Джон Болтън пред Политико: Нищо чудно, че британците гласуваха за напускане
Продължаващите политически разтърсвания в Обединеното кралство надали са поучителни, нито мярка за дълготрайната интернационална позиция на Лондон, написа за " Политико " Джон Болтън, 25-ият дипломат на Съединените щати в Организация на обединените нации и 26-ият консултант по националната сигурност на Съединените щати от 2018 до 2019 година
Всички демокрации изпитват периодически политически безредици, изключително при конституционни системи, където изпълнителната власт зависи от парламентарните болшинства. В отговор на актуалните предсказатели, британците с право могат да кажат, че тяхната народна власт се е справила доста по-добре през 20-ти век от тези на континента.
Прогнозирането на това, което в този момент следва за Обединеното кралство, изисква да се стартира с по-широката интернационална политическа среда. По-рано тази година Съединените щати и техните съдружници в НАТО не съумяха да възпрат Русия от навлизане в Украйна. Независимо от големите старания на Запада след 24 февруари, основополагащата историческа действителност е техният групов неуспех да предотвратят офанзивата на Москва ab initio. В края на краищата нуклеарното въздържане ни докара до победа в Студената война, само че Алиансът изглеждаше неграмотен за това по какъв начин да откри въздържане против стандартна офанзива.
Безпокойството за неустойчивостта на държавното управление е изцяло основателно, само че в случай че държавните управления не могат да отхвърлен външни закани, дали те са постоянни или нестабилни в последна сметка значи доста малко. И последствията от неуспеха да се възпре Русия в Украйна са дребна смяна спрямо неуспеха да се възпрат бъдещите войнствени дейности на Китай по неговата обширна индо-тихоокеанска външна страна.
След офанзивата на Кремъл, има мощен, в действителност безапелационен мотив, че Англия е била водещата задгранична мощ, подкрепяща Украйна. Под триумвирата на министър-председателя Борис Джонсън, външния министър Лиз Тръс и министъра на защитата Бен Уолъс, Лондон беше в челните редици на политическа увереност и водачество и на глава от популацията — дружно с Полша и балтийските републики — най-големият снабдител на военна помощ за Киев.
Разбира се, съвкупната помощ на Съединени американски щати, изключително включваща разузнаването, беше доста по-голяма, само че английската политическа увереност и ангажираност бяха непрекъснато постоянни. Нямаше диалози или неустановеност по отношение на " нищожно навлизане " от страна на Русия, както от президента на Съединени американски щати Джо Байдън в рисковите дни преди нашествието и никакви съмнения по-късно какво да даде на Украйна и какъв брой, както във Вашингтон и европейските столици.
Това, че и Джонсън, и Тръс паднаха от власт, без да навредят на фокуса на Обединеното кралство върху задачите му в Украйна, е индикативен миг във връзка с главната мощ и резистентност за мястото на Англия в международните каузи.
По-общо казано, няма благонадежден мотив, че някое друго европейско държавно управление сега се оправя по-добре в интернационалните въпроси. Вярно е, че английският паунд падна по време на вълненията и несигурността на държавното управление на Тръс, само че някой забелязал ли е, че еврото към момента е под паритета по отношение на $?
Във Франция президентът Еманюел Макрон трябваше да прокара бюджета на своето държавно управление, употребявайки изключителни конституционни разпореждания, защото Народното събрание не искаше да работи, а личната му законодателна поддръжка може да се пропука под напрежението. (За да бъда прям, несъмнено, федералният бюджетен развой на Америка също не работи от доста години.)
В Германия канцлерът Олаф Шолц се бори с следствията от десетилетия на неверна енергийна политика в съдружно държавно управление, което постоянно наподобява парализирано. Той неведнъж се е сблъсквал с въпроси дали Германия е в положение да води Европа или даже да поддържа стопанската система си енергична и жителите си топли тази зима.
Междувременно, кой знае какво ще се случи с новото съдружно държавно управление на Италия? И по този начин нататък.
Истинската неволя в Обединеното кралство е нежеланието на доста британци да одобряват решението на референдума за самостоятелност от 2016 година Този продължаващ вътрешен политически спор беше доста остър от Европейския съюз и неговите членове против смелостта на Англия да напусне Европейски Съюз. Инквизицията би трябвало да е въодушевила решимостта на доста европейски политически водачи да санкционират ереса на Лондон, значително с цел да обезкуражи другите даже да обмислят да изоставен. Преобладаващото въодушевление в Брюксел наподобява е, че колкото по-неприятно може да се направи за Обединеното кралство, като да вземем за пример превръщането на ирландския граничен въпрос в рецесия, толкоз по-добре.
Нищо чудно, че британците гласоподаваха за овакантяване.
Във Англия в този момент има нещо като проблем с Доналд Тръмп. Бившият президент на Съединени американски щати отхвърли - и към момента отхвърля - да одобри резултатите от президентските избори през 2020 година (по-конкретно, съвсем никакви други резултати от избори, на каквото и да е равнище, в Съединени американски щати не бяха оспорвани). По същия метод, доста английски Remainers просто няма да признаят, че са изгубили през 2016 година В Народното събрание и в съдилищата Remainers се пробваха да саботират законодателството, прилагащо резултата от референдума за Brexit и няма да изоставят вярата за ново гласоподаване.
Дори многото Remainers, които обществено споделиха, че одобряват резултатите, в действителност не го усетиха в сърцата си. Например, те продължиха да се придържат към фикцията, че преди формалното овакантяване на Англия, договорите и наредбите на Европейски Съюз не разрешават на Лондон да договаря за двустранни търговски съглашения, които могат да влязат в действие след реализиране на цялостна самостоятелност. Но това бяха нелепости. Британският народ беше оповестил с гласовете си, че Обединеното кралство напуща.
Да одобри обвързване с условия, които бяха неприложими и неразумни при събитията, върза ръцете на Англия, когато тя можеше да обезпечи десетки двустранни търговски покупко-продажби. Дали тогава Брюксел щеше да се държи по-зле от в този момент?
По същия метод британците, изключително Консервативната партия, не би трябвало да заключват, че данъчните оферти на Тръс, колкото и неприятно да се третират, са обречени вечно. Понастоящем малко се схваща какво прави или не прави правителството в тактиката си за внедряване, само че каквото и да се разкрие по-късно, просто ще разказва в детайли тактиката и механиката за това по какъв начин неприятната политика дерайлира положителните политики. Няма да се каже нищо за достолепията на самите проекти, с изключение на очарованието, което американските и европейски институции изпитват към поддържането на високи налози и ниски лихви. Може би в действителност се опасяват от стопански напредък. Моралът е да си спомним смелостта, която Маргарет Тачър и Роналд Рейгън демонстрираха в дните си на понижаване на налозите.
Скоро ще разберем по какъв начин идващия министър председател на Англия има намерение да продължи. Въпреки всичките ужасни предизвестия за идния провал на Консервативната партия, спомнете си коя е тяхната съпротива: Лейбъристката партия. Само това би трябвало да повдигне духа им.
Мишел убеждава Сунак Европейски Съюз и Лондон да работят дружно
Новият английски министър даде обещание да построи по-добро бъдеще за народа си
Всички демокрации изпитват периодически политически безредици, изключително при конституционни системи, където изпълнителната власт зависи от парламентарните болшинства. В отговор на актуалните предсказатели, британците с право могат да кажат, че тяхната народна власт се е справила доста по-добре през 20-ти век от тези на континента.
Прогнозирането на това, което в този момент следва за Обединеното кралство, изисква да се стартира с по-широката интернационална политическа среда. По-рано тази година Съединените щати и техните съдружници в НАТО не съумяха да възпрат Русия от навлизане в Украйна. Независимо от големите старания на Запада след 24 февруари, основополагащата историческа действителност е техният групов неуспех да предотвратят офанзивата на Москва ab initio. В края на краищата нуклеарното въздържане ни докара до победа в Студената война, само че Алиансът изглеждаше неграмотен за това по какъв начин да откри въздържане против стандартна офанзива.
Безпокойството за неустойчивостта на държавното управление е изцяло основателно, само че в случай че държавните управления не могат да отхвърлен външни закани, дали те са постоянни или нестабилни в последна сметка значи доста малко. И последствията от неуспеха да се възпре Русия в Украйна са дребна смяна спрямо неуспеха да се възпрат бъдещите войнствени дейности на Китай по неговата обширна индо-тихоокеанска външна страна.
След офанзивата на Кремъл, има мощен, в действителност безапелационен мотив, че Англия е била водещата задгранична мощ, подкрепяща Украйна. Под триумвирата на министър-председателя Борис Джонсън, външния министър Лиз Тръс и министъра на защитата Бен Уолъс, Лондон беше в челните редици на политическа увереност и водачество и на глава от популацията — дружно с Полша и балтийските републики — най-големият снабдител на военна помощ за Киев.
Разбира се, съвкупната помощ на Съединени американски щати, изключително включваща разузнаването, беше доста по-голяма, само че английската политическа увереност и ангажираност бяха непрекъснато постоянни. Нямаше диалози или неустановеност по отношение на " нищожно навлизане " от страна на Русия, както от президента на Съединени американски щати Джо Байдън в рисковите дни преди нашествието и никакви съмнения по-късно какво да даде на Украйна и какъв брой, както във Вашингтон и европейските столици.
Това, че и Джонсън, и Тръс паднаха от власт, без да навредят на фокуса на Обединеното кралство върху задачите му в Украйна, е индикативен миг във връзка с главната мощ и резистентност за мястото на Англия в международните каузи.
По-общо казано, няма благонадежден мотив, че някое друго европейско държавно управление сега се оправя по-добре в интернационалните въпроси. Вярно е, че английският паунд падна по време на вълненията и несигурността на държавното управление на Тръс, само че някой забелязал ли е, че еврото към момента е под паритета по отношение на $?
Във Франция президентът Еманюел Макрон трябваше да прокара бюджета на своето държавно управление, употребявайки изключителни конституционни разпореждания, защото Народното събрание не искаше да работи, а личната му законодателна поддръжка може да се пропука под напрежението. (За да бъда прям, несъмнено, федералният бюджетен развой на Америка също не работи от доста години.)
В Германия канцлерът Олаф Шолц се бори с следствията от десетилетия на неверна енергийна политика в съдружно държавно управление, което постоянно наподобява парализирано. Той неведнъж се е сблъсквал с въпроси дали Германия е в положение да води Европа или даже да поддържа стопанската система си енергична и жителите си топли тази зима.
Междувременно, кой знае какво ще се случи с новото съдружно държавно управление на Италия? И по този начин нататък.
Истинската неволя в Обединеното кралство е нежеланието на доста британци да одобряват решението на референдума за самостоятелност от 2016 година Този продължаващ вътрешен политически спор беше доста остър от Европейския съюз и неговите членове против смелостта на Англия да напусне Европейски Съюз. Инквизицията би трябвало да е въодушевила решимостта на доста европейски политически водачи да санкционират ереса на Лондон, значително с цел да обезкуражи другите даже да обмислят да изоставен. Преобладаващото въодушевление в Брюксел наподобява е, че колкото по-неприятно може да се направи за Обединеното кралство, като да вземем за пример превръщането на ирландския граничен въпрос в рецесия, толкоз по-добре.
Нищо чудно, че британците гласоподаваха за овакантяване.
Във Англия в този момент има нещо като проблем с Доналд Тръмп. Бившият президент на Съединени американски щати отхвърли - и към момента отхвърля - да одобри резултатите от президентските избори през 2020 година (по-конкретно, съвсем никакви други резултати от избори, на каквото и да е равнище, в Съединени американски щати не бяха оспорвани). По същия метод, доста английски Remainers просто няма да признаят, че са изгубили през 2016 година В Народното събрание и в съдилищата Remainers се пробваха да саботират законодателството, прилагащо резултата от референдума за Brexit и няма да изоставят вярата за ново гласоподаване.
Дори многото Remainers, които обществено споделиха, че одобряват резултатите, в действителност не го усетиха в сърцата си. Например, те продължиха да се придържат към фикцията, че преди формалното овакантяване на Англия, договорите и наредбите на Европейски Съюз не разрешават на Лондон да договаря за двустранни търговски съглашения, които могат да влязат в действие след реализиране на цялостна самостоятелност. Но това бяха нелепости. Британският народ беше оповестил с гласовете си, че Обединеното кралство напуща.
Да одобри обвързване с условия, които бяха неприложими и неразумни при събитията, върза ръцете на Англия, когато тя можеше да обезпечи десетки двустранни търговски покупко-продажби. Дали тогава Брюксел щеше да се държи по-зле от в този момент?
По същия метод британците, изключително Консервативната партия, не би трябвало да заключват, че данъчните оферти на Тръс, колкото и неприятно да се третират, са обречени вечно. Понастоящем малко се схваща какво прави или не прави правителството в тактиката си за внедряване, само че каквото и да се разкрие по-късно, просто ще разказва в детайли тактиката и механиката за това по какъв начин неприятната политика дерайлира положителните политики. Няма да се каже нищо за достолепията на самите проекти, с изключение на очарованието, което американските и европейски институции изпитват към поддържането на високи налози и ниски лихви. Може би в действителност се опасяват от стопански напредък. Моралът е да си спомним смелостта, която Маргарет Тачър и Роналд Рейгън демонстрираха в дните си на понижаване на налозите.
Скоро ще разберем по какъв начин идващия министър председател на Англия има намерение да продължи. Въпреки всичките ужасни предизвестия за идния провал на Консервативната партия, спомнете си коя е тяхната съпротива: Лейбъристката партия. Само това би трябвало да повдигне духа им.
Мишел убеждава Сунак Европейски Съюз и Лондон да работят дружно
Новият английски министър даде обещание да построи по-добро бъдеще за народа си
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ