Историята на съветския Хачико
Прочутото японско куче Хачико чака стопанина си на жп гарата близо 10 години след гибелта му. В Съюз на съветските социалистически републики също има сходна история.
Годината е 1974. На московското летище „Внуково“ пасажерите се качват на аероплан Ил-18 на път за Норилск (в Далечния изток на страната). Един от пасажерите води дълъг и развълнуван спор със стюардесата на пистата, до момента в който немската му овчарка неспокойно го обикаля на каишка.
Изглежда, че диалогът не върви в посоката, в която се надява пасажерът. Накрая, извънредно смутен, той се отдалечава от стюардесата, навежда се към кучето си и смъква нашийника му. Кучето, мислейки си, че го пускат да се разноски, стартира радостно да тича по пистата.
То не вижда по какъв начин стопанинът му се качва на самолета, стълбата се подвига, вратата се затваря и самолетът се готви да отлети. След като най-сетне схваща какво се е случило, изуменото куче се втурва след набиращия скорост Ил-18 и дълго го следи с взор, до момента в който самолетът най-сетне не изчезва от погледа му. Така стартира историята, докоснала сърцата на милиони руски жители.
Изоставен другар
Александр Домогаров (младши)/“Марс Медиа Ентертейнмънт“, „Амедиа Продакшн“, 2020
Както се оказва по-късно, притежателят на кучето няма ветеринарен паспорт за любимеца си, тъй че просто го изоставя на летището. Внуково се трансформира в дом на кучето за цели две години.
След като се настанява на паркинга на летището, кучето всеки ден идва на пистата. Запомнило формата на модела Ил-18, той се втурва към всеки кацащ Ил-18 с вярата, че ще върне индивида, който то обича най-вече.
Скоро кучето притегля вниманието на водачите и на летищния личен състав. Първоначално, те се пробват да го заловен, само че на вятъра. Предпазливата овчарка не пречи на никого и, в нарушаване на всички правила, личният състав на Внуково поема грижата за нея.
Те хранят кучето, само че то отхвърля да се приближи към който и да било. В опит да схванат името му, те пробват най-различни разновидности. Кучето стартира да реагира на Алма, тъй че в последна сметка те вземат решение да я нарекат Палма.
Кучето прекарва всеки ден, без изключение и без значение от времето, на пистата, проследявайки самолетите Ил-18. Един от техниците си спомня сцената, при която притежателят спори със стюардесата, само че други детайлности за случая няма.
В последна сметка, един от водачите – Вячеслав Валентей, споделя историята за невероятната овчарка пред в. „Комсомолская правда“. „Ако не беше Валентей, никой нямаше да чуе за Палма“, си журналистът и фотограф Юрий Рост.
Рост пътува до Внуково, с цел да се срещне с необиновеното куче. „ Сега всички я храним ”, му чиновник на летището. „Но тя не яде от всяка ръка и не разрешава на всеки да я приближи. С изключение на Володин, техника. Изглежда са се сприятелили, само че тя не желае да върви и при него. Сигурно се бои, че ще изпусне самолета“.
Нов дом
Скоро в. „Комсомолская правда“ разгласява за Палма със заглавие „Две години чакане“, в която насочва зов към притежателя изоставил кучето: „Може би тази публикация ще бъде прочетена от индивида, изхвърчал на Ил-18 и евентуално решил, че кучето, което за жал се постанова да изостави, към този момент го е не запомнило. Този човек незабавно би трябвало да си вземе отпуска, да откри пари и да дохвъри до Москва“.
Историята на Палма допира цялата страна. Вестникът е засипан от хиляди писма от хора, които желаят да осиновят това правилно и лоялно куче.
Собственикът на кучето, изоставил я, заминавайки да работи в Далечния изток, също е открит. В писмо до вестника той се пробва да се оправдае, като твърди, че „се струпаха проблеми и забравих“ за кучето. Мъжът, обаче, не показва предпочитание или желание да се върне. Нито пък разкрива същинското име на кучето, тъй че тя продължава да е известна като Палма.
Започва търсене на нов притежател за кучето и в последна сметка Вера Котляревская от Киев – помощник в педагогическия институт и пра-пра-правнучка на известния украински стихотворец Иван Котляревски, е определена за новата му господарка. Тя подхожда към задачата да завоюва доверието на сензитивното куче доста внимателно и деликатно.
Вера си взема един месец отпуска и се настанява във Внуково. Тя посещава кучето всеки ден и скоро съумява да завоюва доверието му.
В последна сметка, Котляревская съумява да даде на Палма няколко приспивателни таблетки. На идващия ден, за своя голяма изненада, кучето се буди в чужд апартамент в столицата на руска Украйна.
Палма не демонстрира никаква експанзия или суматоха. „Много уравновесено куче, със постоянна нервна система и доста привикнало с хората и да живее в дом. У дома тя се приближи към спящата ми щерка, лизна я по бузката и деликатно взе ухото ѝ сред зъбите си“, Котляревская в дневника си. И въпреки всичко, кучето неведнъж се пробва да избяга, по тази причина балконът и прозорците би трябвало да стоят затворени непрестанно.
Едва шест месеца по-късно Палма се успокоява и най-сетне приема новия си дом и новата си господарка, на която подарява цялата си обич и отдаденост.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Годината е 1974. На московското летище „Внуково“ пасажерите се качват на аероплан Ил-18 на път за Норилск (в Далечния изток на страната). Един от пасажерите води дълъг и развълнуван спор със стюардесата на пистата, до момента в който немската му овчарка неспокойно го обикаля на каишка.
Изглежда, че диалогът не върви в посоката, в която се надява пасажерът. Накрая, извънредно смутен, той се отдалечава от стюардесата, навежда се към кучето си и смъква нашийника му. Кучето, мислейки си, че го пускат да се разноски, стартира радостно да тича по пистата.
То не вижда по какъв начин стопанинът му се качва на самолета, стълбата се подвига, вратата се затваря и самолетът се готви да отлети. След като най-сетне схваща какво се е случило, изуменото куче се втурва след набиращия скорост Ил-18 и дълго го следи с взор, до момента в който самолетът най-сетне не изчезва от погледа му. Така стартира историята, докоснала сърцата на милиони руски жители.
Изоставен другар
Александр Домогаров (младши)/“Марс Медиа Ентертейнмънт“, „Амедиа Продакшн“, 2020 Както се оказва по-късно, притежателят на кучето няма ветеринарен паспорт за любимеца си, тъй че просто го изоставя на летището. Внуково се трансформира в дом на кучето за цели две години.
След като се настанява на паркинга на летището, кучето всеки ден идва на пистата. Запомнило формата на модела Ил-18, той се втурва към всеки кацащ Ил-18 с вярата, че ще върне индивида, който то обича най-вече.
Скоро кучето притегля вниманието на водачите и на летищния личен състав. Първоначално, те се пробват да го заловен, само че на вятъра. Предпазливата овчарка не пречи на никого и, в нарушаване на всички правила, личният състав на Внуково поема грижата за нея.
Те хранят кучето, само че то отхвърля да се приближи към който и да било. В опит да схванат името му, те пробват най-различни разновидности. Кучето стартира да реагира на Алма, тъй че в последна сметка те вземат решение да я нарекат Палма.
Кучето прекарва всеки ден, без изключение и без значение от времето, на пистата, проследявайки самолетите Ил-18. Един от техниците си спомня сцената, при която притежателят спори със стюардесата, само че други детайлности за случая няма.
В последна сметка, един от водачите – Вячеслав Валентей, споделя историята за невероятната овчарка пред в. „Комсомолская правда“. „Ако не беше Валентей, никой нямаше да чуе за Палма“, си журналистът и фотограф Юрий Рост.
Рост пътува до Внуково, с цел да се срещне с необиновеното куче. „ Сега всички я храним ”, му чиновник на летището. „Но тя не яде от всяка ръка и не разрешава на всеки да я приближи. С изключение на Володин, техника. Изглежда са се сприятелили, само че тя не желае да върви и при него. Сигурно се бои, че ще изпусне самолета“.
Нов дом
Скоро в. „Комсомолская правда“ разгласява за Палма със заглавие „Две години чакане“, в която насочва зов към притежателя изоставил кучето: „Може би тази публикация ще бъде прочетена от индивида, изхвърчал на Ил-18 и евентуално решил, че кучето, което за жал се постанова да изостави, към този момент го е не запомнило. Този човек незабавно би трябвало да си вземе отпуска, да откри пари и да дохвъри до Москва“.
Историята на Палма допира цялата страна. Вестникът е засипан от хиляди писма от хора, които желаят да осиновят това правилно и лоялно куче.
Собственикът на кучето, изоставил я, заминавайки да работи в Далечния изток, също е открит. В писмо до вестника той се пробва да се оправдае, като твърди, че „се струпаха проблеми и забравих“ за кучето. Мъжът, обаче, не показва предпочитание или желание да се върне. Нито пък разкрива същинското име на кучето, тъй че тя продължава да е известна като Палма.
Започва търсене на нов притежател за кучето и в последна сметка Вера Котляревская от Киев – помощник в педагогическия институт и пра-пра-правнучка на известния украински стихотворец Иван Котляревски, е определена за новата му господарка. Тя подхожда към задачата да завоюва доверието на сензитивното куче доста внимателно и деликатно.
Вера си взема един месец отпуска и се настанява във Внуково. Тя посещава кучето всеки ден и скоро съумява да завоюва доверието му.
В последна сметка, Котляревская съумява да даде на Палма няколко приспивателни таблетки. На идващия ден, за своя голяма изненада, кучето се буди в чужд апартамент в столицата на руска Украйна.
Палма не демонстрира никаква експанзия или суматоха. „Много уравновесено куче, със постоянна нервна система и доста привикнало с хората и да живее в дом. У дома тя се приближи към спящата ми щерка, лизна я по бузката и деликатно взе ухото ѝ сред зъбите си“, Котляревская в дневника си. И въпреки всичко, кучето неведнъж се пробва да избяга, по тази причина балконът и прозорците би трябвало да стоят затворени непрестанно.
Едва шест месеца по-късно Палма се успокоява и най-сетне приема новия си дом и новата си господарка, на която подарява цялата си обич и отдаденост.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ