Древните неандерталци, а не Хомо Сапиенс, първи са покорили огъня
В Англия бяха открити фрагменти от пирит и следи от изгоряла глина, което може да значи, че неандерталците са първите хора в света, които са се научили да палят огън. Разкопките в местността Барнъм, която е на повече от 400 000 години, демонстрират, че ранните хора са направлявали огъня доста преди появяването на Хомо сапиенс в района. Геохимичните данни сочат, че това е най-старото доказано притежание на огъня от човешките предшественици на Земята. Досега се смяташе, че неандерталците са овладели огъня преди към 50 000 години, а Homo sapiens – още по-късно.
Способността за палене на огън се счита за най-важния стадий от човешката еволюция. Тя е разрешавала да подготвят храна, да се пазят от хищниците, да основават нови принадлежности и да сплотяват хората в обществени групи. Дълго време откривателите смятаха, че увереното притежаване на огъня се е появило доста по-късно и се свързва основно с ранните Homo sapiens.
От 2013 година насам се организират разкопки на археологическия обект Барнъм в графство Съфолк, Източна Англия. Мястото е известно още от началото на XX в. като място на палеолитно населено място с помощта на находките на каменни принадлежности. Последните разкопки разкриват доказателства за съществуването на антични човешки групи на мястото преди повече от 415 000 години, когато Барнъм е бил дребен сезонен водоем в гориста равнина.
Сега учените откриха скупчвания от нажежавани ръчни брадви, сектори от зачервена глина и фрагменти от пирит – минерал, който може да провокира искри при удар с кремък. Почервенялата глина е била неведнъж изпичана на място. Това подсказва, че това може да е било антично огнище. Пиритът е необичаен в този район, тъй че евентуално е бил донесен тук особено за разпалване на огън.
Находките на черепи в прилежащия град Суонскомб, които датират от същия интервал като Барнъм, помогнали да се дефинира, че огънят е бил разпален от неандерталци. Преките остатъци на самите поданици на Барнъм не са оживели, само че локализацията на находките и сравнението с известните неандерталски обекти ни разрешават да създадем обосновано съмнение, че античното място с следен огън е принадлежало на тях.
Преките доказателства за целеустремено потребление на огън от античните хора са много редки и постоянно двусмислени. Една от най-старите находки са червеникавите седименти на възраст 1,5 милиона години в Кооби Фора, Кения, които може би свидетелстват за огън в епохата на Homo erectus. По-скорошни, само че също спорни доказателства включват обгорели кости и принадлежности на възраст към 800 000 години, открити в Израел. По-широко и по-уверено разпространяване на използването на огън е записано от археолозите отпреди към 400 000 години от находки в пещери в Европа и отпреди към 200 000 години в Африка и Леванта. Въпреки това, както акцентират учените, доста от тези образци не разполагат с толкоз мощни геохимични доказателства, както неотдавна откритите следи в Барнъм.
Въпреки че от към десетилетие учените знаят, че някои неандерталци са умеели да палят огън, досега най-ранните доказателства са отпреди към 50 000 години. Новото изобретение измества тази дата с още 350 000 години и демонстрира, че неандерталците са били доста по-напреднали в софтуерно и умствено отношение, в сравнение с се смяташе до момента.
(function() { const banners = [ // --- БАНЕР 1 (Facebook Messenger) --- `




