Fact-check | Унищожава ли Зелената сделка въглищните ни централи?
Продължава поддържането на безумната „ Зелената договорка “, която унищожава въглищните ни централи за сметка на солари и перки, чийто безценен ток заплаща българският бизнес, а от 2026 година и българските жители. Така стигаме до – безценен ток за българите, само че на ниска цена експорт на закрепени цени за Украйна, че дори желаеха да ни обвържат с контракт за 10 година "
Коментарът е на лидера на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов и мълниеносно се популяризира в обществените мрежи последните дни.
Последните седмици Зеленият пакт на Европейския съюз е на прицел в целия блок и българските политици не пропущат миг да яхнат антизелената вълна и даже да я употребяват за дезинформация.
Economic.bg реши да ревизира думите на Каракачанов, допитвайки се до публични институции и специалисти.
Унищожава ли „ Зелената договорка “ въглищните ни централи?
" Зелената договорка " на Европейския съюз е амбициозна политика за климата, която има за цел Европа да стане първият климатично безпристрастен континент до 2050 г. Тя е показана в края на 2019 година, само че малко по-късно светът, в това число и Европа, бяха разтресени от Covid-19, което забави осъществяването на проектите в документа.
България не е поемала съответен ангажимент за затваряне на въглищните си централи в границите на Европейската зелена договорка, само че е поела ангажимент за понижаване на въглеродните излъчвания, което може да докара до последователно ограничение на производството на електрическа енергия от въглища, само че и посредством внедряване на други ограничения.
Всъщност електрическата енергия от ТЕЦ-овете не е наранена от регулациите, а става все по-неконкурентоспособна поради цената на въглеродните излъчвания, които те заплащат. Те обаче нямат нищо общо със зеления пакт, а с доста по-стари европейски и световни политики.
Българските въглищни централи стартират да заплащат за въглеродните си излъчвания през 2007 година, когато страната се причислява към Европейския съюз и става част от Системата за търговия с излъчвания на Европейски Съюз (EU ETS).
В първия интервал на системата (2007 – 2012 г.) българските въглищни централи в началото получават безвъзмездни квоти за излъчвания, т.е. те не заплащат непосредствено за въглеродните излъчвания, само че би трябвало да рапортуват своите равнища на замърсяване. Във втория интервал (2013 – 2020 г.) безплатните квоти стартират последователно да понижават. От 2013 година въглищните централи стартират да купуват част от емисионните си квоти на въглеродния пазар.
Третият и четвъртият интервал на EU ETS стартират след 2020 година, като от 2021 година въглищните централи към този момент заплащат съвсем напълно за въглеродните излъчвания. Цената им обаче нараства доста през годините и в случай че през 2013 година тя е около 5 – 10 евро/тон CO2, до 2023 година надвишават 90 евро/тон. Накратко: това внезапно усилва разноските на въглищните ТЕЦ-ове, което ги прави все по-нерентабилни на пазара на електрическа енергия, в случай че няма държавна поддръжка за тях.
Бившият министър на околната среда и специалист в региона Юлиан Попов удостоверява, че това, което въздейства на ориста на въглищните ни централи, е цената на излъчванията.
Схемата за търговия с излъчвания работи още преди ние да сме влезнали в Европейския съюз, т.е. ние със самото си влизане в Европейски Съюз я одобряваме ", разяснява за Economic.bg той.
Според него не е изненада, че цените на въглеродните излъчвания са се качили и са стигнали нивата, на които са сега.
Той е безапелационен, че съответно Зелената договорка по никакъв метод не се отразява на въглищните ни централи, само че се отразяват други политики, които ние сме приели.
Попов изясни, че даже да не бяхме в Европейски Съюз ние отново щяхме да бъдем подложени на регулации, да вземем за пример до две години ще влезе в действие Механизмът за поправяне на въглеродните граници (CBAM), който ще постанова " въглеродно мито " на всяка трета страна, която внася в Европейски Съюз електричество, цимент или стомана.
Планът за възобновяване
Около Зелената договорка се появява Планът за възобновяване и резистентност, само че той не е част от нея. От Европейска комисия споделя, че макар неналичието на официална законодателна рамка за Европейския зелен пакт, проектите за възобновяване и резистентност са от главно значение за постигането на задачите му и превръщането на визията му в действителност.
Планът на България за възобновяване и устойчивост и териториалните проекти за обективен преход посочват 2038 година като целева дата за последователно извеждане от приложимост на производството на сила от въглища ", се споделя в позицията на Европейска комисия, изпратена до Economic.bg.
Попов от своя страна добавя, че в границите на Плана за възобновяване България поема ангажимент да понижи излъчванията на 10 въглищни съоръжения с 40% до 2026 година " В момента сме ги понижили с 46 – 48%, т.е. ние сме преизпълнили това, което сме дали обещание, безусловно без значение от Зелената договорка или Плана за възобновяване и резистентност ".
Обещанието и задължението нямат нищо общо с намаляването, то е резултат от това, че въглищата просто се заместват от възобновима сила и енергийна успеваемост до някаква степен. "
Разликата сред Зелената договорка и ПВУ е, че вторият се предлага от България на Европейската комисия, а не е политика наложена извън.
Какво съставлява Зелената договорка?
Европейският зелен пакт е пътна карта за трансформиране на стопанската система на Европейски Съюз в устойчива посредством преобразяване на климатичните и екологични провокации във благоприятни условия и реализирането на обективен и приобщаващ за всички преход, който обгръща всички браншове на стопанската система.
Зелената договорка е сбирка от разнообразни закони – над 175 тактики и начинания – свързани с качество на въздуха, храна, земеделие, превоз, строителство и други, споделя още Попов.
Като страна членка на Европейски Съюз България би трябвало да приведе политиките си в сходство с задачите на Европейския зелен пакт и да способства за общата цел на Съюза за понижаване на чистите излъчвания на парникови газове с най-малко 55% до 2030 година и реализиране на климатична индиферентност до 2050 година Държавите членки сега са в развой на актуализиране на своите национални проекти в региона на енергетиката и климата, като дефинират по какъв начин ще допринесат за постигането на задачите на Европейски Съюз за 2030 година България показа окончателния си проект, който можете да прегледате тук ", разяснява представител на Европейската комисия в България за Economic.bg.
Юлиан Попов уточни, че точно Зелената договорка даде подтик на декларирани от преди този момент ограничения, когато настана рецесията с съветския газ и Европа беше доста по-подготвена да форсира усвояването на зелена сила, която замести газа. Той добави, че последните пет години потреблението на газ в Европа пада непрекъснато, което е добре, тъй като по този метод се понижава въздействието на газа върху цената на електрическата енергия.
" А без тази организация на законодателството щяхме 2 – 3 години да се чудим какво да вършим и най-после да се сетим, че би трябвало да увеличим силата от други източници, възобновими източници ".
Зелената договорка ни даде опция да бъдем по-готови и да действаме по-бързо. Има позитивен резултат върху цените на електрическата енергия вследствие на Зелената договорка ".
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Юлиан Попов Зелена договорка Красимир Каракачанов План за възобновяване и резистентност въглищни централи Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 въглеродни емиисии Европейска комисия Fact-check
Коментарът е на лидера на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов и мълниеносно се популяризира в обществените мрежи последните дни.
Последните седмици Зеленият пакт на Европейския съюз е на прицел в целия блок и българските политици не пропущат миг да яхнат антизелената вълна и даже да я употребяват за дезинформация.
Economic.bg реши да ревизира думите на Каракачанов, допитвайки се до публични институции и специалисти.
Унищожава ли „ Зелената договорка “ въглищните ни централи?
" Зелената договорка " на Европейския съюз е амбициозна политика за климата, която има за цел Европа да стане първият климатично безпристрастен континент до 2050 г. Тя е показана в края на 2019 година, само че малко по-късно светът, в това число и Европа, бяха разтресени от Covid-19, което забави осъществяването на проектите в документа.
България не е поемала съответен ангажимент за затваряне на въглищните си централи в границите на Европейската зелена договорка, само че е поела ангажимент за понижаване на въглеродните излъчвания, което може да докара до последователно ограничение на производството на електрическа енергия от въглища, само че и посредством внедряване на други ограничения.
Всъщност електрическата енергия от ТЕЦ-овете не е наранена от регулациите, а става все по-неконкурентоспособна поради цената на въглеродните излъчвания, които те заплащат. Те обаче нямат нищо общо със зеления пакт, а с доста по-стари европейски и световни политики.
Българските въглищни централи стартират да заплащат за въглеродните си излъчвания през 2007 година, когато страната се причислява към Европейския съюз и става част от Системата за търговия с излъчвания на Европейски Съюз (EU ETS).
В първия интервал на системата (2007 – 2012 г.) българските въглищни централи в началото получават безвъзмездни квоти за излъчвания, т.е. те не заплащат непосредствено за въглеродните излъчвания, само че би трябвало да рапортуват своите равнища на замърсяване. Във втория интервал (2013 – 2020 г.) безплатните квоти стартират последователно да понижават. От 2013 година въглищните централи стартират да купуват част от емисионните си квоти на въглеродния пазар.
Третият и четвъртият интервал на EU ETS стартират след 2020 година, като от 2021 година въглищните централи към този момент заплащат съвсем напълно за въглеродните излъчвания. Цената им обаче нараства доста през годините и в случай че през 2013 година тя е около 5 – 10 евро/тон CO2, до 2023 година надвишават 90 евро/тон. Накратко: това внезапно усилва разноските на въглищните ТЕЦ-ове, което ги прави все по-нерентабилни на пазара на електрическа енергия, в случай че няма държавна поддръжка за тях.
Бившият министър на околната среда и специалист в региона Юлиан Попов удостоверява, че това, което въздейства на ориста на въглищните ни централи, е цената на излъчванията.
Схемата за търговия с излъчвания работи още преди ние да сме влезнали в Европейския съюз, т.е. ние със самото си влизане в Европейски Съюз я одобряваме ", разяснява за Economic.bg той.
Според него не е изненада, че цените на въглеродните излъчвания са се качили и са стигнали нивата, на които са сега.
Той е безапелационен, че съответно Зелената договорка по никакъв метод не се отразява на въглищните ни централи, само че се отразяват други политики, които ние сме приели.
Попов изясни, че даже да не бяхме в Европейски Съюз ние отново щяхме да бъдем подложени на регулации, да вземем за пример до две години ще влезе в действие Механизмът за поправяне на въглеродните граници (CBAM), който ще постанова " въглеродно мито " на всяка трета страна, която внася в Европейски Съюз електричество, цимент или стомана.
Планът за възобновяване
Около Зелената договорка се появява Планът за възобновяване и резистентност, само че той не е част от нея. От Европейска комисия споделя, че макар неналичието на официална законодателна рамка за Европейския зелен пакт, проектите за възобновяване и резистентност са от главно значение за постигането на задачите му и превръщането на визията му в действителност.
Планът на България за възобновяване и устойчивост и териториалните проекти за обективен преход посочват 2038 година като целева дата за последователно извеждане от приложимост на производството на сила от въглища ", се споделя в позицията на Европейска комисия, изпратена до Economic.bg.
Попов от своя страна добавя, че в границите на Плана за възобновяване България поема ангажимент да понижи излъчванията на 10 въглищни съоръжения с 40% до 2026 година " В момента сме ги понижили с 46 – 48%, т.е. ние сме преизпълнили това, което сме дали обещание, безусловно без значение от Зелената договорка или Плана за възобновяване и резистентност ".
Обещанието и задължението нямат нищо общо с намаляването, то е резултат от това, че въглищата просто се заместват от възобновима сила и енергийна успеваемост до някаква степен. "
Разликата сред Зелената договорка и ПВУ е, че вторият се предлага от България на Европейската комисия, а не е политика наложена извън.
Какво съставлява Зелената договорка?
Европейският зелен пакт е пътна карта за трансформиране на стопанската система на Европейски Съюз в устойчива посредством преобразяване на климатичните и екологични провокации във благоприятни условия и реализирането на обективен и приобщаващ за всички преход, който обгръща всички браншове на стопанската система.
Зелената договорка е сбирка от разнообразни закони – над 175 тактики и начинания – свързани с качество на въздуха, храна, земеделие, превоз, строителство и други, споделя още Попов.
Като страна членка на Европейски Съюз България би трябвало да приведе политиките си в сходство с задачите на Европейския зелен пакт и да способства за общата цел на Съюза за понижаване на чистите излъчвания на парникови газове с най-малко 55% до 2030 година и реализиране на климатична индиферентност до 2050 година Държавите членки сега са в развой на актуализиране на своите национални проекти в региона на енергетиката и климата, като дефинират по какъв начин ще допринесат за постигането на задачите на Европейски Съюз за 2030 година България показа окончателния си проект, който можете да прегледате тук ", разяснява представител на Европейската комисия в България за Economic.bg.
Юлиан Попов уточни, че точно Зелената договорка даде подтик на декларирани от преди този момент ограничения, когато настана рецесията с съветския газ и Европа беше доста по-подготвена да форсира усвояването на зелена сила, която замести газа. Той добави, че последните пет години потреблението на газ в Европа пада непрекъснато, което е добре, тъй като по този метод се понижава въздействието на газа върху цената на електрическата енергия.
" А без тази организация на законодателството щяхме 2 – 3 години да се чудим какво да вършим и най-после да се сетим, че би трябвало да увеличим силата от други източници, възобновими източници ".
Зелената договорка ни даде опция да бъдем по-готови и да действаме по-бързо. Има позитивен резултат върху цените на електрическата енергия вследствие на Зелената договорка ".
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Юлиан Попов Зелена договорка Красимир Каракачанов План за възобновяване и резистентност въглищни централи Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 въглеродни емиисии Европейска комисия Fact-check Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ