Пламен Димитров: Можем да решим проблема без вдигане на данък дивидент и осигуровки
Проектобюджетът, който провокира рецензии от необятен кръг класи - от работодателски организации, през опозицията, до редица професионални сектори - остава измежду водещите тематики в публичното пространство. На фона на поръчките за нов митинг довечера и засилващото се напрежение в обществените мрежи, синдикати, държавно управление и работодатели не престават опитите си да намерят работещо решение.
През седмицата се чака основна тристранна среща, откакто миналата по този начин и не се състоя поради отхвърли на работодателите да одобряват оферти вид на държавния бюджет.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров и изпълнителният шеф на КРИБ доктор Боян Николаев разясниха, че разговорът към този момент е възобновен, а финансовото министерство остойностява предложенията, импортирани от бизнеса и синдикатите.
„ Трябва да намерим формулата за работещ бюджет. Можем да стигнем до решение - и без да се подвига налог дял, и без СУПТО, и с по-нисък растеж на осигурителните вноски ", съобщи Пламен Димитров.
По думите му е допустимо бюджетът да бъде „ вързан " с композиция от разнообразни ограничения, стига те да бъдат съгласувани навреме.
Работодателските организации показаха, че не одобряват нарастване на осигурителната тежест - в това число с 1 процентен пункт.
„ България не е с ниски налози. Работещите към този момент доближават своя предел. Затова повдигането на осигуровките е алена линия ", съобщи Николаев.
КНСБ признава, че в средносрочен проект осигурителната система се нуждае от стабилизиране, само че акцентира, че решението би трябвало да бъде квалифицирано гладко и предвидимо, а не да се постанова ненадейно.
В същото време синдикатите упорстват за 10% растеж на фонда „ Работна заплата " в държавния бранш, както и за равнене на приходите в администрацията, където съгласно тях има съществени диспропорции.
Според КНСБ и КРИБ в бюджета могат да бъдат открити запаси, без да се усилва данъчната тежест. Сред посочените разновидности са отчасти несъблюдение на финансовите разноски, което годишно е сред 35% и 40%, както и актуализиране на минималните осигурителни прагове, които от години са замразени.
Те означиха и ограничението на бонусите, изплащани поради незаети щатове в администрацията и по-стриктен надзор върху финансовите стратегии на общините.
Димитров добави, че страната „ изземва " 100% от облагите на някои държавни предприятия, което блокира вложенията им и ги слага според от политически решения.
През седмицата се чака основна тристранна среща, откакто миналата по този начин и не се състоя поради отхвърли на работодателите да одобряват оферти вид на държавния бюджет.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров и изпълнителният шеф на КРИБ доктор Боян Николаев разясниха, че разговорът към този момент е възобновен, а финансовото министерство остойностява предложенията, импортирани от бизнеса и синдикатите.
„ Трябва да намерим формулата за работещ бюджет. Можем да стигнем до решение - и без да се подвига налог дял, и без СУПТО, и с по-нисък растеж на осигурителните вноски ", съобщи Пламен Димитров.
По думите му е допустимо бюджетът да бъде „ вързан " с композиция от разнообразни ограничения, стига те да бъдат съгласувани навреме.
Работодателските организации показаха, че не одобряват нарастване на осигурителната тежест - в това число с 1 процентен пункт.
„ България не е с ниски налози. Работещите към този момент доближават своя предел. Затова повдигането на осигуровките е алена линия ", съобщи Николаев.
КНСБ признава, че в средносрочен проект осигурителната система се нуждае от стабилизиране, само че акцентира, че решението би трябвало да бъде квалифицирано гладко и предвидимо, а не да се постанова ненадейно.
В същото време синдикатите упорстват за 10% растеж на фонда „ Работна заплата " в държавния бранш, както и за равнене на приходите в администрацията, където съгласно тях има съществени диспропорции.
Според КНСБ и КРИБ в бюджета могат да бъдат открити запаси, без да се усилва данъчната тежест. Сред посочените разновидности са отчасти несъблюдение на финансовите разноски, което годишно е сред 35% и 40%, както и актуализиране на минималните осигурителни прагове, които от години са замразени.
Те означиха и ограничението на бонусите, изплащани поради незаети щатове в администрацията и по-стриктен надзор върху финансовите стратегии на общините.
Димитров добави, че страната „ изземва " 100% от облагите на някои държавни предприятия, което блокира вложенията им и ги слага според от политически решения.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ