Ще изчезне ли българското мляко? Ферми продължават да фалират
Продължава вносът на изсъхнало и охладено мляко от трети страни отвън Европейския съюз, сигнализират от Националната асоциация на млекопреработвателите.
В магазинната мрежа се продава и пакетирано мляко от Украйна, а доста от мандрите създават млечни произведения, като употребяват за суровина изсъхнало украинско мляко.
Фермери и млекопреработватели у нас едвам оцеляват в условия на дъмпингови цени и жестока конкуренция, с високи разноски, като съблюдават европейските стандарти.
Петър Петров се занимава от 13 години с отглеждане на животни, а преди 4 години фамилията му основава дребна мандра в габровското село Съботковци. За да не банкрутира фермата, затварят цикъла и създават млечни и месни артикули, които продават на фермерски пазари. „ Не е единствено украинският импорт проблем. Това е един артикул, който не може да бъде избран тъкмо от кое място е пристигнал. Едно украинско мляко, както едни френски картофи или едно зърно от Русия - не може да се каже от кое място е пристигнало. Много постоянно млякото идва от трети страни, минава най- постоянно през Унгария, през Румъния, влиза като румънско или унгарско мляко, а в действителност е украинско “, показва Петър Петров.
Според младия фермер, страната няма воля за отбрана продуктите родно произвеждане. „ В годините съм бил ръководител на Асоциацията на младите фермери. Ние имахме предпочитание да внедрим законови промени, че етикирането на продуктите да показва по-точна информация на клиента какво тъкмо той да употребява “, споделя той.
Георги Тончев е един от огромните животновъди във Великотърновско. Отглежда във фермата си 950 говеда - от тях 450 крави, юници и телета. „ Аз съм животновъд, не се занимавам със изсъхнало мляко, само че има някаква наклонност от повишаване на цените на суровото мляко, от към месец. Около левче, а до неотдавна бяха към 80 стотинки “, показва той.
Животновъдни ферми не престават да банкрутират и през тази година, а браншът е доста усложнен и недоходоносен.
„ Фуражите са скъпи заради сушата - тежката година. Добивите са доста дребни, слънчоглед, царевица, люцерна са доста скъпи. Лекарствата - и те са скъпи. Отглеждането на кравите е все по-скъпо със скъпите фуражи… Горе-долу към 10-15 лв. дневно изяжда една крава... Разходите са и за работната ръка, сега работим с узбекистанци във фермата “, показва Станимир Котларов, шеф на кравеферма.
Георги Тончев ще получи обезщетение от така наречен " украинска помощ ", само че счита, че страната би трябвало да промени механизма на субсидиране на фермите. „ Субсидиите би трябвало да са целево ориентирани в тази посока - да се оборудват фермите със модерни машини, технологии, нововъведения, да бъдат напълно целеви, да не се дават " на калпак ", а да се дават за вложения във фермите. Да може българският фермер да не е като бедняк от страната, а да има самочувствието на производител “, разяснява той.
А за потребителите Петър Петров счита, че законовите промени за минимални облаги от избрани артикули, е неработеща мярка. Според него на свободния пазар клиентите имат право да избират сред производители и марки, макар че избират огромните търговски вериги, където стоките са натоварени с огромни надценки.
