задължение, което е заложено с повдигането на данъчно-осигурителната тежест – по-високи осигурителни прагове, по-висок налог облага за огромните компании и по-високи данъчни оценки, ще има охлаждащ резултат за растежа, уточни той.
Според Никола Янков ние като жители няма да усетим никаква разлика следващата година с този бюджет. Ако някой чака нещо хубаво или неприятно да му се случи, нищо няма да му се случи, бюджетът е като предходната година, което е тъпо, тъй като сумите, които харчи страната, са големи и те биха могли да бъдат изразходвани по-ефективно - за стимулиране на вложенията в частния бранш, за ориентиране посредством смяна на данъчната рамка на потреблението и частни финансовите потоци от сфери с ниска към сфери с висока принадена стойност, или в сфери, които всички дефинираме като проблематични - като обучение и опазване на здравето, където хронично няма задоволително вложения, сподели анализаторът.
Според него в този бюджет няма заложени избрани политически цели, няма ограничения за тяхното реализиране, а има " табличка с числа, която доста наподобява на миналогодишната, единствено че поправена с инфлация, с напредък на Брутният вътрешен продукт и повечко пенсии ".
Бизнесът: Бюджетът за следващата година е издигнат върху бъдещи задължения
Според финансиста Борис Петров е добре, че бюджетът за 2024 година удържа недостига до 3 %, а и дава подтик за фискална децентрализация във връзка с капацитет за увеличение на личните доходи на общините. Това, което не одобрявам в бюджета е, че следя извънредно висок растеж на разноските за личния състав с цели 18 % при средногодишно предстояща междинна инфлация от под 5 % и това на фона на раздутия щат на държавната администрация, сподели финансистът. Той посочи, че не е срещу увеличението на заплащането на държавната администрация, само че би желал да се увеличи нейната продуктивност, да е насочена цифрово за обслужване на жителите, с цел да не им не постанова да губят скъпо работно време.
istock
Вижда се и огромен растеж на прехвърлянията към така наречен обществени стратегии, към общественото министерство - 15,2 % при средногодишна инфлация от под 5 %, което е прекалено много, уточни той пред Българска телеграфна агенция.
Според него също прекомерно висок е растежът на разноските за дотации на държавни сдружения, на пощи, на БДЖ - цели 18 %. На този декор растежът на пенсиите със 7 %, на прехвърлянето към Национален осигурителен институт е нещо позитивно, означи той. Като безспорна стойност пенсиите са най-големият трансфер, само че въпреки всичко те би трябвало да обезпечават някакво базово качество на живот на пенсионираните, другояче работещите няма да имат никакъв тласък да заплащат обществени осигуровки, уточни Петров.
За мен е изненада, че синдикатите при такова раздуване на разноските за заплати и за личен състав не са удовлетворени и не знам какво биха могли повече да желаят, в случай че имаме съвсем над 10 % действителен растеж на приходите в държавния бранш, разяснява още Петров. Според него това слага частния бранш на тестване, тъй като той се конкурира с държавния за едни и същи хора на трудовия пазар.
За частния бранш успеваемостта на труда и продуктивността е значима, за държавния бранш на процедура не е значима, а и не се стимулира. Така че малко сме в неконкурентна позиция - частният бранш да се съревновава с държавния при такива високи растежи на разноските за заплати в обществения бранш, уточни Борис Петров.
Финансистът заключи, че имаме " един под напрежение, само че изпълним бюджет ", който би трябвало да осъществим, с цел да трасираме пътя към участие в еврозоната.
Доходите на хората зависят от икономическата интензивност в частния бранш. Само приходите на пенсионерите и на държавните чиновници зависят от бюджета, сподели той. В този смисъл голямата част от популацията няма да види изменение в своите приходи, тъй като този бюджет не залага ограничения за стимулиране на напредък и увеличение на икономическата интензивност в частния бранш, която действително води до нарастване на приходите на хората, сподели Янков. Напротив, увеличението на данъчното задължение, което е заложено с повдигането на данъчно-осигурителната тежест – по-високи осигурителни прагове, по-висок налог облага за огромните компании и по-високи данъчни оценки, ще има охлаждащ резултат за растежа, уточни той.
Според Никола Янков ние като жители няма да усетим никаква разлика следващата година с този бюджет. Ако някой чака нещо хубаво или неприятно да му се случи, нищо няма да му се случи, бюджетът е като предходната година, което е тъпо, тъй като сумите, които харчи страната, са големи и те биха могли да бъдат изразходвани по-ефективно - за стимулиране на вложенията в частния бранш, за ориентиране посредством смяна на данъчната рамка на потреблението и частни финансовите потоци от сфери с ниска към сфери с висока принадена стойност, или в сфери, които всички дефинираме като проблематични - като обучение и опазване на здравето, където хронично няма задоволително вложения, сподели анализаторът.
Според него в този бюджет няма заложени избрани политически цели, няма ограничения за тяхното реализиране, а има " табличка с числа, която доста наподобява на миналогодишната, единствено че поправена с инфлация, с напредък на Брутният вътрешен продукт и повечко пенсии ".
Бизнесът: Бюджетът за следващата година е издигнат върху бъдещи задължения
Според финансиста Борис Петров е добре, че бюджетът за 2024 година удържа недостига до 3 %, а и дава подтик за фискална децентрализация във връзка с капацитет за увеличение на личните доходи на общините. Това, което не одобрявам в бюджета е, че следя извънредно висок растеж на разноските за личния състав с цели 18 % при средногодишно предстояща междинна инфлация от под 5 % и това на фона на раздутия щат на държавната администрация, сподели финансистът. Той посочи, че не е срещу увеличението на заплащането на държавната администрация, само че би желал да се увеличи нейната продуктивност, да е насочена цифрово за обслужване на жителите, с цел да не им не постанова да губят скъпо работно време.
istock Вижда се и огромен растеж на прехвърлянията към така наречен обществени стратегии, към общественото министерство - 15,2 % при средногодишна инфлация от под 5 %, което е прекалено много, уточни той пред Българска телеграфна агенция.
Според него също прекомерно висок е растежът на разноските за дотации на държавни сдружения, на пощи, на БДЖ - цели 18 %. На този декор растежът на пенсиите със 7 %, на прехвърлянето към Национален осигурителен институт е нещо позитивно, означи той. Като безспорна стойност пенсиите са най-големият трансфер, само че въпреки всичко те би трябвало да обезпечават някакво базово качество на живот на пенсионираните, другояче работещите няма да имат никакъв тласък да заплащат обществени осигуровки, уточни Петров.
За мен е изненада, че синдикатите при такова раздуване на разноските за заплати и за личен състав не са удовлетворени и не знам какво биха могли повече да желаят, в случай че имаме съвсем над 10 % действителен растеж на приходите в държавния бранш, разяснява още Петров. Според него това слага частния бранш на тестване, тъй като той се конкурира с държавния за едни и същи хора на трудовия пазар.
За частния бранш успеваемостта на труда и продуктивността е значима, за държавния бранш на процедура не е значима, а и не се стимулира. Така че малко сме в неконкурентна позиция - частният бранш да се съревновава с държавния при такива високи растежи на разноските за заплати в обществения бранш, уточни Борис Петров.
Финансистът заключи, че имаме " един под напрежение, само че изпълним бюджет ", който би трябвало да осъществим, с цел да трасираме пътя към участие в еврозоната.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ