Доц. Антоний Гълъбов: Мнозинство не се генерира с отказ от диалог
Проблемът не е единствено в това, че партиите нямат съответни управнически стратегии, а че те не са в положение да оценят действителната обстановка. Те могат да дават обещание и ще дават обещание всичко на всички. Големият въпрос е, че нямат реалистична оценка за същинските проблеми, в които се намира страната. Оттам нататък, в случай че нямат ясна визия за действителността, каквито и стратегии да стартират, те ще останат във въздуха, разяснява в изявление за БГНЕС социологът доцент доктор Антоний Гълъбов във връзка неналичието на политически спор и същински послания от страна на политическите обединения, които ще се явят на предварителните парламентарни избори на 2 октомври.
„ Румен Радев продължава да бъде сега най-силната политическа фигура и макар, че е доста надалеч отвън конституционните си пълномощия, продължава да оказва въздействие върху политическия развой. Неговият избор за този длъжностен кабинет е доста явен – той е ориентиран към оптимално бързо преодоляване на държавното ръководство и ясно изразен напън върху предизборната обстановка “, счита доцент Гълъбов и посочи, че в тази предизборна акция служебният кабинет се оказва значим фактор. „ С други думи всички дейности и бездействия на служебния кабинет ще оказват въздействие върху предизборната акция. И подборът на съответните лица има значение единствено като съответно обръщение “, съобщи още той.
Българските жители не се интересуват от това кой е отговорен за това, което се е случило преди. Още по-малко се интересуват от взаимните обвинявания както на партиите, взели участие в ръководещата коалиция, по този начин и на партиите от опозицията. Усещането за рецесия е доста надълбоко, хората са обезпокоени. И в това отношение единственото, което би могло да притегли вниманието им, е диалог за това какво би трябвало да се направи сега и в вероятност, а точно този диалог за това по какъв начин да бъдат преодолени тези рецесии и какво следва липсва към този момент, сподели Гълъбов.
„ Никой не се интересува от връзките сред партийните водачи, това би трябвало да се разбере доста ясно. Българските жители не се интересуват от това кой кого харесва и кой кого е предал. Те се интересуват от резултата, а той, за жалост, е неприятен “, безапелационен е той. Според него българското общество се намира в по-тежко положение на рецесия спрямо 2021 година, защото става въпрос за рецесия на доверие. По думите му рецесията е сред жителите и политиците. „ Кризата е в неналичието на доверие в институциите, неналичието на чувство за дейно посланичество, тъй че в това отношение до момента в който българските политици не схванат какъв е същинският проблем и къде се намира този проблем, ще продължаваме да бъдем очевидци на същото “, безапелационен е доцент Гълъбов.
Той уточни, че преди всичко проблемите произлизат поради общата обстановка и положение на политическите партии, които не престават да търсят разграничителни линии между тях вместо единодушие във връзка с общи цели. Самата просвета на политически разговор и на водене на спор е към момента доста неукрепнала в България, добави доцент Гълъбов и посочи, че не престават да съществуват подправени упования за относително елементарно основаване на болшинство в идващото Народно заседание, които обаче няма да се оправдаят на 2 октомври.
Според него, в случай че обстановката не се промени ще имаме по-ниска изборна интензивност и ще слезем под два милиона гласоподаватели. „ Големият риск е точно в това гласоподавателите да не отидат и да не упражнят правото си на глас “, сподели доцент Гълъбов. По думите му различен огромен проблем е и тактиката за редене на изборните листи, тъй като единственото, което интересува партийните организации е опцията да имат свои представители на избираеми места. Дори самото схващане за избираеми места се трансформира, тъй като при по-ниска изборна интензивност всички партийни сметки могат да се окажат криви, уточни социологът и добави, че играта с преференциите може да сътвори в допълнение напрежение в обединенията, в случай че се образуват такива до 27 август. Въпреки това доцент Гълъбов мисли, че вероятността да се образуват нови предизборни обединения е малко евентуална. „ Но по този начин или другояче този стандарт, в който обичайно се провеждат предизборните акции с някакви предварителни калкулации за това кои са избираемите места и кои ние, може да се окаже неуспех “, сподели още социологът.
Той съобщи, че идващото държавно управление е безусловно невероятно да издържи цялостен мандат. „ Дори имам дълбоки съмнения по отношение на опцията да се сформира държавно управление “, счита доцент Гълъбов и добави, че не вижда обикновени старания от страна на политическите обединения да приготвят жителите за това, че ще бъде реализирано единодушие по избрани въпроси и към преодоляване на обстановката, в която се намира страната.
Според него, най-важното обръщение сега е, че в случай че жителите не вземат участие в демократичния развой, той ще продължи да се утежнява. „ Единственият метод да излезем от това положение е хората да гласоподават, тъй като в случай че все по-малко гласоподаватели дефинират по какъв начин да се ръководят общите ни каузи, ще влизаме все по-дълбоко в рецесията “, акцентира той.
На въпроса дали е допустимо служебният кабинет да продължи да ръководи в идващите месеци, единствено че с парламентарна поддръжка, доцент Гълъбов отговори:
„ Напълно допустимо е да се стигне до това. Само че в случай че 48-ото Народно заседание не успее да излъчи държавно управление, служебният кабинет ще продължи да работи, само че събранието би трябвало да бъде необуздано. Така, че в най, най-мрачния сюжет най-вероятно в края на февруари или началото на март отиваме още веднъж на избори и в случай че не се реализира минимално нужното единодушие за едно програмно ръководство, защото е ясно, че нищо друго не може да се направи в тази обстановка, единственото, което е допустимо, е да се реализира единодушие към някаква стратегия за ръководство и тази стратегия за ръководство да получи парламентарна поддръжка. В противоположен случай служебното държавно управление продължава да работи. “
Той разяснява и слуховете, че вместо Гълъб Донев за поста на длъжностен министър председател в началото е бил гласен Даниел Вълчев. „ Ако проф. Вълчев беше избран като министър-председател, това би било прочут сигнал към по-скоро либерално-демократичната общественост, а Румен Радев не търси повече това, най-малко не на тези избори “, съобщи социологът. Той акцентира, че на всички би трябвало да е ясно, че този длъжностен кабинет на президента е друг от предходните два.
В умозаключение доцент Антоний Гълъбов сподели, че в демокрациите се реализира резултат единствено посредством разширение на поддръжката за един политически план, или с други думи – печели оня, който успее да генерира болшинство, а болшинство не се генерира с отвод от разговор.
„ Румен Радев продължава да бъде сега най-силната политическа фигура и макар, че е доста надалеч отвън конституционните си пълномощия, продължава да оказва въздействие върху политическия развой. Неговият избор за този длъжностен кабинет е доста явен – той е ориентиран към оптимално бързо преодоляване на държавното ръководство и ясно изразен напън върху предизборната обстановка “, счита доцент Гълъбов и посочи, че в тази предизборна акция служебният кабинет се оказва значим фактор. „ С други думи всички дейности и бездействия на служебния кабинет ще оказват въздействие върху предизборната акция. И подборът на съответните лица има значение единствено като съответно обръщение “, съобщи още той.
Българските жители не се интересуват от това кой е отговорен за това, което се е случило преди. Още по-малко се интересуват от взаимните обвинявания както на партиите, взели участие в ръководещата коалиция, по този начин и на партиите от опозицията. Усещането за рецесия е доста надълбоко, хората са обезпокоени. И в това отношение единственото, което би могло да притегли вниманието им, е диалог за това какво би трябвало да се направи сега и в вероятност, а точно този диалог за това по какъв начин да бъдат преодолени тези рецесии и какво следва липсва към този момент, сподели Гълъбов.
„ Никой не се интересува от връзките сред партийните водачи, това би трябвало да се разбере доста ясно. Българските жители не се интересуват от това кой кого харесва и кой кого е предал. Те се интересуват от резултата, а той, за жалост, е неприятен “, безапелационен е той. Според него българското общество се намира в по-тежко положение на рецесия спрямо 2021 година, защото става въпрос за рецесия на доверие. По думите му рецесията е сред жителите и политиците. „ Кризата е в неналичието на доверие в институциите, неналичието на чувство за дейно посланичество, тъй че в това отношение до момента в който българските политици не схванат какъв е същинският проблем и къде се намира този проблем, ще продължаваме да бъдем очевидци на същото “, безапелационен е доцент Гълъбов.
Той уточни, че преди всичко проблемите произлизат поради общата обстановка и положение на политическите партии, които не престават да търсят разграничителни линии между тях вместо единодушие във връзка с общи цели. Самата просвета на политически разговор и на водене на спор е към момента доста неукрепнала в България, добави доцент Гълъбов и посочи, че не престават да съществуват подправени упования за относително елементарно основаване на болшинство в идващото Народно заседание, които обаче няма да се оправдаят на 2 октомври.
Според него, в случай че обстановката не се промени ще имаме по-ниска изборна интензивност и ще слезем под два милиона гласоподаватели. „ Големият риск е точно в това гласоподавателите да не отидат и да не упражнят правото си на глас “, сподели доцент Гълъбов. По думите му различен огромен проблем е и тактиката за редене на изборните листи, тъй като единственото, което интересува партийните организации е опцията да имат свои представители на избираеми места. Дори самото схващане за избираеми места се трансформира, тъй като при по-ниска изборна интензивност всички партийни сметки могат да се окажат криви, уточни социологът и добави, че играта с преференциите може да сътвори в допълнение напрежение в обединенията, в случай че се образуват такива до 27 август. Въпреки това доцент Гълъбов мисли, че вероятността да се образуват нови предизборни обединения е малко евентуална. „ Но по този начин или другояче този стандарт, в който обичайно се провеждат предизборните акции с някакви предварителни калкулации за това кои са избираемите места и кои ние, може да се окаже неуспех “, сподели още социологът.
Той съобщи, че идващото държавно управление е безусловно невероятно да издържи цялостен мандат. „ Дори имам дълбоки съмнения по отношение на опцията да се сформира държавно управление “, счита доцент Гълъбов и добави, че не вижда обикновени старания от страна на политическите обединения да приготвят жителите за това, че ще бъде реализирано единодушие по избрани въпроси и към преодоляване на обстановката, в която се намира страната.
Според него, най-важното обръщение сега е, че в случай че жителите не вземат участие в демократичния развой, той ще продължи да се утежнява. „ Единственият метод да излезем от това положение е хората да гласоподават, тъй като в случай че все по-малко гласоподаватели дефинират по какъв начин да се ръководят общите ни каузи, ще влизаме все по-дълбоко в рецесията “, акцентира той.
На въпроса дали е допустимо служебният кабинет да продължи да ръководи в идващите месеци, единствено че с парламентарна поддръжка, доцент Гълъбов отговори:
„ Напълно допустимо е да се стигне до това. Само че в случай че 48-ото Народно заседание не успее да излъчи държавно управление, служебният кабинет ще продължи да работи, само че събранието би трябвало да бъде необуздано. Така, че в най, най-мрачния сюжет най-вероятно в края на февруари или началото на март отиваме още веднъж на избори и в случай че не се реализира минимално нужното единодушие за едно програмно ръководство, защото е ясно, че нищо друго не може да се направи в тази обстановка, единственото, което е допустимо, е да се реализира единодушие към някаква стратегия за ръководство и тази стратегия за ръководство да получи парламентарна поддръжка. В противоположен случай служебното държавно управление продължава да работи. “
Той разяснява и слуховете, че вместо Гълъб Донев за поста на длъжностен министър председател в началото е бил гласен Даниел Вълчев. „ Ако проф. Вълчев беше избран като министър-председател, това би било прочут сигнал към по-скоро либерално-демократичната общественост, а Румен Радев не търси повече това, най-малко не на тези избори “, съобщи социологът. Той акцентира, че на всички би трябвало да е ясно, че този длъжностен кабинет на президента е друг от предходните два.
В умозаключение доцент Антоний Гълъбов сподели, че в демокрациите се реализира резултат единствено посредством разширение на поддръжката за един политически план, или с други думи – печели оня, който успее да генерира болшинство, а болшинство не се генерира с отвод от разговор.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ