Йотова: Кризата с Ковид-19 открои още по-силно необходимостта от единна национална политика с българите в чужбина
„ Проблемите ни през днешния ден с Република Северна Македония са резултат и от неналичието на национална политика за сънародниците ни зад граница. Отношенията там се свиха до издаване на български паспорти, без да разширяваме въздействието на България, даже и след подписването на Договора за добросъседство “. Това съобщи вицепрезидентът Илияна Йотова на среща на „ Дондуков “ 2, отдадена на финала на виртуалната самодейност „ Будната България “ и последно за годината съвещание на Съвета за работа с българите в чужбина. Вицепрезидентът уточни като индикативен образец, че в „ Будната България “ са получени материали даже от далечна Австралия и още 18 страни, само че не и от прилежаща Република Северна Македония. Илияна Йотова посочи, че страната ни няма никакво лоби измежду европейските си сътрудници за издържаната и единомислеща българска позиция. „ Нямаме лоби в научните среди в славистиката. Не възстановихме и не открихме нови лекторати по български език, за разлика от съществуващи македонски “, уточни вицепрезидентът.
В срещата участваха шефът на Българското национално радио Андон Балтаков и шефът на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българска академия на науките проф. доктор Владимир Пенчев. Двете институции са сътрудници в самодейността „ Будната България “. Своята равносметка за изминаващата година направиха и членовете на Съвета за работа с българите в чужбина към вицепрезидента. В него вземат участие представители на изпълнителната и законодателната власт, водещи учени, политолози, академични преподаватели, публицисти и общественици. В разгорите се включиха и представители на медиите, които интензивно наблюдават тематиката за българите в чужбина.
Илияна Йотова посочи, че рецесията с Ковид-19 открои още повече нуждата от национална политика за българите в чужбина. „ Удвоихме и безусловно утроихме кореспонденцията си с нашите общности от историческите диаспори, от остарялата и нова емиграция. Тези месеци напролет се роди една нова взаимност, сред непознати хора от всички краища в света “, уточни вицепрезидентът.
През 2020 година от президентската институция беше плануван огромен конгрес, който да събере представители на българите в чужбина и дружно с българите в България да се обсъдят общите политики. Пандемията попречва реализирането му.
Вицепрезидентът показа резултатите от двете виртуални начинания, които провежда с българите в чужбина през 2020 година Стотици българи от всички краища на света се включиха в „ Голи са без книги всички нации “ по случай 24 май и в „ Будната България “ за Деня на националните будители.
Илияна Йотова открои някои от главните проблеми , с които се сблъскват сънародниците ни зад граница и споделят пред нея. Остър остава казусът с намирането на учители по български език в чужбина освен поради неналичието на материални тласъци, само че и поради административни спънки. „ Въпреки смяната на Постановление на Министерски съвет №103 за студенти от български генезис, редица исторически общности остават отвън обсега му “, уточни Илияна Йотова. Вицепрезидентът е на мнение, че онлайн образованието може да се практикува и в съботно-неделните учебни заведения и за децата, които нямат опция присъствено да посещават уроците.
„ В изискванията на пандемия по безапелационен метод се акцентира нуждата от Български културен институт – концепция, която представяме от години и която среща необятна социална поддръжка, само че не и от виновните институции “, акцентира Илияна Йотова.
В изявлението си вицепрезидентът означи и многочислените сигнали за забавени с години молби за възобновяване на българско поданство. „ Липсва задоволително информация, а неработещото електронно ръководство затруднява хората от по-далечните точки на света “, уточни Илияна Йотова.
Вицепрезидентът посочи като проблем незадоволителното и непрозрачно подкрепяне на българските общности зад граница, както и неналичието на интегриращи стратегии за служащи и експерти от българските диаспори. „ Липсват тласъци и механизми за взаимни бизнес-проекти, за взаимни предприятия, за развиване на теоретичен капацитет и дуални образования, за кредитиране и банкови преференции за вложения на българи от чужбина “, съобщи Илияна Йотова.
Всички участници в срещата акцентираха непрекъснатата ангажираност на вицепрезидента с политиките за българите зад граница. Единодушно беше мнението, че България би трябвало да води дейна политика със сънародниците ни в чужбина, а не да има поддържаща функционалност и да разчита единствено на персоналната им мотивация за опазване на българската еднаквост и разпространяването на българското въздействие по света.
В срещата участваха шефът на Българското национално радио Андон Балтаков и шефът на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българска академия на науките проф. доктор Владимир Пенчев. Двете институции са сътрудници в самодейността „ Будната България “. Своята равносметка за изминаващата година направиха и членовете на Съвета за работа с българите в чужбина към вицепрезидента. В него вземат участие представители на изпълнителната и законодателната власт, водещи учени, политолози, академични преподаватели, публицисти и общественици. В разгорите се включиха и представители на медиите, които интензивно наблюдават тематиката за българите в чужбина.
Илияна Йотова посочи, че рецесията с Ковид-19 открои още повече нуждата от национална политика за българите в чужбина. „ Удвоихме и безусловно утроихме кореспонденцията си с нашите общности от историческите диаспори, от остарялата и нова емиграция. Тези месеци напролет се роди една нова взаимност, сред непознати хора от всички краища в света “, уточни вицепрезидентът.
През 2020 година от президентската институция беше плануван огромен конгрес, който да събере представители на българите в чужбина и дружно с българите в България да се обсъдят общите политики. Пандемията попречва реализирането му.
Вицепрезидентът показа резултатите от двете виртуални начинания, които провежда с българите в чужбина през 2020 година Стотици българи от всички краища на света се включиха в „ Голи са без книги всички нации “ по случай 24 май и в „ Будната България “ за Деня на националните будители.
Илияна Йотова открои някои от главните проблеми , с които се сблъскват сънародниците ни зад граница и споделят пред нея. Остър остава казусът с намирането на учители по български език в чужбина освен поради неналичието на материални тласъци, само че и поради административни спънки. „ Въпреки смяната на Постановление на Министерски съвет №103 за студенти от български генезис, редица исторически общности остават отвън обсега му “, уточни Илияна Йотова. Вицепрезидентът е на мнение, че онлайн образованието може да се практикува и в съботно-неделните учебни заведения и за децата, които нямат опция присъствено да посещават уроците.
„ В изискванията на пандемия по безапелационен метод се акцентира нуждата от Български културен институт – концепция, която представяме от години и която среща необятна социална поддръжка, само че не и от виновните институции “, акцентира Илияна Йотова.
В изявлението си вицепрезидентът означи и многочислените сигнали за забавени с години молби за възобновяване на българско поданство. „ Липсва задоволително информация, а неработещото електронно ръководство затруднява хората от по-далечните точки на света “, уточни Илияна Йотова.
Вицепрезидентът посочи като проблем незадоволителното и непрозрачно подкрепяне на българските общности зад граница, както и неналичието на интегриращи стратегии за служащи и експерти от българските диаспори. „ Липсват тласъци и механизми за взаимни бизнес-проекти, за взаимни предприятия, за развиване на теоретичен капацитет и дуални образования, за кредитиране и банкови преференции за вложения на българи от чужбина “, съобщи Илияна Йотова.
Всички участници в срещата акцентираха непрекъснатата ангажираност на вицепрезидента с политиките за българите зад граница. Единодушно беше мнението, че България би трябвало да води дейна политика със сънародниците ни в чужбина, а не да има поддържаща функционалност и да разчита единствено на персоналната им мотивация за опазване на българската еднаквост и разпространяването на българското въздействие по света.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ