Марсоходът “Кюриосити” взе първи скални проби от планината Шарп!
Продължаваме с новините от Марс. След сполучливото идване на “Мейвън ” и “Марсианска орбитална задача ”, в този момент се връщаме към самата повърхнина на планетата, тъй като марсоходът “Кюриосити ” най-сетне стартира същинската си научна задача.
Както отбелязахме на 12 септември, марсоходът “Кюриосити ” най-сетне доближи до планината Шарп. Дългоочакваното идване се проточи повече, в сравнение с ни се искаше. Марсоходът пътуваше близо седем месеца в космоса, от Земята до Марс и кацна сполучливо през август 2012 година, само че за жалост той се спусна прекомерно надалеч от мечтаното за проучване място – планината Шарп. Затова той стартира да пътува “по суша ” и това пътешестване се завлачи повече от две години. Всичко това изнерви теоретичен панел на НАСА, който откри, че прекалено много време е пропиляно в пътешестване, а още не са получени научни резултати.
Но “Кюриосити ” най-сетне доближи планината Шарп. А на 19 септември марсоходът навлезе измежду хълмовете Пахръмп – това са най-външните хълмове, които съставляват планината. Тогава стартира същинската работа – проучването на скалистите пластове, за които се допуска, че може да съдържат следи от антична органична материя, а може би и остатъци от античен живот. Тази сряда, на 24 септември, специфичната бормашина издълба в канара отвор с размер 6.7 сантиметра. Снимки, направени този четвъртък, потвърдиха, че дълбаенето е сполучливо. Фината пудра, взета от скалата, се съхранява в специфичен резервоар на роботизираната ръка на марсохода и напълно скоро ще бъде подадена на научните принадлежности.
Тази фотография, снимана от камерата PANCAM на марсохода “Кюриосити ” на 24 септември т.г. демонстрира новоиздълбаната дупка, откъдето бяха взети проби. Photo credit: NASA/JPL-Caltech/MSSS
“Мястото, на което дълбаем, се намира измежду най-ниските скални пластове на планината и отсам планираме да учим по-високите и по-млади пластове, които се намират на прилежащи хълмове ”, заяви ученият Ашуин Васадава.
“Ние към този момент удряме спирачка и започваме да учим тази чудна планина ”, добави Дженифър Троспър от Лабораторията за реактивно придвижване на НАСА. “Кюриосити прелетя стотици милиони благи, с цел да направи това ”
Преди да вземе проби, “Кюриосити ” направи едно мини-дълбаене. Подобно дълбаене се организира единствено за да се види дали мечтаната за проучване канара стои неподвижно на повърхността. Едва в случай че скалата излезе постоянна, екипът взема решение за същинското, дълбокото дълбаене, за взимане на проби.
В случая подбраната канара се оказа постоянна и подобаваща.
Разбираемо е недоволството на галактически запалянковци, които чакаха “Кюриосити ” да стигне планината по-бързо, да прави фотоси и да почне да я катери нависоко, че да погледнем Марс в цялата му хубост. Да, това би било хубаво и красивите фотоси са огромна реклама за галактическата стратегия на НАСА. Но главната научна цел за “Кюриосити ” не е самото самоцелно катерене на планини, а проучването на скалните пластове. Тези скални пластове бяха снимани в началото от орбитални апарати като “Марс Одисей ”, “Марс Глобъл Сървеър ” и “Марс Риконисънс Орбитър ”. Изучаването им се чака да разкрие каква е историята на Марс в далечното минало, какъв брой време са траяли “топлите ” интервали на Марс, когато е имало вода в течно агрегатно положение. Не на последно място, както към този момент бе упоменато нагоре, тези скали биха могли да са запазили органична материя от живот, който се е срещал в предишното.
До този миг, преди да доближи планината, “Кюриосити ” е издълбал и изучил общо три скали, само че към този момент няма безапелационни данни за съществуването на органика. Възможно е проучването на планинските скали най-сетне да докара до дълго чаканото изобретение.
За повече информация: НАСА
