Скъпи Еманюел и драги Олаф - така се обръщаха един

" Скъпи Еманюел и драги Олаф " - по този начин се обръщаха един към различен немският канцлер Олаф Шолц и френският президент Еманюел Макрон по време на скорошното първо публично държавно посещаване на собственик на Елисейския замък в Германия от 24 години. Много знаци имаше по време на това посещаване - Макрон беше специфичен посетител на честванията на 75-та годишнина от приемането на немската конституция, по-късно държа тирада за Европа пред млада аудитория в Дрезден, в източна Германия, където има най-вече евроскептици, а най-после беше признат от канцлера в бароковата държавна вила в Мезеберг край Берлин, чийто първи посетител след обединяването на Германия беше Жак Ширак. Там се чу и може би най-важното изречение от тридневната аудиенция: " Винаги стигаме до консенсус и единствено това има значение. "

Но двамата европейски водачи не съумяха да заблудят публиката, че химията сред тях не се получава. Различията личат по редица въпроси - от сигурността и самостоятелното показване на Европейски Съюз на международната сцена, през енергийната политика до политиката по отношение на Русия и войната в Украйна. А за търканията сред Франция и Германия, опозицията в Берлин упреква, естествено, ръководещите, и по-специално канцлера социалдемократ Олаф Шолц. Към него още през октомври депутатът от опозиционния Християндемократически съюз Кнут Абрахам насочи въпрос в Бундестага, по какъв метод Германия би била въвлечена във войната в Украйна, в случай че достави на Киев далекобойни крилати ракети " Таурус ".

Получил ли е отговор, попита БНР Кнут Абрахам, член на парламентарната комисия за външна политика, който тези дни беше в София.

Получих не доста явен отговор. Моят укор към канцлера е, че взима това решение, макар че интернационалното право изрично позволява доставката на ракети " Таурус " на Украйна, която е жертва на експанзия. Голяма част от германците обаче в действителност се тормозят, че по този метод страната ни ще бъде въвлечена във войната. Проблемът е, че не се изяснява на хората, че не е по този начин.

Доволни ли сте от ролята, която играе Германия във войната? Помага ли задоволително на Украйна и може ли да направи повече?

И да, и не. Въпреки че съставлявам опозицията, би трябвало да призная, че Германия в действителност доста оказва помощ на Украйна. Но чувството е друго. И казусът е в връзката. Правителството и изключително канцлерът оставят усещането, че някой би трябвало дълго време да ги увещава да създадат нещо. А това вреди на имиджа на Германия. Излиза, че оказваме помощ, само че някак макар желанието си и едвам след напън.

Германия прави това, което би трябвало, само че въпреки всичко държавното управление се води от социалдемократическата партия, която - да не забравяме - е изправена измежду руините на личната си политика по отношение на Русия.

Ако би трябвало да сме почтени, Ангела Меркел, 16 години канцлер от Вашия Християндемократически съюз, продължи същия курс на социалдемократите.

Така е. Прекалено дълго се надявахме, че някак си нещата ще вървят добре. Пренебрегвахме предизвестията на балтийските страни и на Полша. Надявахме се, че Путин няма да ескалира напрежението и няма да влезе в Украйна.

Тази вяра беше съществената неточност, която допуснахме. Подценихме Путин, не разчетохме вярно неговите ходове. Отдали се бяхме на илюзията, че всичко ще върви по този начин, както по времето на Съветския съюз, и че политиката няма да пречи на бизнеса.

Сега, когато това явно към този момент не е допустимо, каква тактика би трябвало да се следва, тъй че оповестеният за военнопрестъпник съветски президент да не излезе като победител от войната?

Много е значимо да подчертая, че в Германия всички - както държавното управление, по този начин и опозицията, а сигурен съм, че това важи и за България - желаеме мир.

Мир обаче може да има единствено с присъединяване и на двете воюващи страни. Но дано си спомним какво сподели Путин в своето новогодишно послание и в речите си през последните няколко дни и седмици. Или какво тръби неговият доближен Дмитрий Медведев. Посланието е ясно: украинците би трябвало да изберат сред гибелта и подчинението си на Русия. Това не ми наподобява на подобаваща атмосфера за водене на мирни договаряния.

Съвсем неотдавна в Германия на посещаване беше френският президент Еманюел Макрон. Това е първата публична държавна аудиенция на френски президент във федералната република от 24 години. Какво споделя това за двустранните връзки?

Характерът на това посещаване - публично държавно посещаване с всички произлизащи от това почести - беше нужен знак, с цел да бъдат разсеяни подозренията, че сред Франция и Германия има напрежение.

За страдание обаче тези подозрения са основателни. Причината значително е в оскъдната връзка сред Берлин и Париж. А това е притеснително, тъй като в случай че сред Германия и Франция няма единодушие по европейските въпроси, в Европа мъчно може да бъде реализирано каквото и да било.

Но двамата категорично подчертаха, че постоянно стигат до единодушие.

Да, по този начин е. След всяка среща Шолц и Макрон споделят, че се схващат добре. Но не по този начин наподобяват нещата, в случай че се вгледате по-внимателно. Много дълго време обичайните взаимни държавни съвещания бяха отлагани или въобще не се организираха. Имаше анулирани визити. А това са единствено външните белези на една не изключително хармонична връзка.

Моето усещане е, че канцлерът Шолц залага на специфични връзки на Германия със Съединените щати. Особено за Украйна. Това е неточност. Европа може да има въздействие във Вашингтон или където и да било другаде по света единствено в случай че е обединена. А Европа може да е обединена единствено в случай че Германия и Франция вървят дружно в една посока.

Но в действителност това не се случва за първи път в нашата история. И Герхард Шрьодер - също канцлер от социалдемократите - се опитваше да заобиколи Франция, обединявайки се тогава с английския министър председател лейбърист Тони Блеър. Но Англия излезе от Европейски Съюз. А през днешния ден оставам с усещането, че немското държавно управление е подчинило решенията си във връзка с войната в Украйна на американския президент Джо Байдън. Пак споделям - това е неточност.

Но тази неточност, както казвате, докара напълно неотдавна до едно вярно решение, както разяснява Вашата партия - откакто Байдън разреши на Украйна да употребява американски оръжия за нанасяне на удари по съветска територия същото позволение даде и Шолц.

Да, това е добър образец. Толкова доста се изговори и изписа за лидерската роля на Германия! И тъкмо по този въпрос, по който в действителност няма две отзиви, Германия можеше да направи първа стъпката, дружно с Франция, само че още веднъж пропусна опцията. Нека напомня - до това решение се стигна откакто Русия стартира масираните си офанзиви против цивилни и инфраструктура в Харков, на самата граница.

По време на визитата на Макрон в Германия, за което говорихме, той даде ясно да се разбере каква е позицията на Франция по въпроса. Ноканцлерът не пое тази протегната ръка, а изчака решението на американците.

Една от кулминационните точки по време на визитата на Макрон в Германия беше неговата тирада в Дрезден за бъдещето на Европа - тирада, която той държа пред младежи. И предизвести още веднъж, че Европа е смъртна, че заплахата Европейски Съюз - подобен какъвто го познаваме, да бъде опустошен е действителна. Това ли е най-голямото предизвикателство пред Евросъюза?

Не ме тормозят партиите, които желаят да трансформират Европейски Съюз от вътрешната страна. Ако се вгледате във фигурите в тези партии, бързо ще разберете, че те не са в положение да водят градивна политика. Още повече, че в техните редици стартира разпад.

Това, което в действителност ме тормози, е, че доста европейци, в това число младежи, губят религия в Европейски Съюз. Много от тях се подлъгват по националистите или пък въобще не гласоподават. Точно по тази причина считам, че речта на Макрон в Дрезден беше извънредно значима, с цел да осъзнаем, какъв брой скъп за всички ни е Европейски Съюз. Погледнат извън, той е притегателна мощ за толкоз доста страни, тъй като ние сме съюз на благоденствието и сигурността. Най-малкото поради това ние, европейските политици, би трябвало непрекъснато да се борим за мозъците и сърцата на европейските жители.

Дрезден, столицата на Саксония, евентуално не е определен инцидентно за европейската тирада на Макрон. В Саксония, Тюрингия и Бранденбург, където е Вашият изборен регион, през септември предстоят районни избори. И в трите източногермански провинции в социологическите изследвания безапелационно води крайнодясната популистка партия " Алтернатива за Германия ". Вашият Християндемократически съюз неведнъж е заявявал, че сред вас има " огнеупорна " стена, че в никакъв случай няма да влезете в каквато и да е колаборация с крайната десница. Колко постоянна е тази " огнеупорна " стена, тъй като в близкото минало имаше пробиви?

Тази метафора е необятно публикувана. Разбирам въпроса, само че ще Ви отговоря по този начин: Нямаме нищо общо с тези хора. Огнеупорната стена сред нас и тях са изцяло другите ни политически и духовни визии и полезности. Между християндемократите и националистите не може да има каквото и да било съдействие. Нито имаме общи политически цели, нито споделяме общи хрумвания. ХДС е проевропейска партия с резервирано отношение към Русия, в това число в годините на канцлера Меркел.

Въпросът ми е какво ще прави ХДС, в случай че " Алтернатива за Германия " завоюва безапелационно районните избори наесен и се трансформира в незаобиколим фактор при съставянето на локални държавни управления.

Не имам вяра да се стигне до патова обстановка, само че фактически проблем има - допустимо е да се наложи съставяне на коалиция против " Алтернатива за Германия " от всички останали партии, които ще влязат в локалните парламенти. Това е проблем, тъй като в прочут смисъл ще обслужи опорните точки на крайнодесните - че единствено и единствено да ги изолират, демократичните партии са подготвени да загърбят идеологиите си и да влязат в коалиция.