Бум на гъбите
Лятото настъпи, само че дъждовете в страната не стопират. И до момента в който някои се насочат към морето, други търсят спокойствието и хладината на гората. Там обаче, даже в тези горещини, се срещат десетки типове гъби, някои от които отровни. Оказва се, че и ползата на българина към този артикул нараства през последните години.
Горите на Стара планина са изпълнени с разнообразни типове гъби. Заради топлото време, комбинирано с дъждове, около дърветата и поляните могат да бъдат открити голям брой ядливи и отровни гъби, някои от които си наподобяват.
Гъбарят Катя Петкова регистрира, че има засилен интерес от страна на потребителите към дивите гъби. Въпреки това неналичието на знания може да докара до неприятности за техния потребител.
Въпреки че към този момент е юни месец, в горите и по полетата може да срещнете гъбари, в търсене на разнородни типове.
" Поради климатичните промени, само февруари месец не съм ходила за гъби. Март месец отново започнаха първите пролетни гъбки, които са майската гъба, смръчкулата. Декември съм брала. Ноември брах манатарка, през последните години е доста релативно. Трябва да е топло времето, да е валяло ", споделя Катя Петкова.
Катя е акушер в Стара Загора, само че в свободното си време обикаля страната за гъби. Сега е избрала региона на Габрово.
„ В момента се намират манатарки, патешки крайник, лютива млечница, които малко хора я употребяват, общо взето това са най-комерсиалните гъби “, изясни още тя.
Някои от ядливите обаче имат двойници, рискови за здравето.
„ Отровните се разпознават по външните белези. Трябва доста добре да се огледат. Да се извади гъбата деликатно с цялото пънче и да се огледат шапката, пънчето, пръстена. Също по този начин цветът трансформира ли се при пострадване, тъй като има доста близки типове, които си наподобяват едно към едно, само че са малко факторите, които ги разграничават “, добави още Катя.
Набраните от Катя гъби раздава на близки и другари, само че все по-често получава запитвания и от непознати.
„ Последните години хората са се ориентирали към екологично чистите артикули. Диворастящите гъби са екологично чисти “, прецизира Катя.
По думите й всяка гъба има собствен личен характерен усет.
„ Няма по какъв начин да бъдат култивирани тези гъби и няма по какъв начин да бъдат съпоставени. Една с една не си наподобяват като вкусови качества “, добави още тя.
По данни на Националния статистически институт, българите употребяват от ден на ден гъби годишно, а обичаната им е манатарката.
По неофициални данни над 200 000 души се занимават с гъбарство в България и доста други се причисляват към берачите, тъй като избират екологично чистия артикул пред култивирания.
Горите на Стара планина са изпълнени с разнообразни типове гъби. Заради топлото време, комбинирано с дъждове, около дърветата и поляните могат да бъдат открити голям брой ядливи и отровни гъби, някои от които си наподобяват.
Гъбарят Катя Петкова регистрира, че има засилен интерес от страна на потребителите към дивите гъби. Въпреки това неналичието на знания може да докара до неприятности за техния потребител.
Въпреки че към този момент е юни месец, в горите и по полетата може да срещнете гъбари, в търсене на разнородни типове.
" Поради климатичните промени, само февруари месец не съм ходила за гъби. Март месец отново започнаха първите пролетни гъбки, които са майската гъба, смръчкулата. Декември съм брала. Ноември брах манатарка, през последните години е доста релативно. Трябва да е топло времето, да е валяло ", споделя Катя Петкова.
Катя е акушер в Стара Загора, само че в свободното си време обикаля страната за гъби. Сега е избрала региона на Габрово.
„ В момента се намират манатарки, патешки крайник, лютива млечница, които малко хора я употребяват, общо взето това са най-комерсиалните гъби “, изясни още тя.
Някои от ядливите обаче имат двойници, рискови за здравето.
„ Отровните се разпознават по външните белези. Трябва доста добре да се огледат. Да се извади гъбата деликатно с цялото пънче и да се огледат шапката, пънчето, пръстена. Също по този начин цветът трансформира ли се при пострадване, тъй като има доста близки типове, които си наподобяват едно към едно, само че са малко факторите, които ги разграничават “, добави още Катя.
Набраните от Катя гъби раздава на близки и другари, само че все по-често получава запитвания и от непознати.
„ Последните години хората са се ориентирали към екологично чистите артикули. Диворастящите гъби са екологично чисти “, прецизира Катя.
По думите й всяка гъба има собствен личен характерен усет.
„ Няма по какъв начин да бъдат култивирани тези гъби и няма по какъв начин да бъдат съпоставени. Една с една не си наподобяват като вкусови качества “, добави още тя.
По данни на Националния статистически институт, българите употребяват от ден на ден гъби годишно, а обичаната им е манатарката.
По неофициални данни над 200 000 души се занимават с гъбарство в България и доста други се причисляват към берачите, тъй като избират екологично чистия артикул пред култивирания.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ