Тържества за 3 март на Шипка ще има
“Проектът за консервация и реституция на Паметника на свободата на Шипка, който е координиран с способените държавни органи, по никакъв метод не заплашва монумента. Страховитите изказвания, че щял да бъде събарян, демонтиран, локален, чупен, трошен, пренебрегнат и така нататък, изрично не дават отговор на истината. Усилията на страната и на националния музей “Шипка-Бузлуджа ” в Казанлък са единствено да се постави нужната грижа за паметника, с цел да може да векува. Той е като маяк за българския народ - щом се издига точно на планината, това значи, че България е жива. ”
Това сподели шефът на Националния парк-музей “Шипка - Бузлуджа ” Чавдар Ангелов.
Категоричен е, че тържества на 3 март на Шипка ще има, а първата оперативка по подготовката е планувана за 17 януари в община Казанлък, която ще бъде хазаин на празника.
Ангелов държи да се знае, че идният ремонт на монумента на практика е развой, започнал още през 2015 година, който ще продължи най-малко още 3 година Поредната му фаза съответствува напълно инцидентно със събитията към Паметника на Съветската войска в София и сред двете няма никаква връзка. С този ремонт са свързани напъните на към този момент 7 министри на културата и на няколко постоянни и служебни български държавни управления.
Откакто е издигнат преди повече от 90 година, паметникът е ремонтиран главно единствено един път - при започване на 80-те години на ХХ век, претърпял е и няколко частични интервенции - основно запълване на фугите сред камъните и реставрацията на фигурата на лъва. Инцидентът от 6 април 2020 година, когато от югоизточния ъгъл на фасадата на монумента се отронват и падат на земята 3 камъка, удостоверява потребността от ремонт.
При случая нямаше потърпевши може би тъй като той стана по време на пандемията. Месец и нещо по-късно кметът на Казанлък издава заповед Паметникът на свободата да бъде обезопасен. Тогава са сложени днешните железни заграждения към основата. Заради тях е затворена костницата в южната част на монумента, а тържествените церемонии и поднасянето на венците на 3 март и през август, когато по традиция се празнува годишнината от шипченските боеве, се организират от по-безопасната северна страна. Оградата се измества краткотрайно, с цел да не пречи на ритуала. Оттам е и входът, от който се влиза без ограничавания за експозицията навътре в каменната кула. По данни на музея през 2023 година паметникът е посетен от 90 000 души.
Когато слагат оградата, процедурата по подготовката на документите за идния ремонт към този момент била почнала. “Тази подготовка е от септември 2015 година, когато аз като шеф желаех публично от Министерството на културата да назначи инспекция за положението на монумента - очевидно то не беше положително поради суровите атмосферни условия в планината. Проверката от Главна дирекция “Инспекторат за запазване на културното завещание ” приключи с констативен протокол и напътствие да подготвим цялостен проект за консервация и реституция на паметника и на околното му пространство ”, спомня си Ангелов.
Това сподели шефът на Националния парк-музей “Шипка - Бузлуджа ” Чавдар Ангелов.
Категоричен е, че тържества на 3 март на Шипка ще има, а първата оперативка по подготовката е планувана за 17 януари в община Казанлък, която ще бъде хазаин на празника.
Ангелов държи да се знае, че идният ремонт на монумента на практика е развой, започнал още през 2015 година, който ще продължи най-малко още 3 година Поредната му фаза съответствува напълно инцидентно със събитията към Паметника на Съветската войска в София и сред двете няма никаква връзка. С този ремонт са свързани напъните на към този момент 7 министри на културата и на няколко постоянни и служебни български държавни управления.
Откакто е издигнат преди повече от 90 година, паметникът е ремонтиран главно единствено един път - при започване на 80-те години на ХХ век, претърпял е и няколко частични интервенции - основно запълване на фугите сред камъните и реставрацията на фигурата на лъва. Инцидентът от 6 април 2020 година, когато от югоизточния ъгъл на фасадата на монумента се отронват и падат на земята 3 камъка, удостоверява потребността от ремонт.
При случая нямаше потърпевши може би тъй като той стана по време на пандемията. Месец и нещо по-късно кметът на Казанлък издава заповед Паметникът на свободата да бъде обезопасен. Тогава са сложени днешните железни заграждения към основата. Заради тях е затворена костницата в южната част на монумента, а тържествените церемонии и поднасянето на венците на 3 март и през август, когато по традиция се празнува годишнината от шипченските боеве, се организират от по-безопасната северна страна. Оградата се измества краткотрайно, с цел да не пречи на ритуала. Оттам е и входът, от който се влиза без ограничавания за експозицията навътре в каменната кула. По данни на музея през 2023 година паметникът е посетен от 90 000 души.
Когато слагат оградата, процедурата по подготовката на документите за идния ремонт към този момент била почнала. “Тази подготовка е от септември 2015 година, когато аз като шеф желаех публично от Министерството на културата да назначи инспекция за положението на монумента - очевидно то не беше положително поради суровите атмосферни условия в планината. Проверката от Главна дирекция “Инспекторат за запазване на културното завещание ” приключи с констативен протокол и напътствие да подготвим цялостен проект за консервация и реституция на паметника и на околното му пространство ”, спомня си Ангелов.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ