Създадена е първата в света „Google Maps“ за целия мозък
Проектът FlyWire проправя пътя към нови открития в невробиологията.
Международен проучвателен екип направи забележителна крачка напред с първата цялостна карта на невронните връзки в мозъка на плодовата мушица (Drosophila melanogaster). Тази научна работа, съпроводена от редица изявления, към този момент открива нови хоризонти в региона на неврологията и въобще не се допуска, че откритията ще свършат дотук.
Този тип карти, наречени конектоми, съставляват подробни диаграми на всички неврони и техните връзки в мозъка. Пълно изложение на нервната система е направено за първи път през 1986 година за червея Caenorhabditis elegans. Този организъм обаче няма повсеместен мозък, за разлика от плодовата мушица, която има по-сложна система – мозъкът на мухата съдържа 139 255 неврона, свързани с повече от 50 милиона синапса.
Моделът на плодовата мушица играе значима роля в проучванията на мозъка, защото при нея се следи комплицирано държание, в това число полет, навигация и даже пеене от страна на мъжките, с цел да привлекат женските. Разработването на карти като конектомата дава опция на учените по-добре да схванат по какъв начин невроните взаимодействат между тях и по какъв начин това води до действието на мозъка.
За да основат тази карта, учените комбинират най-съвременните технологии и опит от повече от 80 лаборатории от целия свят в границите на плана FlyWire. Процесът е извънредно трудоемък: първичната база данни включва 21 милиона изображения на мозъка на стара женска плодова мушица. Изкуствен разсъдък е оказал помощ да се изградят 3D реконструкциите на невроните, само че всяка от тях е трябвало да бъде тествана ръчно. В тази работа участваха стотици откриватели и доброволци.
Едно от главните провокации бе идентифицирането на повече от 50 милиона синапса и описването на 8400 типа неврони, от които над 4500 до момента бяха незнайни на науката. Това достижение е значим стадий към картографирането на мозъците на по-сложни организми.
Въпреки впечатляващия прогрес основаването на такава карта за човешкия мозък остава дълготрайно предизвикателство заради невероятната трудност на неговата конструкция. В бъдеще обаче откривателите възнамеряват да изградят конектоном на мозъка на мишка, което ще бъде идната стъпка към по-доброто схващане на действието на мозъка на бозайниците.
ДНК на мухите е 60% идентична с човешката ДНК и има доста сходства сред метода, по който работят нашите мозъци. Публикуването на новата мозъчна карта се обрисува като основно събитие, което сигурно ще дефинира вектора на невробиологията за доста десетилетия напред.
В мненията към тази публикация шеговито се споделя, че плодовата мушица (Drosophila melanogaster) към този момент е в Матрицата и в този момент е ред на лабораторните мишки. Засега не е ясно по кое време това ще се случи и за индивида.
