Продълговатият мозък (миеленцефалон) представлява част от главния мозък и е

Продълговатият мозък (миеленцефалон) съставлява част от основния мозък и е директно продължение на гръбначния мозък. За граница на продълговатия с гръбначния мозък се приема мястото, от което излиза първият гръбначномозъчен нерв.

Повърхността на продълговатия мозък не е гладка, върху нея се виждат редица изпъкналости и бразди. По предната му повърхнина минава надлъжно дълбока вадичка, а от двете и страни се разполагат странично надлъжни възвишения, които се назовават още пирамиди , заради своята характерна форма. Долните краища на двете пирамиди се прекръстосват отчасти, а по страничната (латералната) им повърхнина минава предностранична вадичка, от която излизат коренчетата на дванадесети черепномозъчен нерв – подезичен, който инервира мускулите на езика.

Странично от пирамидите се разполага издатина, която се отбелязва като маслина - oliva , заради своята форма. В браздата зад маслината излизат коренчетата на три черепномозъчни нерва – езиково-гълтачният, блуждаещият и аксесорният. Задната повърхнина на продълговатия мозък се разделя от една вадичка, към която се прикрепва и четвъртото мозъчно стомахче.

Свързани публикации.. Мозъчни стомахчета – каква функционалност извършват? 0 Епифизата - часовникът в нашия организъм 0 Калцификати в мозъка - по кое време се следят? 0

Продълговатият мозък се състои от бяло и сиво мозъчно вещество . По конструкция може да се преглежда като видоизменена част на гръбначния мозък.

В продълговатия мозък се разполагат редица витално значими центрове, чиято функционалност е обвързвана с контролиране на дишането, сърдечната активност, както и някои защитни рефлекси – повръщане, кихане и кашляне . В него се намират структури или ядра, които имат отношение към регулацията на слюноотделянето, гълтателен инстикт, обособяване на панкреатичен и стомашен сок.

Бялото вещество на продълговатия мозък се построява и от нишки на преминаващи възходящи и низходящи пътища от гръбначния дирек към основния мозък и назад. По този метод се реализира проводна функционалност , сходна на тази в гръбначния мозък. 1878