70% от завършващите медицина заминават в чужбина
Проблемите на българското опазване на здравето и пътищата за тяхното разрешаване бяха една от тематиките на 28-та асамблея на Интернационалната здравна асоциация " България ", която се организира неотдавна край Варна. По традиция на форума се събраха близо 300 експерти от страната и чужбина. При дебатите като съществени проблеми на бранша специалистите откроиха намаляването на фрагментите и недофинансирането на лечебните заведения, изключително общинските.
Проф.Весела Кристенсен, която от години работи в Норвегия, уточни, че няма здравна система в света, която да е без проблеми и да е напълно задоволена финансово. Нейната позиция е, че даже в скандинавската страна, където живее, макар поддръжката на страна, всяка година лечебните заведения завършват на минус с бюджета. Основната причина е, че здравното обслужване става все по-скъпо, апаратурата и консумативите изискват голямо финансиране и страните, колкото и богати да са, не смогват да заделят толкоз доста средства.
В българската доболнична помощ проблемите с годините се задълбочават, само че в този момент по-сериозно е ситуацията с общинските лечебни заведения, сподели зам.-председателят на БЛС проф. Огнян Хаджийски. Неговата позиция е, че макар компликациите, банкрут на такива лечебници няма да има. Никой административно няма да каже, че ще се закрива болница, това е въпрос на пазарна стопанска система, на решение на тези, които работят в тези лечебни заведения и на съответните общини, уточни той.
Проф. Хаджийски посочи, че значително проблемите би трябвало да се решат на локално равнище, от общините, а не от страната. Той добави, че към този момент има закрити отделения в част от общинските лечебни заведения, само че не по решение на шефа или на министерството, а тъй като остават без личен състав. Хората стартират да си търсят работа другаде и отпътуват, изясни зам.-председателят на БЛС. По думите му изчезналите структури са западали последователно и защото не дават отговор на стандартите и на избраните равнища на подготвеност, отпадането им става от единствено себе си.
Основните звена в лечебните заведения обаче ще си останат и ще работят, добави проф. Хаджийски. По думите му това не значи, че лечебниците ще оказват единствено незабавна помощ, а ще лекуват и хора със обществено значими болести. Проблемът е, че доста от пациентите в страната нямат благоприятни условия да пътуват до съответния регионален център или още по-зле - до прилежащи градове, изясни проф. Хаджийски.
Недофинансирането на общинското опазване на здравето е пагубно, счита проф. Аспарух Аспарухов, декан на медицинския факултет в Плевен. По думите му, защото самите общини са в неприятно икономическо положение, те трансферират отговорностите си на страната. Броят на лечебните заведения у нас - над 400, е голям и не е разумно всички да са на нужното високо равнище, с съвременна инсталация и висококвалифицирани фрагменти, уточни проф. Аспарухов. Според него би било по-разумно здравните заведения да се окрупнят и пациентите да бъдат обслужвани в регионалните центрове, само че наложителното изискване е да има обезпечен транспорт от дребните обитаеми места.
Всяка година парите за опазване на здравето от държавния бюджет се усилват, а дефицитът се задълбочава, уточни проф. Аспарухов. Според него този абсурд няма да се позволи, в случай че парите продължава да се разпределят сред толкоз доста лечебници. Нужно е да има някаква централизация, която ще разреши по-добро съоръжение и по-високо възнаграждение за хората, счита проф. Аспарухов.
Според лекарите доста мъчно ще се реши другият главен проблем на системата - неналичието на фрагменти. Отдавна остана в предишното стандартът на един доктор да има най-малко три медицински сестри, уточни проф. Хаджийски. По думите му сега съотношението е едно към 0,9. Освен сестри, мъчно се намира и спомагателен личен състав, обстановката със санитарите също е трагична, добави проф. Хаджийски. Той уточни, че поради ниското възнаграждение в лечебните заведения работят доста пенсионирани сестри, които обаче мъчно устоят на натоварването.
Проблем към този момент не е единствено неналичието на медицински сестри, а и на лекари, добави проф. Аспарухов. Той регистрира, че над 70 на 100 от завършващите студенти медици, се насочват към чужбина. На процедура нашата страна харчи доста пари за образованието на тези младежи и в действителност зарежда здравните системи на по-богатите страни, добави проф. Аспарухов.
Лекарите са скептични дали може да " внасяме " медицински фрагменти от чужбина. В туризма това не е проблем, уточни проф. Аспарухов. В системата на опазването на здравето обаче първо идващите би трябвало да потвърдят компетентността си и също така би трябвало наложително да знаят български език, другояче няма да могат да поддържат връзка с пациентите си.
Източник: БТА
Проф.Весела Кристенсен, която от години работи в Норвегия, уточни, че няма здравна система в света, която да е без проблеми и да е напълно задоволена финансово. Нейната позиция е, че даже в скандинавската страна, където живее, макар поддръжката на страна, всяка година лечебните заведения завършват на минус с бюджета. Основната причина е, че здравното обслужване става все по-скъпо, апаратурата и консумативите изискват голямо финансиране и страните, колкото и богати да са, не смогват да заделят толкоз доста средства.
В българската доболнична помощ проблемите с годините се задълбочават, само че в този момент по-сериозно е ситуацията с общинските лечебни заведения, сподели зам.-председателят на БЛС проф. Огнян Хаджийски. Неговата позиция е, че макар компликациите, банкрут на такива лечебници няма да има. Никой административно няма да каже, че ще се закрива болница, това е въпрос на пазарна стопанска система, на решение на тези, които работят в тези лечебни заведения и на съответните общини, уточни той.
Проф. Хаджийски посочи, че значително проблемите би трябвало да се решат на локално равнище, от общините, а не от страната. Той добави, че към този момент има закрити отделения в част от общинските лечебни заведения, само че не по решение на шефа или на министерството, а тъй като остават без личен състав. Хората стартират да си търсят работа другаде и отпътуват, изясни зам.-председателят на БЛС. По думите му изчезналите структури са западали последователно и защото не дават отговор на стандартите и на избраните равнища на подготвеност, отпадането им става от единствено себе си.
Основните звена в лечебните заведения обаче ще си останат и ще работят, добави проф. Хаджийски. По думите му това не значи, че лечебниците ще оказват единствено незабавна помощ, а ще лекуват и хора със обществено значими болести. Проблемът е, че доста от пациентите в страната нямат благоприятни условия да пътуват до съответния регионален център или още по-зле - до прилежащи градове, изясни проф. Хаджийски.
Недофинансирането на общинското опазване на здравето е пагубно, счита проф. Аспарух Аспарухов, декан на медицинския факултет в Плевен. По думите му, защото самите общини са в неприятно икономическо положение, те трансферират отговорностите си на страната. Броят на лечебните заведения у нас - над 400, е голям и не е разумно всички да са на нужното високо равнище, с съвременна инсталация и висококвалифицирани фрагменти, уточни проф. Аспарухов. Според него би било по-разумно здравните заведения да се окрупнят и пациентите да бъдат обслужвани в регионалните центрове, само че наложителното изискване е да има обезпечен транспорт от дребните обитаеми места.
Всяка година парите за опазване на здравето от държавния бюджет се усилват, а дефицитът се задълбочава, уточни проф. Аспарухов. Според него този абсурд няма да се позволи, в случай че парите продължава да се разпределят сред толкоз доста лечебници. Нужно е да има някаква централизация, която ще разреши по-добро съоръжение и по-високо възнаграждение за хората, счита проф. Аспарухов.
Според лекарите доста мъчно ще се реши другият главен проблем на системата - неналичието на фрагменти. Отдавна остана в предишното стандартът на един доктор да има най-малко три медицински сестри, уточни проф. Хаджийски. По думите му сега съотношението е едно към 0,9. Освен сестри, мъчно се намира и спомагателен личен състав, обстановката със санитарите също е трагична, добави проф. Хаджийски. Той уточни, че поради ниското възнаграждение в лечебните заведения работят доста пенсионирани сестри, които обаче мъчно устоят на натоварването.
Проблем към този момент не е единствено неналичието на медицински сестри, а и на лекари, добави проф. Аспарухов. Той регистрира, че над 70 на 100 от завършващите студенти медици, се насочват към чужбина. На процедура нашата страна харчи доста пари за образованието на тези младежи и в действителност зарежда здравните системи на по-богатите страни, добави проф. Аспарухов.
Лекарите са скептични дали може да " внасяме " медицински фрагменти от чужбина. В туризма това не е проблем, уточни проф. Аспарухов. В системата на опазването на здравето обаче първо идващите би трябвало да потвърдят компетентността си и също така би трябвало наложително да знаят български език, другояче няма да могат да поддържат връзка с пациентите си.
Източник: БТА
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ