Проектът „Коридор №8“ отново в глуха линия
Проектът „ Коридор №8 “ още веднъж в глуха линия
Българските държавници, политици, управленци и депутати не схванаха, че стратегическата цел на Гърция е да осуетява реализирането на „ Коридор №8 “.
Ентусиазмът, с който се заприказва за тази десетилетна фантазия след подписването на 2 август 2017 година Договор за добросъседство и съдействие сред България и районен съд Македония, незабавно бе сподавен от Атина. Тя стремително стартира своя авариен вид – планът за построяването на жп връзка Русе – Варна – Бургас –Дедеагач – Кавала – Солун. Нещо повече. Тогавашният министър председател на Гърция Алексис Ципрас, предложения българския си сътрудник Бойко Борисов на 6 септември 2017 година в Кавала да подпишат меморандум за реализирането на този план.
Енергийната рецесия, обхванала освен Европа, а и доста други страни по света, стана мотив Гърция още веднъж да съживи фантазията си за реализирането на тази жп връзка. Това от една страна отвлича вниманието на България от инфраструктурата по оста “ Изток-Запад “, а въпреки това дава козове в ръцете на гръцките държавници да упорстват за реализирането на личната им инфраструктурна тактика. Така те ще инжектират висока доза стопански серум в прекомерно неизгодната в стопанско отношение автомагистрала Виа Игнатия, само че с изключителна геополитическа значимост за тях.
Случайно ли през 1996 година в Атина се появи сборникът с разбори, на който съм се позовавал нееднократно, озаглавен „ Реформата и икономическото съдействие в Югоизточна Европа. “ Книгата стартира с две встъпителни студии „ Гръцката външна политика на Балканите и в региона на Черно море “, с създател тогавашният министър на стопанската система Янис Папандониу и „ Гърция и Европа “ от проф. Панайотис Корлирас, ръководител на Йонийската банка, издала труда.Следват увод и 12 глави.
Съществена за нас е 12-та глава „ Отворена “ или „ затворена “ инфраструктура и политическите отклонения на пътя Игнатия “. Задължително е българските управленци да четат с нараснало внимание следното изречение: „ Приемането на тактиката посредством отклонения да се отвлича вниманието от главния рисков за Гърция план „ Коридор № 8 “ става първостепенна задача… “
…Чета през последните дни информациите в българските медии, които приповдигнато възвестяват: „ Проектът Sea2Sea за реализирането, на който България и Гърция стартират работа, планува жп линия, свързваща Северна Гърция и България с Румънската граница и ще разреши превозването на обилни количества морски товари от Босфора… “ И още: “Гърция и България имат намерение да основат взаимно сдружение за ръководство на проекта… “
Ако задълбочено проучваме заложените в плана опори, за реализирането му, разбираме, че Гърция е вложила целеустремено средства за доизграждане на вътрешната си жп мрежа. И тази вътрешна жп мрежа е планувана и осъществена по този начин, че да доближава до българо-гръцката граница, подготвена да се свърже с бъдещата железопътна връзка до Румъния. Или както споделя народът „ С един патрон - два заека “. Т.е. с този план Атина от една страна маргинализира, за кой ли път, построяването на жп връзката, съставка на „ Коридор №8 “ и от друга – притегля забележителен % от контейнерните товари, които обичайно минават през Босфора…
Иван Николов
Ако се върнем още веднъж към фундаменталния алманах с документи, „ Реформата и икономическото съдействие в Югоизточна Европа “ и препрочетем деликатно 12-та глава, ще ни стане още по-ясно, че появяването на мегапроекта Sea2Sea напълно не е инцидентна, а поредно преследвана цел. Той е следващата стъпка към реализацията на заложената още в 1996 година тактика за отклонение на всяка инфраструктура по посока Изток-Запад.
Отново разпростирам този алманах, и още веднъж продължаваме да четем записаното в глава 12: “… Страни като Албания и България чакат да получат изгоди, възползвайки се от географското си положение… Естествено е, на тези упования да се опълчват стремежите на гръцката политика, чиято цел е да се реалокира центърът на тежестта в региона на връзките в Северна Гърция… “
И до момента в който българските елити настойчиво отхвърлят да виждат тази гръцка тактика, тогавашният президент на Р Македония Борис Трайковски „ изплю камъчето “. На конгрес в Страсбург ребром той уточни същността на казуса: „ За вас кулоар №8 от Бургас през Скопие до Драч, в реалност е №1 по своето икономическо значение…С течение на времето се появи интерес от избрани страни като Гърция да се прикачат към този кулоар посредством отклонения. Политически и стопански напън докара до занемаряване на главната идея… “ и значимата добавка: „ Стана по този начин, че авторитетни страни, да вземем за пример Гърция, си издействат от европейските фондове финансиране на отклоненията и по този начин отпада финансирането на самия коридор…Затова Македония е против… “(в. „ Сега “,28 юни 2002г. )
Нямам желание да приканвам интелекта, съвестта и държавническата отговорност на тези, които сега държат в ръцете си съдбините на България.
Проектът „ Коридор №8 “ продължава да бъде фантазия за България. А България с детски възторг се втурва да оказва помощ за реализирането на тактики, чиято единствен цел е осуетяването на инфраструктурата по оста “Изток – Запад “.
Тук място за думи няма. Има място за държавническа предвидливост – най-липсващата стока на българския политически пазар… /БГНЕС
------
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание „ България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.
Българските държавници, политици, управленци и депутати не схванаха, че стратегическата цел на Гърция е да осуетява реализирането на „ Коридор №8 “.
Ентусиазмът, с който се заприказва за тази десетилетна фантазия след подписването на 2 август 2017 година Договор за добросъседство и съдействие сред България и районен съд Македония, незабавно бе сподавен от Атина. Тя стремително стартира своя авариен вид – планът за построяването на жп връзка Русе – Варна – Бургас –Дедеагач – Кавала – Солун. Нещо повече. Тогавашният министър председател на Гърция Алексис Ципрас, предложения българския си сътрудник Бойко Борисов на 6 септември 2017 година в Кавала да подпишат меморандум за реализирането на този план.
Енергийната рецесия, обхванала освен Европа, а и доста други страни по света, стана мотив Гърция още веднъж да съживи фантазията си за реализирането на тази жп връзка. Това от една страна отвлича вниманието на България от инфраструктурата по оста “ Изток-Запад “, а въпреки това дава козове в ръцете на гръцките държавници да упорстват за реализирането на личната им инфраструктурна тактика. Така те ще инжектират висока доза стопански серум в прекомерно неизгодната в стопанско отношение автомагистрала Виа Игнатия, само че с изключителна геополитическа значимост за тях.
Случайно ли през 1996 година в Атина се появи сборникът с разбори, на който съм се позовавал нееднократно, озаглавен „ Реформата и икономическото съдействие в Югоизточна Европа. “ Книгата стартира с две встъпителни студии „ Гръцката външна политика на Балканите и в региона на Черно море “, с създател тогавашният министър на стопанската система Янис Папандониу и „ Гърция и Европа “ от проф. Панайотис Корлирас, ръководител на Йонийската банка, издала труда.Следват увод и 12 глави.
Съществена за нас е 12-та глава „ Отворена “ или „ затворена “ инфраструктура и политическите отклонения на пътя Игнатия “. Задължително е българските управленци да четат с нараснало внимание следното изречение: „ Приемането на тактиката посредством отклонения да се отвлича вниманието от главния рисков за Гърция план „ Коридор № 8 “ става първостепенна задача… “
…Чета през последните дни информациите в българските медии, които приповдигнато възвестяват: „ Проектът Sea2Sea за реализирането, на който България и Гърция стартират работа, планува жп линия, свързваща Северна Гърция и България с Румънската граница и ще разреши превозването на обилни количества морски товари от Босфора… “ И още: “Гърция и България имат намерение да основат взаимно сдружение за ръководство на проекта… “
Ако задълбочено проучваме заложените в плана опори, за реализирането му, разбираме, че Гърция е вложила целеустремено средства за доизграждане на вътрешната си жп мрежа. И тази вътрешна жп мрежа е планувана и осъществена по този начин, че да доближава до българо-гръцката граница, подготвена да се свърже с бъдещата железопътна връзка до Румъния. Или както споделя народът „ С един патрон - два заека “. Т.е. с този план Атина от една страна маргинализира, за кой ли път, построяването на жп връзката, съставка на „ Коридор №8 “ и от друга – притегля забележителен % от контейнерните товари, които обичайно минават през Босфора…
Иван Николов
Ако се върнем още веднъж към фундаменталния алманах с документи, „ Реформата и икономическото съдействие в Югоизточна Европа “ и препрочетем деликатно 12-та глава, ще ни стане още по-ясно, че появяването на мегапроекта Sea2Sea напълно не е инцидентна, а поредно преследвана цел. Той е следващата стъпка към реализацията на заложената още в 1996 година тактика за отклонение на всяка инфраструктура по посока Изток-Запад.
Отново разпростирам този алманах, и още веднъж продължаваме да четем записаното в глава 12: “… Страни като Албания и България чакат да получат изгоди, възползвайки се от географското си положение… Естествено е, на тези упования да се опълчват стремежите на гръцката политика, чиято цел е да се реалокира центърът на тежестта в региона на връзките в Северна Гърция… “
И до момента в който българските елити настойчиво отхвърлят да виждат тази гръцка тактика, тогавашният президент на Р Македония Борис Трайковски „ изплю камъчето “. На конгрес в Страсбург ребром той уточни същността на казуса: „ За вас кулоар №8 от Бургас през Скопие до Драч, в реалност е №1 по своето икономическо значение…С течение на времето се появи интерес от избрани страни като Гърция да се прикачат към този кулоар посредством отклонения. Политически и стопански напън докара до занемаряване на главната идея… “ и значимата добавка: „ Стана по този начин, че авторитетни страни, да вземем за пример Гърция, си издействат от европейските фондове финансиране на отклоненията и по този начин отпада финансирането на самия коридор…Затова Македония е против… “(в. „ Сега “,28 юни 2002г. )
Нямам желание да приканвам интелекта, съвестта и държавническата отговорност на тези, които сега държат в ръцете си съдбините на България.
Проектът „ Коридор №8 “ продължава да бъде фантазия за България. А България с детски възторг се втурва да оказва помощ за реализирането на тактики, чиято единствен цел е осуетяването на инфраструктурата по оста “Изток – Запад “.
Тук място за думи няма. Има място за държавническа предвидливост – най-липсващата стока на българския политически пазар… /БГНЕС
------
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание „ България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ