Прочетете го пак. Демокрацията е план нас да ни няма.

Прочетете го отново. Демокрацията е проект нас да ни няма. И хиляди от нас очевидно са съгласни на това. И стотици от нас очевидно работят върху тази задача. Това написа в обществените мрежи някогашният тв водещ Мартин Карбовски.

Тази мисъл не хрумва просто по този начин от неврастения или геополитически уплахи. Идеята нас да ни няма към този момент не се крие. Идеята към този момент се декларира. Идеята е към този момент в университетите, медиите, властта. Ние оставаме извън и очевидно демокрацията е проект нас да ни няма.

Два гласа разясня през днешния ден. По Дарик  радио - мъжкият глас споделя, че досегашният Бог е прекомерно нечовечен, напряко неприятен - като татко. Искал Бог, който да не санкционира.
Според мен този човек не е чел. Но на него ние сме му дали властта да заменя един Бог с различен. Да риплейсва от през днешния ден за на следващия ден. По-нежен Бог, по-приятен, по-малко изискващ жертви.

Наречете го Богът на доцент Гочев. Гочев преосновава религията, създава Бог. Как прави това? По Дарик радио. Единственото му преимущество в това произвеждане е, че го пускат по Дарик радио. Вас за какво не ви пускат?!

Демокрацията е проект Бог да го няма. И ние в този момент ще се впуснем с амебни разногласия - това народна власт ли е, имаше ли такава, кой и отговорен. Спрете разногласията - разберете, че както и да наричате днешната ера, тя има проект да смени Бог. А вас? Когато сменят Бог дали ще се поколебаят за вас?

Самотен трагизъм е да слушаш днешното електронно жужене. Сякаш хората са изчезнали, а Бог се демонтира като монумент от киборги  на хонорар.

След него женският глас споделя, че около демонтажа на Бог би трябвало да изчезнат и църквите, които подвигат доста звук. Камбаната им шуми.

Личният ми Апокалипсис тиктака в тия думи. Очаквам небето да се изсипе. Гневни тръби и гласове да пробият жегата. Но няма никой. Не се появява читателят на Недялко Славов с неговата камбана да се уплаши, да реагира, да анатемоса, да изригне. Мъжкият глас демонтира Бог. Женският глас демонтира камбаната. Не споделя дали мюезинът е по-добър от камбаната. Женският глас е нерешителен - знае, че в случай че каже нещо срещу мюезина, ще бъде раздран. В отбрана на камбаната няма никого.
Женският глас споделя по радиото, че няма потребност от храм. Или ще е някакъв различен храм. Модерен Храм-каравана на вазектомията. Пластмасовото медресе на дилдото от Последния ден. Параклисът на химическата конституционална промяна на пола. 
Не знам какъв храм идва, само че моят е разгласен за срутване. Не знам какъв нов храм идва, само че към този момент се проповядва за него.

Безобидно е. Незлобливо е. Като част от свободата на словото по Дарик радио. Собствениците на радиото са заложници, допускам, че са отвлечени в тунелите на новите храмове.

Наречете я както желаете епохата. Аз ще я назовавам народна власт, тъй като мечтах за нея и пердах ядох за нея. Но през днешния ден знам, че демокрацията има проект нас да ни няма. 

Дали този, който протяга ръка на мравуняка има проект за мравките?

Дайте си сметка. Дайте си сметка за страха в душите си, който наричате положително образование и си дайте сметка по какъв начин вас ви няма в Дарик радио.

Защото там към този момент има нов Бог и храмът се изтръгва от тази земя, нашата.
Нашата ли споделих?